№ 15715
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110105767 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. М. К. срещу „ИБ“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. 228 ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи, че на 25.10.2021 г. е сключен договор
между ищцата и ответното дружество за наем на автомобил № ..... Твърди се, че при
сключване на договора от ищцата е внесен депозит в размер на 2000 лв., който е
неоснователно задържан от ответника след прекратяване на договора и предаване на
владението на автомобила от ищцата. Посочено е, че на 17.12.2021 г. от ищцата е
изпратена покана за доброволно изпълнение до ответника за възстановяване на
внесения депозит в размер на 2000 лв. Съобразно изложеното е направено искане съдът
да осъди ответника да плати на ищеца задържаната сума в размер на 2000 лв.,
представляваща невърнат депозит по горепосочения договор за наем на автомобил,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар и
държавна такса.
Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор, с който не оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения. Представя платежни нареждания за плащане на претендираната сума след
датата за депозиране на исковата молба. Представени са доказателства за плащане и на
законна лихва върху главницата, начислена от датата на исковата молба до деня на
погасяването й. Оспорва се искането на ищеца за плащане на разноски.
На 16.06.2022 г. е депозирана молба от ищеца, с която заявените от ответника
плащания на процесните вземания, включително на държавна такса в размер на 80 лв.,
са потвърдени. Направено е заявление, че не е платена единствено сума в размер на
580 лв., представляваща платен адвокатски хонорар. Приложени са документи, които
ищецът счита за относими към доказване на неговото плащане.
С молби от 31.03.2023 г. и 04.09.2023 г. ищецът повторно е потвърдил
1
плащането на горепосочените суми и е заявил, че претендира разноски по делото в
размер на 580 лв. – адвокатски хонорар, и 50 щатски долара – банкова трансферна
такса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. 228 ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца, съобразно изискването на чл.
154, ал. 1 ГПК, е да докаже пълно и главно кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) възникване на валидно договорно правоотношение между него и
ответника по процесния договор за наем на автомобил № .... от 25.10.2021 г.,
осъществяване на уговорените предпоставки за връщане от ответника на внесен от
ищеца депозит в размер на 2000 лв. – връщане на автомобила в състоянието, в което е
предаден.
С оглед изложеното в депозирания писмен отговор, в тежест на ответника е да
установи, че претендираното вземане е погасено чрез плащане в хода на делото.
От представените по делото писмени доказателства се установяват и между
страните не е спорно кумулативното наличие на горепосочените предпоставки за
основателност на предявения осъдителен иск. Същите са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване и с приетия за окончателен проект за доклад по делото,
обективиран в определение № 25794/21.07.2023 г., находящо се на л. 47 от делото, с
което съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че страните са валидно обвързани от договор за наем на автомобил № ..../25.10.2021 г.,
както и че към датата на депозиране на исковата молба съществува изискуемо парично
вземане на ищеца от ответника за сума в размер на 2000 лв., представляваща внесен
депозит при сключване на договора. Прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е и обстоятелството, че в хода на делото, на 29.03.2022 г. – след датата на
връчване на ответника на препис от исковата молба, претендираната сума в размер на
2000 лв. е погасена от ответното дружество. Между страните не е спорно и от
приложените доказателства се установява, че ответникът е платил и претендираната
законна лихва за забава връху главницата в размер на 2000 лв. от датата на депозиране
на исковата молба до датата на погасяване на задължението.
По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай
между страните не е спорно, че на 29.03.2022 г. – след датата на депозиране на
исковата молба, претендираната сума е погасена изцяло чрез плащане от ответника.
Този факт се установява и от приложените платежни нареждания на лист 16 и
следващите от делото.
В обобщение, предвид изложеното, вземането на ищеца в размер на 2 000 лв.
към датата на устните състезания е погасено чрез извършеното в хода на делото
плащане, поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. 228 ЗЗД за осъждане на ответника да плати процесната сума, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на дълга, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед отхвърляне на исковете поради извършено в
хода на производството плащане, право на разноски има ищеца.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да се ангажира отговорността за разноски
2
на ответника, следва по несъмнен начин да се установи, че по учредено по договор за
правна защита и съдействие мандатно правоотношение страните – ищец и неговия
процесуален представител, са уговорили конкретен размер на адвокатско
възнаграждение и то е било заплатено, каквато процесната хипотеза не е. С оглед
съдържанието на приложеното по делото пълномощно в полза на адв. К. О. от
08.12.2021 г. и предвид наличието на издадена от него фактура на 14.12.2021 г. съдът
намира за установено, че между страните е уговорено плащане на адвокатски хонорар
за процесуално представителство по делото в размер на 580 лв. За доказване на
плащането на същото от ищеца са представени документи от 17.12.2021 г. – извлечение
от банкова сметка и нареждане за плащане, от които не се установява безспорно
плащане на уговорения между страните адвокатски хонорар. В обсъжданите
документи не са посочени номер на делото или на процесния договор за наем, като
освен това и преведените суми не съответстват по размер на уговорения между
страните хонорар. От същите съдът приема за установено, че от ищеца към адв. О. е
възможно да са извършвани банкови преводи на парични суми, с които по изложените
съображения не са налице основания да се приеме, че е платен претендирания
адвокатски хонорар. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи и че
обсъжданите документи не са представени на български език, в съответствие с
изискването на чл. 185 ГПК. Липсва и подпис на банков служител. В тежест на всяка
страна, която претендира разноски, е да докаже реалното плащане на същите, като в
нейна тежест са и негативните последици при непредставяне на доказателства пред
съда за плащането им в срок.
С оглед изложеното, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: С.М.,
УЛ. М.Г. №..., срещу „ИБ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище в град Несебър и адрес на
управление: к.к. СБ, Х-Л "....", иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. 228 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща невърнат депозит по сключен между страните договор за наем на
автомобил № .... от 25.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен, поради
погасяване на паричното задължение чрез плащането му в хода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3