Присъда по дело №5844/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 140/07.10.2022г. по НОХД № 5844/2021г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП, с който срещу С. А. А., ЕГН: **********, *, е повдигнато обвинение за това, че на
30.06.2015г., в гр. *, съзнателно се ползвал - представяйки го пред служителя Д. Д. К. -
заемаща длъжността системен оператор в група „ АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в
сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. *, с цел издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, от неистински официален документ - Свидетелство за основно
образование, серия Е - 04, № *, per. № */67 от 17.06.2004г., на което е придаден вид, че е
издадено от ОУ „*“ гр. *, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност- престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Производството протече по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, тъй като на 12.08.2022
г. на подсъдимия са били връчени препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за
насрочване на делото, както и призовка за съдебно заседание, като същият не се яви и не
посочи уважителни причини за това.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Упълномощеният защитник на подсъдимия- адв. К. К. от АК-*, пледира за налагане
на наказание в минимален размер, в случай че подзащитният му бъде признат за виновен.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият С. А. А., ЕГН: **********, е *.
На 30.06.2015г. подс. С. А. посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
*, за да подаде документи за първоначално издаване на СУМПС, т.к. положил нужните
изпити. Преди това по неизвестен начин, се сдобил със Свидетелство за основно
образование с поставени като Серия Е-04, № *, рег.№*/67 от 17.6.2004г., с посочен за
издател ОУ „*“ гр.*. Подсъдимият представил дипломата в копие и оригинал на служителя
и системен оператор в сектор ПП ОДМВР * - свид.Д. К., ведно с останалите необходими
документи. Последната се усъмнила в автентичността на свидетелството, поради което
уведомила свидетеля- полицейски инспектор Л. П.. Той извършил последваща проверка на
документа чрез РИО *. Било установено, че на подсъдимия такова свидетелство за
завършено основно образование не е издавано, както и че не фигурира като ученик в
посоченото училище. В документа посочени за негови съставители били К. К. като класен
ръководител и свид. М. Д., като директор на училището. Съгласно проведеното експертно
изследване, положените подписи не са изпълнени от тях двамата автентично и са имитация.
Видно още от назначената и проведена техническа експертиза Протокол 27 - бланката на
представеното от подсъдимия дипшлома е неистинска, отпечатана на цветен лазерен
принтер, вкл. и отпечатъците от печати на съответните места, които не са допълнително
положени чрез тампонно мастило.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
1

досъдебното производство доказателствен материал, а именно:
Свидетелските показания на М. Й. Д. (л. 32-гръб-33, както и прочетените по реда на
чл. 281 от НПК показания на л. 33 от ДП), Д. Д. К. (л. 34, както и прочетените по реда на чл.
281 от НПК показания на л. 47 от ДП), Л. Т. П. (л. 33-33-гръб, както и прочетените по реда
на чл. 281 от НПК показания на л. 79 от ДП), справка за съД.ст (л. 30 от съдебното
производство); от заключението на СГрфЕ (л. 58-59 от ДП) и съдебно техническа
експертиза (л. 81-82 от ДП), както и от останалите приобщени по досъдебното производство
писмени доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. Показанията на св.
Д. се подкрепят и от представените писмени доказателства по делото- регистри на
учениците в ОУ „*“ гр. *. Съдът кредитира изцяло прочетените показания на всички
разпитани свидетели, като липсата на спомен е разбираема с оглед изминалия период от
време.
Съдът кредитира и всички представени по делото писмени доказателства, които не
бяха оспорени от страните.
Не бяха направени възражения и във връзка с предявеното веществено доказателство-
свидетелство за основно образование с № *, намиращо се на л. 50 от ДП
Съдът основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 316,
вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал.1 НК.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни престъпления” са
най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и
съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС,
неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един „неистински
официален документ”. В закона няма легална дефиниция за „документ”, но според
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС, документът
съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или
несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват
или установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа
включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От
своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – „официален документ” е този,
2

който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а “неистински
документ”, съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило.
В конкретния случай свидетелството правилно е било квалифицирано от БРП като
„неистински официален документ”, доколкото съдържа всички гореописани
характеристики. Същият се издават по установен ред и форма - на основание чл. 133 от
Закона за предучилищното и училищното образование. На изявлението в документа е
придаден вид, че изхожда от длъжностно лице, което видно от възприетата по-горе
фактическа обстановка – никога не го е съставяло или подписвало, поради което не остава
никакво съмнение, че свидетелството наред с качество си на официален документ е и
„неистински” по смисъла на закона. Посоченият документ попада сред посочените в чл. 308,
ал. 2 от НК, тъй като с него се удостоверява завършено образование.
За отговорността по чл. 308 НК е важно да се установи, че официалният документ е
издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без значение дали документът е с
вярно или невярно съдържание. Въпреки това - в конкретния случай, а и с оглед прецизност,
съдът следва да посочи, че наред със своята неистинност, удостоверението е и с невярно
съдържание, доколкото удостоверява факти, които не отговарят на действителното
положение.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в „ползването”
на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай
действията на обвиняемият А. по представяне пред св. К. на дипломата категорично
представлява „ползване” на документа, поради което и този признак от обективна страна е
налице.
Правилно БРП е ангажирала отговорността на подсъдимия за ползване на документа,
а не за неговото съставяне. В Решение № 429 от 31.05.2005 г. по н. д. № 904/2004 г., I н. о. на
ВКС, е прието, че престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен, защото същият е
приложим само когато отговорността на ползвателя не може да се реализира за самото
съставяне на документите. В конкретния случай не са налични никакви доказателства, че
именно А. лично или посредствено е съставил документа, поради което и правилно
обвинението спрямо същият се е ограничило само до престъпното им ползване.
От субективна страна престъплението по чл. 316 НК е извършено при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. В частност обвиняемият много добре е
знаел, че в действителност не е завършил средно образование в посоченото училище, поради
което и документът отразява неверни обстоятелства и няма как да е издаден от лицата,
посочени в него. Нещо повече обвиняемият е действал с ясното съзнание, че представяйки
документите пред Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-* същият ще ги ползва по
предназначение, а именно – за да удостовери пред компетентните лица, че е завършил
средно образование, като от волева страна е целял именно това.

По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до осем години.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете това, че представянето на
3

свидетелството е било с цел сдобиване със свидетелство за правоуправление на МПС, която
дейност е източник на повишена опасност и изискването за завършена определена степен на
образование за нея не е самоцелно.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете
необремененото съдебно минало на подсъдимия, както и липсата на данни за други
противообществени прояви. Следва да се отчете и оказаното съдействие.
Не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство изминалият период от време от
извършване на деянието, тъй като досъдебното производство е било спирано, поради това че
подсъдимият живее в чужбина, т.е. не се касае до бездействие на компетентните органи.
При това положение съдът счита, че наказанието следва да се определи към
минималния размер, като при отчитане най-вече липсата на осъждания, бе определено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е осъждан
на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по отношение на
същия са налице формалните материалноправни предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК. Съставът счита също така, че за поправянето му не е необхоД. определеното
наказание да бъде изтърпявано ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за
минималния изпитателен срок от три години.

По веществените доказателства:
Вещественото доказателство по делото – свидетелство за основно образование с № *,
намиращо се на л. 50 от ДП, следва да остане по делото до изтичане на срока за
съхранението му.

По разноските:
По делото има сторени разноски за изготвени експертизи и превод на документи,
като видно от приложените справки-декларации и постановление на водещия разследването,
а и от посоченото в приложението на предложението – общият размер на разноските е
158,45 лв., поради което и с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК,
съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр.*. На основание
чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд- * сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, представляващи сторените в
съдебната фаза разноски за вещи лица, както и 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	140
Дата:	7 октомври 2022 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120205844
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 декември 2021 г.

Присъда по дело №5844/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите