Решение по дело №16350/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2030
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110216350
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2030
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110216350 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осми март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 16350 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Аларик Кепитъл“ АД срещу Наказателно
постановление /НП/ № Р-10-730 от 16.09.2021 г., издадено от зам.председател на КФН,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на
жалбоподателя на основание чл. 273, ал. 5, т. 11, предл. първо от Закон за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране /ЗДКИСДПКИ/ е наложена имуществена санкция в размер от 20 000 лв. за
1
извършено нарушение на чл. 90, ал. 2, изр. трето от ЗДКИСДПКИ/ вр. с чл. 50 вр. чл.
36, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 26.06.2013.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните
предпоставки за налагане на административно наказание, касае се за маловажен случай
и санкцията не е пропорционална на нарушението. С оглед на всичко това се иска НП
да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 24.03.2021 г. А.И. – главен експерт в дирекция „Надзор на инвестиционна
дейност“ на КФН, след извършена проверка съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на 11.01.2021 г. нарушение по чл.
90, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН.
Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без
възражения. Такива били изложени в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като било
посочено, че нарушението е отстранено към момента на съставяне на АУАН.
Въз основа на АУАН на 16.09.2021 г. М.Ф. -заместник-председател на КФН
издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 274 от
ЗДКИСДПКИ, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Към 2020 г. "Аларик Кепитъл“ АД е притежавало лиценз за извършване на
дейност като управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-18 в регистъра по чл.
30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), воден от КФН, и като
такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на подзаконовите актове по
прилагането му.
На 11.01.2021 г. в КФН е представен тримесечен отчет на дружеството към
2
31.12.2020 г. В Отчет за финансовото състояние на жалбоподателя към 31.12.2020 г. в
"Собствен капитал и пасиви", раздел III "Финансов резултат", т. 3. "Текуща загуба" е
посочена текуща загуба за периода – 8689 лв.
Към тримесечния отчет е приложен и "Отчет за капиталовата адекватност и
ликвидността (ОКАЛ) към 31.12.2020 г. При определяне размера на собствения
капитал на "Аларик Кепитъл“ АД за целите на изготвяне на ОКАЛ в "Справка № 6 УД
– СК", в ред 150 - "Допустима печалба или загуба" дружеството не е отразило
реализираната текуща загуба към 31.12.2020 г. в размер на 8 689 лв., в резултат на
което същата не е приспадната от стойността на базовия собствен капитал от първи ред
/267 092 лв. /, отразена в ред 020 към същата справка и съответно отразена в "Справка
№ 5 УД – ОКАЛ", в ред СА. 1.1.1. 0.0.0. "Капитал от първи ред".
При извършена документна проверка от КФН е прието, че по този начин при
изготвяне на ОКАЛ жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 50 във връзка с чл.
36, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 575/2013.
На 12.02.2021 г. по електронен път в КФН е депозиран коригиран тримесечен
отчет на дружеството-жалбоподател, в който несъответствието в отразяването на
базовия собствен капитал е отстранено, като е отразена реализираната текуща загуба в
размер на 8 689 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. А.И. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор
относно фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят
от формално е нарушил разпоредбата на чл. 90, ал. 2, изр. трето от ЗДКИСДПКИ.
Съгласно въпросната разпоредба правляващото дружество е длъжно да спазва
съответните изисквания на Регламент (ЕС) № 575/2013 при определяне размера на
собствения си капитал. Съгласно чл. 50 от Регламент /ЕС/ № 575/2013, базовият
собствен капитал от първи ред на дадена институция се състои от елементите на
базовия собствен капитал от първи ред /тези, посочени в чл. 26, параграф 1 от
регламента/ след прилагане на корекциите, които се изискват от чл. 32-35,
приспаданията съгласно чл. 36 и освобождаванията и алтернативните подходи,
установени в чл. 48, 49 и 79. Съгласно изискванията на чл. 36, § 1, б. "а" от Регламент
/ЕС/ № 575/2013, институциите приспадат от елементите на базовия собствен капитал
от първи ред загубата за текущата финансова година.

Съставът на това нарушение в случая е осъществен чрез бездействие, като в
изготвения ОКАЛ на жалбоподателя от стойността на базовия собствен капитал от
първи ред не е приспадната текущата загуба на дружеството към 31.12.2020 г., с което
е нарушена и посочената разпоредба на закона.

Основателни се явяват обаче доводите на жалбоподателя за маловажност на
извършеното нарушение. Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай",
съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
3
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая
нарушението на жалбоподателя при определяне размера на капитала му е било
отстранено в кратък срок, по негова собствена инициатива преди образуване на
административнонаказателно производство. Не се установяват настъпване на
допълнителни вредни последици от пропуска на дружеството. Разгледани в съвкупност
тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този вид административни нарушения. Извършеното деяние не застрашава
обществените отношения, които са предмет на защита, с интензивност, обуславяща
прилагането на административнонаказателна репресия, респективно е следвало да
намери приложение чл. 28 от ЗАНН и на жалбоподателя да не се налага наказание на
това основание. В този смисъл е и трайната практика по сходни казуси на АССГ -
Решение № 6880 от 22.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7183/2021 г. на Х к.с.,
Решение № 1150 от 24.02.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 11010/2021 г. на ІІІ к.с.
и др.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е
приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с
решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.

По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав
приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира и доказва такива, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение в размер от 996 лв. Въззиваемата страна прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, доколкото
същото е съобразено с минималните размери по чл. 36 от ЗА и Наредба №1 от 2004 г.
Въззиваемата страната следва да заплати на жалбоподателя в пълен размер
претендираната сума за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът


РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № Р-10-730 от 16.09.2021 г., издадено
от зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на "Аларик Кепитъл“ АД на основание чл. 273, ал. 5, т. 11, предл.
първо от Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране /ЗДКИСДПКИ/ е наложена имуществена
санкция в размер от 20 000 лв. за извършено нарушение на чл. 90, ал. 2, изр. трето от
ЗДКИСДПКИ/ вр. с чл. 50 вр. чл. 36, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на
4
Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013.

ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА на основание чл. 63 от ЗАНН Комисията за финансов надзор да
заплати на "Аларик Кепитъл“ АД, ЕИК ********* сумата от 996 лв. – адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.


СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5