ПРОТОКОЛ
№ 36
гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000592 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Жалбоподателят И. ООД, редовно призован, се представлява от адв.
Д. и адв. В..
Ответникът В. И. М., редовно призован, се явява лично и с адв. С.
М..
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
С Решение от 19.07.2024 г., постановено по т.д. № 527/2023 г. по
описа на ПОС, е осъдено И. ООД да заплати на В. И. М. сумата от 158 712,41
лв., представляваща стойността на дружествения му дял от имуществото на
дружеството, дължима поради прекратяване на членственото
правоотношение, ведно със ЗЛ от датата на исковата молба – 05.09.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 4264 лева
деловодни разноски. Осъдено е И. ООД да заплати ДТ в полза на бюджета на
съдебната власт.
1
Срещу постановеното решение в преклузивния срок по чл. 259 ГПК е
подадена въззивна жалба от И. ООД, в която се изразява становище за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, иска
се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да
се отхвърли искът и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете
съдебни инстанции. В тази въззивна жалба са изложени 9 възражения,
свързани с поддържаната незаконосъобразност на първоинстанционното
решение, като всички те касаят неизплащането на дружествения дял от ищеца
В. М. след учредяване на дружеството и в предвидените за това законни
срокове и последиците от това неизплащане, които, според жалбоподателя, са
свързани с непридобиване на качеството съдружник и учредител, респективно
с невъзможността да се прекрати по собствено желание членствено
правоотношение, което не е валидно възникнало и да се получи дял след
прекратяването му. В жалбата са развити подробни доводи във връзка с тези
оплаквания, групирани в 9 групи.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор от В. М. чрез
процесуалния представител адв. М., с изразено становище за нейната
неоснователност, с искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като са
развити подробни съображения за неоснователност на оплакванията,
изложени във въззивната жалба на И. ООД.
Към писмения отговор са представени писмени доказателства,
представлящи извлечения от делото на И. ООД, достъп до което има и в ТР, и
в регистъра за ЮЛНЦ. Единственото доказателство, извън документите,
представляващи разпечатки от фирмено дело, е удостоверение от 19.08.2024 г.,
касаещо декларирани данни от В. М. пред НА*.
След изтичане на преклузивния срок по чл. 259 ГПК по делото са
постъпили още три т.нар. „допълнения“ към въззивната жалба с вх. №
9524/25.11.2024 г., вх. № 38/03.01.2025 г. и вх. № 706/27.01.2025 г., в които са
излагани допълнителни доводи, касаещи незаконосъобразността на
първоинстанционното решение, включително и такива за вписване на
несъществуващи обстоятелства в ТР, като в молбата от 03.01.2025 г. има
формулирано доказателствено искане за допускане и изслушване на СИЕ по
поставени конкретни задачи.
Постъпил е и отговор във връзка с направените допълнителни
искания и изложените допълнителни оплаквания с вх. № 411/17.01.2025 г. от
адв. М., като процесуален представител на ответника по въззивната жалба,
като в него се изразява становище за недопустимост на т. нар. „допълнения“ и
формулираните доказателствени искания, като преклудиране с оглед
постъпване след срока за тяхното предявяване пред въззивната инстанция.
Има и доводи за тяхната неоснователност.
Адв. Д.: Поддържаме въззивната жалба с направените с нея
изложения.
2
В случай че не приемете тези допълнения към нея, като част от
самата въззивна жалба, моля да ги считате като наше становище по същество
на делото, защото те са доразвитие на жалбата.
С молбата, входирана на 03.01.2025г., сме поставили доказателствено
искане, което моля да ми дадете възможност да поясня. Вярно е, че в първата
инстанция не сме оспорили СИЕ - такава, каквато е представена, относно
изчисляване на дружествения дял. Но тъй като става въпрос за изчисляване на
дружествени дял по строго определени и възприети от практиката вече
правила, ние считаме, а и предвид спецификата на нашия случай, ние считаме
следното: след като В. М. не е внесъл учредителния дял от учредителния
капитал на дружеството и същото е продължило да функционира с непълен
капитал, а самият капитал не е част от методологията, по която се стига до
резултата за дължимостта на обезщетението по чл. 125 ал. 3 ТЗ, т.е. той не се
взима под внимание, а е първична величина, която служи за развитие
дейността на дружеството и за формиране на останалите позиции активи -
пасиви, които се вземат под внимание от счетоводната експертиза по тяхната
историческа и номинална стойност, и доколкото не е внесен този дял от страна
на В. М., това означава, че получаваните във времето от него дивиденти на
база на невнесен дял се отразяват като пасив в дружеството. И считам за
логично и допустимо тези стойности в исторически номинал да бъдат взети
под внимание от една експертиза. Не говорим за нанесени вреди, нА.и щети и
т.н.
