Решение по дело №538/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх. № 3386/ 23.10.2024 г. от В. В. Т., [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. А. Д., АК-Варна, срещу Заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ) № 24 – 1717 – 000264/ 12.09.2024 г. на Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна. Изразява становище, че ЗППАМ не отговаря на императивните изисквания, разписани с чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, поради което счита, че е негоден индивидуален административен акт. Настоява, че Заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК. Прави искане за отмяна на оспорената Заповед.

Ответникът по жалбата - Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, при изпращане на преписката представя Становище (л. 16), с което оспорва жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. С вх. № 3687/ 14.11.2024 г. (л. 38) чрез процесуалния си представител, адв. А. Д. – ВАК, представя Молба, с която прилага списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, разпечатка от Drager DrugTest 500 ARHJ – 0017 от 11.09.2024 г. проба 14 от 22:59:40 часа и лист за преглед на пациент № 020297/ 11.09.2024 г. Изразява в Молбата становище по същество на спора, като настоява, че ЗППАМ е неправилна, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че полученият за метадон и метаамфетамин невалиден резултат е поради неизправност на техническото средство или от неправилно боравене с него от полицейските служители, за което жалбоподателят нямал вина. Счита, че е невъзможно пробата да е негодна, след като същевременно е дала два отрицателни резултата за опиати и канабис 25. Изтъква, че в проба 14 резултатът е отрицателен. Позовава се на противоречие между изписаното в протокола на полицейските служители и в амбулаторния лист от медицинското заведение относно състоянието на водача. Добавя, че наличието на отрицателен резултат обезсмисля даването на кръвна проба. Настоява, че липсва нормативен акт, който да урежда изискване за даване на повторна проба от водач. Според жалбоподателя не може вземането на кръвна проба да предшества съставянето на АУАН, както е в случая, тъй като именно АУАН е основа за последващи действия. На последно място прави възражение, че в ЗППАМ липсвали срок, марка, модел и рег. Номер на автомобила, за който е издадена. При тези съображения иска отмяна на Заповедта и претендира разноски, за които представя доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административен съд – Добрич, III състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приета като доказателство административната преписка (л. 5 - 17).

С оспорената заповед, издадена на 12.09.2024 г., на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно в случая за 190 дни. ПАМ е издадена на база АУАН № 1270368, съставен на 12.09.2024 г. около 00.05 часа, за това, че В. В. Т. в гр. Добрич, при движението си по ул. Простор в посока „Басейн Хиподрума“, като водач на МПС, Фолксваген Пасат, с рег. № [рег. номер], негова собственост, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и не изпълнява предписание за токсикологично изследване. Описано е в ЗППАМ, че водачът е управлявал конкретния автомобил около 22 часа, като му е извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническото средство Дрегер „ДръгТест 5000“ с фабричен № ARНJ – 0017, при което уредът е отчел невалиден резултат за метаамфетамин и метадон. Водачът не е изпълнил указанията на длъжностното лице да бъде тестван (изследван) повторно с техническото средство, като категорично е отказал повторна проба. Издаден му е бил талон за изследване № 096779 от 11.09.2024 г., но водачът е отказал биологична проба в СО при МБАЛ – Добрич пред медицинско лице с Протокол за медицинско изследване номер 210 от 11.09.2024 г.

За проверката контролният орган, както беше посочено по – горе, е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1270368/ 12.09.2024 г. (л. 5), в който е отразено издаването на Талон за изследване № 096779/ 11.09.2024 г. Като доказателства са иззети СУМПС [номер], 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС № *********. АУАН е подписан от актосъставителя Г. К. Г. и от двама свидетели за удостоверяване отказа на нарушителя.

Талонът за изследване е връчен на водача в 23.35 ч. на 11.09.2024 г. със задължение да се яви до 45 мин. в СО на МБАЛ - Добрич (л. 8).

В Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е отразено, че шофирането на водача е несигурно, настроението/поведението му е безчувствено и притъпено, походката – провлачена, има съмнителни признаци като потене и безпокойство, очи – неспокойни (л. 10). В Протокола за изследване е отразено, че водачът отказва такова, а в амбулаторния лист, че е контактен, адекватен и хемодинамично стабилен, но отказва кръвни изследвания за наркотици (л. 45).

От разпечатката на теста е видно, че резултатът за кокаин, бензодиазепини, амфетамини, опиати и канабис е отрицателен, но за метаамфетамини и метадон е невалиден (л. 55).

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите от вида на процесната, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта е връчена на 24.09.2024 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 02.10.2024 г., с оглед на което е подадена в срок.

