№ 11844
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110108529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 49878/15.02.2024г., с
която ищецът ****** е предявил против М. Р. В. обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 800 лв., представляваща
непогасена главница по сключен между ответника и ****** договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 380274 от 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК- 14.02.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата от 178.20 лв.- договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. до
27.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 7778/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между М. Р. В. и ****** е бил сключен договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 380274 от 01.04.2022 г., по силата на който ****** предоставило
на ответника паричен заем в размер на 800 лв., който последният се задължил да върне на 16
равни вноски от по 50 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 25.07.2023 г., така и на уговорената
договорна/възнаградителна лихва от 40.15%. Въпреки настъпилия краен срок на договора,
ответникът не погасил формираните парични задължения, поради което ищецът претендира
сумата от 800 лв., представляваща непогасена главница, както и сумата от 178.20 лв.-
договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 27.12.2022 г. Обосновава правен интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за
вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7778/2023г. на СРС, 55 състав, която била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
По делото е приет препис от Договор за предоставяне на кредит № 380274 от
01.04.2022г. и от Общите условия към него, от които се установява, че не посочената дата
между ищеца ****** (кредитодател) и ответника М. Р. В. (кредитополучател) е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 800 лева, със срок на кредита
- 480 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на
разходите (ГПР) - 48,44 %. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено потребителят в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
обезпеченията, посочени в същата клауза: банкова гаранция в полза на кредитора или
поръчителство на две физически лица, като е договорено, че при неизпълнение на поетото
задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят
дължи неустойка в размер на 449,58 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем
сума при договорените условия, като в договора е обективиран погасителен план в два
варианта в чл.4, ал.3, т.1 и т.2 - един при представяне на обезпечение по чл.3, ал.1 и втори
при непредставено обезпечение. Видно е, че и в двата случая заемната сума следва да се
върне на месечни вноски в периода от 01.05.2022г. до 25.07.2023г., всяка от които включва
част от главница, част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 3, ал. 1 от
договора (ако обезпечение не е било представено). Главницата по всяка вноска е в еднакъв
размер от по 50,00 лева. Общо дължимата сума по кредита при представено обезпечение
възлиза на 1024,40 лева, а при непредставено такова – на 1473,98 лева.
Съгласно чл. 2, т.5 от договора при формирането на годишния процент на разходите
от 48,44 % са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма
да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена, като се намира в ЗПК,
Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение
и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от
01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР, е
възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен
софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово
регламентирана формула.
Представено е електронно съобщение от 01.04.2022г., изпратено от ищеца на
ответника по посочения от последния в договора за кредит имейл адрес, като с това
съобщение ответникът се уведомява, че главницата по договора от 800 лева е преведена на
каса в **** и в него се съдържа и погасителен план към процесния договор за кредит. Видно
е от последния, че размерите на месечните погасителни вноски са идентични с размерите на
погасителните вноски, предвидени в погасителния план по чл.4, ал.3, т.2 от договора, т.е.
при непредставено обезпечение по чл.3, ал.1. Прието е освен това и известие за предсрочна
изискуемост, изпратено на 13.01.2023г. на електронния адрес на ответника, в което М. Р. В. е
уведомен, че незабавно дължи наред с главницата и лихвата още и непогасени вноски за
неустойка. Предвид това, съдът намира, че в тежест на ответника е било възложено
заплащането и на неустойка по чл.3, ал.2 от договора за кредит в размер на 449,58 лева,
поради неизпълнение на задължението му да представи обезпечение по чл.3, ал.1.
Към доказателствената съвкупност е приобщена разписка за извършено плащане от
01.04.2022г. в 16:31 часа за сумата от 800 лева, с наредител **** и получател М. Р. В., както
и разписка от същата дата, но в 16:56 часа, издадена от **** АД отново за сумата от 800
лева. И в двете разписки е посочено, че сумата се превежда на основание „договор: 380274“.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Възникването на заявените от ищеца за защита вземания се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 380274 от 01.04.2022 г., сключен между ****** и
М. Р. В. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на
уговорената договорна лихва; изискуемост на вземанията.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ответникът М. Р. В. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ищецът ****** е търговско дружество с предмет на
дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при
сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната
дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител",
според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на
потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и
предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ищецът ****** се е
задължил да предостави на ответника парична сума срещу задължението на последния да я
върне.
Във връзка с първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно
наличието на валидно облигационно правоотнощение между страните съдът намира
следното:
Доколкото договорът между страните се урежда от правилата на Закона за
потребителския кредит и ответникът има качеството „потребител“, в настоящото
производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, изискваща от съда служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи. Следва да се съобрази и приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съгласно приложимата
разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не
са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
3
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно
от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1,
т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят
по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг
договор за паричен заем, сключен с ******; да нямат неплатени осигуровки за последните
две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.
В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на 449,58 лева. Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено,
заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит
/чл. 4, ал. 3, т. 2/, е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на първите шест вноски.
Съдът намира, че така предвидената неустойка по чл. 3, ал. 2, която е повече от
половината заемна сума, представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и
следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на
кредитора. В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В случая
получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо
място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят
4
задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.
Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава
значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез
поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на
удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и
относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо
набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Същевременно в договора
липсва клауза, която да предвижда освобождаване на потребителя от задължението за
плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения
тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с
неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за плащане на неустойката,
независимо от неговите последващи действия.
Следва да се съобрази също, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Така в чл. 3,
ал. 2, изр. 3 е посочено, че при предсрочно погасяване на договора за кредит начислената
неустойка се редуцира съобразно договорната лихва. В чл. 6.1, ал. 1, изр. 3 от ОУ е посочено,
че при предсрочно погасяване се включва съразмерно намален спрямо датата на предсрочно
погасяване размер на неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора. Следователно дори в случай,
че потребителят погаси изцяло предсрочно задълженията си по договора за кредит, с което
свое действие лиши кредитора изобщо от обезпечителна нужда, неустойката остава
дължима.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,44 %
5
годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР. Предвид изложеното, съдът приема,
че неустойката съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Обстоятелството, че неустойката в размер на 449,58 лева не е
била взета предвид и включена при изчисляване размера на ГПР се установява от самото
съдържание на процесния договор за потребителски кредит, в чл.2, т.5 от който изрично е
посочено, че единственият показател, който е включен при изчисляване на ГПР, е
възнаградителната лихва. Липсата на неустойката при изчисляването на ГПР е довело до
подвеждащо оповестяване на действителния процент на разходите в противоречие с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. В
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя - ответник е възникнало задължение да върне на кредитодателя само
сумата, която е получил по договора за кредит. В конкретния случай това е сумата от 800
лева, която се установява от представените по делото разписки, че е била усвоена от
ответника. По делото липсват доказателства, а и твърдения главницата (чистата стойност)
по кредита да е била погасена от ответника чрез извършени плащания. Във връзка с
изискуемостта на вземането за главница следва да се съобразят разясненията на
Тълкувателно решение № 8/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2017 год., ОСГТК, съгласно
което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки
6
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, тъй като
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, което
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са
от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват, съгласно
чл. 235, ал.3 от ГПК. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Съгласно погасителния план, инкорпориран в процесния договор за потребителски кредит,
на 25.07.2023г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска, като това
представлява нов факт, настъпил преди устните състезания – 20.03.2025г. пред първата
инстанция, поради което към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция са били изискуеми всички вноски по сключения между страните договор за
потребителски кредит и това е факт, подлежащ на съобразяване на основание чл.235, ал. 3
от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че установителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 800 лв., представляваща непогасена
главница по сключения между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние №
380274 от 01.04.2022 г. е основателен и следва да бъде уважен. Неоснователен е на
основание чл.23 ЗПК искът по чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в размер на 178,20 лева за периода от
01.04.2022г. до 27.12.2022г., поради което подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 101,55 лева,
поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 83,05 лева,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 450 лева
(държавна такса в размер на 50 лева и депозит за особен представител в размер на 400 лева),
като е претендирал и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер,
определен от съда по реда на 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП, възлиза
на 100,00 лева. Следователно, в полза на ищеца за исковото производство се следва на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 449,80 лева, съразмерно на уважената част на
предявените искове.
Ответникът се е представлявал от особен представител, поради което не е направил
разноски, съответно такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК от ищеца
7
******, ЕИК ******, срещу ответника М. Р. В., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1
ЗПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800,00 лева, представляваща непогасена
главница (чиста стойност) по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 380274 от
01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2023г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7778/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК от ищеца ******, ЕИК ******, срещу
ответника М. Р. В., ЕГН **********, положителен установителен иск с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 178,20 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 27.12.2022г., дължима по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 380274 от 01.04.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7778/2023г. по
описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА М. Р. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
******, ЕИК ******, сумата в размер от 83,05 лева, представляваща сторени разноски в
хода на заповедното производството по ч.гр.дело № 7778/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА М. Р. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
******, ЕИК ******, сумата в размер от 449,80 лева, представляваща сторени разноски в
хода на исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8