Считам, че разпоредбата на чл. 125 ал. 3 ТЗ има императивен
характер, но в нейната дълбочина е развита съдена практика как следва да се
подходи при изчисляване на дружествения дял. И от тази гледна точка сега
поставяме това наше искане.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да се вземе предвид като
допустимо допълнението към въззивната жалба, което съм подала на
27.01.2025 г., тъй като в него са изложени единствено съображения по
приложение на материалния закон, за което не е налице преклузия.
Адв. М.: Оспорвам всички твърдения. Моля съдът да не го взема
предвид като част от въззивната жалба. Аргументите, които се съдържат в
този документ, ако бъдат повторени във фазата по същество, съдът следва да
ги прецени на тази фаза, но доколкото няма процесуални искания, няма и
какво да се оставя без уважение.
По отношение на предходните две молби, поддържам своето
становище, че са недопустими, че въвеждат не само нова фактология в делото,
но и съдържат и нови искове, което е абсурдно. Задачата на експертизата,
които можеха да бъдат формулирани на първа инстанция, са в посока на
обосноваване на неоснователно обогатяване или щети, нанесени от В. М. на
И. ООД и то по повод получени от него дивиденти, които са му изплатени от
дружеството доброволно и то в 10-годишен период, преди влошаване на
отношенията между съдружниците. Стойността на дружествения дял е
3
обективно и прецизно изчислена от експертизата на предходната инстанция и
тази стойност има единствено смисъл към момента на напускане на
дружеството.
Оспорвам жалбата и допълненията, като недопустими и
неоснователни и възразявам на искането за допускане на експертиза с така
формулирани въпроси.
Адв. В.: Не възразяваме да бъдат приети писмените доказателства
към писмения отговор.
Адв. Д.: Да се приемат писмените доказателства към писмения
отговор.
Съдът, съобразявайки първоначалната жалба и трите докладвани
допълнения към нея, намира, че следва да остави без уважение искането за
допускане на нова ССчЕ по задачите, формулирани в молбата на
жалбоподателя от 03.01.2025 г. Възможността да се въвеждат нови
обстоятелства и да се искат нови доказателства във въззивното производство е
преклудирана, като в случая не става дума за приложение на императивна
материалноправна норма, за каквато разпоредбата на чл. 125 от ТЗ не може да
бъде приета.
Що се отнася до допълненията, касаещи правилността на
първоинстанционното решение, същите по принцип са недопустими, с оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, която предвижда, че правомощие на
въззивния съд е да се произнесе само по посоченото в жалбата. Всичко
останало, което е посочено извън преклузивния срок за подаване на
въззивната жалба, не следва да бъде разглеждано от въззивния съд, като в тази
връзка, при постановяване на съдебния акт по съществото на спора, съдът ще
прецени доколко с т. нар. „допълнения“ са въведени нови оплаквания,
различни от първоначално изложените в подадената в срок въззивна жалба.
Писмените доказателства, приложени към отговора на ответника,
следва да бъдат приети, като удостоверението от НА* е ново по смисъла на
закона, а останалите са такива, до които има достъп в ТР и в този смисъл не
следва да се преценява доколко те са нови и доколко представянето им едва на
настоящия етап от производството ги превръща в недопустими такива.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано в молба вх. №
38/03.01.2025 г., за допускане и изслушване на СИЕ във въззивното
производство с поставена в молбата задача.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към отговора на В.
М., описани от него, а именно документи от фирменото дело на И. ООД и
удостоверение за декларирани данни пред НА*.
Адв. В.: Нямам искания.
Адв. М.: Нямам искания. Представям списък с разноски пред тази
4
инстанция.
Адв. Д.: Правя възражение за прекомерност.
Представям две решения на ВКС, имащи отношения към нашия
казус - за информация.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК на
ответника по жалбата В. М..
