№ 16460
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110171047 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, т.3
от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. В.
К., ЕГН ********** срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, с която се иска
от съда да бъде признато за установено, че в полза на ищеца има непогасено вземане от
страна на ответника в размер на 200 лв., представляваща принудително събрана, на
отпаднало основание, сума от наложено административно наказание „глоба“, въз основа на
Наказателно постановление № 332409 от 28.03.2018 г., влязло в сила на 24.08.2018 г., за
събирането на което е било образувано изпълнително дело № 2020***0407706 на ЧСИ М. Б.,
рег. № *** към КЧСИ.
Ищецът В. В. К., ЕГН **********, твърди, че Столична община е издала Наказателно
постановление № 332409 от 28.03.2018 г., с което му била наложена „глоба“ в размер на 200
лева. Постановлението влязло в сила на 24.08.2018 г. На 26.11.2020 г. било образувано
изпълнително дело № 2020***0407706 на ЧСИ М. Б., рег. № *** към КЧСИ. Не били
предприети изпълнителни действия по събиране на вземането в продължение на 2 години.
Посочва, че към датата на образуване на изпълнителното производство е настъпила
изпълнителната давност по см. на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, по отношение на възможността
ответникът да събере процесната сума по пътя на принудителното изпълнение, поради което
счита, че ответникът му дължи връщане на събраната по принудителен път сума, след като
вече е била настъпила изпълнителната давност за вземането му. Моли да бъде уважен
предявеният иск. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства и прави искане да бъде приложено за
послужване ч. гр. дело № 47070/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********,
депозира отговор на исковата молба, чрез юриск. Десислава Цекова, с който оспорва иска
като неоснователен. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца за настъпила
1
погасителна давност за събиране на наложеното административно наказание „глоба“, тъй
като действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на
наложената глоба били предприети изцяло в законноустановения срок и не била изтекла
абсолютната погасителна давност. Поддържа, че изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН и
погасителната давност по смисъла на ЗЗД, представляват два различни института, като
ищецът е посочил и двата вида, предвид което исковата молба е нередовна. Счита, че е
преклудирана възможността за атакуване на наказателното постановление, както и че дори и
при отпадане на възможността за принудително събиране на дължимите суми, самото
задължение продължава да съществува, което обуславя отхвърляне на предявения иск.
Въпреки оспорванията, ответника изрично признава, че към момента на депозиране на ИМ
в съда, изпълнителното производство е приключило и сумите, събрани за наложената глоба
с процесното НП, както и таксите по ЗЧСИ са преведени в полза на Столична община.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу
ответникът в размер на 200 лв., представляваща „глоба“ наложена с Наказателно
постановление № 332409/28.03.2018 г., събрана по принудителен ред от ЧСИ, след като за
събирането на същата вече е била изтекла изпълнителната давност.
В производството по делото като доказателство е прието копие от образуваното
изп.дело № 2020***0407706 на ЧСИ М. Б., рег. № *** към КЧСИ, от материалите по което
се установява, че с Възлагателно писмо вх. № 65548/26.11.2020 г. ответната Столична
община е възложила събиране на публични вземания на ЧСИ М. Б., а именно задължението
на ищеца В. К. за заплащане на наложената му „глоба“ съгласно НП № 332409/28.03.2018 г.,
влязло в сила на 24.08.2018 г. Със същото писмо на ЧСИ са възложени правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ и взискателят е поискал извършване на всички необходими действия,
предвидени в ДОПК, с оглед събиране на вземането му и превеждане на събраните суми на
посочената в писмото банкова сметка.
От изпълнителното дело се установява, че с Удостоверение от 17.12.2020 г. от НАП са
уведомили ЧСИ Б. за наличието и на други публични задължения на длъжника, в размер на
50 лв., които също са възложени за събиране по образуваното дело.
На 13.01.2021 г. съдебния изпълнител е изпратил на длъжника /настоящ ищец/ Покана
за доброволно изпълнение, с която го уведомил за размера на задълженията му – общо от
327,20 лв., от която сума 200 лв. във вр. с влязлото в сила НП- неолихвяема сума,
неолихвяема сума за авансови такси в размер на 103, 20 лв., както и дължимата сума по т.26
в размер на 24 лв. или общо дължима сума от 327,20 лв., както и присъединените публични
държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата.
В изпълнение на възложените му правомощия по събиране на вземанията, ЧСИ Б. е
наложил запори на банковите сметки на ищеца К., в т.ч. със запорно съобщение изх. №
2512/13.01.2021 г. към Банка „ДСК“ АД.
От обслужващата „Банка ДСК“ АД, с писмо от15.01.2021 г. са уведомили ЧСИ, че
длъжникът К. има открита банкова сметка при тях и запорът е наложен.
С молба вх. № 06120/28.01.2021 г. длъжникът е поискал от ЧСИ спиране на
изпълнителното дело, поради изтекла давност. Съдебния изпълнител е изискал становище от
взискателя, който е изразил отрицателно такова от 29.03.2021 г.
Със съобщение до длъжника от същата дата, ЧСИ е уведомил К., че молбата му е
неоснователна и е отхвърлена.
2
На 19.09.2022 г. от НАП са изпратили ново удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки, от което е видно, че длъжникът К. продължава да има
несъбрани задължения за здравно-осигурителни вноски /главница от 50 лв. и лихви/.
С ел. писмо до ЧСИ от 14.11.2023 г. длъжникът е изискал да му бъде издадено
удостоверение по изпълнителното дело, от което да е видна събраната до момента сума,
както и оставащата такава към този момент.
От постъпило Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни
мерки от 22.01.2024 г. от НАП, е видно, че към посочената дата общия размер на
публичните задължения на длъжника К. възлиза на 77,79 лв.
Във вр. с образуване на настоящото дело, от „Банка ДСК“ АД са издали на ищеца
Операционна бележка за плащане от 05.09.2022 г., от която се установява, че действително
от банковата сметка на ищеца е била събрана принудително, след наложен запор сумата от
321, 20 лв., от която сума 200 лв. за наложена глоба по НП № 332409 от 28.03.2018 г., влязло
в сила на 24.08.2018 г., и 103,20 лв. съдебни разноски, както и част от дължимата на ЧСИ
такса по т.26 в общ размер на 24,00 лв. Същата сума е била преведена по сметка на ЧСИ Б..
По изпълнителното дело липсват доказателства, че процесната сума от 200 лв. е била
преведена в полза на взискателя и настоящ ответник - Столична община, с която сума
ищецът твърди последния неоснователно да се е обогатил за негова сметка. С отговора на
исковата молба обаче, ответника изрично признава, че е получил сумата от 200 лв. от ЧСИ и
това обстоятелство е било обявено за безспорно между страните, с доклада по делото,
обявен за окончателен в о.с.з. на 03.06.2025 г.
От правна страна, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК
предвижда при възлагане на публични вземания за събиране на съдебен изпълнител това
събиране да се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Редът за събиране на
публичното вземане определя и компетентният съд, който следва да се произнесе по
исковата молба за установяване несъществуването на оспорено вземане от този вид. В
случая на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е
възложено за събиране на частен съдебен изпълнител Б..
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.422, ал.1 от
ГПК вр. чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД, и следва да се разгледа от гражданския съд /Определение
№ 16/16.04.2021 г. на смесен петчленен състав на ВАС ВКС по адм. д. № 14/2021 г., както и
постановените по сходни казуси Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. №
47/2017 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., Определение
№ 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г., Определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. №
23/2020 г., Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен с-в/.
При принудително събиране на публично общинско вземане съдебният изпълнител не
прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност,
основано на чл. 171 ДОПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради изтичане на
давността. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано
твърдение за изтекла давност, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК, преди да е
приключило принудителното събиране на вземането.Когато пък изпълнителното
производство е приключило и вземането на взискателя е събрано и принудително събраната
сума е постъпила по сметката на последния, защитата на длъжника е чрез осъдителен иск по
3
чл.55, ал.1 от ЗЗД, като може да иска връщане на събраната му без основание сума.
Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в
структурата на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да "отпише"
погасено по давност публично общинско задължение, а и с оглед разпоредбата на чл. 433, ал.
1 ГПК същият не разполага с възможността да вземе предвид евентуално постановено от
орган в структурата на общинската администрация подобно "отписване", извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Наличието на такова
„отписване“ може да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2
ГПК, но заявяването му е по волята на взискателя, а единственият способ за защита на
длъжника при твърдение за изтекла давност е провеждане на производство, с предявяване на
установителния иск по чл. 439 от ГПК /Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. дело №
756/2017 г. на ВКС, II ГО/.
В настоящия случай, ищеца твърди /още при подаване на заявление по чл.410 от
ГПК, на 1.08.2024 г./, че сумата от 200 лв. е събрана от него принудително, в резултат на
наложен му запор и същата е получена от ответника, без основание, след изтичане на т.нар.
изпълнителна давност, поради което последния дължи да му я върне.
Поради изложеното, правното основание на исковата претенция се открива в
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД, а редът по който се реализира е по чл.422, ал.1 от
ГПК, след своевременно заявено от длъжника възражение срещу издадена в полза на
заявителя ЗИ. Следователно, искът е допустим, а компетентен да го разгледа е сезирания
граждански съд, в лицето на настоящия състав на СРС.
По същество, искът е основателен.
Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, ал.1, б. "б" ЗАНН,
което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.
Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска
давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на
публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи
административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно
нарушение. Изпълнителската давност е обстоятелство, изключващо принудителното
изпълнение на административното наказание. Видовете изпълнителска давност са
обикновена и абсолютна. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Ал. 2 на същия текст гласи, че давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, а след
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Новата давност, която започва да тече след прекъсване на давността, поради предприемане
на действия по изпълнение на административното наказание, ще е отново 2 години.
Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока по ал. 1. Ал. 4 изключва приложението на предходната алинея по отношение на
глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Глобата освен административно наказание е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания. Разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК предвижда
възможността за погасяване на публичното вземане по давност. Съгласно чл. 171, ал. 1
ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Алинея втора
предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, след което се
4
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочен, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Разликата между глобата и останалите
публични държавни и общински вземания е, че глобата е административно наказание,
резултат от упражнена административно-наказателна репресия. Докато в общия случай
основанието и размерът на публичното вземане се определят в административния процес,
основанието и размерът на глобата се определят в административно-наказателния процес, в
който се прилагат не само общите принципи на административния процес, но и общите
принципи на санкционното право. Именно спецификата на глобата като вид
административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките
давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за
изпълнението на административното наказание. Фактът, че глобата е публично вземане, не
означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите
публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е
материално-правен въпрос. Чл. 79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния
ред за събиране на държавните вземания. Когато се разглежда правната природа на глобата,
превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният
характер на публично вземане. Именно това обуславя неприложимостта на общия давностен
срок за събиране на публични държавни вземания, предвиден в чл. 171, ал. 1 ДОПК /в този
смисъл са мотивите към ТР № 2/12.04.2017 г. по т. д. № 3/2016 г. на ВАС, ОСС, I и II
колегия/.
В случая страните не спорят, а и по делото се установява, че е издадено и процесното
Наказателно постановление № 332409/2018 от 28.03.2018 г., от Столична община срещу
ищеца В. В. К., с което на последния е наложена „Глоба“ в размер на 200 лв., съгласно чл.35,
ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО. Наказателното постановление е влязло в сила на 24.08.2018 г.,
тъй като не е било обжалвано. От този момент е започнала да тече приложимата 2-годишна
изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН и същата изтича на 24.08.2020 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г. / сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", като
обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително давността е била спряна по силата на закона и този факт трябва да
се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността изтича.
В случая с изключение на спирането на давността по силата на закона липсват данни
за други настъпили обстоятелства, обуславящи прекъсване и/или спиране на давностния
срок, поради което се налага извод, че изпълнителното дело е образувано за неподлежащо на
принудително изпълнение, вземане. Така е, защото изпълнителската давност е изтекла,
считано от 30.10.2020 г., а изпълнителното производство е образувано едва на 26.11.2020 г.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД, ищецът дължи да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че срещу него е издадено Наказателно
постановление, с което му е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв., за чието
събиране е образувано изпълнително дело, в хода на което принудително е събрана от
ищеца, и преведена на ответника сумата в размер на 200 лева, както и че към момента на
събиране на вземането, вече е била изтекла т. нар. „изпълнителска давност“ по чл. 82, ал. 1,
5
б. "а" ЗАНН, т.е. са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на възможността на взискателя да иска
принудителното събиране на вземането.
С представените по делото доказателства, ищецът е изпълнил изцяло възложената му
доказателствена тежест, а ответника от своя страна не успя да докаже, наличието на
основание за получаване и задържане на претендираната сума, респ. че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността за вземането, предмет на
издаденото наказателно постановление, поради което същата не е била изтекла към датата
на образуване на изпълнителното дело, за неговото събиране.
Въпреки, че по приложеното към настоящото дело, изп. д. № 7706/2020 г. по описа на
ЧСИ М. Б. няма доказателства, че същото е приключило и принудително събраната сума е
била разпределена от ЧСИ към взискателя и НАП, в производството, ответника изрично
признава, че сумата от 200 лв. му е била преведена по сметка, от съдебния изпълнител.
Сумата от 200 лв. е принудително събрана в резултат на наложния запор от банковата
сметка на длъжника, открита в Банка „ДСК“, като това действие е извършено, след като е
изтекла двугодишната изпълнителска давност, установена по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК вр. с чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Ответникът му дължи разноски за двете фази на производството в общ размер на 50
лв., представляващи заплатена държавна такса. На осн. чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. на
пълномощниците на ищеца, представлявали го безплатно в заповедното и исковото
производство, се дължи адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., за пълномощника
по настоящото дело адв. С. Д., и 100 лв. за пълномощника му от заповедното производство –
адв. М.Л.. Посочените размери на дължимите адвокатски възнаграждения съдът определи
като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, броя на съдебните
заседания и обема на извършената адвокатска работа в защита интереса и правата на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от В.
В. К., ЕГН ********** срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, иск с правна
квалификация чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД, че в полза на ищеца има непогасено вземане от страна
на ответника в размер на 200 лв., представляваща принудително събрана, без основание,
сума от наложено административно наказание „глоба“, въз основа на Наказателно
постановление № 332409 от 28.03.2018 г., влязло в сила на 24.08.2018 г., за събирането на
което е било образувано изпълнително дело № 2020***0407706 на ЧСИ М. Б., рег. № ***
към КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ
********* да заплати на В. В. К., ЕГН **********, сумата от 50 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗА, СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета В.Т., да заплати на адв. С. Й. Д., с ЕГН
********** с адрес на упражняване на дейността в *** сумата от 300 лв., представляваща
6
дължимо адвокатско възнаграждение за оказана от адвоката безплатна помощ и съдействие
на ищеца по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗА, СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета В.Т., да заплати на адв. М.Л.Л., с ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в ***, офирс-партер, сумата от 100 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана от адвоката безплатна
помощ и съдействие на заявителя по ч.гр.д. № 47070/2024 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7