Предвид изложеното, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за което спор между страните няма. Съгласно Заповед № 357з-1101/ 21.04.2023 г. на Директора на ОДМВР – Добрич актосъставителят Г. Г. е оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП, за което е преминал обучение (л. 14, а съгласно т. 1.5 от Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР – Добрич началниците на РУ при ОДМВР – Добрич имат правомощия да прилагат принудителни административни мерки на територията на съответното РУ. В случая ЗППАМ касае нарушение, извършено в гр. Добрич, с оглед на което на Началникът на РУ 01 е компетентен да издаде процесната заповед.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната законосъобразност.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Заповедта. В случая са налице и двете хипотези на закона за налагане на ПАМ. Водачът е отказал да даде повторна проба за тестване за наркотици, а впоследствие е отказал да даде и кръвна проба, което е удостоверено надлежно от дежурния лекар, а и не се спори от жалбоподателя. Административният орган е посочил като нарушение това по разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, като същата не изисква кумулативното наличие на две хипотези - отказ за проверка с тест и отказ да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ, а в случая са налице и двете. За налагането на ПАМ е достатъчно констатирането от контролните органи на наличието на само един от двата отказа за проверка употребата на наркотични вещества и е ирелевантно обстоятелството дали в действителност водачът е употребил или не е употребил наркотични вещества, след като е налице отказ. Управлението на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да спазват строго правилата с оглед избягването на произшествия. Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като с ал. 2 от същия член е разписано, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не бил длъжен да даде повторна проба, тъй като невалидните резултати се дължали на неизправност на техническото средство и неумение на служителите да боравят с него. От една страна той е длъжен да изпълнява указанията, а от друга, е бил длъжен да даде кръвна проба, с която да докаже, че не е употребил наркотици, но не е сторил това.

При поискване от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка и по двата, предвидени в закона, начина на проверка на употребата на наркотични вещества. Полицейските служители имат право многократно да поискат да извърши пробата водачът, ако считат, че той действа по начин, по който да препятства резултат от пробата. Това, че за един вид пробата е дала отрицателен резултат, говори единствено, че водачът не е употребил такъв вид наркотици, но не може да се каже същото за тези, за които пробата е отчела невалиден резултат. С разпореждането за насрочване от съда на жалбоподателя е указана доказателствената тежест за обстоятелствата и фактите, от които черпи благоприятни за себе си последици. Той не е направил никакви доказателствени искания, с които да установи твърденията си. Нещо повече, беше му дадена нееднократна възможност да води искания свидетел, но не се възползва от нея. Същевременно разпитаният по делото св. Г., актосъставител, сочи, че са спрели водача в 22 часа, след което проверката е извършена по – късно, вече в Районното управление. Добавя, че водачът рязко е намалил скоростта, като е видял полицейския автомобил. Според този свидетел водачът е създал препятствие за извършване на теста и е отказал повторна проверка. Св. К., свидетел по АУАН, дава показания, че автомобилът пропуснал входа на комплекс Простор, после дал рязко назад, влязъл наляво и бил спрян със стоп палка. Извършена му била проверка, при която открили в него пакетче с кристалообразно вещество, а на вратата на водача забелязали остатъци от такова пакетче, затова било решено да бъде изпробван за наркотици. При проверката извадил част от зъбите си като протези, като обяснил, че бил спрял рязко и се ударил във волана. Отведен бил в РУ за тестване, но не изпълнявал указанията на служителите. Било му обяснено да не търка тампона между кървавите си зъби, тъй като ще излезе невалиден и именно така се получило. Обяснява, че му указали да повтори пробата, но водачът отказал, а впоследствие отказал и кръвна проба. Показанията на свидетелите установяват основния факт, а именно, че е налице отказ от проверка за употреба на наркотици, който именно факт обосновава издаването на процесния акт.

Неоснователно е възражението, еч имало противоречие между Протокола за проверка и отразеното в амбулаторния лист. От една страна протоколът за проверка е почти два часа преди прегледа при дежурния лекар, а от друга страна при отразяването в Протокола на съответните хипотези според възприятията на служителите и при медицинския преглед са използвани различни термини, но това не означава, че не са били налице предпоставките за проверка.

Неоснователно е и възражението, че АУАН е следвало да бъде съставен преди посещението в СО на МБАЛ – Добрич. В АУАН се отразяват резултатите от проверката и констатираните при нея нарушения, поради което той следва да съдържа всички факти и обстоятелства и нямам как да е съставен преди да приключи проверката.

За пълнота следва да се отбележи, че Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от закона, а тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, при която административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение на водача, отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, а така и да се осигури безопасността на всички участници в движението. Охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като водач на МПС в допустимите от закона граници. ПАМ е наложена именно в границите, предвидени в закона. В тази връзка следва да се има предвид и, че законодателят е предвидил, че ПАМ от процесния вид се прилага за определен срок от 6 месеца до 1 година, като в случая този срок е определен на 190 дни, които се отчитат от момента на отнемане на СРМПС, а според броенето на сроковете по дни, от деня следващ отнемането – от 13.09.2024 г. Неоснователно е в тази връзка възражението на жалбоподателя, че срокът не можел да бъде изчислен, а освен това, че се броял и определял в месеци. Предвиденият срок е за период от 6 месеца до 1 година, т.е. може да бъде 6 месеца и 5/10 и повече дни примерно и за да се изчисли, се определя в дни, които се броят, както беше посочено по – горе, като е наложен минималният по закона срок, с оглед на което не са нарушени правата на лицето.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на на процесуалните правила.

При този изход от спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 3386/ 23.10.2024 г. от В. В. Т., [ЕГН], от гр. Варна, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 1717 – 000264/ 12.09.2024 г. на Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно.