РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 22.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8564 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Р.К.М. е предявил осъдителни искове срещу ДЗИ – О.З.ЕАД по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди във връзка причинените му травматични увреждания в
резултат на застрахователно събитие – ПТП, станало
на 11.06.2014 г. около 08.50 часа в гр.Б., при управление на МПС-лек автомобил
Волво С 60 с рег.№ *******от страна на Д.Г. в нарушение на правилата за
движение-управление с превишена скорост и неправилно изпреварване. Поддържа
твърдение, че в резултат на ПТП пострадал, като водач на лек автомобил Сеат
Леон с рег.№ *******- участник в ПТП,
тъй като му били причинени телесни увреждания. За образуваното ПТП било
образувано ДП № ЗМ 213/2014 г. по описа на РУ Полиция – Сливница, пр.пр.№
722/2014 г. по описа на РП Сливница.
Поддържа, че във връзка с лечението и възстановяването е претърпял
неимуществени вреди- болки и страдания, чието обезщетяване остойностява на
сумата 30000.00 лв.
Претендира заплащане от застрахователя по задължителна застраховка «ГО» на
сумата 30000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените
му във връзка с ПТП неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на ПТП – 11.06.2014 г. до окончателно
погасяване на задълженията. Поддържа твърдения, че отговорността на ответника –
застраховател следва да бъде ангажирана, поради това че към момента на ПТП за
автомобила е налице задължителна застраховка ГО.
Прави искане за присъждане на разноски.
В подадената
допълнителна искова молба оспорва възраженията на ответника и поддържа
изложените в исковата молба фактически и правни доводи. Поддържа твърдения, че
виновното и противоправно извършване на ПТП, причинените й травматични
увреждания в причинна връзка с него ще бъдат установени в хода на процеса чрез
ангажираните доказателства. Поддържа твърдения, че към момента на ПТП ищцата е
била с поставен инерционен колан, но механизмът на удара между двата автомобила
сочи, че уврежданията биха настъпили въпреки това – свободно движение на врата
и главата при т.нар. камшичен удар.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище по исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
фактическите и правни доводи за виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „Волво С 60”, в причинно – следствена връзка с което да са били
причинени описаните травматични увреждания от ищеца. Оспорва фактическите и
правни доводи за понесени неимуществени вреди от страна на ищеца във връзка с
описаното поведение на водача на лекия автомобил „Волво С 60”. Оспорва
фактическите твърдения, за това че на ищеца са били причинени описаните
травматични увреждания. Твърди, че във връзка с ПТП на пострадалата са били
причинени единствено леки телесни повреди. Оспорва претенциите, като завишени
по размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на ищеца- участник в ПТП. Твърди, че същият е нарушил правилата за
движение, тъй като е управлявал без поставен обезопасителен колан. Прави
възражение, че същият е нарушил и други правила за движение във връзка с което
е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Оспорва претенцията за
заплащане на законна лихва с възражения, че е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие едва при получаване на препис от исковата молба.
Последното, според ответника не е било предшествано от претенция за доброволно
определяне на застрахователно обезщетение. Не оспорва наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО за лекия автомобил „Волво С 60”
към момента на ПТП.
В подадения
допълнителен отговор поддържа релевираните възражения и фактически и правни
доводи.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Чрез събраните
в производството писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие
ведно със съставен албум на произшествието от РУ Полиция Сливница и показанията
на свидетелите Д.Х.Г. и Р.М.Р./л.93-л.96/ се установява, че на 11.06.2014 г.
около 08.50 часа в гр.Б. е настъпило ПТП с участие на лек автомобил „Волво С
60” с рег.№ *******управляван от свидетеля Д.Г. и лек автомобил Сеат
Леон с рег.№ *******, управляван от Р.К.М..
Чрез
събраните доказателства, в т.ч. схема на маркировката в района от Община Б.
/л.80 и л.111/ и констатациите на експерта по САТЕ – доц.А. се установи следния
механизъм на настъпване на ПТП: На 11.06.2014 г. около 08.50 часа в гр.Б.,
побул.Европа, в района на Т-образно кръстовище с вход на фирма Шенкер в посока
към гр.София се приближавали няколко автомобила. Водачът на лек автомобил Сеат
Леон предприел ляв завой към улицата водеща към входа на фирма Шенкер. Водачът
на лекия автомобил Волво С 60 предприел изпреварване на колона от автомобили
със скорост около 90 км/ч при наличие на непрекъсната средна разделителна линия.
Поради високата си скорост той не могъл да спре и предотврати удара. Според
експерта, при движение със скорост 50 км/ч, щял да предотврати удара и ПТП.
Според констатациите на АТЕ, причина за ПТП е предприетата маневра изпреварване
с висока скорост 90 км/ч от водача на лек автомобил Волво при наличие на
непрекъсната средна линия.
В с.з. на
22.11.2017 г. вещо лице А. /АТЕ/ сочи, че ако лекия автомобил Волво се е движел
в дясната лента и в последният момент е предприел изпреварване на колоната автомобили,
водачът на лекия автомобил Сеат е имал възможност да го възприеме от разстояние
50 м., което е недостатъчно за да не предприема маневра ляв завой. В противен
случай, според експерта, водачът на лекия автомобил Сеат е могъл да възприеме
лекия автомобил Волво своевременно и да предотврати удара, като не предприеме
извършване на маневрата завиване наляво
към отбивката за фирма Шенкер.
Чрез
показанията на свидетеля Д.Х.Г.-водач на лекия автомобил Волво се установява,
че се е движел в дясното платно, след което е предприел маневра изпреварване на
автомобилите пред него, които се движели бавно с около 30 км/ч. В момента на
изпреварване на втория автомобил пред него видял, че същият тръгва да завива,
опитал се да го избегне, но не успял, тъй като било много малко разстоянието
между двата автомобила. Не могъл да избегне удара, който се случил буквално за
секунди.
Показанията
на свидетеля Д.Х.Г. в частта, с която същият сочи, че в района на ПТП не е имало
хоризонтална и вертикална маркикорвка, в т.ч. забрана за извършване на маневра
изпреварване в този участък, съдът намира за неверни с оглед представената от
Община Б. схема и констатациите на експерта по АТЕ. Чрез последните се
установява, че в района е налице ограничение на скоростта за движение – знак
В26- „Забранено е движението със скорост по-висока от 40 км/ч“; знак Г1 – „движение
само направо след знака“. Освен това се установява и наличие на забрана за
извършване на маневра изпреварване /хоризонтална пътна маркировка/-
непрекъсната средна линия. Поради това, съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля – водач на лекия автомобил Волво в посочената част при съобразяване и
евентуалната им заинтересованост от изхода на спора /чл.172 ГПК/.
Чрез
приетата в производството СМЕ на вещо лице д-р Х.М. се установява, че в
резултат на ПТП на ищеца били причинени следните травми: „контузия на главата и тялото. Навяхване на врата. Контузия в поясната
област и дясната мишница”. Според
експерта ЧМТ при пострадалата не е приета при първоначалния и контролния
преглед. При извършен преглед на 20.06.2014 г. от проф.Ш. обаче е поставена
диагноза: „Състояние след мозъчно сътресение. Травматична церебрастения.
Извършено КТ на главния мозък – нормален образ”. Според СМЕ, на база цялостната
медицинска документация по делото не може
да се приеме, че пострадалата е получила мозъчно сътресение в резултат на
травма, получена при ПТП. В с.з. на 22.11.2011 г. д-р М. допълва и пояснява,
че при съобразяване дадената диагноза от
проф.Ш. и събраните гласни доказателства, в случая по-скоро следва да бъде
прието, че е налице лекостепенна ЧМТ.
Според констатациите на СМЕ, след извършените
медицински прегледи и изследвания непосредствено след травмата на ищеца е било проведено
домашно медикаментозно лечение за срок от 30 дни. В следващият тригодишен
период, според д-р М., ищцата е провела множество изследвания, прегледи и
рехабилитационно лечение без това да има пряка връзка с получените от ПТП
травми. От своя страна, в случая не са налице категорични и убедителни
травматични промени в шийния отдел на гръбначния стълб получени вследствие
травмите при ПТП. Налице са, според СМЕ, дегенеративни изменения в шийния и
поясния отдел.
Поради това е дадена констатация по СМЕ, че пострадалата
е възстановена от получените при процесния инцидент травматични увреждания.
Чрез
показанията на свидетеля Г.Г.П. се установява, че при инцидента пострадалата е
била с поставен обезопасителен колан. Свидетелят сочи, че ищцата била неадекватна,
като пояснява състоянието й с описание, че не е комуникирала с тях /колегите/,
не отговаряла на повикване. Намокрили я с вода, за да реагира на повикванията
им. След това се оплаквала от главоболие и главозамайване. След произшествието
се лекувала в домашни условия и имала същите оплаквания, за което свидетелят
разбрал от разговорите им по телефона. Повече
от два месеца и половина пострадалата носела шина на врата. Мъжът й се грижел
изцяло за детето във времето на лечението на ищцата. За някои лични хигиенни нужди
на последната помагал и свидетеля П.. След инцидента ищцата имала проблем с
концентрацията при по-силно натоварване именно поради главоболие и
главозамайване. Имала оплакване от болки в поясната област /кръста/ и било
трудно да изпълнява задълженията си, тъй като преимуществено работели седнали
пред компютър.
Чрез
показанията на свидетеля Р.М.Р.се установява, че при настъпване на инцидента Р./ищцата/
била припаднала и се наложило да я напръскат с вода, за да се съвземе. Свестила
се и нейната първа реакция била да пита какво е станало и да изпада в шок и да
плаче. Към този момент пострадалата била с поставен обезопасителен колан.
В
производство не е спорно и се установява чрез справка в ИЦ на ГФ, че към момента
на настъпване на ПТП – 11.06.2014 г. за лекия автомобил Волво С 60 с рег.№ с рег.№ *******е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № 06114000112755, валидна от 03.01.2014 г. до 02.01.2015 г., по която отговорност носи
ответникът.
За успешно
провеждане на прекият иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, следва да бъде установено кумулативно наличие на следните факти:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е
причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил и с причинените от това застрахователно събитие травматични
увреждания на пострадалия.
Чрез
събраните в производството доказателства се установи, че вина за ПТП носи
водачът на лекия автомобил Волво С 60 – Д.Х.Г., тъй като същият е нарушил
правилата за движение – чл. 20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват; чл.20,
ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и чл.21, ал.2 ЗДвП, предвиждащ че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава сигнализираната с пътен знак скорост
– в случая движение със скорост 90 км/ч при ограничение с пътен знак „В26“- 40
км/ч.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на автомобила по отношение на причинените на ищеца вреди
от процесното пътно – транспортно произшествие.
В
производството се установи, чрез представените в настоящето производство
медицински документи, показанията на свидетелите Г.П. и Р.Р.и констатациите на
експерта по СМЕ, че на пострадалата са били причинени от произшествието следните
травматични увреждания: „Контузия на
главата и тялото. Лекостепенна ЧМТ. Навяхване на врата. Контузия в поясната
област и дясната мишница”. Фактическите
твърдения на ищцата, че в резултата на произшествието са й били причинени
дискови протрузии в шийния отдел на гръбначния стълб на ниво С 6-С 7 с
разтягане и навяхване на свързващите меки тъкани, съдът намира за недоказани и
съответно неоснователни. Чрез констатациите на експерта по СМЕ се установи, че в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб С3-С4-С5 са налице
дегенеративни изменения, а не травматични промени във връзка с ПТП.
От
изложеното следва изводът, че част от вредите, чието обезщетение се претендира
са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при
ответника – застраховател.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за
определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Предвид
възрастта на пострадалата – 33 години към датата на произшествието, видът и
характерът на причинените травматични увреждания, периода на възстановяване във
връзка с травмите – около 30 дни, проведеното консервативно лечение в домашни
условия без данни за усложнения с дадена прогноза за пълно възстановяване, съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 15000.00 лв.
За
определяне на соченото обезщетение, съдът съобрази причинената на ищцата
лекостепенна ЧМТ, която е довела до главоболие и главозамайване, затруднения
при работа и концентрация; болките и ограниченията в ежедневието, които
пострадалата е следвало да понесе във връзка с навяхването на врата и
контузията в областта на пояса
изразяващи се в носене на шийна яка и спазване на постелен режим за период
около един месец. Същевременно, съдът отчете, че продължилите оплаквания на
ищцата за нарушения в поясния и шийния отдел се дължат и на дегенеративни
изменения, а не на травмите от ПТП.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими
до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност” на
автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат
от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че не се установи нарушаване на правилата за движение от страна на
пострадалата към момента на ПТП. Чрез събраните в производството доказателства
и констатациите на експерта по АТЕ се установи, че същата е била с поставен
обезопасителен колан. При липса на установено неправомерно поведение на пострадалия,
съдът намира че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат следва да бъде оставено без уважение. Идентичен извод се налага и за
възражението, че пострадалата е извършила неправилна маневра при завиване
наляво- нарушение на правилата на чл.25 от ЗДвП. В последната разпоредба е
предвидено, че водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. При пълно и
главно доказване, т.е. без съмнение съобразно правилата на чл.154 ГПК в
производството не бе установено от ответника, че при извършване на маневрата
завиване наляво към двора на фирма
Шенкер пострадалата е нарушила посочените правила, респ. че е могла да
предотврати удара с лекия автомобил Волво С 60, който е извършвал изпреварване
със скорост 90 км/ч. Напротив, чрез показанията на свидетеля Д.Г. – водач на
лекия автомобил Волво С 60 и констатациите на експерта по АТЕ, съдът намира за
установено в производството, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия
автомобил Сеат Леон. Водачът Д.Г. е управлявал автомобила в дясното платно,
след което е предприел маневра изпреварване на движещите се бавно / с около 30
км/ч/ пред него автомобили. Поради това, според констатациите на доц. А.,
водачът на лекия автомобил Сеат не е могъл да предотврати удара като не
извършва маневрата – завиване наляво, тъй като в този случай пострадалата е
могла да види лекия автомобил Волво от разстояние 50 м, което е недостатъчно за
предприемане на посочените действия. Поради това, съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалата.
С оглед частичната основателност
на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди считано от 11.06.2014 г.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва
да бъде присъдена сумата 800 лв.-разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата 302.50 лв.-разноски по делото, съразмерно
на уважената част от иска с включено възнаграждение за юрисконсулт.
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.Й.Д.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 715 лв., съразмерно на
уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК **********с адрес гр.**********, да
заплати на Р.К.М., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, партер, действащ чрез
адв.Й.Д. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./- сумата 15000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в
резултат на травматични увреждания: „Контузия
на главата и тялото. Лекостепенна ЧМТ. Навяхване на врата. Контузия в поясната
област и дясната мишница”, всичките причинени от ПТП, станало на 11.06.2014
г. около 08.50 часа в гр.Б., по бул.Европа, в района на Т-образно кръстовище с
вход на фирма Шенкер в посока към гр.София по вина на водача на лек автомобил
Волво С 60 с рег.№ *******– Д.Х.Г., поради нарушение на правилата за движение по
пътищата –чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват и чл.20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението и чл.21, ал.2 ЗДвП, предвиждащ че при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
сигнализираната с пътен знак скорост – в случая движение със скорост 90 км/ч
при ограничение с пътен знак „В26“- 40 км/ч., като гражданската отговорност на
водача като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил Волво
С 60 с рег.№ *******е била застрахована при ДЗИ О.З.ЕАД съгласно полица № 06114000112755, валидна от 03.01.2014 г. до 02.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.06.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 15000.00
лв. до пълния предявен размер от 30000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК **********с адрес гр.**********, да
заплати на Р.К.М., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, партер, действащ чрез
адв.Й.Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 800.00 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Р.К.М., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, партер,
действащ чрез адв.Й.Д. от САК, да заплати на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК **********с адрес
гр.**********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 302.50 лв.–
разноски по делото за тази инстанция с включено възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК **********с адрес гр.**********, да
заплати на адв.Й.Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА и чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 715 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: