Р Е Ш Е Н И Е № 214
Гр. Сливен, 10.05.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора
………..
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 357 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от С.И.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу Акт за установяване
на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от г.
е. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с който е установен
размера на задължения за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за
просрочие към тях за периода от 2016 г. до 11.01.2018 г. с общ размер
1 079,42 лв., потвърден с Решение № НОМ 101/13.09.2021 г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен. Образуваното
производство се движи по реда на глава деветнадесета от ДОПК.
В жалбата са
изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения
акт. Твърди се, че вменените за заплащане задължения за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за жилище в кв. „Д.“ бл. … вх. … ап. … и земя в
с. Г. са недължими, доколкото за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. тези
задължения са заплатени по банкова сметка ***. Недължимо е и задължението за
данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ланча“, модел „Дедра“ с рег. № ******** за същия период, поради заплащане
на данъка. Поради заплащане на тези задължения, счита че актът е следвало да
бъде отменен. На следващо място заявява недължимост и
на установените му за заплащане данък върху превозните средства за лек
автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № ******* и лек автомобил марка
„БМВ“, модел „520 И“ с рег. № ********. Първият от тях бил със служебно
прекратена регистрация от 01.06.2006 г., а вторият бил продаден с договор от
19.09.2006 г. и владението му било предадено на същата дата на купувача М.С.С., като по преписка № 10239/2021 г. по описа на Трето РУ
на МВР – София по несъмнен начин било установено, че автомобилът е обект на
престъпление и не съществува фактически от 2008 г. Жалбоподателят счита, че в
този случай и във връзка с погиването на автомобила е изключен от категорията
лица – субекти на задължението за данък върху превозните средства, съгласно чл.
53 от ЗМДТ. Оспореният акт бил незаконосъобразен поради липса на фактическите и
правни основания за неговото издаване. Неправилно бил определен размерът на
данъка върху недвижимите имоти, доколкото от начина на отразяване на
задълженията не ставало ясно дали посочената данъчна оценка за 2021 г. е
послужила за определяне на данъка за процесния период. Не били посочени и
нормативните актове, въз основа на които е определена дължимата лихва. От
табличния вид за определяне на таксата битови отпадъци не ставало ясно как е
формирана тази такса по отношение на процесните имоти за всяка от трите услуги
по чл. 62 от ЗМДТ и за кой момент за всяка от годините за периода е начислена
определената в акта лихва. Твърди още допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на
данъка върху превозните средства, тъй като за двата автомобила не били подавани
декларации, въз основа на които да се установи публичното задължение. Това
правело невъзможно осъществяването на съдебен контрол за законосъобразно
определяне на задължението. Моли съда за отмяна на атакувания индивидуален
административен акт, с претенция за сторените по делото разноски.
В с.з. оспорващият,
редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. И.
Б. ***. Подържат жалбата и молят съда да я уважи, като постанови отмяна на
оспорения АУПДВ. Претендират се разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен с. с ю. о. гл. е. А. О., която оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки заявява материална и процесуална
законосъобразност на акта.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.01.2018 г.
длъжностно лице – г. е. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен
издал Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК с №
АУ000002-1, с който по отношение на настоящия жалбоподател С.И.С. установил размера
на задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 11.01.2018 г., както следва: данък върху
недвижимите имоти в общ размер 77,02 лв. и такса битови отпадъци в размер на
42,94 лв. за 2016 г. и 2017 г. за имоти – жилище с административен адрес гр. Сливен, жк „Д.“ бл. … вх. … ап. … и земя с площ 595.0 кв.м. в с. Г.,
общ. С., както и данък върху превозните средства с общ размер 959,46 лв.
(главница от 790,13 лв. и лихва в размер на 169,33 лв.) за следните превозни
средства и периоди: лек автомобил марка „БМВ“, модел „520И“ с рег. № ********
за периода 2013 – 2017 г., лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № *******
за периода 2016 – 2017 г. и лек автомобил марка „Ланчия“,
модел „Дедра 1.6“ с рег. № ******** за периода 2015 –
2017 г.
АУЗ бил връчен
лично на неговия адресат С.С. на 12.08.2021 г. На
същата дата задълженото по акта лице заплатил по банков път задължения в общ
размер на 154,46 лв., от които главница и лихва за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. за имоти
в гр. Сливен – жилище с адрес жк „Д.“ бл. … вх. … ап.
… и земя в с. Г., както и данък върху превозните средства в общ размер главница
и лихва 32,83 лв. за лек автомобил марка „Ланчия“ с
рег. № ******** за същия период.
Срещу гореописания
акт неговият адресат и настоящ жалбоподател депозирал жалба вх. №
9400-17435/26.08.2021 г. пред Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Сливен (л. 28). В същата С. посочил недължимост
на установените с АУЗ задължения, като за недвижимите имоти и лек автомобил
Ланча Дедра представил платежни нареждания за внесени
задължения за ДНИ и ТБО, както и за данък върху превозните средства. Относно
лек автомобил Форд Орион посочил, че е със служебно прекратена регистрация, а
лек автомобил БМВ 520И – отчужден през 2006 г. и погинал през 2008 г.
С Решение № НОМ
101/13.09.2021 г. сезираният горестоящ
административен орган Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Сливен потвърдил АУЗ № 000002-1/11.01.2018 г. (л. 29). Решението било връчено
на С. на 27.09.2021 г. Жалбата с обективирано в нея оспорване на АУЗ е
депозирана пред настоящия съд на 11.10.2021 г.
В хода на
административното производство с писмо изх. № МДТ-571/31.08.2021 г. (л. 36) от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен била изискана актуална справка за
притежаваните от С.С. превозни средства, в отговор на
което била представена Справка от АИС – КАТ, според информацията в която С.И.С.
е собственик на следните леки автомобили: Форд Орион с рег. № *******, Ланчия Дедра с рег. № ********,
БМВ 520И с рег. № ******** и Форд Ка с рег. № …………...
По
административната преписка са приложени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху процесните недвижими имоти (л. 40 – 45), както и декларации
по чл. 54 от ЗМДТ за облагане с данък за притежаван лек автомобил за описаните в
АУЗ превозни средства (л. 46-49).
Със Заповед №
РД15-1183/31.08.2016 г. Кметът на Община Сливен възложил на поименно определени
служители от общинска администрация правомощия на органи по приходите по ДОПК
за установяване и събиране на местните данъци и такси, като в т. 5 е посочена М.
С. П. – К., и. на оспорения в настоящото съдебно производство административен
акт.
По доказателствата е
приобщено Постановление за прекратяване на наказателно производство от
18.11.2013 г. на Заместник – районен прокурор при РП – Сливен (л. 5), с което е
прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. Според данните в това постановление, през
2001 г. С. и неговата с. предоставили владението на автомобила си Форд Орион с
рег. № ******* на М., с устна договорка за евентуална бъдеща продажба, при
което М. заплатил сума в размер на 1 800 лв., но до сключване на договор
за продажба не се стигнало; През 2004 г. автомобилът се повредил сериозно и М.
го разглобил и предал за скрап. В нотариално заверена декларация от 16.09.2013
г. И.А.М. заявил, че от 01.02.2001 г. стопанисва и управлява автомобил Форд
Орион с рег. № *******, регистрационните табели и свидетелството за регистрация
е изгубил, а през 2004 г. поради тотална повреда на двигателя и ходовата част
на автомобила, го е разкомплектовал. Съгласно
Удостоверение рег. № 804000-1609/06.02.2020 г., издадено от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, МПС с рег. № ******* , марка Форд Орион
е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г., тъй като
регистрационните табели не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591.
На 19.09.2006 г. С.И.С.
като продавач и М.С.С. като купувач сключили
предварителен договор за покупко – продажба на МПС за
лек автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № ********, с договорена цена от
5 950 лв., от които изплатени към момента на подписване на договора 950
лв. и уговорка остатъкът да се изплати на три вноски, последната от които – на
30.12.2006 г. Според съдържанието на този договор, страните са се задължили да
сключат окончателен договор в 15 – дневен срок от заплащане на последната
вноска от уговорената продажна цена, като всяка от тях си запазва правото да
иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3
от ЗЗД. Договорът е с нотариална заверка на подписите, като по делото не са
представени доказателства за сключване на окончателен договор или обявяване на
предварителния за такъв по съдебен ред.
По доказателствата
е приобщена пр. пр. № 36063/2021 г. по описа на СРП, пр. вх. №
227000-10239/2021 г. на 03 РУ – СДВР, приключила с Постановление от 24.09.2021
г. на мл. прокурор при СРП за отказ да се образува досъдебно производство. От
данните в същата се установява, че след сключване на предварителния договор за покупко – продажба на лекия автомобил марка БВМ модел 520И
с рег. № ********, М.С. и А.М. са го ползвали две – три години, като при
инцидент автомобилът е бил потрошен, изоставен на адрес гр. С., кв. „Б.“, ул.
„Б. к.“ № …, след което е изчезнал от мястото и към момента С. и М. не знаят
неговото местонахождение. Според представена справка от Областен отдел
„Автомобилна администрация (л. 210), в информационната система на ИААА няма
данни лек автомобил Форд Орион с рег. № ******* да е преминавал годишен
технически преглед от 01.01.2012 г. до 14.02.2022 г., като наредбата за
задължителните периодични прегледи е в сила от 01.01.2012 г.
Със Заявление вх. №
343000-1050/31.01.2018 г. до директора на ОД на МВР – Сливен С.С. заявил желание за служебно прекратяване регистрацията на
лек автомобил Форд Орион с рег. № *******, считано от 01.01.2005
г., поради несъответствие на регистрационните табели с БДС и разкомплектоване
на същия, установено по ДП № 123/2013 г. по описа на РУ – Т. при ОД на МВР –
Сливен (л. 217).
С молба вх. № 9400-215/03.01.2018
г. до Кмета на Община Сливен С. заявил желание публичните задължения за лек
автомобил Форд Орион с рег. № ******* да бъдат отписани за периода 01.01.2012
г. – 31.12.2015 г. и занапред, както и се отпишат тези за лек автомобил Ланчия Дедра с рег. № ********,
поради това, че превозното средство е собственост на л. с н. р. – с. на
молителя Д.С.. В отговор на молбата с писмо изх. № 9400-215 (1)/10.01.2018 г.
сезираният орган уведомил С., че досежно автомобила Форд следва да се
представят доказателства, че регистрацията е прекратена, а автомобилът Ланчия Дедра е съсобствен в режим
на СИО с дялове от по ½ идеална част за двамата с., като размерът на
данъка върху дела на с. Д.С. се облага при прилагане на данъчно облекчение.
Видно от
представена с писмо изх. № 15-00-25/14.02.2023 г. от Гаранционния фонд справка,
МПС с рег. № ******* не е намерено в регистъра на КАТ. Идентична информация се
съдържа и в представената с писмо изх. № 10-00-164/7.03.2023 г. справка от ГФ.
Съгласно справка от
Гаранционния фонд, постъпила с писмо изх. № 10-00-190/14.03.2023 г., за лек
автомобил с рег. № ******** – марка БМВ 520И последна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е била сключена на 17.04.2007 г. с край
16.04.2008 г.
По доказателствата
е приобщено Определение, постановено на 17.07.2018 г. по адм.д.
№ 197/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е оставена без
разглеждане искова молба на С.И.С. срещу бездействие на Началник Сектор „Пътна
полиция“ – Сливен да прекрати служебно регистрацията на лек автомобил Форд
Орион, оставено в сила с Определение № 12023/09.10.2018 г. по адм.д. № 11452/2018 г. по описа на Върховен административен
съд на РБългария.
По доказателствата
се приобщени писмени доказателства, удостоверяващи, че общината предоставя
услуги по чл. 62 от ЗМДТ в районите на процесните недвижими имоти – заповеди на
кмета на Община Сливен за определяне на границите на районите и видът на
предлаганите услуги за разглежданите периоди, графици за сметоизвозване, оборка
улици, тротоари, междублокови пространства, Договори за извършване на
дейностите по депониране на отпадъци и мониторинг на депо за неопасни отпадъци,
количествено – стойностни сметки.
Към доказателствата
са приобщени справка от 24.01.2023 г. за неплатени задължения за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и Остатък за плащане по АУЗД № 1/11.01.2018 г.