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д.: Поддържаме всичко изложено. Достатъчно сме били
подробни в изложението защо считаме, че В. М. няма право на дружествен
дял. Ще допълня само следното: това, че не е проведена процедура по чл. 126
от ТЗ за изключване на неизправния съдружник, затова че не е внесъл дела си,
не му дава по-особено качество и не закрепя фигурата му на съдружник в това
дружество. Правилата за конституиране на съдружник са ясни. Основното
изискване не е спазено в едно капиталово дружество.
Моля вашето решение да бъде в противоположна посока на това на
ОС, като го отмените изцяло.
Ако постановите благоприятно за В. М. решение, моля да съобразите
разпоредбите на ЗОДФЛ - чл. 38, където 5-процентният данък е задължение на
платеца на такъв вид обезщетение, т.е. в дружеството И. ООД би възникнало
задължение да плати този данък, ако се наложи да изплаща дружествения дял
на В. М.. Считам, че в тази насока това трябва да бъде съобразено.
Претендираме разноските, които са ДТ.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии! Поддържаме изложеното в
жалбите.
Моля да постановите решение по същество, с което да отмените
първоинстанционното решение, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Моля да ми дадете срок за писмени бележки, в които да мотивирам
отново неправилното приложение на материалния закон и считаната от нас за
относима задължителна съдебна практика.
Адв. М.: Моля да отхвърлите въззивната жалба, заедно с всички
допълнения. Моля да оставите първоинстанционното решение в сила и ни
присъдите направените разноски.
Бих обърнал внимание върху два факта. На първо място, В. М. е
внесъл дължимата вноска за капитал за дяловете си по набирателна сметка на
И. ООД. За това по делото и в ТР има обявени 2 доказателства – вносна
5
бележка, която сме приложили към отговора на въззивната жалба и тази
вносна бележка, която също е обявена по партидата на дружеството в ТР и
представлява приходен касов ордер от счетоводството на И. ООД, с вносител
В. М. и основание – капитал. Това е по отношение дали В. М. е изплатил
дължимата си вноска от капитала на дружеството.
На следващо място, всякакви искове по отношение на това кой колко
има и в кой момент точно е внесъл като дялова вноска от капитала - това е
предмет на друго дело. В продължение на 30 години В. М. е бил съдружник в
това дружество и въпросът никога не е бил поставян на обсъждане до
влошаване на междуличностните отношения между съдружниците.
След напускането на В. М. през 2023 г. дружеството провежда общо
събрание, с което преразпределя дружествените дялове, които, цялата им теза
се гради на това, че тези дялове, едва ли не, не съществуват, защото не са
платени, но въпреки това през 2023 г., след напускането, те ги разпределят,
което е шизофренно поведение, което обстоятелство е вписано в ТР и тъй като
ние с първоначалната искова молба сме се позовали като доказателство на
всички впивания в ТР по партидата на И. ООД, моля да вземете предвид и
това вписване.
На следващо място, взаимоотношенията между съдружниците и
действията на всеки един съдружник по отношение на дружеството и
евентуални искове при незаконосъобразно учредяване изначално на едно
дружество, за тях има отделен ред, има преклузивен срок, който е пропуснат
много отдавна и това дело е, защото В. М. е напуснал дружеството, поради
това че обстановката вътре е станала нетърпима, и сега трябва да му се
изплати дължимият дружествения дял, който ние сме доказали по основание и
по размер.
Моля да оставите първоинстанционното решение в сила.
Моля да дадете подходящ срок за писмена защита.
Адв. В. /реплика/: По фактите няма спор, защото по
първоинстанционното дело съдът е приел безспорно, че В. М. не е внесъл
дела си, това е установено от обясненията му, дадени по реда на ГПК, които
съдът е кредитирал, и същото е установено и от ССчЕ на първата инстанция.
Адв. М. /реплика/: Показанията на М. са показанията на един близо
80-годишен човек, за събития от преди 30 години, който беше в особено
емоционално състояние по време не делото. Той какво е казал, това е едно на
ръка. По-важното е какво има вписано в публичните регистри.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА едноседмичен срок за представяне на писмени бележки по
съществото на спора за жалбоподателя и 10 дни за ответника.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се произнесе
с решение в законоустановения срок.
6
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7