№ 7725
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110114105 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба вх. № 81511/12.03.2024 г., на И. С. Б. с
ЕГН **********, гр. София, ул. б № 19Б, вх. А, ет. 2, чрез адвокат Д. Г., със
съдебен адрес: гр. Т, ул. ЗС, ет. 4, офис № 30, против „К" ЕООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5,
представлявано от НП, чрез адвокат Х. М., със съдебен адрес в гр. София, ул.
ОП № 15, офис 6, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗПП за прогласяване за нищожността на клаузи на
Договор за потребителски кредит № ...../10.12.2023 г. в частта на клаузата на
чл. 18, ал. 1 връзка чл. 6, ал. 1 от Договора, уреждаща начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, и по чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора,
включваща разходи за извънсъдебно събиране на вземания, с цена на
исковете 3183.79 лв.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2023 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № ..... при следните условия:
главница в размер на 1600 лв., фиксиран лихвен процент от 47 %, годишен
1
процент на разходите в размер на 58.31 %, срок на погасяване 18 месеца, обща
дължима сума за погасяване в размер на 2359.64 лв., както и задължение за
обезпечаване на кредита чрез поръчител или банкова гаранция.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора ищецът като
кредитополучател е следвало да предостави в срок от два дни от сключването
на договора обезпечение, което да отговаря на условията, посочени в
договора, а именно: банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора
за кредит, включваща договорената главница и лихва; поръчителство на едно
или две физически лица, като в случай, че е един поръчител, следва същият да
има осигурителен доход в размер на не по-малко от три пъти размера на
минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители, същите
следва да имат осигурителен доход на всеки от тях в размер на не по-малко от
два пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по
други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели
по договор с кредитора, по които да е налице неизпълнение, да нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация, различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно ЦКР
към БНБ, да представят служебна бележка от работодател или друг документ,
удостоверяващ размера на получавания доход.
Сочи, че в чл. 18, ал. 1 от Договора било предвидено в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 3048.79 лв.
Твърди, че поради невъзможност не е успял да предостави обезпечение,
отговарящо на посочените условия, поради което е начислена сочената
неустойка към общото задължение по договора, като е следвало да върне
обща сума в размер на 5408.43 лв., вместо 2359.64 лв., посочена в договора
като общ размер по кредита.
Счита, че клаузата на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Договора е
нищожна, поради това, че клаузата няма характер на неустойка, а е изначално
уговорено вземане, което не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не
зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.
2
Сочи, че сумата, която е предвидена като неустойка за непредоставяне на
обезпечение на кредитора, се начислява ежемесечно и се добавя към
месечната вноска, независимо дали кредитополучателят плаща ежемесечно и
в срок дължимите главница и лихви. Счита, че е налице неравноправност по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП в договорното съдържание с цел
облагодетелстване на кредитора за сметка на потребителя. Счита също така,
че по този начин кредиторът не извършва никаква предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния клиент, а прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение,
което според ищеца е в противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Излага
съображения, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй
като с нея се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение, представляващо недадено обезпечение, от което не
произтичат вреди. Счита, че се касае кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва, което е недопустимо и по този начин неустойката, уговорена
в договора се отклонява още повече от основните си функции (обезпечителна
и обезщетителна) и предоставя сигурна печалба за кредитора. Твърди, че тази
уговорка е в противоречие с добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Ищецът сочи, че договорната клауза, уреждаща разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, разписана в чл. 13, ал. 2 от Договора, в размер до 135
лева. Сочи, че в тази клауза, при евентуална забава от 90 дни, се начисляват 10
% върху сбора от непогасена главница, договорна лихва, законна лихва и
неустойка за непредоставяне на обезпечение, което се явява допълнителна
неустойка в разрез с добрите нрави, тъй като кредиторът начислява неустойка
върху непадежирала главница и лихва, без същите да са станали предсрочно
изискуеми. С оглед характера на така определената в договора такса за
извънсъдебно събиране на вземането представлява неустойка, тъй като е
обвързана с неизпълнение на задължение по договора, като същата
противоречи на чл. 33 от ЗПК. Сочи, че дори да се приеме, че се касае за такса,
то същата не е точно и ясно определена в договора, съгласно чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, а се препраща към Тарифа на сайта на кредитора, която би могла да се
променя и с това едностранно да се влияе върху разходите по вече сключения
3
договор за кредит. Твърди, че дейностите, които са предвидени при
извънсъдебно събиране на вземането не касаят допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, поради което не попадат в
изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК услуги. Счита, че е налице противоречие
със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, представляващи
управление на кредита.
Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на
посочените клаузи. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва твърденията в исковата молба като излага подробни съображения и
цитира съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Предявява
насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност, при обявяване на договора за недействителност, на основание
чл. 23 от ЗПК насрещния ищец да заплати сумата от 1600 лв., представляваща
неизплатено задължение за главница по Договора за кредит, между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до
окончателното плащане. Прилага уведомление за предсрочна изискуемост на
задължението по кредита, като сочи, че задължението възлиза на обща
стойност от 3573.87 лв., от които главница от 1600 лв., възнаградителна лихва
от 292.28 лв., договорна неустойка в размер на 990.55 лв. и 691.04 лв. такси.
Сочи, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя по договора,
като претендира само главницата в размер на 1600 лв. по Договора за кредит.
Моли съда да отхвърли исковете, предявени от ищеца като неоснователни и
да уважи предявения насрещен иск като осъди насрещния ответник да му
заплати сумата от 1600 лв. главница по договора за кредит, на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, а при евентуалност – на основание чл. 23 от ЗПК. Претендира
разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от насрещния ответник , който
оспорва предявените насрещни искове, излага подробни съображения за
неоснователност на същите, като моли съда да отхвърли главния иск по
насрещната претенция като неоснователен. Претендира разноски и
присъждане на адвокатски хонорар по насрещния иск при условията на чл. 38,
4
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, обстоятелството, че страните са сключили
между страните е бил сключен валиден Договор за потребителски кредит №
...../10.12.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца
заемна сума в размер на 1600 лв., на основание чл. 146 от ГПК. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за
безспорни факти за доказано.
По делото са представени Договор за потребителски кредит №
...../10.12.2023 г., Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Креирект“
ЕООД към него, Стандартен европейски формуляр, Искане за сключване на
договор за кредит, Декларация по чл.42, ал. 2, т.2 от ЗМИП, Извлечение за
извършени и предстоящи плащания по Договора.
Ответникът и насрещен ищец е представил и Уведомление за
предсрочна изискуемост по кредита.
От представеното заверено копие на процесния Договор е видно, че
заемът е в размер на 1600 лв., с ГПР в размер на 58.31 %, фиксиран лихвен
процент от 47 %, краен падеж на последна вноска – 10.06.2025 г. При
изпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция, общата сума за заплащане по кредита възлиза на 2359.64 лв. и срок
на погасяване 18 месеца. В чл. 3, ал. 7, т. 1 от Договора е постигнато съгласие,
че с отпуснатата сума ще се рефинансира сключен на 07.09.2023 г. между
страните Договор а паричен заем № 925168, в това число дължимите по него
главница, лихви, такси и неустойки в общ размер на 464.18 лв.
В чл. 6, ал. 1 от Договора е уговорено, че последният ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит,
включваща договорената главница и лихви, или поръчителство на едно или
5
две физически лица, които отговарят кумулативно на изрично посочените
условия. Срокът за предоставяне на обезпечението е двудневен от
сключването на договора за кредит.
В чл. 18, ал. 1 от Договора е предвидена неустойка при непредставяне
на договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен срок, в размер на 3048.79 лв.
Видно от погасителния план, неустойката е разсрочена на вноски, дължими
едновременно с погасителната вноска, като общият размер на така
определената неустойка възлиза на 3130.36 лв., която сума е по-висока от
посочената в чл. 18, ал. 1 сума. Така, общата сума по дълга възлиза на 5490.00
лв.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на
потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в
обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни
предписания го обвързват. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които са общият размер на
кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.
10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът счита, че в настоящия случай процесната клауза на чл. 18 от
Договора за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в двудневен срок (поръчител или банкова
гаранция) е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Уговорената
6
неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Определената неустойка
е в размер близо два пъти повече от главницата по кредита, което се явява не
само прекомерност, но и заобикаляне на закона, доколкото условията, при
които заемополучателят следва да предостави обезпечение на вземането по
договора са невъзможни за изпълнение в двудневен срок. Ирелевантни се
явяват клаузите, включени в договора, които съдържат декларативни
изявления за съгласието на заемополучателя да заплати така определената
неустойка, тъй като съгласието на страната не санира нищожната клауза. На
практика процесната клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът е отпуснат и ако не го направи, дългът му нараства, тоест,
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта
на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и по този начин противоречи на
добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна, съгласно
т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Освен това, размерът на уговорената неустойка е 68 % от главницата по
договора за заем, което я прави прекомерна.
При това положение следва да се приеме, че целта на неустойката е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с
добрите нрави (принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения). Следва да се приеме, че процесната клауза е нищожна и това
трябва да се прогласи с решението.
Ищецът претендира прогласяването нищожност и на клаузата на чл.13,
ал. 2 от Договора, с която са предвидени разходи за събиране на вземането при
неговото просрочване, съгласно Тарифата на кредотодателя. Тази клауза е в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която „видът,
7
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В
настоящия случай няма посочване на конкретна сума за разходи и тяхното
индивидуализиране, а препращане към Тарифата на дружеството-
кредитодател. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК „всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.“, поради което следва да се приеме, че и тази клауза
се явява нищожна.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковете са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По насрещния иск, съдът приема, че по делото се установява валидно
сключен договор за заем между страните с главница в размер на 1600 лв., като
ответникът по насрещния иск не оспорва, че сумата е реално усвоена. С
връчването на уведомлението за обявена предсрочна изискуемост, вземането
става изискуемо изцяло относно главница и лихви, като насрещният ищец
претендира само главницата с настоящия иск. Искът е основателен, доказан и
следва да се уважи в този размер. Доводите на насрещния ответник са
неоснователни, доколкото същият не оспорва да е получил реално сумата по
кредита, нито твърди, че същата е погасена чрез плащане. Дори договорът за
кредит да е изцяло нищожен, заемополучателят дължи връщане на реално
получените по него суми, поради което и искът следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът по първоначалните искове има право на
разноски за същите, а насрещният ищец – за разноските по същия.
Ответниците по главния и насрещния иск нямат право на разноски. Ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 171.95 лв. Същият е получил безплатна
правна помощ, съгласно Договор за правна защита и съдействие по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът е възразил, че ищецът не
отговаря на изискванията да получи такава правна помощ, а ищецът не е
ангажирал доказателства, че отговаря на тези изисквания, поради което съдът
е лишен от възможността да извърши преценка дали лицето в действителност
е материално затруднено и не може да си позволи заплащането на адвокатско
възнаграждение, поради което и оставя без уважение искането за присъждане
на такова в полза на адвоката, осигурил такава правна помощ, като
8
неоснователно.
Ищецът по насрещния иск е внесъл държавни такси в размер на 71.20
лв., както и адвокатски хонорар в размер на 480 лв., за което са представени
доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Следва да му се присъдят в пълен
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ в отношенията между страните, на
основание основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143,
ал. 5, т. 5 от ЗПП по предявения иск от И. С. Б. с ЕГН **********, гр. София,
ул. б №19Б, вх. А, ет. 2, чрез адвокат Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т, ул. ЗС, ет.
4, офис № 30, против „К" ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от НП, чрез
адвокат Х. М., със съдебен адрес в гр. София, ул. ОП № 15, офис 619, клаузата
на чл. 18, ал. 1 връзка чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
...../10.12.2023 г., уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, както и клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски
кредит № ...../10.12.2023 г., включваща разходи за извънсъдебно събиране на
вземания.
ОСЪЖДА И. С. Б. с ЕГН **********, гр. София, ул. б №19Б, вх. А, ет.
2, да заплати на „К" ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от НП, сумата от 1600 (хиляда
и шестстотин) лева, представляваща главница по обявен за предсрочно
изискуем Договор за потребителски кредит № ...../10.12.2023 г, на основание
чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на насрещната искова молба на 10.05.2024 г. до окончателното
плащане, ведно с разноските по предявения насрещен иск в размер на 551.12
лв. (петстотин петдесет и един лева и дванадесет стотинки), на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К" ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
9
гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от НП, да заплати на И. С.
Б. с ЕГН **********, гр. София, ул. б №19Б, вх. А, ет. 2, ап. 1, сумата от
171.95 лв. (сто седемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки) за
разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10