М О Т И В И
към присъда № 260062 от 27.10.2020 г.
по НОХД № 1339 по описа за 2020 година
на Районен съд Варна, Пети наказателен състав
По
отношение на обвиняемия М.Г.Г. е внесен от Районна
прокуратура Варна обвинителен акт вх.№ 21948/16.03.2020 г. в Районен съд Варна,
по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по
чл.129 ал.1 от НК затова, че на 16.03.2014 г.
в гр.Варна, причинил средна телесна повреда на В.К.К.,
изразяваща се в прободно-порезно нараняване в лявата
гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие,
подлежащата мускулатура, външния плеврален лист,
левия бял дроб, с последвал излив на 1 литър кръв в
лявата плеврална кухина; лезия
на горния лоб на левия бял дроб, обусловило разстройство на здравето, временно
опасно за живота; излив на значително количество кръв
в лявата плеврална кухина - левостранен
хемоторакс, обусловил разстройство на здравето
временно опасно за живота.
На
разпоредителното заседание по делото подсъдимият Г. и неговият защитник адвокат П.Н. изявиха желание делото да се
разгледа при условията на чл.371 т.1 от НПК с предварителното изслушване
на страните, като дадоха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите П. Т.
П. и П. К. П, а при постановяване на присъдата
да се ползва съдържанието на техните протоколи за разпит на свидетели от
досъдебното производство. Съдът, след като установи, че тези разпити са
извършени при условията и по реда на НПК, одобри желанието на подсъдимия да не
се разпитват тези свидетели.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу подсъдимия М.Г. за извършено от него престъпление по чл.129
ал.1 от НК. Счита, че по безспорен и категоричен начин е установено, че на
16.03.2014 г. подсъдимият Г. е причинил средна телесна повреда на В.К.К. подробно описана в изготвените съдебно-медицински
експертизи. Това се доказвало от разпитите на свидетелите-очевидци по делото, а
именно Б.Н., пострадалия В.К. и П.М., от показанията и на свидетелите Д.К., Я.Г.,
М.Н. и В. А., които установявали взаимоотношенията между подсъдимия и
пострадалия и отношенията помежду им. Моли да бъдат кредитирани като достоверни
и изготвените на базата на всички доказателства по делото съдебно-медицински
експертизи и комплексни такива, както и приобщените по съответния ред
доказателства. Акцентира на обстоятелството, че непосредствено след извършване
на деянието в ранните часове на 17.03.2014 г. е извършен оглед на
местопроизшествие, по време на който не са били иззети вещи, имащи значение за
делото. В последствие, както е отразено в протокола за разпит на свидетеля А.
от 17.03.2014 г. и в изготвения протокол за доброволно предаване от 17.03.2014
г., е бил предаден един брой дървен крак на полицейски служител от Трето
районно управление, за който е дадено обяснение, че това е предмета, с който е
бил ударен подсъдимия Г.. Счита, че в
хода на съдебното следствие не е било установено с категоричност откъде се е
появило това веществено доказателство, дали изобщо това е предмета, с който е ударен подсъдимия М.Г.,
дали подсъдимият и неговият приятел А. са намерили един крак, парче от него или
две отделни парчета, къде точно са ги намерили. Моли съда да признае подсъдимия
Г. за виновен като му наложи наказание лишаване от свобода от минималния към
средния размер, предвиден от законодателя, което да бъде изтърпяно ефективно,
предвид обстоятелството, че преди извършване на настоящото деяние същият е бил условно
осъждан и настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок на
предходната присъда. По отношение на гражданския иск моли същият да бъде уважен
в пълен размер.
Пострадалото лице В.К.К. чрез
своя повереник адв.Й.Д., редовно упълномощен, предяви
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 30 000 лева за причинени неимуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата. Гражданския иск бе приет за съвместно
разглеждане и В.К.К. бе конституиран като частен
обвинител и граждански ищец по делото. Повереникът на
частния обвинител и гражданския ищец се придържа към становището на
прокуратурата относно приетата за установена фактическа обстановка, респективно
извода за виновност на подсъдимия и квалификацията на деянието, дадени по
обвинителен акт. По отношение на така нареченото веществено доказателство
дървен крак, маркира противоречията в свидетелските показания и обясненията на
подсъдимия относно мястото, на което е намерено това веществено доказателство,
и на това от кого е било намерено. Според него този предмет не следва се
третира като веществено доказателство по смисъла на закона в настоящия процес.
Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
справедливо наказание, няма претенции по отношение на вида на наказанието. По
отношение на гражданския иск счита, че погасителната давност не е изтекла и
гражданският иск е предявен своевременно по предходното съдебно производство, а
по настоящото дело гражданският иск не е новопредявен,
а е увеличен. По отношение размера с оглед характера на телесната повреда, наличието
на непосредствена опасност за живота на К. счита, че същият не е завишен.
Защитникът на подсъдимия адв.П.Н.
моли съда да оправдаете подзащитния му М.Г.
по възведеното му обвинение. Сочи на пропуски при воденото досъдебното
производство, имало съмнение и от доказателствата не се установявало по един
категоричен и безспорен начин вината на подсъдимия в извършването на
престъплението и присъдата не може да почива на предположения каквито били
изложени от страна на представителя на държавното и частното обвинение и в
случая подсъдимият следва да бъде оправдан. Сочи, че към датата на инцидента за
отношенията между М. и подсъдимия са знаели и двете семейства и техни близки
приятели. На 16.03.2014 г. след приключване на работния ден М.Г. не се е
прибирал при семейството си, а е отишъл да преспи в постройка, намираща се в
местността Балъм дере в близост до кв. Владиславово, където се грижел за две свои кучета. Същата
вечер след 22 часа там отишли свидетелите В.К. и П.М. да се разправят с Г. за
отношенията му с М.. С тях била и свидетелката Б.Н., според която те били много
ядосани. Фактите, че отидат в тъмната част на денонощието в отдалечено от
квартала място, където наоколо е имало вилни постройки и нямало постоянно
живеещи, говорели, че те отивали да се саморазправят. В.К. е взел със себе си
от автомобила въпросният крак. М.Г. през това време е бил заспал или задрямал,
чул е лай на кучетата, събудил се е, станал, излязъл от вилата и видял в
дворното място П.М., който започнал да размахва пред него нож. Питал го е какво
прави по това време в двора му, разменили си обидни реплики. Г. видял, че излиза
В.К., който му нанесъл силен удар в челюстта от ляво. От удара е останал
временно замаян, скупчили са се П.М. и К. над М.Г.. Подсъдимият
Г. отрича да е имал нож в себе си, категорични доказателства за това по делото
няма. Свидетелката Б.Н. няколко пъти си сменяла показанията си по отношение на
важни обстоятелства и не може да се извърши преценка кои от тези показания и в
коя част са верни. Н. твърдяла, че не знае какво се е случило, само е видяла
тримата мъже на едно място. Самият М. в първите си показания казал, че е
възможно той да е ударил Г. с дървения крак, но не си спомня добре. Г. от своя
страна заявява, че излизайки от вилата е видял М. да размахва срещу него нож. Въпросният
крак от маса е бил на задната седалка на колата. При така установената
фактическа обстановка и при тези противоречиви показания и при тези
противоречиви доказателства и при така стеклите се взаимоотношения между
тримата мъже, поради взаимоотношенията между М.К. и М.Г., според защитата не се
установява с категоричност кое лице е причинило телесната повреда на В.К., а
също така и на подсъдимия М.Г.. Всеки един от участниците в инцидента е заявил,
че мястото на инцидента не е било добре осветено, а самите те са били объркани
и изплашени от случващото се. Тъй като вината на подсъдимия не е установена по
безспорен и категоричен начин, моли съда подсъдимият да бъде оправдан. По
отношение на гражданският иск счита, че е предявен и приет на 09.06.2020 г., от
датата на извършване на деянието
14.03.2014 г. са изтекли повече от пет години и е изтекла давността и е погасен
по давност.
