РЕШЕНИЕ

 

Номер 2408                           Година  2018                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 18.06                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 05.06.2018 г. в следния състав:

 

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  798  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 475, 17 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 07.02.2014 г. до 08.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, ЖК “***” № ***, вх.***, ап.***; сумата 62, 81 лева - обезщетение за забава периода от 30.04.2014 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.11.2017 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11284/24.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 18538/2017 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата С.С.Б. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ГПК за заповедното производство. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца за периода 07.04.2014 г. – 07.11.2014 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11284/24.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 18538/2017 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 475, 17 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 07.02.2014 г. до 08.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. **, ЖК “**” № ***, вх.***, ап.***; сумата 62, 81 лева - обезщетение за забава периода от 30.04.2014 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.11.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които 25 лева –държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, намира, за установено следното.

Не се спори между страните, а от събраните по делото и по частното гражданско дело писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото свидетелка *** се установява, че действително през процесния период ответницата е ползвала услуги на ищцовото дружество за консумиране на питейна вода и отвеждане на канална вода в обект, находящ се на адреса на ответницата - гр. ***, ЖК “***”, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, като ответницата редовно е допускала в жилището си инкасатора от ищцовото дружество, за да отчита количеството на консумираната от С.Б. вода, както и, че ищецът редовно е издавал фактури за задълженията на ответницата. От заключението от 31.05.2018 г. на вещото лице по ССЕ *** се установява, че стойността на ползваните от ответницата услуги за периода от 07.02.2014 г. до 08.11.2014 г. е в размер общо на 475, 17 лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 30.04.2014 г. до 31.10.2017 г. е в размер общо на 62, 81 лева.

Същевременно, както вече бе посочено, Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било подадено от ищцовото дружество в съда на 22.11.2017 г. – поради което, предвид направеното от ответницата възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане от ответника на стойността на консумираната питейна вода и отведената канална вода за периода от 07.02.2014 г. до 07.11.2014 г. се явява погасена по давност поради изтичане на приложимия в настоящия случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.”В” от ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД погасено по давност се явява и акцесорното вземане за лихва за забава за периода от 30.04.2014 г. до 07.11.2014 г.

Както се установява от посоченото заключение на вещото лице по ССЕ ***, неплатените задължения на ответницата за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017 г. са в размер общо на 367, 49 лева, а размерът на лихвата за забава върху тази сума за периода от 08.11.2014 г. до 31.10.2017 г. е в размер общо на 34, 03 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на претенцията за заплащане на консумираната питейна и отведената канална вода искът се явява доказан по основание – за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017 г. и до размера от 367, 49 лв. – за който период и до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по отношение на нея за периода 07.02.2014 г. – 07.11.2014 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а по отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата искът се явява доказан по основание – за периода от 08.11.2017 г. до 31.10.2017 г. и до размера от 34, 03 лв., за който период и до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по отношение на нея за периода 30.04.2014 г. – 07.11.2014 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и посоченото частно гражданско дело в размер, съобразно уважената част от иска, общо на 200 лв. – платени държавни такси за двете дела и депозит за ССЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за двете дела.

С оглед отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответницата разноски по съразмерност в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение (включително и за подаването на възражение в заповедното производство).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С.С.Б., ЕГН **********,***, адв. ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от *** ***, сумата 367, 49 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, ЖК “***” № ***, вх.***, ап.***, КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 07.02.2014 г. – 07.11.2014 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 475, 17 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 34, 03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017 г., КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 30.04.2014 г. – 07.11.2014 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 62, 81 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.11.2017 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11284/24.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 18538/2017 г. по описа на  ПРС - ХVІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА С.С.Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело 18538/2017 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав  В РАЗМЕР НА 200 лева, КАКТО И 100 лева юрисконсултско възнаграждение за производството по двете дела.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, разноски по съразмерност за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева. 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІІ гр. състав ч. гр. дело № 18538/2017 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                              

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.