№ 10627
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110112560 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл. 1 и 2 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от А. М. Ч. срещу [*********]
обективно съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожност на клаузите
на чл.1, ал.2-4, съдържаща се в сключения между страните договор за потребителски
кредит № 5845952/17.08.2022 г., предвиждаща начисляване на „такса за експресно
разглеждане“, поради противоречие на закона; 2/ за прогласяване нищожност на
клаузата на чл.4, ал.1 и ал.2, съдържащи се в сключения между страните договор за
потребителски кредит № 5845952/17.08.2022 г., предвиждаща начисляване на
неустойка, поради заобикаляне на закона; 3/ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50,00 лева, частична сума от сумата от общо 179,90 лева,
представляваща недължимо платена сума въз основа на горепосочените клаузи по
договор за потребителски кредит 5845952/17.08.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в облигационна връзка по
силата на сключен договор за кредит 5845952/17.08.2022 г., като се договорили за
отпускане на заем в размер на 300,00 лева, при ГПР в размер на 49,48 % и ГЛП в
размер на 40,32 %, със срок на погасяване – 5 месеца. Сочи, че в чл.1, ал.3 от договора
било предвидено още, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга
по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която била начислена
допълнителна такса в размер на 107,95 лева, която да бъде разсрочена за изплащане
1
заедно с погасителните вноски по заема. Сочи още, че в чл.4, ал.1 от процесния
договор било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на заемателя
обезпечение - поръчител физическо лице, което да отговаря на определи от кредитора
условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение,
потребителят дължи неустойка в размер на 71,95 лева. Ищецът твърди, че към датата
на подаване на исковата молба в съда е погасил изцяло процесния кредит, но излага
доводи за нищожност на договора, поради противоречие със ЗПК. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за нередовност на исковата молба, за недопустимост на предявените
искове, а по същество – за тяхната неоснователност. Оспорва изложените в исковата
молба доводи за нищожност на процесния договор, по изложените в отговора
подробни съображения. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявения осъдителен иск като същия се счита предявен за сумата от 123,78 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 17.08.2022 г. са сключили договор за паричен
заем Standart 30 с № 5845952, по силата на който ответното дружество [*********]
предоставило на ищеца заемна сума в размер на 300,00 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите – 49.48% и срок за
погасяване на заема 5 месеца. Не спорно също, че в чл.1, ал.3 от договора е предвидено,
че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на
паричен заем в размер на 107,95 лева. Съгласно чл.4, ал.1 заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: поръчител-физическо лице, което да отговаря на определени от
кредитора условия или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 страните се съгласяват,
че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 71,95 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено. Видно от
същото е, че от извършената проверка в счетоводните документи на ответника, вещото
лице е установило, че изплатените от ищеца суми на ответника за погасяване на
задълженията по процесния договор възлизат на общо 434,68 лева. Вещото лице е
посочило, че с тази сума е погА.о задължение по главница в размер на 300,00 лева,
2
договорна лихва в размер на 10,90 лева, неустойка в размер на 15,83 лева и такса
експресно разглеждане в размер на 107,95 лева. Вземайки предвид размера на
отпуснатия кредит и общо платената от ищеца сума и периода, за който е платена,
вещото лице е посочило, че ГПК възлиза на 899,90 процента.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По делото не се спори относно наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за паричен заем Standart 30 № 5845952, сключен на
17.08.2022 г. Не се спори също, че заемодателят – настоящ ответник е небанкова
институция по смисъла на чл.3 ЗКИ и има право да отпуска кредити със средства,
което не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9
ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
С оглед предходното, съдът намира, че предвидената в чл.1, ал.3 от процесния
договор такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 107,95 лева не се дължи от ответника. Това е така, тъй като тази клауза
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая нормата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима, тъй като
процесната такса е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с
основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги
не трябва да са свързани с него. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва
да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено. Отделно
от предходното, сумата от 107,95 лева е нееквивалентна с оглед предоставената в заем
3
сума от 300,00 лева, поради което е и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1
ЗЗП, следователно нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Основателни съдът намира и доводите на ищеца за нищожност на клаузата на
чл.4, ал.1 от процесния договор. Тази неустойка по своя характер е санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи
от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски и
мораторната лихва към тях, не се намира в никакво съотношение с изпълнение или
неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума, като по този начин
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в договора, тази неустойка по
същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Следва да се отбележи още, че изискване на обезпечение на задължение с поемане на
поръчителство от физическо лице, което да отговаря на определени изисквания
създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката от
договора. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на
търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за неустойка от договора въвежда
още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една
страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от
друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението тъй като е почти съизмерима с предоставената сума по кредита. По
този начин заобикаля и ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР.
В допълнение на горните аргументи за нищожност на неустойката, за
неизпълнение на договорно задължение съдът намира за необходимо да посочи, че
добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП
е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с
оглед правните й последици – постигане на значително неравновесие между правата на
търговеца и на потребителя. /в този смисъл е решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1777/2015 г., I т.о. на ВКС/. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща
до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да
упражнят своите права за защита по договора. В конкретния случай, от начина по
който е уредено задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е
определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
4
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Изискванията свързани с кредитната история на
поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити също е свързано със
затруднения – в тази връзка следва да се подчертае, че да се вменява на
кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или
поръчител по друг кредит с кредитора [*********], който разполага с тази
информация, се намира в сериозно противоречие с изискванията на добросъвестността.
Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя,
който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за
да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите
й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г.
ОСТК/.
Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е видно,
че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне
на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната
правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са
нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в
размер на 300,00 лева, а само таксата за експресно разглеждане на документи и
неустойката за непредставено обезпечение възлизат на 179,90 лева, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Видно и от заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е, че предвид размера на отпуснатия кредит и общо
платената от ищеца сума и периода, за който е платена, ГПК възлиза на 890,90
процента. Предходното обуславя извод за заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая ищецът дължи връщане
по договора само на получената сума от 300,00 лв., а всичко над тази сума е
5
недължимо платено.
Предвид гореизложените изводи за недействителността на договора за паричен
заем, се налага извод, че сумата е платена при начална липса на основание за това,
поради което ответникът дължи нейното връщане.
С оглед предходното, предявеният осъдителен иск също е основателен и следва
да бъде уважен в предявения след изменението по чл.214 ГПК размер от 123,78 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до погасяването на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна
такса в размер на 150,00 лева и депозит за ССчЕ в размер на 300,00 лева. С оглед
предходното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от общо 450,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и [*********] е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцеца, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението.
Съгласно определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о.
на ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
искове не надвишава сумата от 1000,00 лева, поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400,00 лева.
Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило
само в едно открито съдебно заседание. Тъй като по делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, върху
горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20 % ДДС/. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на адвокатското дружество сумата от общо
480,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. М. Ч., ЕГН **********
срещу [*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********] иск
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1 клаузите на чл.1,
ал.2-4 от Договор за кредит „Standart 30“ с № 5845952/17.08.2022 г., сключен между
[*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] и А.
М. Ч., ЕГН **********, предвиждащи начисляване на „такса за експресно
разглеждане“, поради противоречие на закона, както и клаузата на чл.4, ал.1 и ал.2 от
Договор за кредит „Standart 30“ с № 5845952/17.08.2022 г., сключен между
[*********], ЕИК [*********] и А. М. Ч., ЕГН **********, предвиждащи начисляване
на неустойка, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД [*********], ЕИК [*********],
със седалище и адрес на управление: [*********] да заплати на А. М. Ч., ЕГН
********** сумата от 123,78 лева, представляваща недължимо платена сума въз
основа на горепосочените клаузи по договор за кредит „Standart 30“ с №
5845952/17.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.03.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [*********], ЕИК [*********], със
седалище и адрес на управление: [*********] да заплати на А. М. Ч., ЕГН **********
сумата от общо 450,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА [*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********] да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на [*********], сумата
от 480,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7