При разпитите на предварителното производство и в
съдебно заседание подсъдимият Г. не се признава за виновен. Твърди, че е чул
кучетата да лаят на човек, излязъл пред вилата и там видял П. с нож в ръка.
Тръгнал към него, тогава се появил В., ударил го с някакъв предмет в челюстта и
той паднал. Сдърпали се тримата, В. извикал и след това тръгнали надолу. На
другия ден с Венци на пътя намерили този крак, с който го ударили. Не е имал нож
в него. Дори не знаел, че има някой наръган. За него единственото обяснение за
това как е станало е, че като са се дърпали в тъмното П. е наръгал В. с ножа,
който държал. В последната си дума заявява, че е очаквал едно момиче, а са
отишли двама мъже и го нападали и той излязъл виновен.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Г.Г. и
свидетелката Я.Х.Г. били съпрузи, имали две деца и цялото семейство живеело в гр.Варна,
ж.к.Владислав Варненчик бл.404 вх.7 ет.3 ап.31. Техни съседи и приятели били свидетелите П.М.М. и М.В.К., които живеели в съседния вх.8 ет.8 в
ап.72, собственост на родителите на К. - свидетелите Д.М.К. и В.К.К.. Дълги години двете
семейства поддържали приятелски отношения. Ходели си на гости, децата им
играели заедно. П.М. и М.К. живеели на семейни начала от около 11 години, имали
дъщеря, през годините се случвало да се разделят и отново да се събират.
През месец февруари 2014 година св.П.М. се разделил
със св.М.К.. Причина за това било обстоятелството, че тя поддържала интимни
отношения с подс.Г. приблизително от началото на 2014
година. Това породило множество негативни емоции между двете семейства.
Стигнало се и до физическа саморазправа между двете жени. Близките на св.М.К. и
на подс.М.Г. търсели контакт помежду си, за да се
опитат да преустановят връзката им.
На 16.03.2014 г. след приключване на работния ден, подс. Г. не се прибрал в апартамента. Отишъл в дома на приятеля
си Йонко/неустановен/ в гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик,
където отишъл и св.В.К.А. – приятел на подсъдимия, с когото живеели в един и
същи блок и вход и държали сервиз за автомобилни гуми. Пили малко алкохол, подс.Г. също пил, но не бил пиян. Подс.Г.
казал на св.А., че са се скарали със съпругата си и не искал да се прибира да
не се карат. Св.А. му предложил да отиде в тях, но подс.Г.
му казал, че ще отиде във вилата във вилната зона над кучкарника в к.к.Владислав Варненчик. Вилата
била в парцел, който собственика му – св.П. Тодоров Петров разрешил Г. да го използа, за да отглежда там кучета, като двамата се
познавали от фитнес клуба в комплекса, където св.Петров работел. Около 22 часа
двамата си тръгнали, като св.А. се прибрал в дома си, а подс.Г.
отишъл във вилата, намираща се в парцел в местността „Балъм
дере" в гр.Варна, като имали уговорка със св.М.К. и тя да отиде там ако
може.
На същата дата, след 21:30 ч. свидетелите В.К.К./баща на М.К./ и П.М. решили да потърсят подс.Г. и да проведат разговор с искане да прекрати
връзката си със св.М.К.. Двамата разбрали от св.Я.Г. къде се намира съпруга
ѝ, а именно в местността „Балъм дере" в
гр.Варна. След 22:00 ч. на 16.03.2014 г. св.М. и св.К. тръгнали с лек автомобил
БМВ с peг.№ В 5848 СМ, собственост на М., и се
отправили към вилата, в която се намирал подс.Г..
Мъжете взели със себе си и св.Б.М.Н. – позната на св.Я.Г. и приятелка на св.М.К.,
която седяла на предната дясна седалка в автомобила. Времето било ясно и
студено. Луната била във фаза пълнолуние. Мястото около вилния имот не било осветено,
единствено имало слаби светлини, идващи от лампи на съседни имоти. Къщата,
където се намирал подс.Г. била тъмна, тъй като около
22:30 ч. той заспал. Св.М. паркирал автомобила на около 20-30 метра разстояние
от вилния имот на Т - образно кръстовище, а самата постройка се намирала в ляво
от кръстовището. След това той и св.В.К.К. слезли, а
св.Б.Н. останала в колата със затворени прозорци и изгасени фарове. Автомобилът
бил паркиран с лявата си част към вилата, в която се намирал подсъдимия. Вратата
на оградата се затваряла само със синджир, без да се заключва. Свидетелите М. и
К. се приближили до оградата на имота и започнали да викат по име подсъдимия.
Кучетата, които се намирали в двора, се разлаяли, но подс.Г.
не се показал и двамата тръгнали да се връщат към автомобила.
В това време подс.Г. се
събудил и излязъл от постройката на пътя. Видял св.П.М. и на висок тон му потърсил
обяснение защо е дошъл, а не му се е обадил по телефона и тръгнал към него. Подс.Г. се обадил по мобилния си телефон на св.В.А. и му
казал да отиде веднага при него на вилата, че нещо ставало.
Тримата мъже се срещнали на пътя на около половината
разстоянието между автомобила на М. и вилата, от която излязъл подсъдимия Г..
Сдърпали се помежду си. Подсъдимият Г. получил силен удар с твърд предмет в
областта на лявата челюст. Почувствал силна болка и гняв и се нахвърлил отново
към М., тримата отново се вкопчили един в друг, като се дърпали и бутали. В.К.
се опитал да застане между двамата тогава получил наръгване в лявата гръдна
половина с остър предмет. Погледнал и установил, че кърви, натиснал раната с
ръка, казал на М. да тръгват бързо и тръгнал към автомобила. М. и Н. го
настанили в автомобила и го закарали в Спешен център в МБАЛ Света Анна Варна АД,
където лекарски екип му оказал първа помощ, след което бил настанен в отделение
„Гръдна хирургия", където на 17.03.2014 г. му била извършена операция и на
20.03.2014 г. бил изписан.
Подс.Г. се обадил по телефона на св.А., казал му, че П.М. и бащата на М.В. го
нападнали, В. го ударил с бухалка и му казал да го чака на бензиностанцията на
Петрол в ж.к.Вл.Варненчик.
Св.А. отишъл на тази бензиностанция, подс.Г. бил там
с автомобила си, оставили автомобила на подсъдимия в близост и с автомобила на
св.А. отишли в Трето РУ на МВР, където Г. съобщил за инцидента, от там били
изпратени в Спешен център в МБАЛ Света Анна Варна.
Според докладна записка/л.30 от досъдебно
производство/ДП/ № 538/2014 г./, на 16.03.14 г. около 23 часа е получен сигнал
в дежурната част на Трето РУ от шокова зала на МБАЛ Света Анна-Варна, че е
постъпило за лечение лице с прободна рана в горна
лява част на гърдите – В.К.К.. Съобщението е заведено
под № 538 по дневника на дежурната част на Трето РУ на МВР. В Спешен център на
МБАЛ Света Анна Варна бил изпратен автопатрул на
Трето РУ на МВР с полицейските служители свидетеля Й. М. М. и Й. Ч.. Според
докладната записка от Й. М./л.87 от ДП № 538/14 г./ на място установили
пострадалия В.К.К., който бил контактен и обяснил, че
инцидента е станал до една вила в местност „Балъм
дере“. Свидетели на инцидента били П.М.М. и Б.М.Н.,
които обяснили, че отишли да говорят с М.Г. и при появата си той се нахвърлил с
нож към В.К.. На мястото се появил и М.Г. с надута лява страна, по негови данни
бил ударен от пострадалия с предмет в лицето. След преглед М.Г. бил откаран в
Трето РУ на МВР.
