РЕШЕНИЕ
Номер 2408 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 18.06
Година 2018
В публично заседание на 05.06.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 798 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 475, 17 лева –
главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 07.02.2014 г. до 08.11.2017 г. за обект, находящ се
в гр. ***, ЖК “***” № ***, вх.***, ап.***; сумата 62, 81 лева - обезщетение за
забава периода от 30.04.2014 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.11.2017
г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11284/24.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 18538/2017 г. по описа на
ПРС – ХVІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително
и тези, направени в заповедното производство.
Ответницата С.С.Б.
*** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ГПК за заповедното производство. Прави възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца за периода 07.04.2014 г. – 07.11.2014
г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
11284/24.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 18538/2017 г. по описа на ПРС –
ХVІІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец
сумата 475, 17 лева – главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 07.02.2014 г. до
08.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. **, ЖК “**” № ***, вх.***, ап.***;
сумата 62, 81 лева - обезщетение за забава периода от 30.04.2014 г. до
31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 22.11.2017 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото, от които 25 лева –държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала
възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото
дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в
срока по чл.415 от ГПК – с оглед на което съдът намира, че искът се явява
допустим.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства
заедно и поотделно, намира, за установено следното.
Не се спори между страните, а от събраните по делото и по
частното гражданско дело писмени доказателства и показанията на разпитаната по
делото свидетелка *** се установява, че действително през процесния период
ответницата е ползвала услуги на ищцовото дружество за консумиране на питейна
вода и отвеждане на канална вода в обект, находящ се на адреса на ответницата -
гр. ***, ЖК “***”, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, като ответницата редовно е
допускала в жилището си инкасатора от ищцовото дружество, за да отчита
количеството на консумираната от С.Б. вода, както и, че ищецът редовно е
издавал фактури за задълженията на ответницата. От заключението от 31.05.2018
г. на вещото лице по ССЕ *** се установява, че стойността на ползваните от
ответницата услуги за периода от 07.02.2014 г. до 08.11.2014 г. е в размер общо
на 475, 17 лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 30.04.2014
г. до 31.10.2017 г. е в размер общо на 62, 81 лева.
Същевременно, както вече бе посочено, Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било подадено от ищцовото
дружество в съда на 22.11.2017 г. – поради което, предвид направеното от
ответницата възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че
претенцията на ищеца за заплащане от ответника на стойността на консумираната
питейна вода и отведената канална вода за периода от 07.02.2014 г. до 07.11.2014
г. се явява погасена по давност поради изтичане на приложимия в настоящия
случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.”В” от ЗЗД, а с оглед
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД погасено по давност се явява и акцесорното
вземане за лихва за забава за периода от 30.04.2014 г. до 07.11.2014 г.
Както се установява от посоченото заключение на вещото лице
по ССЕ ***, неплатените задължения на ответницата за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017 г. са в размер
общо на 367, 49 лева, а размерът на лихвата за забава върху тази сума за
периода от 08.11.2014 г. до 31.10.2017 г. е в размер общо на 34, 03 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
по отношение на претенцията за заплащане на консумираната питейна и отведената
канална вода искът се явява доказан по основание – за периода от 08.11.2014 г.
до 08.11.2017 г. и до размера от 367, 49 лв. – за който период и до който
размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по
отношение на нея за периода 07.02.2014 г. – 07.11.2014 г. и за разликата над
уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли, а по отношение на претенцията за заплащане на
лихва за забава върху главницата искът се явява доказан по основание – за
периода от 08.11.2017 г. до 31.10.2017 г. и до размера от 34, 03 лв., за който
период и до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази
претенция, като по отношение на нея за периода 30.04.2014 г. – 07.11.2014 г. и
за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода
от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по настоящето и посоченото частно гражданско дело в размер,
съобразно уважената част от иска, общо на 200 лв. – платени държавни такси за
двете дела и депозит за ССЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за двете
дела.
С оглед
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответницата разноски по
съразмерност в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение (включително и за
подаването на възражение в заповедното производство).
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С.С.Б., ЕГН **********,***, адв. ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от *** ***,
сумата 367, 49 лева – главница, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017
г. за обект, находящ се в гр. ***, ЖК “***” № ***, вх.***, ап.***, КАТО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 07.02.2014 г. – 07.11.2014 г. И за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 475, 17 лева ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 34, 03 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 08.11.2014 г. до 08.11.2017 г., КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 30.04.2014 г. – 07.11.2014 г. И за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 62, 81 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.11.2017 г. до окончателното
погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11284/24.11.2017
г., издадена по ч. гр. дело № 18538/2017 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА С.С.Б., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител,
направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело 18538/2017 г.
по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав В
РАЗМЕР НА 200 лева, КАКТО И 100 лева юрисконсултско възнаграждение за
производството по двете дела.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Б., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, разноски по съразмерност за производството по делото В РАЗМЕР НА
100 лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в
сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІІ гр. състав ч. гр. дело № 18538/2017
г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.