(л. 174), съгласно които за процесните два недвижими имота не са дължими суми
за данък върху недвижимите имоти и ТБО, дължимият размер на данъка върху
превозните средства е, както следва: за лек автомобил Форд Орион с рег. № *******
– за 2016 г. в размер на 79,38 лв., от които главница от 48,10 лв. и лихва от
31,28 лв., за 2017 г. - в размер на 74,50 лв., от които главница от 48,10 лв. и
лихва от 26,40 лв., за 2015 г. – в размер на 1,09 лв., от които главница от
1,09 лв. и лихва от 0,81 лв., за 2016 г. – в размер на 24,53 лв., от които
главница от 14,87 лв. и лихва от 9,66 лв. и за 2017 г. – в размер на 23,03 лв.,
от които главница от 14,87 лв. и лихва от 8,16 лв.; за лек автомобил БМВ с рег.
№ ******** – за 2013 г. в размер на 210,02 лв., от които главниза
в размер на 89,93 лв. и лихва от 120,09 лв., за 2014 г. – в размер на 232,45
лв., от които главница в размер на 125,40 лв. и лихва от 107,05 лв., за 2015 г.
– в размер на 219,66 лв., от които главница в размер на 125,40 лв. и лихва от
94,26 лв., за 2016 г. – в размер на 236,72 лв., от които 143,45 лв. и лихва от
93,27 лв. и за 2017 г. – в размер на
222,17 лв., от които главница от 143,45 лв. и лихва от 78,72 лв.
По делото са
разпитани като свидетели М. С. – б. на жалбоподателя и Д. С. – с. на същия,
които заявяват, че автомобилът Форд Орион е бил продаден на лице от с. Б. п.
около 2001 г., което впоследствие го е унищожило, каквото се е случило и с
автомобила БМВ. Разпитани по делото, свид. М. С. и А.
М. заявяват, че преди 20 години с предварителен договор са закупили от С. лек
автомобил БМВ, който преди около 15 години е погинал – бил е начупен и
изоставен в гр. С..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, при следните
съображения на съда:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден и процесуално законосъобразен. Обжалваният акт е издаден след
извършена проверка по писмени данни от служител при общинската администрация – г.
е. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, действащ при спазване
на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му
от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед № РД 15-1183/31.08.2016 г. на Кмета
на Община Сливен материална компетентност. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съобразно ал. 3,
изр. първо, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите и според ал. 4 същите се
определят със заповед на кмета на общината. Такъв акт, определящ правомощията,
респ. материалната компетентност на конкретни служители от общинската
администрация е цитираната по – горе заповед на Кмета на Община Сливен. В
процесния случай е спазен и редът за административен инстанционен
контрол, като на адресата на акта е предоставена (и същият се е възползвал) от възможността
да възрази срещу установяванията в АУЗ пред компетентния горестоящ
орган, който съобразно вида на постановения акт е директорът на звеното за
местни приходи в общината (чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ) – Директор на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Сливен.
Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е
законосъобразността на Акт за установяване на задължения, постановен на
основание чл. 107 ал. 3 от ДОПК, с който са определени задължения за данък
върху недвижимите имоти и ТБО за два имота (жилище в гр. Сливен и земя в с. Г.)
за 2016 г. и 2017 г., данък върху превозните средства за лек автомобил марка
БМВ с рег. № ******** за периода 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.,
за лек автомобил марка Форд с рег. № ******* за период 2016 г. и 2017 г. и за
лек автомобил марка Ланчия, модел „Дедра 1.6“ с рег. № ******** за 2016 г. и 2017 г.
При анализ на
събраните по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна
инстанция намира, че процесният АУЗ е материално незаконосъобразен в частта, с
която на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижимите
имоти и ТБО, както и за данък върху превозните средства за лек автомобил марка
Форд с рег. № ******* и лек автомобил марка Ланчия с
рег. № ******** и постановен при спазване на относимите материалноправни
норми досежно определения данък върху превозните средства за лек автомобил
марка БМВ с рег. № ********.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Видно от събраните
по делото доказателства, установените с процесния АУЗ задължения за данък върху
недвижимите имоти и ТБО за 2016 и 2017 г. за жилище в гр. Сливен, жк „Д.“ и земя в с. Г., както и за данък върху превозните
средства за лек автомобил Ланчия Дедра
с рег. № ******** са заплатени от задълженото лице С.С.
по банков път, което е удостоверено с представени платежни нареждания от 12.08.2021
г. Видно от същите, описаните в АУЗ суми са заплатени изцяло, в т.ч.
определената в акта лихва. Не се споделя от съда възражението на ответния орган
в тази насока за дължимост на посочените към датата
на постановяване на акта. Съгласно процесуалната норма на чл. 142 ал. 2 от АПК,
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая към
посочения момент описаните задължения за данък върху недвижимите имоти, такса
битови отпадъци и данък върху превозните средства за посоченото МПС са
заплатени от оспорващия С., това обстоятелство е било налице и в хода на инстанционния административен контрол, реализиран пред горестоящия орган – Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Сливен. Предвид това оспореният АУЗ в частта му, с която са
определени данък върху недвижимите имоти и ТБО за двата имота за 2016 г. и 2017
г. в общ размер на 119,96 лв. и данък върху превозните средства за лек
автомобил Ланчия Дедра с
рег. № ******** в общ размер 33,7 лв. се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
На следващо място
настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният АУЗ е постановен в
противоречие с материалния закон и в частта му, с която е определен данък върху
превозните средства за 2016 и 2017 г. за лек автомобил марка Форд с рег. № *******.
В конкретния случай данък за МПС е определен за периода 2016 г. и 2017 г.
Хипотезите, при които собственик на пътно превозно средство се освобождава от
заплащане на данък върху превозните средства са уредени в разпоредбата на чл.
58 от ЗМДТ. Съгласно чл. 58 ал. 4 от ЗМДТ, в приложимата редакция за 2016 и 2017 г. (обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.), за превозните средства, на които е прекратена регистрацията,
данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в
нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък
не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на
удостоверение за предаване за разкомплектоване. Нормата на чл. 143 ал. 6 от ЗДвП, предвижда, че прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз
основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с
регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно
средство представя документи, че то е прието за разкомплектоване, или
декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед
на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните
работи. Съобразно § 3 ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., от 1.06.2006 г.
обаче, служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с
табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Наредбата е приета на основание
чл. 140 ал. 2 ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните
работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни
средства. Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ
юридически факт за задължението за данъка от месеца, следващ този на
прекратяване на регистрацията за движение, като след 01.01.2015 г. източник на
данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства,
поддържан от МВР. В конкретния случай, видно от представеното по делото
удостоверение от Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Сливен,
регистрацията на лек автомобил марка Форд Орион с рег. № ******* е прекратена
служебно, считано от 01.01.2006 г., тъй като превозното средство е с
регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС
ISO 7591. При съобразяване с това удостоверение и предвид нормата на § 3 ал. 3
от Наредба № I-45/24.03.2000 г. се налага извод, че от 01.06.2006 г. табели, с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС
IS07591, по силата на закона, са невалидни. Нормата на чл. 52 ал. 1 ЗМДТ
определя като годен обект на облагане с местен данък, превозните средства,
регистрирани за движение по пътищата на Република България. По аргумент от чл.
140 ал. 1 ЗДвП по пътищата за обществено ползване в страната се допускат само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г., за всяко регистрирано превозно средство се предоставят
табели с регистрационен номер. В случая за процесния лек автомобил марка
„Форд“, модел „Орион“ не е изпълнено второто условие на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП,
за да се приеме, че е регистрирано за движение по пътищата. Нормата, освен
регистрация, изисква и наличието на валидни табели с регистрационен номер.
Табелите на процесното моторно превозно средство са невалидни по силата на
закона, считано от 01.06.2006 г. На основание чл. 140 ал. 1 от ЗДвП през периодите
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. -31.12.2017 г. това превозно
средство не се допуска за движение по пътищата, поради което не е годен обект
на облагане с данък върху превозните средства по чл. 52 ал. 1 ЗМДТ (в т.см. Решение
№ 14696/26.11.2020 г по адм. дело № 8086/2020 г на ВАС I отд.) Това е така,
защото съгласно действащия до 31.12.2017 г. данъчен режим на облагане на МПС по
ЗМДТ, в нормата на чл. 58 ал. 4 ЗМДТ е
регламентирано прекратяване на облагането, ако е осъществено прекратяване на
регистрацията на автомобила. В тази хипотеза и по смисъла на чл. 58 ал. 4 от ЗМДТ в сила от 1.01.2010 г.
до 31.12.2017 г., попадат и случаите на служебно прекратяване на регистрацията
на МПС по реда на § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г., за които на
основание чл. 58 ал. 4 ЗМДТ, данък не се
дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията на автомобила.
До 01.01.2018 г. прекратяването на регистрацията на превозното средство, без
значение от основанието, е основание за прекратяване на облагането.
Следователно за периода 2016 г. и 2017 г., за който в оспорения АУЗ са
определени задължение за данък върху превозните средства в размери, както
следва: за 2016 г. - 54,76 лв. (48,10 лв. главница и 6,66 лв. лихва) и за 2017
г. – 49,88 лв. (48,10 лв. главница и 1,78 лв. лихва) процесният автомобил марка
„Форд“, модел „Орион“ с рег. № ******* е бил с прекратена регистрация и не
отговаря на изискването на чл. 52 т. 1 от ЗМДТ за облагане с данък МПС. Ето
защо, в частта, касаеща облагане с данък върху превозни средства в размер на 104,64
лева за процесния автомобил Форд Орион за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. оспорения АУЗ е незаконосъобразен и следва да
се отмени.
На
следващо място, с процесния АУЗ е установено задължение за данък върху
превозните средства за лек автомобил марка БМВ, модел 520 с рег. № ********,
както следва: за 2013 г. в общ размер на 185,28 лв., от които главница от
125,40 лв. и лихва от 59,88 лв.; за 2014 г. в размер на 168,27 лв., от които
главница от 125,40 лв. и лихва от 42,87 лв.; за 2015 г. в размер на 155,48 лв.,
от които главница от 125,40 лв. и лихва от 30,08 лв.; за 2016 г. в общ размер
на 143,45 лв., от които главница от 143,45 лв. и лихва от 19,87 лв. и за 2017
г. в общ размер 148,77 лв., от които главница от 143,45 лв. и лихва от 5,32 лв.
От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че автомобилът е
бил предаден във владението на трето лице – М.С. по силата на сключен
предварителен договор за покупко – пордажба на МПС на
19.09.2006 г. Видно от съдържанието на същия, от договорената цена от
5 950 лв. към момента на подписване на договора е изплатена сума от 950
лв., като е договорено остатъкът да се изплаща на три вноски до 30.12.2006 г.
Според съдържащите се в преписка № 36063/2021 г. по описа на СГП данни,
остатъкът от сумата не е изплатен на С., поради което същият се е снабдил с
изпълнителен лист, издаден от РС - Кюстендил срещу М. С. за сумата от
5 000 лв. Въпреки, че в цитирания договор е включена нарочна клауза за
възможността всяка от страните да поиска обявяване на същия за окончателен по
реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, по делото липсват данни такива действия да са
предприемани. Следователно, не може да се приеме, че правото на собственост
върху автомобила е преминало върху лице, различно от настоящия жалбоподател. Съобразно
разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на
превозните средства. Цитираният предварителен договор за покупко
– продажба на МПС няма вещно – транслативен ефект,
респ. задължението за заплащане на данъка тежи върху неговия собственик, който
и към настоящия момент е оспорващият С.. Както се отбеляза по – горе,
освобождаването от задължение за заплащане на данък върху превозните средства е
нарочно регламентирано от законодателя в няколко хипотези в нормата на чл. 58 от ЗМДТ, като процесният случай с описаното МПС не попада в нито една от тях.
Автомобилът не е измежду посочените в ал. 1 и ал. 2 превозни средства, въпреки
събраните данни, че е погинал, регистрацията на същия не е прекратена и по реда
на ал. 4, регламентираща обявено за издирване пътно превозно средство и излязло
от употреба такова, за което в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектоване. По делото са събрани данни, сочещи, че
автомобилът е погинал, но същите не обективират изискуемите
по нормативния ред предпоставки за прекратяване на данъчното облагане. Предвид
това настоящата съдебна инстанция приема, че именно оспорващият е данъчно
задължено лице, правилно определено от органа по приходите. Събраните данни в
насока погиване на автомобила сами по себе си не могат да се приемат като обстоятелство, освобождаващо собственика от
задължение за заплащане на съответния данък върху превозните средства,
доколкото законодателят е поставил изрично изискване за надлежно прекратяване
на регистрацията на превозните средства. Жалбоподателят е данъчно задължено
лице, съобразно разпореденото в чл. 52 ал. 1 и чл. 53
от ЗМДТ. Съгласно чл. 52 ал. 1 от ЗМДТ облагат се с данък върху превозните
средства регистрираните за движение по пътната мрежа в РБ пътни превозни
средства. В процесния случай липсват доказателства за дерегистрация
на лек автомобил марка БМВ, модел 520 с рег. № ********, извършена по
установения законов ред, поради което и
изводът на ответния орган за дължимост на данък
превозни средства за същия се явява формиран при спазване на относимите материалноправни норми.
За пълнота следва да се отбележи, че целта на
регистрацията в звената на "Пътна полиция", посочена в чл. 5 ал. 3 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 ) е свързана с
извършването на проверки за идентификацията на превозното средство, в случаите,
когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на
собственика; произхода на превозното средство; техническата изправност на
превозното средство и неговото комплектоване.
Освобождаването от заплащане на данъчно задължение се реализира на
основания и по ред, нормирани в чл. 54 и следващите от ЗМДТ. Хипотезите на
освобождаване от заплащане на данък върху превозните средства са изрично
посочени в чл. 58 от ЗМДТ, съгласно чиято ал. 4, за превозните средства, на
които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца
на прекратяване на регистрацията за движение; за излезлите от употреба моторни
превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за
разкомплектоване. В случая, видно от доказателствата, регистрацията на
автомобила не е прекратена, а и липсват каквито и да било данни за разкомплектоване
на същия, следователно – за наличие на нормативно предвидени предпоставки за
освобождаване на жалбоподателя от данък върху превозните средства или данъчно
облекчение. Това налага извода, че постановеният и оспорен в настоящото съдебно
производство АУЗ в частта му, с която е установено задължение за данък върху
превозните средства за лек автомобил марка БМВ с рег. № ………….. за данъчни
периоди 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 г. в общ размер на 821,12 лв. е
законосъобразен.
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че оспореният Акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от г.
е. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен в частта му, с която по
отношение на С.И.С. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и
ТБО в общ размер на 119,96 лв. и данък върху превозните средства в общ размер
на 138,34 лв. е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Оспореният АУЗ в частта, с която е установен данък върху превозните средства за
лек автомобил марка БМВ с рег. № ******** с общ размер 821,12 лв. се явява
материално и процесуално законосъобразен, а жалбата – неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора с частично уважаване на жалбата, основателна се явява претенцията на страните
за присъждане на разноски. Съгласно чл. 161 от ДОПК, на жалбоподателя се
присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка
инстанция, съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Сторените
от оспорващата страна разноски възлизат на 10,00 лева внесена държавна такса, а
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи
по реда на чл. 8 ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част
от жалбата ответният административен орган следва да бъде осъден да заплати на
оспорващия разноски в размер на 2,40 лв. С оглед размера на отхвърлената част
от оспорването, на административния орган следва да се присъдят разноски в
размер на 310,30 лв., които се възложат в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК
№ АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от г. е. в Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 101/13.09.2021 г. на Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен В ЧАСТТА, с която на С.И.С.
с ЕГН ********** са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци в общ размер на 119,96 лв. (главница и лихви) за данъчни периоди 2016 и 2017 г. и
данък върху превозните средства в общ размер на 138,34 лв. (главница и лихви)
за лек автомобил марка Форд с рег. № ******* за данъчни периоди 2016 и 2017 г.
и лек автомобил марка Ланчия с рег. № ******** за
данъчни периоди 2015, 2016 и 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
С.И.С., ЕГН ********** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3
от ДОПК № АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от г. е. в Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 101/13.09.2021 г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен В ЧАСТТА, с
която на оспорващия са установени задължения за данък върху превозните средства
в общ размер на 821,12 лв. (главница и лихви) за лек автомобил марка БМВ с рег.
№ ******** за данъчни периоди 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 г.
ОСЪЖДА Община
Сливен да заплати на С.И.С., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2,40
лв.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********
*** разноски по делото в размер на 310,30 лв.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховния административен съд на РБългария в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: