РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500273 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на П. Д. Д. от
*** – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение
№260238/15.12.21г., по гр. дело №1194/2021 год., по описа на Районен съд Несебър, с
което е прието за установено по отношение на ответниците П. Д. Д. и С. Д. Д., че
ищецът Д. С. Д. е собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор 51500.506.667.4.16, находящ се в ***, съставляващ жилище
– апартамент, на площ 59.58 кв.м., ведно с 4.375% ид.ч. от общите части на сградата и
е отменен нотариален акт №***г. Въззивникът излага оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението и претендира отмяната му, с постановяване на
въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Въззивникът анализира елементите на института на придобивната давност –
упражняване на непрекъсната фактическа власт върху имот с изразено намерение за
своене, за формира извод, че в настоящия случай същите не са налице по отношение на
ищеца Д.Д. – баща на въззивника. Излага фактологията, досежно придобиване на
имота от ищеца и съпругата му – родители на ответниците в режим на СИО, а след
прекратяване на брака – поставянето му с влязло в сила съдебно решение от 1998г. в
дял на майка им А. В. Д.. Същата се е снабдила с нотариален акт за собственост през
2009г., като така е установила, че е собственик на имота и го владее. Въззивникът
оспорва извода на съда, че имотът е придобит от ищеца със средства на неговата
майка, доколкото със СПН между него и бившата му съпруга е установено, че имотът е
придобит в режим на СИО. Оспорва и извода, че от 1995 до датата на предявяване на
иска, ищецът живее в процесния имот, доколкото бившата му съпруга е живяла в него
е се е снабдила с титул за собственост. Оспорва изводите на НРС, основани на част
свидетелските показания, без да се вземат предвид и показанията на св. А. Д.,
установяваща, че баба й е владяла имота и след 2009г., като адресната регистрация на
свидетелката и на брат й са в процесния имот, следователно и те са живели в него.
Въззивникът не прави доказателствени искания.
1
Въззиваемият – ищец Д. С. Д., чрез адв.З. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемият излага съображения за
потвърждаване на решението. Подкрепят се изводите на съда, че от доказателствата по
делото и конкретно – показанията на св.Д. – дъщеря на ответника се установява, че 20
години преди предявяване на иска, ищецът е владял явно, необезпокоявано, несъмнено
и непрекъснато процесния имот, манифестирайки намерението си да го свои.
Подкрепят се изводите на съда, че имотът е закупен със средства от майката на ищеца,
заплащане от него на местните данъци и такси, че е с постоянна регистрация в имота от
1983г. Намира за ирелевантно обстоятелството, че имотът е бил поставен в дял на
бившата му съпруга, т.к. той не е бил редовно призован по делото и не е участвал като
страна по него. Въззиваемият не прави доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и събраните
за установяването им писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и
извършените съдебно – технически експертизи в първоинстанционното производство
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищецът и майката на ответниците А. В. Д., починала на
04.09.2020г., са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 24.10.1995г.
решение за развод.
С договор за покупко – продажба, сключен на 03.08.1995г., сключен по реда на
Наредбата за държавните имоти, ищецът (преди прекратяване на брака) е придобил
правото на собственост върху апартамент №22, на втори етаж, в блок 5, находящ се в
к.к. „Слънчев бряг – Стария възел“, на площ от 59.80 кв.м., ведно с 4.375% ид.ч. от
общите части на сградата, понастоящем съставляващ имот с идентификатор
51500.506.667.4.16.
Със съдебното решение за прекратяване на брака, гореописаният имот, имащ
качеството на семейно жилище, е предоставен за ползване на жената А. Д., на която са
предоставени и родителските права над непълнолетния към този момент ответник С.Д..
С влязло в сила Решение от 28.11.1996г., постановено по гр.д.№13 по описа на
Районен съд Несебър за 1996г., гореописаният имот е допуснат до делба между А. Д. и
Д.Д., при равни квоти. С решение №69/31.03.1998г., постановено по същото дело,
имотът е поставен в дял на А. Д., като същата е осъдена да заплати на Д.Д. за
уравнение на дела му, 7484750 лева, в едногодишен срок от влизане в сила на
решението, на равни месечни вноски.
С нотариален акт №***г., А. Д. била призната за собственик на описания имот.
Ищецът твърди, че от придобиване правото на собственост върху имота, което е
станало със средства, предоставени му от неговата майка, до предявяване на иска, само
той осъществява фактическа власт и го счита за свой, поради което го е придобил на
основание давностно владение. Претендира да бъде прието за установено спрямо
ответниците, че той е собственик на имота и да бъде отменен нотариалния акт,
удостоверяващ, че наследодателката на ответниците е негов собственик.
Ответникът С.Д. С. признава иска.
Ответникът П.Д. С. оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца, че той е
упражнявал фактическа власт върху имота и го е придобил на основание давностно
владение. Заявява, че майка му А. Д. е придобила правото на собственост върху имота
на основание СИО и делба. Същата е живяла в имота, в който отглеждала (се грижила)
и за децата на ответника П. С.. Поради това и се снабдила с нотариален акт,
удостоверяващ правото й на собственост.
Ищецът оспорва придобиване на имота от бившата му съпруга на основание
делба, като заявява, че не е получил сумите, дължими за уравнение на дела му.
За установяване на твърденията на ищеца за упражняване на фактическа власт
върху имота, в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д. П. Д.,
Х. К. Т., Р. Т. П., Г. Л. Я.. За установяване твърденията на ответника П.Д. е разпитана
свидетелката А. П. Д. – негова дъщеря.
По делото са представени и квитанции за заплащане на данък „сгради“ и такса
„битови отпадъци“ на името на А. Д. и справка за същото обстоятелство на името на
Д.Д..
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
2
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да
бъде отхвърлен.
Видно от обсъдените по-горе доказателства, процесният имот е придобит от
ищеца и съпругата му А. през време на брака им (преди неговото прекратяване).
Поради това и на осн. чл. 19 СК – 1985г., е придобил статут на съпружеска
имуществена общност (СИО). С прекратяване на брака, съсобствеността върху него се
е превърнала в обикновена, дялова, което е установено със сила на пресъдено нещо
(СПН) на влязлото в сила решението за допускане на съдебна делба от 28.11.1996г.
Няма твърдения или доказателства в делбата настоящият ищец да е предявил
възражение или насрещен иск за установяване на трансформация на лично имущество
(в контекста на настоящите му твърдения, че при закупуване на имота са вложени
средства с личен характер – предоставени му от неговата майка). Поради това
постановеното с решението по допускане на делбата има последиците на
установителен иск, установяващ със СПН, че правото на собственост върху имота
принадлежи на бившите съпрузи при равни квоти. В настоящото производство не
могат да се обсъждат твърденията, досежно собствеността на средствата, вложени при
закупуването, т.к. тези са погасени поради неупражняването им своевременно. Освен
това не е и налице надлежно предявен иск за установяване на собственост, поради
трансформация на лично имущество – чл.21 СК – 1985г.
Със съдебното решение по извършване на делбата, процесният имот е възложен
на жената А. Д.. Съобразно нормата на чл.288, ал.7 ГПК – 1952г., съделителят, в чийто
дял е поставен имота става негов собственик, след като изплати в срока по ал.6
определеното парично уравнение, ведно със законната лихва. Ако уравнението не бъде
изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право. В настоящия
случай на твърдението на ответника П. С., че майка му А. Д. е придобила правото на
собственост с решението за извършване на делбата, ищецът противопоставя
възражение, че не му е изплатена сумата за уравнение на дела му. В тази насока не са
представени доказателства за извършено плащане. Поради това въззивната инстанция
намира, че Решение №69/31.03.1998г., с което имотът е поставен в дял на А. Д. следва
да се счита за обезсилено по право. Доколкото не се твърди и не се установява имотът
да е изнесен на публична продан, както изисква нормата на чл.288, ал.7 ГПК – 1952г.,
същият е останал съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти.
Ето защо следва да се обсъдят твърденията на ищеца, че е придобил правото на
собственост на основание давностно владение. Тук следва да се поясни, че ½ ид.ч. от
правото на собственост принадлежи изначално на ищеца на основание договор за
покупко – продажба през време на брака (прекратена СИО). Ето защо тази част не
може да бъде придобита от него и на основание давностно владение, доколкото е
реализиран друг придобивен способ. Същият би могъл да придобие на основание
давностно владение само частта на другия съсобственик. Съобразно нормата на чл.99
ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се
откаже от него. Нормата на чл.77 ЗС посочва начините за придобиване право на
собственост – правна сделка или давност (или други начини, посочени в закона – напр.
наследяване – бел. съдията - докладчик). Следователно ако едно лице е придобило
правото на собственост върху един имот, то може да го загуби, ако се разпореди с
правото си, или ако друг завладее имота и го придобие по давностно владение.
Нормата на чл.68, ал.1, ЗС е легална дефиниция на понятието “владение”. Като вещно-
правен институт то включва два кумулативно изискуеми елемента: обективен –
упражняване на фактическа власт върху дадена вещ; субективен – намерение тя да се
свои. В практиката си, съдилищата в РБългария са се установили трайно на
становището, че когато правото на собственост върху недвижим имот е придобито в
условията на съсобственост, всеки от съсобствениците, който държи имота, упражнява
фактическа власт за своята част и е държател за частта на останалите. За да установи
само своя фактическа власт, с намерението да свои само за сeбе си, съсобственикът
следва да даде външен израз на намерението си. Субективното отношение и намерение
следва да бъдат ясно и недвусмислено изразени (манифестирани) пред досегашния
собственик на вещта, за да бъде известен последния за него. За придобиване на
3
собствеността е необходимо и упражняване на фактическа власт необезпокоявано и
непрекъснато във времето, в продължение на 10 години от датата на отблъскване на
останалите собственици и заявяване пред тях на намерението на сънаследника да свои
за себе си.
В настоящия случай от представените по делото доказателства – квитанции за
заплащане на данъци и свидетелски показания не може да се установи, че ищецът е
засвоил частта на наследодателката на ответниците и че е манифестирал пред нея
намерението си да свои, да я придобие. В показанията си свидетелите Д., Т., П. и Я.
заявяват, че ищецът живее в процесния имот от 1995 година, но според св.Т., водата и
електричеството са спрени, при това от години. В тази връзка в първоинстанционното
производство са представени множество приходни квитанции за заплащане на суми на
„Водоснабдяване и канализация за периода 2017 – 2021г., видно от които сумите са
заплатени на 02.02.21г. – месец и половина след завеждане на настоящото дело.
Горепосочените свидетели заявяват, че не са виждали бившата съпруга на ищеца
след 1995 година в имота, а са виждали само Д. и понякога синът му С.. Според тях
имотът е собственост на Д.. Но никой от свидетелите не установява факти и
обстоятелства, от които да се направи извод, че ищецът е заявил пред бившата си
съпруга недвусмисленото намерение да свои имота (нейната част от него). В тази
връзка представените писмени доказателства – приходни квитанции за заплащане на
данъци и такса „битови отпадъци“ на името на А. Д., обстоятелството, че същата е
предявила иск за делба и е водила дело поне в периода 1996 – 1998г., както и това, че
през 2009г. се е снабдила с титул за собственост на целия имот, позовавайки се на
решението за извършване на делбата, което е приложено към нотариалния акт сочат, че
същата е продължила да се счита за собственик на имота в резултат на прекратена
СИО. В тази насока видно от представената схема на процесния имот №15-
1161260/14.12.2020г., същият е записан на името на А. Д.. Ето защо въззивната
инстанция намира, че ищецът не представи доказателства да е завладял частта на
бившата си съпруга, като е манифестирал пред нея това обстоятелство, което да е
довело до придобиване на нейната част на основание давностно владение.
За пълнота на изложението следва да се каже, че от представените от
ответниците доказателства не може да се направи извод, че наследодателката им е
заплатила дължимото уравнение на дела на ищеца, поради което и както вече стана
дума, имотът е останал съсобствен. От представените от ответниците доказателства не
може да се приеме, че наследодателката е придобила частта на ответника на основание
давностно владение, доколкото свидетелските показания на посочените от ищеца
свидетели сочат, че той е имал достъп до апартамента и го е обитавал. Извършеният в
нейна полза констативен нотариален акт не е издаден по реда на чл.587, ал.2 ГПК (или
чл.483, ал.2 ГПК – 1952г.) – на основание давностно владение, а на основание
обезсиленото по право съдебно решение за възлагане на имота.
При тези данни, ищецът е собственик на ½ ид.ч., но не на тук претендираното
от него основание – давностно владение, а на основание покупко – продажба и
прекратена съпружеска имуществена общност. Ответниците са собственици на
останалата ½ ид.ч. на основание наследствено правоприемство от майка им А. Д..
Въз основа на извършения по-горе анализ, настоящата инстанция намира, че
искът за собственост е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
уважен, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Искът по чл.537, ал.2 ГПК е частично основателен – за ½ ид.ч., т.к.
констативният нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на
наследодателката на ответниците за ½ ид.ч. – частта на ищеца, е неверен и следва да
бъде отменен.
Разноските, направени от страните следва да им бъдат присъдени съразмерно
както следва: Ищецът е направил разноски за две инстанции, в размер на 2293.65 лева,
като същите не са диференцирани спрямо исковете, които са предявени. Частично е
уважен единият от тях, поради което ищецът има право на разноски, в размер на 573.41
лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника П.Д., доколкото
ответникът С.Д. е признал иска.
Ответникът е направил разноски за две инстанции, в размер на 1873.02 лева. При
отхвърлен иск за собственост и частично уважен иск по чл.537, ал.2 ГПК, съразмерно
4
му се следват 1404.77 лева, които следва да бъдат възложени на ищеца.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260238/15.12.21г., по гр. дело №1194/2021 год., по описа
на Районен съд Несебър, В ЧАСТТА, с което е уважен предявения от Д. С. Д. иск за
собственост и В ЧАСТТА, с което за ½ ид.ч. е уважен предявения от Д. С. Д. иск по
чл.537, ал.2 ГПК и е отменен за ½ нотариален акт №***г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. Д., ЕГН ********** от ***, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците П. Д. Д. ЕГН********** от *** и С. Д.
Д. ЕГН********** от ***, че ищецът Е СОБСТВЕНИК НА ОСНОВАНИЕ
ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
51500.506.667.4.16, находящ се в ***, съставляващ жилище – апартамент, на площ
59.58 кв.м., ведно с 4.375% ид.ч. от общите части на сградата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. Д., СРЕЩУ ответниците П. Д. Д. и С. Д. Д., ЗА
ОТМЯНА за ½ ид.ч. на нотариален акт №***г., с който наследодателката на
ответниците А. В. Д. е призната за собственик на целия самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 51500.506.667.4.16, находящ се в ***, съставляващ жилище –
апартамент, на площ 59.58 кв.м., ведно с 4.375% ид.ч. от общите части на сградата.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в частта, с което горният нотариален акт е
отменен за ½ ид.ч. – частта на ищеца Д. С. Д..
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д.
ЕГН********** от *** съдебно – деловодни разноски, в размер на 1404.77 лева.
ОСЪЖДА П. Д. Д. ЕГН********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН
********** от ***, съдебно – деловодни разноски, в размер на 573.41 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5