О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИНА ГЮРОВА
разгледа докладваното от съдия Борисова ВНЧД № 835 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по протест от 16.09.2020 г. на прокурор
при СРП срещу протоколно определение от 15.09.2020 г., постановено по НОХД № 20932/2013 г. по описа на СРС, НО, 9
състав, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание
чл.249, ал.1, вр. с чл.248, ал.1, т.3 НПК и същото е върнато на СРП за
отстраняване на допуснати съществени, но отстраними нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия Г.М..
В депозирания частен протест от прокурор при СРП се
излагат съображения, с които се твърди, че определението на първия съд е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли и за
неговата отмяна. При излагане на своите съображения за отмяна на атакуваното
определение, прокурорът се е позовал и анализирал предходно постановено на
22.05.2014 г. разпореждане, с което е било прекратено съдебното производство по
настоящото дело и което е било протестирано пред въззивната инстанция и отменено
от нея, поради което и в тази насока счита, че и настоящото определение
постановено на 15.09.2020 г. следва да бъде отменено. В частния протест се
съдържа единствено отправен упрек към първият съд, който е свързан с изминалия
период от време касаещ датата на насрочване и датите на разглеждане на делото.
Прокурорът на следващо място твърди, че посочените от първия съд мотиви, довели
до прекратяване на съдебното производство по делото са въображаеми, юридически
и логически необосновани, защото след отмяната на разпореждането от 22.05.2014
г. не е променена процесуално фактическата обстановка по делото, а нововъведената
процедура по чл. 248 НПК в случая не е основание за дерогиране на указанията на
въззивната инстанция – СГС. Моли се за отмяна на протестираното определение, с
което повторно е прекратено съдебното производство по делото със съображенията
от 2014 г.
Въззивният съд, като съобрази
изложеното в частния протест, атакувания съдебен акт и материалите по досъдебното
производство, намери за установено от фактическа страна, следното:
С внесен в Софийски районен съд
обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимия Г.Ю.М. за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК за това, че на 29.04.2013 г.,
около 13,00 часа в гр. София, бул. „Сливница“ № 208 на бензиностанция
„Лукойл-Б-143“ се е заканил с убийство на Д.В.П., като излязъл от лек автомобил
„Форд Пума“ с ДК № *******и извадил от тъмен калъф нож – тип мачете с дължина
около 45 см с назъбено в горната си част острие, започнал да разклаща ножа и му
крещял: „Ще те наръгам, ще те убия!...Няма да те чакам цял ден!....“Нищо не ми
пречи да те разпоря…Ще те убия, ще те наръгам, хич не ми дреме, *******! Ще те
разпоря, хич не ми пука!“ и се заканил с убийство на майка му Н.Б.П., като й
викнал: „***мръсна, бягай, че и тебе ще заколя и окото ми няма да мигне! …Не ми
пука, всички ще изколя и избия“ и тези закани са възбудили в П.основателен
страх за осъществяването им.
С внесен в Софийски районен съд
обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимата С.М.М. за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Въззивният съд констатира, че
при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е
счел, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права
единствено на подсъдимия Г.Ю.М., поради което е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на СРП за отстраняването им. В атакуваното определение районният съд е посочил, че по
отношение на подсъдимия М. са предявени факти за две отделни закани за убийство
спрямо две отделни пострадали лица, при различно съдържание, както и при липса
на правилно очертана правна квалификация за всяко от тях поотделно. В тази
връзка първият съд е посочил, че следва да се направи ясно разграничение на
отделните деяния, за които се твърди, че са извършени от подсъдимия М. за да се
очертаят ясно съставомерните им елементи и да се посочат отделни квалификации
за всяко от деянията.
Въззивният съд, в хода на
извършената от него проверка намира от правна страна следното:
Протестът е процесуално допустим, депозиран е от
активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен
срок. Разгледан по същество същият е неоснователен.
Въззивният съд, запознавайки се с изготвения на
основание чл.246, ал.2 НПК и внесен в съда обвинителен акт за разглеждане,
както и с атакуваното протоколно определение, а също и съобразявайки наведените
доводи в частния протест на СРП намира определението на районният съд за правилно
и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло. Необходимо
е да се посочи, че на практика в така депозираният
частен протест инициирал настоящото производство пред въззивния съд липсват
мотиви, от които да се установят действителните съображения на прокурора, въз
основа на които счита, че протестирания съдебен акт следва да бъде отменен.
Позоваването на мотиви изложени в предходни съдебни актове не може да обоснове
по логиката на прокурора отмяната и на настоящия съдебен акт, който е предмет
на проверка. На прокурора следва също така да се обърне внимание, че
определението постановено от въззивния съд, на което се позовава държавния
обвинител няма задължителен за първия съд характер и изложените в него мотиви
не представляват по своето съдържание задължителни за изпълнение указания. В
настоящото производство по чл.249, ал.3 НПК законодателят не е предвидил в
процесуалния закон разпоредби, по силата на които да е предвидена възможност да се
дават указания за изпълнение от страна на
контролиращата инстанция към контролираната такава. Ето защо изложеното в частния протест и отправения
упрек от прокурора към процесуалната дейност на първия съд не почива на
установените в НПК разпоредби, поради което и въззивния съд счита, че не следва
да анализира същия.
В конкретния случай правилно, първият съд е
констатирал, че внесения в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл. 246 НПК. Предназначението на обвинителният акт е да формулира окончателно
претенцията на прокурора срещу подсъдимия, в рамките на която претенция същия
следва да организира своята защита. Необходимо е в обстоятелствената част на
обвинителния акт да е описана по ясен и непротиворечив начин фактическа
обстановка, която да съдържа посочване на всички съставомерни признаци от
състава на всяко едно от престъпленията, както и да не е налице противоречие
между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт. В конкретния
случай държавния обвинител е допуснал констатираното от първия съд процесуално
нарушение с оглед повдигнатото на подсъдимия М. обвинение за извършено от него
престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК, с което правилно е прието, че се
ограничават процесуалните права на подсъдимия по делото, а именно да разбере,
за какви точно извършени от него противоправни действия е ангажирана
наказателната му отговорност и съответно се желае неговото наказателно
санкциониране от прокуратурата. В случая, както в обстоятелствената, така и в
заключителната част на обвинителния акт е допусната неяснота относно броя на
лицата, които според държавния обвинител са пострадали от инкриминираното
спрямо подсъдимия М. деяние с оглед дадената му правна квалификация по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 НК, което от своя страна е довело и до налично противоречие
между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт. Това е така,
защото както в обстоятелствената, така и в заключителната част не се твърди, че
свидетелката Н.П.е изпитала основателен страх от думите изречени към нея от
страна на подсъдимия М., за които думи дори в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се твърди да имат характер на закана за убийство към нея. В
случая подсъдимият М. е поставен в ситуация да се защитава, както срещу
съставомерни факти и обстоятелства, така и срещу такива, които излизат извън
съставомерните признаци от обективната страна на посоченото престъпление, но за
които се търси наказателна отговорност от страна на държавния обвинител за
същото престъпление, което е недопустимо. Това е така, защото с обвинителния
акт е повдигнато обвинение за това, че подсъдимия М. се е заканил с убийство,
както на Д.П., така и на Н.П., но тези закани са предизвикали основателен страх
единствено у Д.П., но не и у П.. Настоящият съд констатира, че за да стигне до
посочения извод, прокурорът се е позовал на изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се установява, че Н.П.не е изпитала
основателен страх от отправените към нея закани за убийство от страна на
подсъдимия М., но независимо от така даденото експертно становище е повдигнал
обвинение на М. и за тях. Именно тези неясноти в обвинителната теза са
установени и констатирани от първия съд, поради което и същия е прекратил
съдебното производство по реда на чл.249, ал.1, вр. с чл.248, ал.1, т.3 НПК. Ето
защо ако прокурора е считал, че няма достатъчно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство за това, че отправените закани за убийство към
свидетелката Н.П.са съставомерни, то е имал процесуалната възможност да ги изключи
от обективните съставомерни признаци на обвинителната си теза. От друга страна така
твърдените като отправени закани за убийство към свидетелката Н.П.биха могли да
намерят своя израз евентуално при определяне на вида и размера на наказанието като
отегчаващи вината обстоятелства, в случай на постановен осъдителен съдебен акт
спрямо подсъдимия М., съобразно правилата визирани в разпоредбата на чл.56 НК. Констатираното
от първия съд нарушение допуснато в хода на досъдебното производство, касателно
броя на лицата, които според прокурора са пострадали от инкриминираното деяние,
е от категорията на съществените, тъй като създава неяснота относно фактите и
обстоятелствата, касаещи съществените обективни признаци от състава на това
престъпление, които обосновават правната му квалификация и които подлежат на
доказване.
На прокурора следва да се обърне внимание, че наличието
на едно неясно и неточно обвинение винаги води до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия и по този начин винаги се нарушава неговото право на защита
в хода на съдебното производство. В този смисъл правилно и законосъобразно
изводите на първия съд са съобразени със задължителното за всички органи ТР № 2
от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, включително и за
прокурора, поради което и отправения в частния протест упрек към първия съд е
необоснован и неправилен. В подкрепа на казаното е и това, че ролята, функцията
на обвинителния акт е да очертае рамките на доказването по делото, като в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора следва да посочи в пълнота
всички факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в хода на
развилото се съдебно производство и то чрез всички средства и способи
предвидени за това в НПК.
По изложените съображения се налага извода, че определението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, т.к. в случая са констатирани допуснати съществени, но
отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, а частния протест следва да
бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Предвид горното и на основание чл.249, ал.3, вр. с
чл.248, ал.1, т.3 НПК въззивния съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.09.2020 г., постановено по НОХД № 20932/2013 г. по описа на СРС, НО, 9
състав, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание
чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.1, т.3 НПК и същото е върнато на СРП за
отстраняване на допуснати съществени, но отстраними нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия Кръстев.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.