В 01:50 часа на 17.03.2014 г. разследващ полицай П. Т.
при ОД на МВР Варна извършила оглед на местопроизшествие, обективиран
в протокол за оглед на местопроизшествие/л.31 от ДП № 538/14 г./. Местопроизшествието не било запазено, а
било посочено от М.Г.. Обект на огледа е бил парцел в „Балъм
дере“ с тухлена къща. Под стълбището на къщата е намерено куче питбул, вързано
с верига. Между оградата и къщата е намерено друго вързано куче. В протокола е
отразено, че на 30 метра от входната врата на парцела е намерено Т-образно
кръстовище, където пътят е от чакъл, без обособени тротоари и банкети, с
множество храсти на улицата. Посочено е „…няма лампи за улично осветление,
тъмно е.“. Изготвен бил фотоалбум, който бил
приложен към материалите по ДП № 538/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР
Варна/л.34-38/. По време на извършения оглед не били иззети следи и веществени
доказателства, имащи значение за делото.
Със съставянето на протокола за оглед на
местопроизшествие на основание чл.212 ал.2 от НПК е започнато досъдебно
производство № 538/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна срещу
Виновното лице по чл.129 ал.1 от НК.
С протокол за доброволно
предаване от 17.03.2014 г./л.48 ДП № 538/2014 г./ св.В.А. предал на младши
полицейски инспектор от Трето РУ св.Панайот К. Панайотов 1 брой крак от маса с
дължина 70 см, боядисан с черна боя, за който дал пояснение: „Намерих крака от
маса в двора на вилното място до дворната врата“. Предметът
бил приобщен като веществено доказателство към ДП № 538/2014 г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР Варна и в последствие регистриран в деловодството на
Районна прокуратура Варна под № 156/2014 г.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза №
144/2014 г., изготвено от д-р Д.Д./л.63-65 от ДП №
538/14 г./ е видно, че на 16.03.2014 г. В.К.К. е
получил „прободно-порезно нараняване в лявата гръдна
половина, ангажиращо кожа, подкожие, подлежаща
мускулатура, външния плеврален лист, левия бял дроб,
с последвал излив на 1 л. кръв в лявата плеврална кухина. Описаните травматични увреждания са
резултат на удар с или върху предмет с остър връх и режещ/режещи/ ръб/ръбове/,
реализиран в лявата гръдна половина в посока отпред назад. Описаното нараняване
е ангажирало стената на гръдния кош в ляво, в цялата ѝ дебелина, създало
е реална комуникация между външната среда и лявата плеврална
кухина и в този смисъл е обусловило проникващо нараняване в лявата плеврална кухина. По време на оперативното лечение е
установена лезия на горния лоб на левия бял дроб.
Това увреждане е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Установената лезия на левия бял дроб е била
съпроводена с излив на значително количество кръв в
лявата плеврална кухина и в този смисъл левостранният хемоторакс е
обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота“. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си. Уточнява, че ако не е имало
адекватна лекарска намеса и ако е продължило кървенето при такава рана може да
се стигне и до смъртен изход. С оглед на медицинските находки сочи, че не може
да се определи ширината и
дължината на вредоносния фактор, но категорично същият е имал режеща част.
Според заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза № 216/2014 г. от д-р Д.А.Д./л.69-70 от ДП № 538/14 г./ М.Г.Г. на 16.03.2014 г. е получил счупване на лявото рамо на
долната челюст, травматичен оток, кръвонасядане и
ожулване в същата област. Описаните травматични увреждания са резултат на удар
с или върху твърд предмет с цилиндрична форма, притежаващ изразен ръб,
реализиран със значителна сила в областта на лявата лицева половина в указаното
време/около 22:00 часа/. Счупването на лявото рамо на долната челюст е
обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за период от около 2
месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа
заключението си, уточнява,
че е приел, че предметът, с който са причинени тези увреждания, е притежавал
подчертан ръб, имайки предвид установеното дълбоко ивицесто
ожулване, което ако е причинено само с цилиндричен предмет няма как да се
реализира, а ще се реализира само кръвонасядането.
Видно от заключението на изготвената по делото от д-р
Р.Б. и клиничен психолог Р.Г. комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза/л.74-78 от ДП № 538/14 г./ “Освидетелстваният М.Г.Г. не страда от психично
разстройство. Не е налице зависимост към психоактивни вещества. Към момента на
извършвана на деянието на 16.03.2014 г. той е бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Не са налице
данни за физиологичен афект. Осв.М.Г. е психично
здрав и е в състояние да участва адекватно в процесуално-следствените действия“.
В съдебно заседание вещите лица Б. и Г. поддържат даденото писмено
заключение. Според Б. категорично Г. не е бил в състояние на афект, това, че е изпитвал
болка, че може да е имало страх, не означава, че се е отключило
съдебно-психиатричното понятие физиологичен афект.
От писмо изх.№
НО-114-228 от 10.02.2015 г./л.107 ДП № 658/14 г./ от Национален институт по метереология и хидрология филиал Варна относно метереологична справка е видно, че на 16.03.2014 г. в 23:00
часа в района на местност Балъм дере гр.Варна
температурата на въздуха е била 10,8 градуса по Целзий, скорост на вятъра 10
метра в секунда посока запад, хоризонтална метереологична
видимост 20 км, луната изгрява на 16.03.2014 г. в 18:16 часа и залязва на
17.03.2014 г. в 05:53 часа и е във фаза пълнолуние.
Били разпитани в качеството на свидетели Я.Х.Г., П.М.М., Д.М.К., В.К.К., Б.М.Н. и В.К.А..
М.Г.Г. бил разпитван
първоначално като свидетел, в последствие на 26.11.2014 г. бил привлечен в
качеството на обвиняем и разпитан като такъв.
С постановление от 01.07.2015 г. на прокурор
В.Алексиева при Районна прокуратура Варна/л.9 от НОХД № 3207/15 г./, от
материалите по досъдебно производство № 538/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД
на МВР Варна са били разделени материалите, касаещи извършено престъпление по
чл.129 ал.1 от НК - причинена средна телесна повреда на М.Г.Г.
от неизвестен извършител. Разделените материали, ведно с ВД № 156/22.06.2015 г.
по описа на ВРП - 1 брой дървен крак от маса, боядисан в черен цвят, състоящ се
от 2 парчета, са отделени в отделно производство и са изпратени на главен
разследващ полицай при ОД на МВР Варна за завеждане под нов номер и провеждане
на разследване от разследващ полицай при съответното районно управление.
Заведено е досъдебно производство № 1387/2015 г. по описа на Трето РУ при ОД на
МВР Варна.
След приключване на разследването на ДП № 538/2014 г.
по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна е внесен обвинителен акт в Районен съд
Варна вх.№ 18828/08.07.2015 г. срещу М.Г.Г. за
престъпление по чл.129 ал.1 от НК и е образувано НОХД № 3207/2015 г. по описа
на Районен съд Варна за причинената от него средна телесна повреда на В.К.. С
присъда № 398/02.11.2015 г. по НОХД № 3207/2015 г. по описа на Pайонен съд Варна, четвърти наказателен състав, М.Г. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 от НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален
строг режим в условията на затвор. Тази присъда е била обжалвана пред Окръжен
съд Варна. С влязло в законна сила решение № 12/26.01.2016 г. по ВНОХД № 1633/2015
г. по описа на Окръжен съд Варна на основание чл.334 т.1 вр.чл.348
ал.3 т.1 и т.2 от НПК присъдата е била отменена, а делото е върнато на Районна прокуратура
Варна за допълнително разследване.
С постановление на Районна прокуратура Варна от
01.04.2016 г./т.1 л.5 от ДП № 54/2016 г./ е обединено ДП № 1387/2015 г. по
описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна към ДП № 538/2014 г. по описа на Трето РУ
при ОД на МВР и с постановление от 06.04.2016 г. на окръжния прокурор на
Окръжна прокуратура Варна/т.1 л.2 от ДП № 54/2016 г./ поради фактическа и
правна сложност на производството разследването по ДП № 538/2014 г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР е възложено за разследване на следовател при Окръжен
следствен отдел/ОСлО/ при Окръжна прокуратура Варна и е заведено като досъдебно производство
№ 54/2016 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура
Варна.
В рамките на това досъдебно производство е извършено
следното:
Приложено
е писмо УРИ № 105820-388/28.07.2016 г. от Районен център 112 Варна,
от което се установява, че на 16.03.2014 г. са получени два сигнала от
телефонен номер 0895 372 346 в 22:56 часа и в 22:57 часа, тези сигнали са
от мобилния телефон на св.Б.Н., тя съобщава, че карат към Окръжна болница наръган
човек и да ги чака екип, дежурният оператор уведомява ЦСМП в 22:59 часа и в
23:01 часа връща обаждането на Н., която казва, че вече са пристигнали.
Приложен е CD с аудиозаписите/т.2 л.159-160
от ДП № 54/2016 г./.
С
протокол за доброволно предаване от 16.03.2017 г./т.2 л.218 от ДП № 54/2016 г./ В.К. предал на следователя медицински
документи – два броя епикризи и два броя решения на
ТЕЛК.
Според писмо УРИ 439000-21952/02.11.2017 г./т.2 л.246 от ДП № 54/2016 г./ има заведено ДП № 1363/2017 г. в Трето РУ при ОД на МВР Варна срещу
неизвестен извършител по чл.330 ал.1 от НК за инцидент на 21/22.09.2017 г.
пожар на лек автомобил Опел Корса на паркинг пред
вх.20 на бл.402 в гр.Варна ж.к.Владислав Варненчик.
От
заключението на комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза №
121-2017, изготвено от д-р Д.Д. и д-р К.К./т.2 л.197 от ДП № 54/2016 г./ е видно, че В.К.К. не е известен на психиатричните служби в гр.Варна, не са
диагностицирани данни за психично разстройство или
симптоми на системна зависимост към алкохол. Към времето на произшествието 23-24
часа на 15.03.2014 г. не е бил алкохолно повлиян, психичното му състояние към
този момент му е давало възможност да разбира свойството и значението на
извършеното, да възприема, запаметява и възпроизвежда данни и факти от значение
за делото и да дава годни показания при желание от него. В съдебно заседание
вещите лица поддържат даденото заключение.
В
заключението си по съдебно-медицинска експертиза № 66-2017 г. /т.2 л.207 от ДП № 54/2016 г./ вещото
лице д-р Д.Д. счита, че травматичните увреждания на
пострадалия М.Г. отговарят добре да са получени при удар с представеното ВД,
при което се реализира травматичния оток и кръвонасядането
в лявата лицева половина, а след счупване на дървения крак се е реализирало
ожулването. В съдебно
заседание вещото лице поддържа даденото заключение. Счита за допустимо, че
счупването на вещественото доказателство може да е станало в резултат на удара
в лицето на подсъдимия.
Разпитани са в качеството на свидетели М.В.К.,
В.К.К., Б.М.Н., В.К.А., П. Тодоров Петров и Панайот К.
Панайотов. Проведен е отнов разпит в качеството на обвиняем на подс.М.Г..
Проведени са очни ставки между М.Г. и В.К./т.2 л.141 от ДП № 54/2016 г./, между М.Г. и П.М./т.2 л.144 от ДП № 54/2016 г./, между П.М. и В.К./т.2 л.147 от ДП №
54/2016 г./ и между М.Г. и В.А./т.2 л.229 от ДП №
54/2016 г./, при които участващите в тях са поддържали дадените преди това
свидетелски показания и обяснения.
На
06.07.2018 г. е проведен следствен експеримент/протокол в т.2 л.251, фотоалбум в
т.2 л.255-262 от ДП № 54/2016 г./,
при който подс.М.Г. показва къде е бил нападнат в
имота, че В. го е ударил в ченето, не видял с какво, сборичкали се тримата и тогава В. извикал, и
показва по пътя нагоре към парцела къде са намерили крак от маса – черен или кафяв прясно счупен, като там намерили
само част от крака, второто парче го нямало, продължили към постройката и там
на земята Венци намерил част от златна гривна, която взел.
На
06.07.2018 г. е проведен следствен експеримент/протокол т.2 л.263, фотоалбум
т.2 л.268 от ДП № 54/2016 г./,
при който В.К. показва къде са се срещнали тримата на улицата и къде е бил
наръган от М.. Едва в болницата разбрал, че ланецът му е скъсан и само
половината била на врата му.
На
06.07.2018 г. е проведен следствен експеримент/протокол т.2 л.269, фотоалбум
т.2 л.275-277 от ДП № 54/2016 г./,
при който П.М. показва къде са се срещнали тримата на улицата и къде е бил
наръган В. от М..
На
26.10.2018 г. досъдебното производство е приключено от следовател Милен
Михалев/т.2 л.296 от ДП №
54/2016 г./ и изпратено на Районна прокуратура Варна с мнение за предаване на
съд обв.М.Г. за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
С постановление на Районна прокуратура Варна от
14.01.2019 г., неприложено към материалите от досъдебното производство, на
основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство по № 538/2014 г. по
описа на ОСлОП-Варна е било прекратено. Не става ясно
точно кое наказателно производство е прекратено – това по досъдебно производство № 538/2014 г. по описа на Трето
РУ при ОД на МВР Варна или това по досъдебно производство № 54/16 г. по описа
на Окръжен следствен отдел при ВОП, тъй като досъдебно производство № 538/2014
г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна няма.
С
Определение № 788/25.04.2019 г. на Районен съд Варна, 45 състав, по ЧНД №
881/2019 г./т.3 л.2 от ДП №
54/2016 г./ е отменено постановлението на Районна прокуратура Варна от
14.01.2019 г. за прекратяване на наказателното производство до досъдебно
производство № 538/14 г. по описа на ОслО при ВОП.
С постановление на прокурор В.А. от Районна
прокуратура Варна е върнато на следовател М.М. от ОСлС при ОП Варна ДП № 538/2013 г. по описа на ОСлО-ОП-Варна с дадени указания за продължаване на
разследването.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза от д-р Д.Д. № 252-2019
г./т.3 л.60 от ДП №
54/2016 г./ е видно, че на 16.03.2014 г. св.В.К.К. е
получил прободно-порезно нараняване в лявата гръдна
половина, ангажиращо кожа, подкожие, прилежащата
мускулатура, външния плеврален лист, левия бял дроб,
с последвал излив на 1 л. кръв в лявата плеврална кухина, с раневи канал
ориентиран отпред назад, отгоре надолу и отляво надясно. Към момента на
получаване на тези травматични увреждания извършителят и пострадалият са били
лице в лице, като направлението на удара спрямо пострадалия е отпред назад,
отгоре надолу и отляво надясно. В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа даденото заключение. Посочва, че за да
се реализира такова проникване не е била необходима голяма сила на удара, тъй
като проникващия елемент е минал в междуребрената мускулатура.
Проведен са отново разпити в качеството на свидетел
на В.К.К./т.3 л.23 от ДП № 54/2016 г./; Б.М.Н./т.3 л.29 от ДП № 54/2016 г./ – в присъствието
на прокурор Вяра Алексиева и пред съдия от Районен съд Варна/т.3 л.35 от ДП № 54/2016 г./ – в присъствието на обв.М.Г.
и адв.И.А.; В.К.А./ т.3 л.25 от ДП № 54/2016 г./.
С протокол за
доброволно предаване/т.3 л.43 от ДП №
54/2016 г./ са предадени от Б.Н. на
следовател Михалев протоколи за разпити на свидетели и листи.
