Решение по дело №197/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 150

гр. Видин, 10.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

втори административен състав

в публично заседание на

Шести август

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

197

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Делото е образувано по жалба на „Зомер“ ЕООД гр.София, представлявано от процесуалния представител адв. Д.Л., против Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E79) „Видин-Ботевград“ от км 3+757 до км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1) = 58+128.47 (километраж по проект), попадащи в обхвата от км 3+757 до км 34+032.68, на територията на общините Видин и Грамада, област Видин, в частта относно определеното обезщетение за отчуждения земеделски имот вписан в решението под номер 61 /идентификатор 10971.175.79/ в землището на гр.Видин, собственост на жалбоподателя.

В жалбата се посочва, че кадастралната карта е била неправилно изменена, като отчуждавания имот с площ от 414 кв.м. е бил нанесен неправомерно като самостоятелен поземлен имот с идентификатор 10971.175.79, а оставащата част от имота на жалбоподателя е нанесена като поземлен имот с идентификатор 10971.175.78 с площ 14 576 кв.м.. Твърди се, че процедурата по промяна на действащата кадастрална карта е незаконосъобразна и до момента жалбоподателя не е бил уведомен за промяната й по предвидения законов ред.

Излагат се съображения, че поради липса на графична част към обжалваното решение не е индивидуализирано в достатъчна степен местонахождението на имота, подлежащ на отчуждаване.

Сочи се че при издаване на атакуваното решение са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а именно: липсват и не са обнародвани заповеди за одобряване на ПУП-ПП на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и че определеното парично обезщетение за отчуждения поземлен имот е занижено в оспорената част на оспореното решение на МС и същото не съответства на действителните пазарни цени.

Иска се от Съда да отмени решението на МС в обжалваната част и алтернативно Съдът да постанови решение, с което да увеличи паричното обезщетение до размера на действителната пазарна цена. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, в писмено становище от 05.08.2020г. е изразил съображения за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в писмено становище вх.№ 1775 от 31.07.2020г. оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министърът на финансите – в писмено становище вх.№ 1773 от 31.07.2020г. оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура"-София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на Решението на МС в атакуваната му част и се иска от Съда да отхвърли жалбата и потвърди Решението на МС в атакуваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл.168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

С Решение № 325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план със Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила, на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите - частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е и процесния поземлен имот с идентификатор 10971.175.79, находящ се в землището на гр.Видин, собственост на жалбоподателя.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за имотите, за отчуждения имот на жалбоподателя е определено равностойното парично обезщетение 371 лева.

Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ ЕООД гр.София, въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото, по искане на жалбоподателя са назначени съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертизи.

Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е дало отговор на поставените от жалбоподателя въпроси, като е посочило, че с влезлия в сила ПУП-ПП, одобрен със Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, на които е било допуснато и предварително изпълнение, кадастралната карта е била променена чрез разделянето на имот с идентификатор 10971.175.46 – собственост на жалбоподателя на два нови поземлени имоти - имот с идентификатор 10971.175.79 с площ от 414 кв.м., който подлежи на отчуждаване и имот с идентификатор 10971.175.78 с площ 14 576 кв.м., който остава в собственост на жалбоподателя. Вещото лице посочва че както към момента, така и след реализиране на мероприятието, посочено в обжалваното решение, имота на жалбоподателя ще има достъп до главен път Е-79.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-оценъчна експертиза, е дало заключение за размера на дължимото обезщетение като по отношение на землището на гр.Видин е използвало пазарните аналози, използвани от административния орган - 8 на брой. Вещото лице е анализирало и допълнително още 12 броя сделки в относимия период, но посочва, че предмет на тези сделки са поземлени имоти, находящи се в различни землища, не само в землището на гр.Видин, при които е договорена и заплатена обща цена за имотите, т.е. не може да се определи конкретна цена за имотите в землището на гр.Видин.

Вещото лице е дало два варианта, като при първия вариант осреднената единична пазарна цена на дка за землището на гр.Видин съвпада с определената такава в оценителския доклад и е в размер на 897,11 лева. При този вариант равностойното парично обезщетение за имота на жалбоподателя възлиза на 371 лева.

При втория вариант, от ползваните 8 пазарни аналози, е приспадната една сделка, при която цената е договорена на стойността на размера на данъчната оценка, т.е. много по-ниска от цените при останалите 7 сделки и осреднената единична пазарна цена на дка възлиза на 998,55 лева. При този вариант равностойното парично обезщетение за имота на жалбоподателя възлиза на 413 лева.

Заключението във втория му вариант е оспорено както от ответника, така и от заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“, които посочват че този вариант противоречи на чл.32 във вр. с §1а, т.2 от ДР на ЗДС.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати.

Видно от известието за доставяне, представено от заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, атакувания административен акт е връчен на жалбоподателя на 03.07.2020г. и тъй като жалбата е подадена по пощата, чрез ответника, на 17.07.2020г., същата се явява подадена в срок.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна и недоказана по следните съображения:

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган, съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33, ал.2 от ЗДС.

В тази връзка ирелевантни за настоящото производство се явяват твърденията на жалбоподателя че кадастралната карта е била неправилно изменена, че процедурата по промяна на действащата кадастрална карта е незаконосъобразна и до момента жалбоподателя не е бил уведомен за промяната й по предвидения законов ред, че поради липса на графична част към обжалваното решение не е индивидуализирано в достатъчна степен местонахождението на имота, подлежащ на отчуждаване, както и че заповедите за одобряване на ПУП-ПП на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството не са били обнародвани. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза подробно е отговорило на въпросите на жалбоподателя, в т.ч. и с графичен материал, като правата си последния може да реализира в друго съдебно производство, по друг ред.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението му е определена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС, за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот.

С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

По делото ползваните в оценката на административния орган пазарни аналози не са оспорени от страните, а за нови такива, относими към процесния период, не са ангажирани доказателства от жалбоподателя.

Оспорващият не е установил съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението.

Дължимите като обезщетение суми са правилно определени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. Този извод следва и от назначената по делото оценителска експертиза, в първият ѝ вариант, изложен в заключението на вещото лице, според който вариант равностойното обезщетение за имота на жалбоподателя е в размер на 371 лева.

В този смисъл Съдът намира, че не следва да основава решението си на даденият втори вариант от заключение на експертизата, според който е изключена сделката, описана в НА № 32, том 2, рег. № 429 от 2019г., тъй като сделката е сключена на данъчна оценка. Следва да се посочи, че ЗДС не изключва като относима тази сделка още повече, че самият НА е валиден такъв и не е оспорен от жалбоподателя по надлежния ред.

В тежест на последния е да установи, че равностойното парично обезщетение е в по-висок размер. От същия не се твърди, че има други, неизследвани от органа релевантни пазарни аналози на имотите, или че наличните са неправилно интерпретирани. Използваните пазарни аналози не са оспорени като такива.

Предвид горното доводите на жалбоподателя, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, се явява неоснователен и недоказан.

Оценката е определена в съответствие с §.1а, т.2 и т.4, б.“в“ от ДР ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива не са ангажирани.

Предвид изложеното Съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение в обжалваната част, а именно в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателя с идентификатор 10971.175.79 - 371 лева, находящ се в землището на гр.Видин, за законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответната страна – Министерски съвет на Р България и заинтересованите лица Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на по 100 /сто/ лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зомер“ ЕООД гр.София против Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E79) „Видин-Ботевград“ от км 3+757 до км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1) = 58+128.47 (километраж по проект), попадащи в обхвата от км 3+757 до км 34+032.68, на територията на общините Видин и Грамада, област Видин, в частта относно определеното обезщетение за отчуждения земеделски имот вписан в решението под номер 61 /идентификатор 10971.175.79/ в землището на гр.Видин, собственост на жалбоподателя, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА „Зомер“ ЕООД гр.София да заплати на Администрацията на Министерски съвет разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „Зомер“ ЕООД гр.София да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „Зомер“ ЕООД гр.София да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно, на основание чл.38, ал.8 от ЗДС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: