РЕШЕНИЕ
гр. София, …..01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав,
в публичното заседание на седми декември двехиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 2633 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ч.И.В. и Н.Г.В. срещу решение от 28.12.2017г.,
постановено по гр. дело № 74083/2016г. на Софийски районен съд, 73 състав, с което
изцяло са уважени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между жалбоподателите и ищеца „Т.С.” ЕАД, че
жалбоподателите дължат разделно по равно плащане на сумата общо 326. 15 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
и дялово разпределение за периода м. ноември 2013г. – м. април 2015г., ведно
със законната лихва от 18.07.2016г. до окончателното изплащане, както и на
обезщетение за забава в размер 60. 76 лв. за периода 31.12.2013г. – 16.06.2016г.,
за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39635/2016г. на СРС, 73 с-в.,
като решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца –„Т.с.”
ЕООД. В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, с твърдения, че е налице плащане на претендираните
суми. Поддържа се, че на 14.09.2016г. е заплатена сума в общ размер на 450. 26
лв., която покрива процесните вземания, като в тежест на ищеца е да установи
какви други задължения са погасени със същата, в случай, че твърди такива
факти. Сочи се, че от ищеца не е проведено такова доказване, като по делото са
налице противоречиви доказателства за извършените плащания през процесния период. Излага се, че с молба от 22.05.2017г. са
поискали от въззиваемото дружество да удостовери
налице ли са незаплатени задължения, но отговор не е бил подаден, като от
извършена от тях електронна справка е видно, че към 08.11.2017г. за процесния абонатен номер няма незаплатени задължения. Жалбоподателите
молят въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли предявените искове, като им присъди разонските
по делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач –„Т.с. ЕООД не са депозирали писмени отговори
на въззивната жалба.
В хода на устните прения въззиваемият – ищец оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предявени са по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение от
25.07.2016г. по гр.д. № 39635/2016г. на СРС, 73 състав срещу жалбоподателите,
за разделно заплащане на „Т.С.“ ЕАД, на сумите: 326. 15 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода м. ноември 2013г. – м. април 2015г., ведно със
законната лихва от 18.07.2016г. до окончателното изплащане, както и на обезщетение
за забава в размер 60. 76 лв. за периода 31.12.2013г. – 16.06.2016г.
и на сумата 325 лв. – разноски за заповедното производство.
В
подаденото възражение по чл. 414 ГПК на 26.08.2016г., длъжниците
са заявили, че не възразяват срещу присъдените суми, като са оспорили единствено
присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв. за заповедното производство и са поискали неговото намаляване. Исковата
молба по чл. 422 ГПК е подадена на 19.12.2016г.
В
отговора по чл. 131 ГПК ответниците са заявили, че признават
предявения иск, но са заплатили присъдените със заповедта по чл. 410 ГПК суми
по банков път на 14.09.2016г. чрез услугата Комунално плащане на П.Б., по съвет
на служител на ищцовото дружество, който им обяснил,
че при плащане на каса не било сигурно, че сумата ще бъде отнесена към процесния период. В отговора се поддържа, че не се оспорва
размера на претендираните вземания, поради което се
противопоставят на допускане на поисканите с исковата молба експертизи. При
така извършеното плащане ответниците заявяват, че не
са дали повод за завеждане на делото и не дължат разноски, като възразяват и
срещу размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Към
отговора на исковата молба е представено платежно нареждане от 14.09.2016г.,
видно от което е налице онлайн плащане чрез системата за интернет банкиране на
„П.Б.“ АД на сумата 450. 26 лв. с посочено основание – процесния
абонатен № 232321, както и фактура от 31.12.2016г., в която е посочена дължима
сума за плащане за същия абонат в размер на 31.06 лв.
Ищцовото дружество
не е заявило изрично становище по твърденията и доказателствата за плащане от ответниците в хода на процеса. С определението за
насрочване на делото СРС е допуснал поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ.
С последваща молба
от 03.05.2017г. ответниците отново са заявили, че
признават иска, но поддържат, че претендираните суми
са заплатени преди предявяване на исковата молба и се противопоставят на
заплащане на разноски за допуснатите експертизи в общ размер на сумата 520 лв. за
установяване на обстоятелства, които не са спорни.
СРС е уважил
изцяло исковете за главницата и мораторна лихва, като
е приел, че съгласно приетата ССчЕ, платените от ответниците суми се отнасят за периоди преди процесния и не са погасили процесното
задължение. Заключението на ССчЕ е допуснато и
изготвено само въз основа на поставените в исковата молба задачи, като вещото
лице е дало заключение за дължимите суми въз основа на извършените плащания в
счетоводството на ищеца към 21.04.2016г. При разпит на вещото лице в о.с.з. е
заявено от последното, че със сумата 450. 26 лв. са погасени други задължения
преди и след процесния период.
Съгласно представеното по делото
извлечение от счетоводна сметка Клиенти за процесния
абонатен № 232321, заплатената на 14.09.2016г. сума счетоводно е отразена за
заплащане на фактура от м.07.2016г. на обща стойност 136. 37 лв. и на други
фактури за дялово разпределение за малки суми, включително и за период преди процесния.
Настоящият
съдебен състав намира, че доводите за погасяване на процесните вземания за
главница и мораторна лихва чрез плащане в хода на
процеса са основателни. В представения платежен документ, издаден около 2
седмици след подаване на възражението по чл. 414 ГПК, е посочено, че сумите са платени за процесния абонатен номер, като няма спор, че сумата е
получена от ищеца, но е отчетена счетоводно за други задължения.
Съгласно
чл. 33, ал. 6 от представените по делото приложими Общи условия, уговореният
ред за погасяване на задължения при частично плащане е аналогичен на нормата на
чл. 76, ал.1 ЗЗД – при наличие на две и повече дължими суми, включително
съдебни и присъдени вземания, ако клиентът не е заявил кое задължение погасява,
се погасява най-обременителното за него задължение. Съгласно указанията в ТР №
3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК, при плащане, достатъчно да
погаси някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое
задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.1, изп.
2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след
него - следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията
са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва към момента
на плащането на сумата 450. 26 лв. да е налице друго по-обременително задължение,
извън главницата по настоящото дело. Отразената като заплатена фактура за м.
юли 2016г., съгласно обсъденото по-горе извлечение, е на по-малка стойност,
респ. не представлява нито по-обременително, нито по-старо раздължение
по смисъла на Общите условия и на закона. В случая заплатената в хода на
заповедното производство сума покрива изцяло претендираните
главница от 326. 15 лв. и мораторна лихва от 60. 76
лв., както и законната лихва от датата на заявлението до датата на плащането, изчислена
по реда на чл. 162 ГПК в размер на 5. 53 лв.
С оглед изложеното, следва да
се приеме, че с извършеното плащане претендираните по
настоящото дело вземания са погасени в хода на процеса.
Предвид
изложеното, решението в частта за уважаване на исковете следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго за отхвърляне на исковете, като погасени чрез
плащане в хода на процеса
По разноските: Ответниците
дължат разноски в общ размер на сумата 75 лв. за заповедното производство, тъй
като са дали повод за образуване на делото. По отношение размера на юрисконсултското възнаграждение от 50 лв. е налице проведено
производство по чл. 248 ГПК, поради което същото е дължимо в посочения размер.
Следва да се отбележи, че за съдебните разноски не се прилагат
правилата за поредност на погасяване
на задълженията, уредени в
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като не са ликвидни и не подлежат
на погасяване до влизане в сила
на заповедта за изпълнение. До влизане в сила
на решение по делото, тяхното
съществуване и размер зависи от изхода
на спора, поради което същите
не могат да бъдат предмет
на погасяване по реда на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД. С оглед извършеното
плащане в случая обаче на общо сумата 450. 26 лв., остатъкът от сумата 57. 18
лв. следва да бъде признат като плащане на разноски, поради което дължими за
заповедното производство са разноски в размер на 17.18 лв.
По отношение разноските в първоинстанционното производство, следва да се отбележи, че
с оглед подаденото възражение по чл. 414 ГПК, ответниците
формално са дали повод за завеждане на
делото и не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед изрично заявеното
им становище обаче в отговора по чл. 131 ГПК, че не оспорват размера на
вземанията, на ищеца следва да бъдат присъдени само разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., или
разноски в общ размер на сумата 275 лв. Разноски за депозити за вещи лица за
разликата до пълния присъден размер от 525 лв. не се дължат от ответниците.
На въззивниците следва да бъдат присъдени претендираните
и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 100 лв. –
заплатена държавна такса.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.12.2017г., постановено по гр. дело № 74083/2016г.
на Софийски районен съд, 73 състав в ЧАСТТА, с която са уважени предявените по
делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта
на сумата общо 326. 15 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода м. ноември 2013г. – м. април 2015г., ведно със законната лихва от
18.07.2016г. до окончателното изплащане, както и на обезщетение за забава в
размер 60. 76 лв. за периода 31.12.2013г.
– 16.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39635/2016г. на СРС, 73 с-в, както и в ЧАСТТА, с която са осъдени Ч.И.В. и Н.Г.В. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски
над сумата 17. 18 лв. до пълния
размер от 75 лв. – за заповедното производство и над сумата 275 лв. до пълния размер от 525 лв. –
за исковото производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ч.И.В. и Н.Г.В. искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците
дължат разделно по равно плащане на сумата общо 326. 15 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
и дялово разпределение за периода м. ноември 2013г. – м. април 2015г., ведно
със законната лихва от 18.07.2016г. до окончателното изплащане, както и на
обезщетение за забава в размер 60.
76 лв. за периода 31.12.2013г. –
16.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39635/2016г. на СРС, 73 с-в, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.12.2017г., постановено по гр. дело № 74083/2016г. на
Софийски районен съд, 73 състав, в останалата част – за присъждане на разноски в
полза на „Т.С.“ ЕАД в размер на сумата 17.
18 лв. за заповедното производство и за присъждане на разноски в размер на
сумата 275 лв. - за СРС.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на Ч.И.В. и Н.Г.В., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.с.” ЕООД .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.