Досъдебното производство е приключено
на 21.01.2020 г. от следователя с мнение за предаване на обв.Г.
на съд и е внесен обвинителния акт от прокурора.
В
съдебно заседание бяха проведени разпити на подсъдимия, свидетелите и вещите
лица. На основание чл.283 от НПК бяха прочетени документите от досъдебното производство № 54/2016 г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Варна, които
имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
На основание чл.284 от НПК бяха предявени
веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой крак от маса с дължина 70
см, боядисан с черна боя, счупен на две парчета, както и бе възпроизведен СД
диск със запис от Национален център 112 - Варна.
По
доказателствата:
По
гласните доказателствени средства:
По
свидетелските показания:
Съдът прецени показанията на свидетеля В.К.К. с оглед на факта, че същият е страна в наказателното
производство и е пряко заинтересуван от изхода му и с оглед разпоредбата на чл.121 ал.1
от НПК съгласно която свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси,
отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление. Поради наличието на съществени противоречия на
показанията, дадени на съдебното следствие, с показанията на свидетеля, дадени
в хода на досъдебното производство, на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията на св.К.
отразени в протокол за разпит на свидетел от 24.03.2014 г./лист 43-45 от
досъдебно производство № 1387/2015 г.по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна/.
Съдът кредитира показанията на К. в частта им, че инцидента между тримата мъже
е станал на пътя между т-образното кръстовище и вилата, в която се намирал
подсъдимия Г. и че при този инцидент е получил прободно
нараняване в лявата гръдна половина, тъй като това се потвърждава от другите
доказателства по делото. Съдът кредитира показанията му и за агресивни прояви
на П.М. – че през 2010 година М. строшил стъклата на двете му коли, набил
дъщеря му М. и тогава той му ударил някалко шамара,
след това М. счупил стъклата на автомобила на М. – лек автомобил Опел Вектра с рег.№ В 9165 НС. Съдът не кредитира показанията на
св.К. в частта им относно това, че не са носили нищо в ръцете си при слизането
им от автомобила. Самият К. при разпита си като свидетел на 24.03.2014
г./л.43-45 от ДП № 1387/2015 г.по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна/ е
заявил, че предполага, че след като М. го е наръгал П.
е ударил М. с дървеното парче, дълго около 40-50 см, което видял в колата на П.
на задната седалка.
Съдът цени показанията на свидетеля П.М.М. с оглед на факта, че същият е пряк участник в инцидента
между тримата мъже, при който другите двама мъже са получили средни телесни
повреди, в този смисъл е пряко заинтересуван от изхода на делото и с оглед
разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК съгласно която свидетелят не
е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в
извършване на престъпление. Поради
наличието на съществени противоречия на показанията, дадени на съдебното
следствие, с показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното
производство, на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от
НПК бяха прочетени показанията на св.М. отразени в протокол за разпит на
свидетел от 10.07.2014 г., лист 50 от
досъдебното производство № 538/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна.
Съдът кредитира показанията на М. в частта им, че инцидента между тримата мъже
е станал на пътя между автомобила му и вилата, в която се е намирал М.Г., тъй
като се подкрепят от останалите доказателства.
Съдът обсъди задълбочено показанията на свидетеля Б.М.Н., тъй като тя
е единствения свидетел-очевидец, който не е взел активно участие в инцидента.
Съдът отчете факта, че св.Н. е приятелка със св.М.К., която пък се е намирала в
различни близки отношения с тримата участници в конфликта. В първите си
свидетелски показания, дадени в 02:20 часа на 17.03.2014 г./л.41 от ДП №
538/2014 г./ Н. е заявила, че М. излязъл с някакъв нож, който не може да опише
и посегнал 2-3 пъти да наръга П., в този момент излязъл В. и в същия момент М.
го наръгал в областта на гърдите. При разпита като свидетел на 08.08.2014 г./л.54 от ДП № 538/2014 г./ Н. свидетелства, че
като излязъл М. носел нож в дясната си ръка и го размахвал наляво надясно пред П.,
В. застанал между тях, тогава и тримата залитнали към храстите и оградата
встрани от пътя, били на 7-8 метра от нея, не видяла самото наръгване, но чула В.
да казва “Ох, наръга ме“, тогава М. стоял на едно място и вече не виждала ножа
в ръката му. На 08.06.2015 г. е изготвена докладна записка от разследващия
полицай Пламена Трифонова/л.137 от ДП № 538/2014 г./, в която е отразила, че на
06.06.2015 г. получила телефонно обаждане на личния
си мобилен телефон, при който от отсрещната страна жена, след като получила
потвърждение, че говори с дознател Трифонова,
заявила, че е Б.Н. и че иска да оттегли показанията си. На 14.07.2016 г. е
проведен разпит на Б.Н. като свидетел пред съдия от Районен съд Варна/т.1 л.128
от ДП № 54/16 г./ в присъствието на обв.М.Г. и
неговия защитник адв.Н.. При разпита Н. твърди, че в
автомобила не е имало никакви вещи, не е видяла при слизането от колата на
двамата някой да е носел нещо, инцидента станал вън, не е видяла размяна на
удари, не е видяла М. да има нещо в ръката си, светлината не била достатъчна,
за да може да види това. Тримата били на едно място, В. се намесил, не знае
какво се случило, В. изведнъж се обърнал и тръгнал към колата и започнал да
вика „наръгаха ме“, закарали го до Окръжна болница, обадила се на тел.112,
видимо личало, че В.К. е употребил алкохол, мисли, че и П.М. също бил употребил
алкохол. Не е чувала какви реплики си разменят, защото те били на около 20
метра от нея и прозорците на автомобила били затворени. На 09.02.2019 г., към
който момент наказателното производство по досъдебното производство е било
прекратено от Районна прокуратура Варна, Б.Н. подала молба до Районна
прокуратура Варна/т.3 л.22 от ДП № 54/16 г./ да ѝ бъде дадена възможност
да даде показания пред съдия, тъй като по същото дело променяла показанията си
под физически и психически тормоз от М.Г.. На 15.11.2019 г. Б.Н. е разпитана в
качеството на свидетел/т.3 л.29 от ДП № 54/16 г./ в присъствието на прокурор
Вяра Алексиева от Районна прокуратура Варна. При този разпит Н. потвърждава
това, което е казала при първите си два разпита, а отрича казаното в съда.
Когато давала показания в съда М. и М. живеели заедно и затова дала такива
показания, но след това се разделили, видели с М., че се опитват да прекратят
делото и затова решила да даде нови показания. Не е видяла В. или П. да носят
нещо в себе си като слезли от колата. Видяла в ръката на М. нож и замахнал с него към П., П. си
вдигнал ръцете нагоре, В. изтичал към тях, застанал между двамата, тримата се
сборичкали и залитнали към храстите. Тогава В. казал „наръга ме“. Не може да опише
ножа, който видяла в ръцете на М., било далече, нямало достатъчно светлина,
нямало улично осветление, имало някаква светлина от най-близката къща в дясно
от колата, но била много слаба, можела да вижда силуети, но не и цветове.
Всичко станало на улицата. На 27.11.2019 г. Б.Н. е разпитана отново пред съдия
от Районен съд Варна в качеството на свидетел/т.3 л.35 от ДП № 54/16 г./ в
присъствието на обв.М.Г. и адв.И.А..
При този разпит Н. отново твърди, че М. излязъл с нож в ръка, П. бил с вдигнати
ръце, В. се мушнал между двамата, извикал „наръга ме“. Всичко станало на пътя. М.
по-късно казал на М., че не е имал нож, П. е слязъл с някаква „пеперуда“.
Приятелка е с М.. В дадените по настоящето дело свидетелски показания Н.
посочва, че са били приятелки с М., П.М. отишъл у тях и поискал да говорят дали
М. и М. имат връзка, защото имал някакви съмнения. С автомобила на М. отишли
при бащата на М. - В. на неговото място. Тя там им обяснила какво знае и след
това тръгнали към мястото на М., за да говорят те с него. Я. се обадила по
телефона да каже къде е М., че не е в тях, а на това място. Отишли там, тя
останала в колата, а те слезли да го извикат да говорят се него. Колата била
спряна близо до къщата, на около 50 метра. Имало светлина от другата къща в
дясно и се виждало достатъчно добре. П. отишъл до вратата да го извика, В. останал по-далеч. П. го извикал, но в
къщата било тъмно, никой не излязъл от там, след което П. започнал да се връща
към колата. Догато П. вървял към колата, М. излязъл,
но според нея не излязъл от вратата, а някъде по-отзад. Извикал на П. „Какво
правите тука?“. През това време тя била вътре в автомобила, като единия
прозорец бил напълно отворен. Видяла, че М. държи нож, П. си бил вдигнал ръцете
и вървял назад, а М. вървял срещу него и ръкомахал с ножа. Започнали М. и П. да
се разправят и в този момент между тях се озовал В., тогава М. го наръгал с
нож. Видяла достатъчно от самото наръгване. След това слязла да помогна на В.
да го качат в колата и го закарали в болницата. В цялата ситуация не видяла
някой да удря М.. Видяла е в ръката на М. нож, П. и М. се разправяли помежду
си, В. отишъл между тях и тогава разбрала, че са го наръгали В.. Според нея го
е наръгал М., защото той единствен е бил с нож. Било тъмно и не е видяла в
колата на П. бухалка или дървен предмет. Съдът отчита, че промяната на
отношенията на св.М.К. към останалите участници в инцидента – раздялата ѝ
с със св.П.М., преустановяване на отношенията ѝ с баща ѝ св.В.К.,
заживяването заедно с подс.Г., е довело и до промяна
в свидетелските показания на нейната близка приятелка Б.Н., поради което не
може да се разчита категорично на тях за обективно пресъздаване на случилото
се. С оглед няколкократната промяна на свидетелските показания, отчитане на
приятелството ѝ с М.В. и непосредственото впечатление от поведението в съдебните
заседания съдът не може да кредитира показанията ѝ относно факта видяла
ли е категорично от кого е бил наръган В.К..
Съдът прецени показанията на свидетеля В.К.А. с оглед
на факта, че същият е приятел на подс.Г.. Поради
наличието на съществени противоречия на показанията, дадени на съдебното
следствие, с показанията на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията на св.В.К.А.
отразени в протоколи за разпит на свидетел от 17.03.2014 г./лист 45 и лист 47
от досъдебно производство № 538/2014 г.по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна/
и в протокол за разпит на свидетел от 15.02.2017 г./том 2, лист 75 от досъдебно
производство № 54/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура Варна/. Съдът кредитира показанията на А. в частта им, че след
инцидента двамата са се срещнали на бензиностанция Петрол в ж.к.Владислав Варненчик, едната част на лицето на подсъдимия била силно
надута и той му казал, че е бил нападнат от П. и В.. Двамата отишли да подадат
сигнал за инцидента в Трето РУ на МВР, оттам ги изпратили в спешния център на
МБАЛ Света Анна за оказване на медицинска помощ на подсъдимия Г., след което го
задържали в Трето РУ на МВР. Тези негови показания се подкрепят от останалите
доказателствени средства по делото. На другия ден надолу по пътя намерил една
златна гривна, скъсана на две, прибрал я и след това я продал, по-късно
разбрал, че е била на В. и поискал да му я плати, но В. казал, че няма
претенции. Съдът не кредитира показанията на св.А. в частта им относно
намирането на вещественото доказателство – крак от маса, тъй като самият той си
противоречи в дадените няколко свидетелски показания относно мястото, където е
намерен, неговото състояние и др. В протокола за разпит на свидетел от
17.03.2014 г./лист 45 от досъдебно производство № 538/2014 г.по описа на Трето
РУ при ОД на МВР Варна/ посоча, че на 17.03.2014 г. той сам в двора на вилата
намерил крак от маса с дължина около 70 см. В протокол за разпит на свидетел от
15.02.2017 г./том 2, лист 215/75/ от досъдебно производство № 54/2016 г. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна/ твърди, че на
другия ден след инцидента заедно с М. на 3-4 метра надолу от входната вратичка
на имота намерили половин парче дървен крак от туристическа маса счупен
кафеникав на цвят и на около 6-7 метра от първото парче надолу по улицата към
средата на улицата намерили второ парче същото на цвят. В съдебно заседание А.
свидетелства, че на следващия ден след инцидента сутринта с М. намерили крак от
туристическа масичка, счупен на две на около пет-шест метра по надолу на пътя. Сопата
била с дължина около 60-70 см, един стандартен крак, отгоре имала шпилка, която се завива на самата маса, била кръгла, отдолу
имала шайбичка, която да стои на земята.
При оценка на свидетелските показания на М.В.К. съдът
отчете, че тя е дъщеря на пострадалия В.К., живяла на съпружески начала със св.П.М.
и към него момент е имала интимна връзка с подсъдимия М.Г.. Съдът кредитира показанията на св.М.В.К., че в
началото на 2014 година са имали връзка с подсъдимия, били любовници,
заради което имало проблеми от страна на неговото семейство – баща му, майка
му, сестра му и съпругата му, които притеснявали баща ѝ и искали от него
да прекрати тази връзка, тъй като тези нейни показания се подкрепят от
показанията на другите свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.М.К., майка
на М.К., но те не съдържат коркретни факти относно
инцидента.
Според показанията на свидетеля Я.Х.Х., съпруга на М., в деня преди инцидента с П. говорили по
телефона и той се интересувал къде е М., бил много ядосан, казал, че на всяка
цена ще го намери и отправял закани за побой към М.. Съдът не кридитира показанията на Х., тъй като не са подкрепени от
други доказателства.
На основание чл. 373 ал. 1 от НПК, съдът прочете
по реда на чл.283 от НПК съответните
протоколи за разпит, за които бе одобрено съгласие от страните на свидетелите П.
Тодоров Петров и Панайот К. Панайотов, чиито показания кредитира.
По обясненията на подсъдимия:
Съдът не приема обясненията на подсъдимия в частта им,
че инцидентът е станал вътре във вилното място в близост до вилната постройка,
тъй като противоречат на свидетелските показания. Освен това е малко вероятно
двама външни мъже да влязат в мястото късно вечер, при липса на осветление и
след като знаят, че в това място се отглеждат кучета. Съдът не кредитира и обясненията на Г., че на
външната стена на постройката имало електрическа крушка, коят
светела, тъй като това твърдение не се подкрепя от извършения оглед на местопризшествието, следствените експерименти и от
показанията на другите свидетели. Съдът не приема обясненията на Г. относно
дървения крак, който намерили, тъй като в тази си част те противоречат на
свидетелските показания на А. и на писмените доказателствени средства.
Съдът приема
обясненията на подсъдимия, че тогава са имали интимна връзка с М.К. и са се
срещали, включително и в тази вила, в двора на която отглеждали кучета. Съдът
кредитира обясненията на Г. и относно факта, че при инцидента е бил ударен
челюстта с някакъв предмет.
По заключенията на вещите лица:
Съдът кредитира заключенията на вещите лица и техните
отговори, дадени в съдебно заседание като компетентни, обективни и базиращи се
на събраните по делото доказателства.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира документите от досъдебното
производство № 54/2016 г. по описа на ОСлО при ОП –
Варна, приложени на основание чл.283 от НПК към делото като изготвени от
компетентни органи, в хода на досъдебно производство, в процесуално
предвидените срокове и по предвидения в НПК ред.
По веществените доказателства:
Съдът кредитира като обективни и автентични
разговорите по повод инцидента, обективирани в СД диск със запис от Национален
център 112 - Варна.
По веществено доказателство дървен крак от маса:
В
разпита си в качеството на свидетел от 10.07.2014 г./л.53 от ДП № 538/2014 г./ П.М.М. посочва, че „отзад
в колата/не знам къде точно беше/ държа една дървена тръбичка… Не съм видял В.
да държи в себе си дървената тръба от колата ми. Тя със сигурност е моя, но не
знам кога В. я е взел“.
В
разпита си като свидетел от 25.03.2014 г. В.К.К./л.50 от ДП №
538/2014 г./ заявява, че видял в колата на П. на задната седалка дървено парче
дълго около 40-50 см, тъмно на цвят, обло, а в протокола за разпита му като
свидетел от 09.11.2015 г./л.61 от ДП № 1387/15 г./ фигурира абсолютно същия
абзац, че видял в колата на П. на задната седалка дървено парче дълго около
40-50 см, тъмно на цвят, обло.
В.К.А. в разпита си като свидетел от 17.03.2014 г./л.47 ДП от № 538/2014 г./ заявява, че „В двора намерих
един крак от маса с дължина 70 см.“. При разпита му като свидетел от 15.02.2017
г./т.2 л.215 от ДП №
54/16 г./ твърди: „На улицата отвънка като се застане
срещу входната вратичка на имота в дясно от нея на 3-4 метра на земята до оградата
намерихме половин парче дървен крак от туристическа масичка счупен кафеникав такъв
на цвят. Огледахме се и надолу по улицата на около 6-7 метра от първото парче,
но не съм сигурен за разстоянието, пак на земята но встрани от оградата по-към
средата на улицата така имаше второ парче пак същото на цвят виждаше се че отчупено
взехме и него… Този крак дето го намерихме е кръгъл отгоре със винт да се
завива към масичката беше счупен, имаше винт това си спомням, сцепен, счупен
така по дължината на две парчета но и двете парчета намерихме и така го
предадох“. При разпита си като свидетел на 13.11.2019 г./т.3
л.25 от ДП № 54/16 г./
заявява, че „Едната част от това, което предадох в
полицията, го намерих на земята дясно от входната врътичка
от към улицата, тази част по-късно предадох на полицията. Десетина метра
по-надолу от същата страна на земята, почти до мрежата на долното лозе намерих
и втората част. М. беше с мене, когато намерих тези две парчета.“.
Според
свидетелските показания/т.2 л.231 от
ДП № 54/16 г./ на Панайот К. Панайотов – полицай от Трето РУ при ОД на МВР
Варна, той познавал лично В.А., който му предал в полицейския участък в к.к.Кайсиева градина с протокол за доброволно предаване на
17.03.2014 г. крак от холна маса, няма спомен дали е бил цял крака или на
парчета, но според записаното в протокола трябва да е бил едно цяло, защото не
е описал две части и е замерил обща дължина на крака – 70 см.
В протокол за
очна ставка между М.Г. и В.А./т.2 л.229 от ДП № 54/16 г./, проведена на
14.09.2017 г., като отговор на св.А. е отразено: „…аз видях на улицата този
дървеният крак, беше на улицата до входната портичка
за имота, във дясно от нея на земята, до оградата дето имаше трева. М. беше с
мене през това време, аз го видях, не ми го е показвал той. Това беше крак от
тези туристическите масички. После вече двамата с него ходихме до ПУ Владиславово, но аз влязох сам и предадох това което
намерих – този дървен крак.“.
С протокол за доброволно предаване от 17.03.2014
г./л.48 от ДП № 538/2014 г./ от В.А. е предаден на младши полицейски инспектор
при Трето РУП гр.Варна Панайот К. Панайотов „един брой дървен крак от маса с
дължина 70 см боядисан в черна боя“, с пояснение, че го намерил в двора на вилното
място до дворната врата.
На 17.04.2018 г. от съдебен деловодител Г. К. при
Районна прокуратура Варна е предадено на следовател М. М. ВД № 156/2015 г. – 1
брой дървен крак от маса, боядисан в черен цвят, състоящ се от две парчета/т.2
л.286 от ДП № 54/16 г./.
На 13.09.2019 г. съдебен деловодител Красимира Н. ***
предава на следовател М. М. един брой крак от маса с дължина 70 см боядисан с
черна боя/т.3 л.67 от ДП № 54/16 г./.
На 16.03.2020 г. съдебен деловодител при Районна
прокуратура Варна предава на служителя на служба Архив при Районен съд Варна
В.Г. ВД № 156/2015 г. РП-Варна – 1 брой крак от маса с дължина 70 см боядисан с
черна боя/л.7 от НОХД № 1339/20 г./.
В придружителното писмо, с
което се внася обвинителния акт в съда е посочено, че крака е с дължина 70 см,
а на първа страница на обвинителния акт е посочено, че в автомобила на М. се
намирала тъмна на цвят обла дървена тръба с дължина около 40-50 см.
На стр.5 от обвинителния акт е посочено, че в хода на разследването не е било
установено с категоричност кой е взел вещественото доказателство от задната
седалка на автомобила, дали това е предмета, с който е ударен М.Г. и кой е
извършител на това деяние, не се твърди, че този дървен крак е собственост на В.К.
или че е носен от него по време на инцидента.
При предявяването на вещественото доказателство в
съдебно заседание се установи, че това е действително дървен крак от маса в черен
цвят с обла форма, счупен на две части.
С оглед на всичките тези разминавания относно мястото
на намиране на това веществено доказателство, лицето или лицата, от които е
намерен, състоянието му по време на намирането му, предаването му на
полицейските органи и след това в хода на наказателното производство съдът
преценява този дървен крак като предмет, с който евентуално е било възможно да
се нанесе удар в челюстта на подсъдия М.Г., но не го
приема като безспорно веществено доказателство поради липса на убедителни
доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена чрез обясненията на подсъдимия М.Г.Г.; показанията
на свидетелите; заключенията на изброените по-горе експертизи; писмените
доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК и веществените доказателства
по делото, предявени на основание чл.284 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема за установени следните факти и
обстоятелства:
Категорично
е установено, че на процесната дата – 16.03.2014 г.
около 22:30 часа подсъдимият Г., пострадалият В.К. и св.П.М. са се срещнали на
улицата пред вилен имот в местността Балъм дере в
гр.Варна. По повод съществуваща вражда между подс.Г.
и св.М. двамата си разменили остри реплики, стигнало се и до физически контакт,
в сблъсъка се намесил и В.К. и при тази динамична ситуация се стигнало до
намушкване на В.К. в лявата гръдна половина и получаване на силен удар с твърд
предмет в лявата челюст на подс.Г..
Нанесени средни телесни повреди на В.К.К.. С оглед на
установеното при медицинските прегледи и експертизи съдът приема, че в случаят
е налице нараняване, проникващо в лявата гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външния плеврален лист и левия бял дроб, което е създало реална
комуникация между външната среда и лявата плеврална
кухина и в този смисъл е обусловило проникващо нараняване в гръдната кухина.
Установената лезия на левия бял дроб е била
съпроводена с излив на значително количество кръв в
лявата плеврална кухина и в този смисъл левостранният хемоторакс е
обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота. Налице са нараняване, което прониква в гръдната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота на К., които са две средни телесни повреди по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК. От свидетелските показания на В.К., П.М. и Б.Н., проведените
разговори с тел.112, медицинската документация от МБАЛ Света Анна-Варна АД и
съдебно-медицинските експертизи съдът приема, че тези наранявания са получени
от К. именно при инцидента между него, П.М. и М.Г. на улицата до вилното място
в местността Балъм дере в гр.Варна на 16.03.2014 г.
около 22:30 часа.
Не е установено кой е нанесъл средните телесни повреди
на В.К. и с какво предмет. Категорично трима са активните участници в
инцидента. Според В.К., П.М. и Б.Н. подсъдимият Г. е имал в ръката си нож.
Според подсъдимия П.М. е държал нож. От обективните находки и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи се установи, че нараняването в лявата гръдна
област на К. е причинено от предмет с остър връх с поне един режещ ръб. Но при
извършения оглед на местопроизшествие такъв предмет не е намерен и не е търсен.
Не са извършени огледи на леките автомобили на П.М. и подсъдимия Г., които са
се намирали в непосредствена близост до мястото на инцидента с цел откриването
на такъв предмет. Не са били иззети и изследвани дрехите, с които е бил
пострадалия В.К., за изследване на прорези и следи от кръв по тях с цел
установяване на вида и характеристиките на хладното оръжие и положението, в
което са се намирали нападателя и пострадалия в момента на нанасяне/получаване
на нараняването. Участвалите в инцидента лица не са били освидетелствани с
оглед установяване на защитни следи по техните ръце и следи от кръв до дрехите
им. Това са пропуски, които не биха могли да се отстранят в хода на съдебното
производство. Въпреки относително ниската достоверност на показанията на
посочените трима свидетели, за която съдът посочи основанията си по-горе,
поради липса на други доказателства може да се допусне съгласно техните
показания, че подсъдимият М.Г. е имал в ръката си нож. Непосредствено след
инцидента в болницата при пристигането но полицейските служители, пред тях П.М.М. и Б.М.Н. обяснили, че
М.Г. се е нахвърлил с нож към В.К., а не че го е наръгал с нож/докладната
записка от Й. Михайлов-л.87 от ДП № 538/14 г./. Но в последвалата динамично
развиващата се ситуация – получен силен удар в областта на челюстта от
подсъдимия Г., хващания и дърпания между тримата, явно силни с оглед скъсването
на златен синджир на шията на К. със значителна дебелина, блъскания, приклякания и залитания, не може да се установи категорично
механизма на получаване на нараняването на К.. Това може да стане както при
активни действия от страна на подсъдимия Г., така и при неволни действия от
страна на св.П.М., така и при самонараняване от страна на К. с оглед неосветеността
на мястото, активните действия на трима мъже при условията на възбуда, стрес и
страх.
Нанесена средна телесна повреда на М.Г.Г.. С оглед на
установеното при медицинските прегледи и експертизи съдът приема, че в случаят
е налице счупване на лявото рамо на долната
челюст, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за период от
около 2 месеца, което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. От обясненията на подсъдимия Г., свидетелските
показания на В.А., медицинската документация от МБАЛ Света Анна-Варна АД и
съдебно-медицинските експертизи съдът приема, че тези наранявания са получени
от Г. именно при инцидента между него, П.М. и В.К. на улицата до вилното място
в местността Балъм дере в гр.Варна на 16.03.2014 г.
около 22:30 часа.
Не е установено кой е нанесъл средната телесна повреда
на подсъдимия Г. и с какъв предмет. Въпреки относително ниската степен на
годност на приложеното веществено доказателство крак от маса поради
съображения, изложени от съда по-горе, съществува вероятност именно с него да е
бил нанесен удара в челюстта на подсъдимия Г., довел до средната телесна
повреда. Но това е могло да бъде извършено както от пострадалия В.К., така и от
св.П.М.. Не е извършен оглед в автомобила на П.М. и сервиза, в който са
работили М. и св.В.А. с цел установяване на други подобни такива предмети за
проверка на достоверностостта на техните показания.
В хода на воденото над 6 години досъдебно производство
свидетелите на няколко пъти са давали показания, които след това променяли или
отричали, подс.Г. е разпитван няколко пъти, проведени
са очни ставки, следствени експерименти, но така и не са събрани категорични
доказателства кой е нанесъл средните телесни повреди и с какви оръдия са били
нанесени те. Въпреки че с постановление за възлагане на
действия по разследването от разследващ полицай Пламена Трифонова от 17.03.2014
г./л.46 от ДП № 538/14 г./ е било възложено на полицейски орган, определен от
началника на Трето РУ на МВР, да проведе оперативно-издирвателни
мероприятия с цел установяване на ножа, с който е нанесен удара по пострадалия В.К.К. и с цел установяване на дървената бухалка, с която е
нанесен удар по челюстта на М.Г.Г., няма информация
дали са били предприети някакви действия в тази насока и дали има получени
резултати. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на
задната седалка на автомобила на св.П.М., където стоял св.В.К., се намирала
тъмна на цвят, обла дървена тръба с дължина около 40-50 см. На
стр.5 от обвинителния акт изрично е посочено, че не е било
установено с категоричност кой е взел вещественото доказателство от задната
седалка на автомобила, дали това е предмета, с който е ударен подс.М. и кой е извършителя на това деяние и че в нито един
момент от разследването не се е твърдяло, че този дървен крак е собственост на В.К.
или че е носен от него по време на инцидента. В обвинителния акт се твърди, че подс.Г. излязъл от задната страна на вилния имот, носейки в дясната си ръка
ловен нож с дължина 30 см., с който при последвалото бутане и залитане на мъжете подс.М.Г.
посегнал и нанесъл прободно-порезно нараняване в
лявата гръдна половина на св.К. – твърдение, което съдът не приема, тъй като не
е посочено на базата на какви доказателства е направено то. Още повече, че
прокуратура веднъж сама е прекратила наказателното производство срещу подс.Г. поради липса на доказателства.
При тези обстоятелства съдът счита, че не следва да обсъжда
евентуалното наличие на неизбежна отбрана при действията на подсъдимия Г. в конкретния инцидент, тъй като не са представени
категорични доказателства да наличието на непосредствено противоправно
нападение срещу него, причиняване от негова страна вреди именно на нападателя,
за оръдието, което е използвано срещу подс.Г., за да
се прецени характера и опасността на нападението, каквито са предпоставките на
чл.12 от НК.
Проведените
следствени експерименти и изготвените заключения на комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза № 121-2017 и на съдебно-медицинска
експертиза № 66-2017 г., осъществени в заключителната част по разследването по ДП № 54/16 г. въобще не са
споменати и коментирани в обвинителния акт.
След
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
съдът достигна до заключението, че не са налице достатъчно, категорични и
безспорни доказателства за извършено престъпление от подсъдимия М.Г. по чл.129
ал.1 от НК.
След като прецени всички доказателства релевантни по
делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна
за невинен подсъдимия М.Г.Г. в извършването на
престъпление по чл.129 ал.1 от НК - за това, че на 16.03.2014 г.
гр. Варна, причинил средна телесна повреда на В.К.К.,
изразяваща се в прободно-прорезно нараняване в лявата
гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие,
подлежащата мускулатура, външния плеврален лист,
левия бял дроб, с последвал излив на 1 литър кръв в
лявата плеврална кухина; лезия
на горния лоб на левия бял дроб, обусловило разстройство на здравето временно
опасно за живота; излив на значително количество кръв
в лявата плеврална кухина – левостранен
хемоторакс, обусловил разстройство на здравето временно
опасно за живота.
Съдът прие, че в разглеждания случай повдигнато
обвинение срещу подсъдимия се крепи на предположения, а не на доказателства.
Недопустимо е обаче постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата,
касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство, бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна
осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
автора на престъплението и неговите обективни, и субективни признаци. Съдът
следва да признае подсъдимия за виновен, само и единствено когато обвинението е
доказано по несъмнен начин (чл. 303 НПК), което е гаранция за реализиране
правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за
невиновност, установена в чл.16 от НПК.
След като съдът призна подсъдимия за невинен в
извършването на престъпление по чл.129 ал.1 от НК, прие, че предявения в
наказателното производство граждански иск е недоказан по основание, поради
което го отхвърли изцяло.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: