Р Е
Ш Е Н
И Е № 260185
Гр.Пловдив,18.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№173 по описа за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260086 от 23.10.2020 г.,постановено по
т.д.№268/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е осъден ответника
Застрахователно дружество „Б. И.“АД-гр.С. с ЕИК ... да заплати на ищеца Г.Й.Ф.
с ЕГН ********** сумата от 24500 лв.,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания в резултат на непозволено
увреждане /ПТП/ на 08.09.2018 г. около 10:20 часа на територията на РУП-К.,на
път I-5 км 200+500,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
16.09.2018 г.-датата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 КЗ във вр. с
чл.430,ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумата,като в останалата част до
претендирания размер от 35 000 лв. иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение ответното застрахователно дружество е
осъдено още да заплати на ищеца Г. Й. Ф. сумата от 40,60 лв.,представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди,явяващи се също резултат от горното
ПТП,станало на 08.09.2018 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от 16.09.2018 г.-датата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 КЗ във вр. с
чл.430,ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Също така,с решението от 23.10.2020 г. ответника З. „Б.И.“АД
с ЕИК ... е осъден да заплати на ищеца Г.Й.Ф. чрез адв. П.К. сумата от 1106
лв.-разноски по делото за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.
съобразно уважената част на исковата претенция,а по сметка на Окръжен съд-Стара
Загора ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати сумата от
990,50 лв.-разноски съобразно уважената част на исковата претенция.С решението
ищецът Г.Ф. е осъден да заплати на ответника З. „Б.И.“АД сумата от 708
лв.-разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
С определение №260067 от 19.01.2021 г.,постановено по
т.д.№268/2019 г. по описа на ОС-Стара Загора,горното решение №260086 от
23.10.2020 г.,постановено по същото дело,е изменено на основание чл.248 от ГПК
в частта за разноските,дължими на пълномощника на ищеца,като е осъдено З. „Б.И.“АД
да заплати на адв. П.К. в качеството й на пълномощник на Г.Й.Ф. сумата от
1579,20 лв.-разноски по делото за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2
ЗА съобразно уважената част на исковата претенция.Същото определение не е обжалвано
в законния двуседмичен срок и понастоящем е влязло в сила.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни
жалби на ищеца и ответника по т.д.№268/2019 г. по описа на ОС-Стара
Загора,всяка от които жалби е насочена срещу различна част на решение №260086
от 23.10.2020 г.,постановено по същото дело.
Ищецът Г.Й.Ф. обжалва решението от 23.10.2020 г. в
частта,с която искът за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения
такъв от 35 000 лв. /предявен като частичен от 60 000 лв./.В жалбата си Й. /чрез
пълномощника си адв. П.К./ поддържа,че посоченият иск е уважен в
изключително занижен размер,който не съответства на претърпените от
жалбоподателя морални вреди и е в противоречие с принципа на
справедливост.Твърди се още,че присъдената сума не съответства и на съдебната
практика при компенсиране на вреди от този тип.В същата жалба са развити и
доводи,че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца и е определил обема на
съпричиняването на 30 %.Жалбоподателят се позовава и на допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд,изразяващи се в служебно
назначаване на съдебно-техническа експертиза,без да има искане за това от
страните,както и в произнасянето свръхпетитум с оглед на това,че съдът в решението
си е определил 30 % съпричиняване от страна на пострадалия,без да има
възражение от страна на ответника в тази насока и то въз основа на недопустими
доказателства.Подробни доводи по повод твърденията за допуснати съществени
процесуални нарушения жалбоподателят излага в жалбата си.Счита,че „като не се е
произнесъл в рамките на допустимите доказателства,т.е. събрани до приключване
на делото и в открито съдебно заседание на 01.06.2020 г.,съдът е постановил
недопустим съдебен акт,който следва да бъде обезсилен в частта,в която се
приема съпричиняване от страна на пострадалия в обем от 30 %“.
Жалбоподателят Г.Ф. се позовава и на необоснованост на
обжалваното решение,като поддържа,че то не почива на събрания по делото
доказателствен материал,а съдържа единствено бланкетно отхвърляне на иска без
никакви мотиви и задълбочено и в цялост обсъждане на всички доказателства по
делото.На следващо място излага и доводи,че съдът неправилно е приел наличието
на принос от страна на пострадалия,като е определил обема му на 30 %,поради
това,че същият бил имал техническа възможност преди извършване на маневрата
изпреварване да се убеди,че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението,да възприеме насрещното движение на л.а. Ф. и да не предприема
маневрата.В тази връзка счита за напълно неправилно да се съпоставя вината на
водача,който е допуснал редица нарушения на правилата за движение по
пътищата,установени с влязъл в сила акт на наказателния съд,с тази на
пострадалия,който правомерно се е движил в собствената си част от платното за
движение и по никакъв начин не е допринесъл за настъпването на инцидента.Твърди
още,че ответникът е направил възражение за съпричиняване,изразяващо се само в
непоставяне на предпазен колан от страна на ищеца,като други възражения не са
правени,нито са правени доказателствени искания в тази насока.Заявява,че съдът
не може да се произнася по възражение,което не е своевременно заявено.Намира
още,че мотивите на съда във връзка с приетото съпричиняване са неправилни,като не
почиват на съвкупен и системен анализ на всички доказателства по делото.На
следващо място счита,че възражението за съпричиняване,ако се приеме,че има
такова,е неоснователно и недоказано,по изложени в жалбата съображения.Излага и
съображения относно лимитите на отговорност на застрахователя при застраховка
„Гражданска отговорност“.
И въз основа на изложените в жалбата
оплаквания,жалбоподателят Ф. моли да бъде обезсилено като недопустимо
постановеното решение „в частта,в която се приема наличие на съпричиняване от
страна на ищеца в размер на 30 % поради допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения,като се потвърди решението в останалата част,с
която на Г.Ф. е присъдено обезщетение в размер на 35 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,вследствие на причинените му
телесни увреждания от процесното ПТП,ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение,считано от 16.09.2018 г. до окончателното изплащане“.
Алтернативно,в случай,че настоящият съд приеме,че
първоинстанционното решение не е недопустимо,жалбоподателят Ф. моли решението
да бъде отменено частично и да се постанови друго такова,с което да бъде уважен
предявеният от него иск за сумата от 35 000 лв.,т.е. за още 10 500 лв. за
причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и
страдания,вследствие на причинените му телесни увреждания от процесното
ПТП,ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,считано от
16.09.2018 г. до окончателното изплащане.Моли също така да бъде определено
адвокатско възнаграждение за представителство пред АС-Пловдив на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
От насрещната по горната жалба страна-З. „Б.И.“АД с ЕИК ...,е
подаден в законния срок писмен отговор,с който е изразено становище,че същата
жалба е неоснователна и е поискано като такава тя да бъде оставена без
уважение,а първоинстанционното решение да се потвърди в частта,обжалвана с тази
жалба.Счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателя Ф.,че искът за
неимуществени вреди е уважен в занижен размер,както и че неправилно е прието
съпричиняване от страна на ищеца.Дружеството-застраховател поддържа,че
претенцията за неимуществени вреди дори е неправилно уважена в завишен от съда
размер,а обема на приетото съпричиняване неправилно бил определен в занижен
обем от 30 %.Счита за неоснователни и оплакванията в пункт I от
жалбата на Г.Ф. за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.Подробни доводи в тази насока развива в подадения отговор на тази
жалба.Намира за безспорно установен приноса на ищеца за настъпване на
процесното ПТП.Счита за неоснователни и недоказани всички твърдения във
въззивната жалба на ищеца.
От своя страна З.
„Б.И.“АД с ЕИК ...-ответник по процесните искове,обжалва решение №260086 от
23.10.2020 г.,постановено по т.д.№268/2019 г. по описа на ОС-Стара Загора,в
частта,с която дружеството-ответник е осъдено да заплати на ищеца Г.Й.Ф.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 500 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 40,60 лв.,ведно със съответната
мораторна лихва и съдебни разноски.Счита,че в така обжалваните части
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано,тъй като съдът не бил
взел под внимание всички установени по делото факти и не ги отчел в тяхната
съвкупност.Излага довода,че събраните по делото доказателства не установяват
пълно и безпротиворечиво ищцовото твърдение,че процесното ПТП е реализирано
поради изцяло противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Ф.
Г.“ с рег.№....Счита,че събраните по делото доказателства установяват по
безспорен и категоричен начин значителен принос за настъпване на вредоносния
резултат от страна на ищеца,който е управлявал другия автомобил,участник в
катастрофата,и намира,че неправомерните действия на ищеца са основна причина за
реализиране на процесното ПТП.Подробните си аргументи в тази насока
дружеството-жалбоподател излага в своята въззивна жалба.Намира още,че
първоинстанционният съд неправилно е определил първоначалния общ размер на
дължащото се от ответника обезщетение на сумата от 35 000 лв. /размерът,за
който е предявен частичния иск/,както и че неправилно е определил степен на
съпричиняване от страна на ищеца само 30 %.Според
дружеството-жалбоподател,определеното от съда обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 35 000 лв. е завишено и несъответстващо на реално
претърпените от ищеца болки и страдания и на принципа на справедливост.Този
размер,според жалбоподателя,не е съобразен и със съдебната практика по сходни
казуси при присъждане на обезщетение за подобни травми,като твърди,че в подобни
случаи съдилищата присъждат обезщетение в много по-ниски размери.По отношение
на съпричиняването на вредоносния резултат от ищеца,дружеството-жалбоподател
счита,че приетото от първоинстанционния съд съотношение на вината на
пострадалия от 30 % е прекомерно ниско и не съответства на обективно
установените обстоятелства по случая.Обратно на приетото от съда счита,че
именно ищецът има по-голям и определящ принос за настъпване на вредоносния
резултат,тъй като е бил длъжен да не предприема изобщо маневра
изпреварване,след като е имал възможност да възприеме насрещното движение на
автомобила „Ф.“,а вместо това той е предприел неправилно тази маневра,ускорил е
движението си и е реализирал ПТП при скорост около 80 км/ч.При тези
доводи,дружеството-застраховател твърди,че е следвало съдът да намали
значително обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване от
пострадалия на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД и намира,че в настоящия случай
съпричиняването в процентно отношение е повече от 50 %,около 70-80 %.Относно
предявения иск за имуществени вреди,З. „Б.И.“АД намира,че същият неправилно и
необосновано е уважен от окръжния съд като доказан в пълния му размер.Счита,че
неправилно съдът не е намалил и този иск поради съпричиняване,след като е приел
за установен този факт.Подобно на обезщетението за неимуществени вреди,и това
за имуществени подлежи на намаляване поради съпричиняване на онование
чл.51,ал.2 от ЗЗД,както счита дружеството-жалбоподател.
Въз основа на изложените в жалбата си
доводи,жалбоподателят З. „Б.И.“АД моли да бъде отменено горното
първоинстанционно решение в обжалваната му осъдителна част и да се отхвърлят
исковете с правно основание чл.432 от КЗ изцяло или отчасти,като неоснователни
и недоказани по размер.А при условие на евентуалност,дружеството-жалбоподател
моли при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди настоящият съд да вземе предвид възражението на дружеството
за съпричиняване на вредите и фактът,че претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди е твърде завишена по размер.Претендира разноски съобразно
изхода на спора и отхвърлената част на исковете за двете съдебни инстанции.
От ищеца Г.Й.Ф. е подаден в законния срок писмен отговор
на въззивната жалба,изходяща от ответника З. „Б.И.“АД.Отговорът е подаден чрез
пълномощника на ищеца-адв. П.К. и в него е изразено становище,че жалбата на
дружеството-ответник е неоснователна и недоказана,с оглед на което е поискано
тя да бъде оставена без уважение.Конкретни и подробни съображения за
обосноваване на това становище,са развити в същия отговор,като са изложени и
доводи срещу всяко от съдържащите се в жалбата на застрахователя оплаквания
против първоинстанционното решение.
Не са направени доказателствени искания в двете въззивни
жалби,както и в подадените насрещни отговори на същите жалби.Не са представени
и писмени доказателства с тях.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с
акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а
също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивните жалби са
процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес
да обжалват първоинстанционното решение и при подаването им е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо от гледна
точка на това,че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по
конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.
А процесуалната допустимост на
решението с оглед на поддържаните от жалбоподателя Г.Ф. твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения,съдът ще прецени при произнасянето си по тази
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.В тази
връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби,както и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Исковете,по които ОС-Стара Загора се
е произнесъл с обжалваното решение,са предявени от Г.Й.Ф. против З. „Б.И.“АД-гр.С.
с ЕИК ... и са с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ.С тях ищецът е
поискал ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000 лв.-частичен
иск от 60 000 лв.,представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 08.09.2018 г.,както и сумата от 40,60
лв.,представляваща обезщетение за причинените му от същото ПТП имуществени вреди,изразяващи
се в разходи за потребителска такса.Ищецът е заявил и искане за присъждане на
законната лихва върху всяка от двете главници,считано от 16.09.2018
г.-датата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ във вр. с чл.430,ал.1 от КЗ до окончателното плащане на сумите.
Тези искове са основани на следните
твърдения:
Твърди се от ищеца,че на 08.09.2018
г. около 10:20 часа на територията на РУП-К.,на път I-5 км 200+500 се движил л.а. „Ф. Г.“ с
рег.№...,управляван от водача М. Ю. Ю.,който нарушил правилата за движение по
пътищата,като на четирилентов път,разделен с по две ленти за движението във
всяка посока,не спазил пътен знак В1,навлязъл и се движил по път с еднопосочно
движение,при което се блъснал в лек автомобил марка „Р. ...“,управляван от
ищеца Г.Й.Ф..Твърди се,че във връзка с причиняване на процесното ПТП на
виновния водач М. Ю. е бил съставен АУАН №.../... от 08.09.2018 г. и че
вследствие на причиненото от него ПТП са били причинени на ищеца следните
телесни увреждания:множествена травма;контузио корпорис;фрактура-луксацио
артикулацио МТФ V ет
фрактура оисис метатарзи IV педис
синистра.В исковата молба са изложени обстоятелства за проведено болнично
лечение на получените от ищеца телесни увреждания,включително и за извършена
оперативна интервенция,както и за дадени лекарски препоръки при изписването на
ищеца от болницата.Твърди се още,че в резултат на уврежданията,получени от
процесното ПТП,ищецът е претърпял и търпи болки и много страдания,като
възстановяването му от травмите продължава и към момента на подаване на
исковата молба.Твърди се и това,че травмите са причинили на ищеца трайно
затруднение на движението на долния крайник за период по-голям от 30 дни,което
според ищеца представлява средна телесна повреда.За времето на възстановяването
си,както ищецът твърди,е трябвало да спазва постелен режим,да спазва покой и е
имал затруднени движения и нужда от чужда помощ за ежедневното си обслужване,като
заедно с това се е придвижвал с помощни средства за дълъг период от време.Сочи
се,че преди процесното ПТП ищецът е бил в добро здравословно състояние,активен
мъж,който се е справял с всичките си задължения в семейството,но след инцидента
за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот.Ищецът също така
твърди,че е изживял и изключителен стрес при инцидента,като преживяното от него
ще остане за цял живот в съзнанието му,а освен това продължава и към момента на
завеждане на делото да изпитва болки в наранените области,има нарушения на
съня,напрегнат е и не е в състояние да се натоварва психически и
физически.Твърди наред с това,че в резултат на процесното ПТП и получените от
него телесни увреждания е претърпял и имуществени вреди в размер на 40,60
лв.,които представляват направени разходи за потребителска такса.И на следващо
място се твърди от ищеца,че за увреждащия лек автомобил „Ф. Г.“ с горния
регистрационен номер,има сключена с ответното застрахователно дружество
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №... от
11.06.2019 г.,която е със срок на валидност една година,считано от 11.06.2018
г. до 11.06.2019 г.,а по силата на застрахователния договор ответникът покрива
отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимущесвени и
имуществени вреди на трети лица,свързани с притежаването и използването на
МПС,съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв.,която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018 г.И като
твърди,че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред З.“Б.И.“АД,но последното е отказало изплащането
на застрахователно обезщетение,ищецът счита,че в случая са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на същото застрахователно дружество
за причинените на ищеца вреди от процесното ПТП.
С подадения отговор на исковата
молба,ответникът З.“Б.И.“АД с ЕИК е оспорил исковете изцяло,считайки ги за
неоснователни,недоказани и прекомерно завишени по размер.Оспорил е твърдяния
механизъм на ПТП и твърдението на ищеца,че транспортният инцидент се е
осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „Ф.
Г.“ с рег.№....Оспорил е и твърдяната от ищеца причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претендираните имуществени и неимуществени вреди,техния
интензитет и проявление,твърденията за периода,през който са търпени,а е оспорил
и твърдението за настъпване на такива вреди,които да обосновават размера на
исковите претенции.При условие на евентуалност е заявил,че ако са причинени
твърдените психически и физически травми,то забавянето на оздравителния процес
е изцяло по вина на ищеца.Оспорил е и размера на предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди,като за претенцията за неимуществените вреди
е изложил и възражение за прекомерност и противоречие на размера й с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 ЗЗД.С отговора на ИМ ответникът е направил и възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия,като в тази връзка е изложил твърдението,че
причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е извършено от ищеца
Г.Ф. нарушение на разпоредбите на ЗДвП,изразяващо се в неизползването на
предпазен обезопасителен колан.Конкретизирал е,че Ф. е управлявал лекия
автомобил без да е бил с поставен обезопасителен колан и с това си
поведение,поради липса на обезопасяване,в нарушение на разпоредбата на чл.137а
от ЗДвП,е създал предпоставките за настъпването на претендираните травми при
осъществяване механизма на произшествието.Заявил е,че ако Г.Ф. бе спазил
правилото на императивната норма на чл.137а от ЗДвП,не би се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат или поне значително би се ограничила
тежестта на твърдяните от ищеца телесни увреждания.При тези твърдения е
заявил,че са налице основания за намаляване на обезщетението на пострадалия
поради съпричиняване на настъпилите вредни последици,като обезщетението следва
да бъде определено при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД.Ответникът е оспорил като
неоснователно и искането за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени
и имуществени вреди по съображение за неоснователност на главните искове.Оспорил
е и началният момент,от който се претендира лихвата-16.09.2018 г. и по изложени
в отговора доводи е заявил,че при евентуална основателност на претенциите,лихва
би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата молба пред съда.
В допълнителната ИМ с вх.№15521 от
05.12.2019 г. ищецът чрез пълномощника си адв.К.,е оспорил всички възражения на
ответника относно основателността на исковете,считайки ги за неоснователни и
недоказани.Конкретни доводи са изложени в същата молба.
В отговора на горната
молба,ответникът е заявил,че поддържа изцяло възраженията и
твърденията,подробно изложени в отговора на исковата молба,като в основни линии
е преповторил същите и в допълнителния отговор.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел,че предявеният иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди е основателен и доказан до размера от 35 000 лв.-размера,за
който е предявен частичния иск,като в тази връзка е приел,че обезщетението
следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта,произтичащ от
нормата на чл.52 от ЗЗД.Наред с това,позовавайки се на изводите на вещото лице
по назначената съдебна автотехническа експертиза,в частта относно анализа на
причините,довели до настъпване на ПТП,първоинстанционният съд е приел,че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и че приноса му
за това е 30 %,поради което,като краен резултат,съдът е приел,че предявеният
иск за обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер на 24 500 лв.Относно иска за имуществени вреди,окръжният съд е
приел,че следва да се уважи в предявения му размер от 40,60 лв.,тъй като
съгласно изводите на вещото лице от състава на СМЕ-за се установявало,че
направените разходи за лечение на ищеца са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка, относима към предмета на процесните искове и касаеща настъпването на твърдяния от ищеца деликт,механизма на процесното ПТП,вината на водача на лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег.№...-М. Ю. Ю.,причинно-следствената връзка на произшествието с причинените на ищеца телесни увреждания и самото причиняване на уврежданията,а също и наличието на валидна и действаща към момента на деликта застраховка „Гражданска отговорност“ по сключен между виновния водач и ответника застрахователен договор,е изяснена правилно,пълно и съобразно събраните по първоинстанционното дело доказателства.Имайки предвид оплакванията,поддържани в жалбите,спорни пред настоящата инстанция остават въпросите за степента и продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на причинените му телесни увреждания и като цяло-за размера на дължимото на ищеца обезщетение за тези вреди от гледна точка на залегналия в нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,както и въпроса за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и обема на съпричиняването от него.По тези именно въпроси въззивният съд дължи преценка с настоящото решение,както и за твърдяните в жалбата на ищеца процесуални нарушения на първоинстанционния съд,респективно-за допустимостта на обжалваното решение с оглед на тези нарушения /при положение,че те са налице/.В тази връзка въззивният съд приема следното:
Вярно е твърдението на жалбоподателя Ф.,че първоинстанционният съд по свой почин /служебно/ е назначил автотехническа експертиза и е формулирал въпросите към нея,без да е правено искане за назначаването й от страните по делото.Видно от мотивната част на определение №554 от 10.06.2020 г.,с което експертизата е назначена,първоинстанционният съд е обосновал назначаването й с разпоредбата на чл.195,ал.1 от ГПК с оглед изясняване на обстоятелства по делото,за които са необходими специални знания,а тези обстоятелства,както е видно от същото определение и от поставената на експертизата задача,се отнасят до механизма на процесното ПТП и техническите причини за възникването му.Съгласно разпоредбата на чл.195,ал.1 от ГПК,на която първоинстанционният съд се е позовал,вещо лице се назначава по искане на страната или служебно,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката,изкуството,занаятите и други.Или,както следва от тази разпоредба,служебното назначаване на вещо лице /експертиза/ е напълно допустимо,когато за изясняване на възникнали по делото и относими към конкретния правен спор въпроси и обстоятелства,са необходими специални знания,каквито съдът не притежава,а и не е длъжен да притежава.В случая,както се посочи,експертизата е допусната за изясняване на въпроси,касаещи механизма и техническите причини за настъпване на процесното ПТП и отговора на тези въпроси несъмнено изисква специални знания от областта на автомобилната техника,поради което първоинстанционният съд правилно е приложил чл.195,ал.1 от ГПК и оправдано е използвал дадената му с разпоредбата възможност служебно да назначи автотехническа експертиза,както и да формулира задачата й /като е дал възможност и на страните да поставят въпроси към същата/,още повече,че механизма на процесното ПТП е спорен между страните и имащ значение за изхода от спора въпрос.По тези съображения въззивният съд намира за неоснователно поддържаното в жалбата на Г.Ф. оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд,изразяващо се в служебно назначаване на приетата по делото автотехническа експертиза.
Основателно обаче е оплакването на същия жалбоподател,че първоинстанционният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,без да е правено възражение за това от ответника.Или по-точно казано,както е видно от мотивите на обжалваното решение,съдът на база заключението на автотехническата експертиза,сам е констатирал наличие на съпричиняване от пострадалия по фактически причини,каквито не са били заявени и поддържани от ответника.В тази насока съдът е приел въз основа на заключението на автотехническата експертиза в частта,отнасящата се до анализа на причините,довели до настъпването на процесното ПТП,че водачът на лекия автомобил Ф. е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП,като не навлиза в платното за движение,предназначено за движение на МПС в посока обратна на посоката му на движение,а водачът на лекия автомобил Р. /т.е. ищецът/ е имал техническата възможност преди извършване на маневрата изпреварване да се убеди,че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,да възприеме насрещното движение на Ф. и да не предприема маневрата.На база тези изводи,касаещи причините за настъпване на процесното ПТП и съобразени с експертното заключение,първоинстанционният съд е счел,че ищеца има принос за настъпване на същото произшествие и този принос е в обем на 30 %.Именно поради това съдът е приел,че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,определено в размер на 35 000 лв.,следва да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД с 30 % и с оглед на това искът за заплащане на такова обезщетение е уважен в размер на 24 500 лв.
Възприетото от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат е основано на фактически причини,на каквито ответникът не се е позовавал.В отговора на исковата молба същият е направил възражение за съпричиняване,изразяващо се само в непоставяне на предпазен колан от страна на ищеца.Не се е позовавал на други фактически основания за съпричиняване на вредоносния резултат.Пред настоящата инстанция в отговора на подадена от ищеца въззивна жалба,както и в подадената от самия него жалба,ответникът се позовава на горните,установени от експертизата и възприети от съда технически причини за настъпване на процесното ПТП и въз основа на тях поддържа,че ищецът е съпричинил вредоносния резултат и то дори в по-голям процент от този,който първоинстанционният съд е приел,но това възражение за съпричиняване,при така поддържаните фактически основания,не е заявено своевременно от ответника,т.е. в срока за отговор на исковата молба.А щом като не е повдигнато в предвидения от закона срок,то същото е преклудирано и предвид това не подлежи на съобразяване и преценка по същество.От обстоятелството,че ответникът е оспорил сочения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП,не може да се извлича извод,че това оспорване включва имплицитно и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,основано на фактически причини,свързани със същия механизъм.Както всяко едно възражение,така и това за съпричиняване на вредоносния резултат,следва да е конкретизирано като основание,а това изисква да са посочени от заявилият възражението конкретните фактически обстоятелства,на които той базира възражението си.В случая,както се посочи,ответникът не е заявил своевременно възражение за съпричиняване,което да е основано на поведение на ищеца,свързано с установените от автотихническата експертиза технически причини за настъпване на процесното ПТП,а е основано само на твърдение за непоставен от ищеца предпазен колан по време на пътния инцидент.С други думи,единственото подлежащо на съобразяване по същество възражение за съпричиняване,заявено от ответника в предвидения законов срок,е това,което е основано на твърдението за непоставен от ищеца предпазен колан.А същото възражение е неоснователно,тъй като е установено по първоинстанционното дело,че по време на настъпване на процесното ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан.Такъв извод следва от обясненията,дадени в съдебното заседание на 01.06.2020 г. от вещото лице Т. Т.,изготвило заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза,съгласно които обяснения ищецът е получил при ПТП контузии от двете ленти на обезопасителния колан,натъртване в гръдния кош и корема отново от предпазния колан.Или,както е видно,ищецът е получил контузии на тялото,характерни при поставен обезопасителен колан.Предвид изложеното се наага извода,че по време на инцидента ищецът е бил с поставен обезопасителен колан и затова заявеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.С оглед неоснователността на това възражение,дължимото на ищеца обезщетение както за неимуществените,така и за имуществените вреди,явяващи се последица от процесното ПТП,не подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд обаче е извършил такова намаляване,приемайки,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по изложените по-горе причини.На практика така приетото от съда съпричиняване е служебно констатирано,при положение,че ответникът не е заявявал възражение за съпричиняване,основано на твърдение за реализирането на такива или подобни фактически причини.А настоящият съдебен състав е на становище,че е недопустимо служебното прилагане от страна на съда на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,без да има възражение от страна на ответника в тази насока.Задължението за служебно прилагане на правна норма,съдържащо се в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,касае случаите,при които тази норма е импаративна и установена в обществен интерес,както и когато защитата на някои частноправни субекти също е въздигната в публичен интерес.Разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД не е установена в обществен,ав частен интерес на увреждащия,който не се ползва с особена закрила и затова указанията на т.1 на цитираното тълкувателно решение не изискват от съда служебно да прилага тази разпоредба.Липсва и законова разпоредба,която да изисква съдът служебно да прилага нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД при липса на възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.Затова в случая първоинстанционният съд не е следвало служебно да прилага посочената правна норма.Извършването на такова служебно прилагане обаче не води до недопустимост на съдебното решение в частта на възприетото съпричиняване от страна на пострадалия,както се поддържа във въззивната жалба на ищеца Ф.,а е основание решението да бъде прието за частично неправилно в частта,с която е намалено дължимото обезщетение на основание разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.С други думи,по изложените съображения,въззивният съд намира,че в случая дължимото на ищеца обезщетение не е следвало да бъде намалявано по причина на осъществено от ищеца съпричиняване на вредоносния резултат,а размерът на обезщетението е следвало да бъде съобразен единствено с доказателствата за вредите-неимуществени и имуществени,явяващи се пряка последица от процесното ПТП,а що се отнася до неимуществените вреди-и с обстоятелствата,които съгласно произтичащия от нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта следва да бъдат съобразени за определяне размера на дължимото обезщетение за тези вреди.
На следващо място,предвид оплакването на жалбоподателя ЗД „Б.и.“АД,че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. е несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания и на принципа на справедливост,въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка относно дължимия размер на обезщетението за тези вреди и съответно-за правилността на преценката на първоинстанционния съд по отношение определяне размера на това обезщетение /извън извършеното намаляване по чл.51,ал.2 ЗЗД/.И след самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал във връзка с горните оплаквания на посочения жалбоподател,въззивната инсатнция счита същите за неоснователни по следните съображения:
Видно от неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза,при процесното ПТП пострадалият Г.Ф. е получил травматични увреждания,изразяващи се в контузия на тялото-временно разстройство на здравето,неопасно за живота,счупване на четвъртата предноходилна кост на лявото ходило и счупване-изкълчване на петата предноходилнофалангеална става на лявото ходило,причинили трайно затруднение на движенията на левия крак.Както правилно е прието и от първоинстанционния съд,във връзка с получените от ищеца травми е проведено болнично лечение-оперативно отстраняване на костни фрагменти от първата фаланга на петия пръст на лявото ходило и фиксация на счупването с Киршнерова игла,като е наложена и гипсова имобилизация.След 40 дни е отстранена металната остеосинтеза /Киршнеровата игла/,а впоследствие е проведена рехабилитация и физиотерапия на ищеца.Съгласно експертното заключение,при правилно протичане на оздравителния процес,продължителността му е около 2-3 месеца,а в конкретния случай този срок е бил 2 месеца и 23 дни.От вещото лице по СМЕ-за е извършен преглед на пострадалия ищец на датата 14.05.2020 г.,вследствие на който преглед вещото лице заключава,че към датата на извършването му ищецът следва да се счита за практически напълно възстановен.Травматичните увреждания на посрадалия,както сочи вещото лице,не са от характер да изключват възможността за самообслужване,но силно затрудняват тези дейности /по времето на възстановителния период/,а към момента на причиняване на уврежданията и първите две седмици след това болкие са били много силни /по скалата слаби,умерени,силни,много силни и изключителни/,след което постепенно са отзвучали.Наред с това,от показанията на свидетелката К. Ф.-съпруга на ищеца,се установява,че ищецът след изписването му от болницата се е нуждаел от чужда помощ около 10 дни за извършване на дейности по храненето и ходене до тоалетна,като такава помощ са му оказвали самата свидетелка и сина на ищеца.Първите два-три дни ищецът не можел да ходи до банята,след това до около 10-тия ден ходел с помощта на свидетелката и сина си,а после ищецът започнал да се придвижва сам,но ползвайки патерици до свалянето на гипса,а и след това-някъде до средата на м. декември 2018 г. и общо-може би 40 дни след катастрофата,както сочи свидетелката Ф.Същата сочи още,че след пътния инцидент ищецът е бил психически много разстроен и в началото го е избивало на плач,а после се затворил и спрял да говори,бил на легло целия месец септември,а на по-късен етап /след свалянето на гипса/ е ходил на рехабилитация и е правил физиотерапия,назначена му от ортопед.Според свидетелката,ищецът след катастрофата се страхува да кара кола,неспокоен е като спи и се стряска на сън,а при въпрос от страна на свидетелката защо се стряска,същият отговарял,че сънува катастрофата.Другият разпитан по делото свидетел Д. Я. също потвърждава,че ищецът е бил изплашен от ПТП-то и изпитвал болки в крака,като свидетелят му осигурил патерици и по времето,когато му ги занесъл /около 15 дни след болницата,както сочи свидетелят/ ищецът не можел да ходи,а 2-3 месеца след това,когато свидетелят за втори път отишъл в дома на ищеца,последният не бил възстановен напълно,бил изплашен и накуцвал.Същият свидетел казва още,че и към деня на разпита му /извършен в съдебното заседание на 01.06.2020 г./,ищецът продължава да изпитва страх да кара кола.
На база горните обстоятелства,като отчита характера и вида на причинените на ищеца телесни увреждания вследствие на процесния пътен инцидент,степента и продължителността на търпените от ищеца физически болки и затруднения в придвижването,които е изпитвал вследствие на уврежданията,както и претърпените от него психически страдания в резултат на тези увреждания и на станалото ПТП,времето на възстановителния период,проведеното лечение на уврежданията,а и предвид възрастта на ищеца към момента на настъпване на произшествието и социално-икономическите условия в страната към релевантния момент на увреждането,т.е. към момента на пътното произшествие,въззивният съд намира,че справедливият размер на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на произшествието следва да бъде определен на сумата от 30 000 лв.До този размер въззивният съд счита за основателен иска за неимуществени вреди,а за разликата до претендирания размер от 35 000 лв. /заявен като частичен от сума в пълен размер от 60 000 лв./ искът е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.А дължимият размер от 30 000 лв.,предвид изложените по-горе съображения,не подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД,т.е. този именно размер се дължи на ищеца като обезщетение за търпените от него неимуществени вреди,без същото обезщетение да бъде намалявано поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,тъй като своевременно заявеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно,а служебното прилагане от съда на съпричиняването по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД на база фактически причини,незаявени от ответника,е недопустимо.
Предвид горните съображения се налага извода,че подадената от ищеца Г.Ф. въззивна жалба е частично основателна,като предвид приетите от настоящата инстанция изводи,че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. и то не следва да се намалява на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД,първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта,с която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 24 500 лв. до размера на сумата от 30 000 лв. и вместо това следва с настоящото решение ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца още 5500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху същото обезщетение,считано от датата 16.09.2018 г. до окончателното плащане.В останалата обжалвана от ищеца част,с която същият иск е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до претендираните 35 000 лв. /претендирани като част от 60 000 лв./,първоинстанционното решение е правилно,тъй като иска за тази разлика е неоснователен,и затова в същата част решението следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба на ответника З. „Б.И.“АД,насочена срещу осъдителната част на първоинстанционното решение,с която същият е осъден да заплати на ищеца сумата от 24500 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 40,60 лв.,ведно със съответната лихва и съдебни разноски,се явява изцяло неоснователна предвид изложените в настоящото решение съображения и като такава не подлежи на уважаване.Относно имуществените вреди следва да се посочи,че те са приети от първоинстанционния съд като доказани по основание и размер на база изводите на вещото лице,изготвило съдебномедицинската експертиза и е прието,че същите вреди са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и въззивният съд споделя тези изводи изцяло.Относно имуществените вреди ответникът поддържа в жалбата си само довода,че те също подлежат на намаляване поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,но този довод в случая е неоснователен с оглед горните съображения относно съпричиняването,макар по принцип при доказано възражение за съпричиняване да подлежат на намаляване както неимуществените,така и имуществените вреди,причинени на пострадалия.А относно началния момент,от който е присъдена с решението законната лихва върху присъдените обезщетения-датата 16.09.2018 г. като дата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 във вр. с чл.430,ал.1 от КЗ,т.е. срока за уведомяване на застрахователя от застрахования в някоя от предвидените в последната разпоредба хипотези,въззивният съд намира,че този начален момент е правилно определен и лихвата се дължи именно от датата,посочена в първоинстанционното решение.В самата въззивна жалба на ответника не се съдържат никакви конкретни оплаквания относно началния момент,от който е присъдена лихвата,а само има общо изявление за порочността на решението и в осъдителната част за лихвите.Що се касае до осъдителната част за разноските,т.е. частта,с която ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в размер на 1106 лв. съобразно уважената част на исковата претенция,то следва да се съобрази,че в тази част решението е изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение №260067 от 19.01.2021 г.,постановено по т.д.№268/2019 г. на ОС-Стара Загора и е присъден друг размер адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адв. К.,като същото определение не е обжалвано в законния срок от страните по делото и съответно на това е влязло в законна сила.Ето защо въззивната чжалба на ответника срещу частта на първоинстанционното решение,касаеща посочените разноски по чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,ще следва да бъде оставена без разглеждане.Досежно осъдителната част на първоинстанционното решение,с която ответникът е осъден да заплати по сметка на ОС-Стара Загора сумата от 990,50 лв. разноски съобразно уважената част от исковата претенция,първоинстанционното решение ще се потвърди предвид приетия извод за правилността на решението в частта,с която исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди са уважени,съответно на което и предвид факта,че ищецът е освободен от заплащане на ДТ,ответникът е този,който дължи такава по сметка на съда съобразно на уважената част от исковите претенции.
Вследствие на гореизложеното,първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в осъдителната част,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24500 лв.,както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 40,60 лв.,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата 16.09.2018 г. до окончателното плащане,както и в частта,с която е осъден да заплати по сметка на ОС-Стара Загора разноски в размер на 990,50 лв. съобразно на увежаната част от искавата претенция,а в частта срещу разноските,присъдени на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в размер на 1106 лв. въззивната жалба на ответника ще се остави без разглеждане по горните съображения.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед частичната основателност на подадената от ищеца въззивна жалба и осъществената защита срещу жалбата на ответника,приета от настоящия съд за неоснователна,ще следва да се уважи искането на пълномощника на жалбоподателя Ф.-адв. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА,като се има предвид и това,че съгласно приложения към първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие,сключен между ищеца и адв. К. на 01.10.2018 г.,е уговорена безплатна адвокатска защита пред всички съдебни инстанции по повод делото,образувано във връзка с процесното ПТП от 08.09.2018 г.При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение,следва да бъде съобразен от една страна обжалваемия от ищеца интерес по подадената от него въззивна жалба и уважената част от същата жалба,а от друга страна обжалваемия от ответника интерес по подадената от него въззивна жалба,приета за неоснователна.С оглед на това и на приложимите в случая разпоредби на чл.7,ал.2,т.4 и т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,дължимото на адв. К. адвокатско възнаграждение за оказана пред настоящата инстанция безплатна адвокатска защита на ищеца по предявения иск за неимуществени вреди възлиза на сумата от 1716 лв. с включен ДДС,а за защита по иска за имуществени вреди-на сумата от 360 лв. с ДДС,или общо на сумата от 2076 лв.Тази сума следва да се присъди на адв. К. на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца пред въззивната инстанция,а с оглед изхода от спора пред същата инстанция плащането на същата сума следва да бъде възложено в тежест на дружеството-застраховател.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №260086 от 23.10.2020 г.,постановено по
т.д.№268/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,в частта,с която предявения от ищеца Г.Й.Ф. с ЕГН **********
против ответника Застрахователно дружество „Б. И.“АД-гр.С. с ЕИК ... осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
станалото на 08.09.2018 г. ПТП е отхвърлен за разликата над уважения размер от
24500 лв. до размера от 30 000 лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б. И.“АД с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Г. Й. Ф. с ЕГН ********** с адрес:г*** още 5500 лв. /пет хиляди и петстотин
лева/,освен присъдените с първоинстанционното решение 24500 лв.,обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди-претърпени болки и страдания в
резултат на непозволено увреждане /ПТП/,станало на 08.09.2018 г. около 10:20
часа на територията на РУП-К.,на път I-5 км 200 + 500,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата 16.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260086
от 23.10.2020 г.,постановено по т.д.№268/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара
Загора,в частта,с която предявения от
ищеца Г.Й.Ф. с ЕГН ********** против ответника Застрахователно дружество „Б. И.“АД-гр.С.
с ЕИК ... осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на станалото на 08.09.2018 г. ПТП е отхвърлен за разликата над
сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв. /заявен като
частичен иск от сума в размер на 60 000 лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260086
от 23.10.2020 г.,постановено по т.д.№268/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара
Загора,и в обжалваните от ответника З. „Б.И.“АД с ЕИК ... осъдителни части,с
които същият ответник е осъден да заплати на ищеца Г.Й.Ф. с ЕГН ********** сумата от 24 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40,60 лв. имуществени
вреди,явяващи се резултат от настъпилото на 08.09.2018 г. ПТП,ведно със
законната лихва върху тези суми,считано от датата 16.09.2018 г. до
окончателното им изплащане,както и в частта,с която е осъден ответника да
заплати по сметка на Окръжен съд-Стара Загора сумата от 990,50 лв. разноски
съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната
жалба на З. „Б.И.“АД с ЕИК ... в частта,насочена срещу тази част на
първоинстанционното решение № 260086 от 23.10.2020 г.,постановено по
т.д.№268/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с която е осъден
ответника да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в размер
на 1106 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б. И.“АД с ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К. от САК като
пълномощник на ищеца Г.Й.Ф. с ЕГН ********** сумата от 2076 лв. /две хиляди
седемдесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. С
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна адвокатска защита
на ищеца пред въззивната инстанция по настоящото възз.т.д.№173/2021 г. по описа
на Апелативен съд-Пловдив.
Решението в частта,с която
въззивната жалба на З. „Б.И.“АД е частично оставена без разглеждане,има
характер на определение,подлежащо на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част решението подлежи
на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.