Определение по дело №200/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на предявен пред съда иск от Т. Л. Ц., с ЕГН *, с адрес гр. С., ЖК „Надежда 2", бл. 270, вх. Е, ап. 119 и Е. Х. Н., с ЕГН *, с адрес гр С., ЖК „Надежда 2", бл. 270, вх. Е, ап. 119, чрез адвокат Атанас Симеонов Черногорски, съдебен адрес гр. С., бул. “. Д. № 11, . 6, срещу СД "ЕТИКОМ-Н. и С.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. “. Босилков" № 3, представлявано от Е. Ж. Н., и срещу съдружниците в събирателното дружество-физическите лица Ж. С. Н., ЕГН * с адрес гр.Б. ул.”. Босилков" № 3, и Е. Ж. Н., ЕГН *, с адрес гр.Б. ул.”. Босилков" № 3, с който се иска да бъдат осъдени ответниците – С. и С.", Ж. Н. и Е. Н., да заплатят на ищците Т. Ц. и Е. Н., сумата от 12 800 евро или 25 034.62лв., представляваща частично предявен иск за размера на договореното съгласно чл. 4 ал.1 т. 2 от Допълнително споразумение към предварителен договор от 25.03.2005г. за прехвърляне на правото на строеж срещу обезщетение от 11.06.2008г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Сочи се че на 25.03.2005г. между ищците и СД„Етиком -Н. и С." е сключен предварителен договор за прехвърляне на право на строеж на недвижим имот срещу обезщетение. По силата на предварителния договор дружеството като приобретател на правото на строеж се задължило да изпълни със свои средства построяването на сгради върху съсобствения на ищците недвижим имот, а именно: УПИ № II - 137 от квартал 14 по сега действащия дворищно - регулационен план на гр. С., местността „в. з. Малинова долина П-ра част", целият с площ от 1 800 кв. м., при съседи по титула за собственост: улица, Любомир Маринов, дере и блок на ТКЗС и съседи по актуална скица: улица, У ПИ 1-136, УПИ V-417, да обезщети и предаде на съсобствениците собствеността и владението върху 2/7 идеални части от разгърнатата застроена площ от жилищата, мазета, тавани, индивидуални дворни места на сградите и всички общи части, като получава в собственост цялата останала част от разгърнатата застроена площ на построените сгради в имота. Съгласно раздел II, чл. 1,6. „г" от предварителния договор, ищците като собственици на процесния терен са се задължили след влизане в сила на Протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация да прехвърлят 5/7 идеални части от собствения си недвижим имот на приобретателя.

Впоследствие, на 25.07.2007г., страните по делото са подписали пред нотариус Светлин Микупшнски, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 389 и с район на действие - Софийски районен съд, нотариален акт № 193, том I, per. № 2325, дело № 187/2007 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване на собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен. По силата на нотариалния акт ищците учредяват на дружеството правото на строеж за построяването в гореописания техен имот на масивна вилна сграда „Братята",включваща 7 обособени самостоятелни двуетажни жилища, всяко жилище със самостоятелен вход от северозапад, със зимници и гаражи в сутерените, с по два жилищни етажа и тавански помещения, с обща застроена площ на седемте жилища 360 кв.м. и РЗП на сградата 720 кв.м., предвидена за застрояване в същия имот, съгласно одобрен от главния архитект на район Витоша- СО на 27.07.2005г. инвестиционен проект, БЕЗ правото на строеж за обектите, за построяването на които ищците запазват за себе си и взаимно си учредяват правото на строеж. Съгласно раздел II, т. 1 и т. 2 от нотариалния акт, ищците Т. Л. Ц. и Е. Х. Н. получават правото на строеж за Двуетажно жилище № 5.

Съгласно раздел III от нотариалния акт, приобретателят СД „Етиком - Н. и С." се е задължило за своя сметка да построи и предаде на учредителите на правото на строеж и собственици на терена, указаният по-горе обект (Двуетажно жилище № 5) в завършен вид, с държавно -техническо приемане на сградата и издадено удостоверение за пускане в експлоатация съгласно действащите строителни нормативи, в краен срок до 30.09.2007год. Съгласно постигнатата в раздел III от нотариалния акт договорка между страните, всички останали клаузи на предварителния договор от 25.03.2005 г. относно начина на строителството, вида и обема на довършителните работи за всеки обект, отговорност и санкции, които не противоречат на клаузите на нотариалния акт, запазват действието си.

Поради неизпълнение от страна на приобретателя на правото на строеж СД „Етиком - Н. и С." на строителните дейности в крайния срок по нотариалния акт (30.09.2007 г.), на 11.06.2008 г. страните са подписали допълнително споразумение към предварителния договор от 25.03.2005 г. за прехвърляне на правото на строеж срещу обезщетение, по силата на което Събирателното дружество се е задължило да завърши строителството на всички сгради и обекти в процесния недвижим имот и да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред, в срок до 31.12.2008 год. (чл. 2 от споразумението). Съгласно чл. 4, ал. 1, т.1 от допълнителното споразумение ответното дружество се е задължило да заплати на ищците обезщетение за неизпълнение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) евро за всеки месец забава след посочения по- горе краен срок. От страна на дружеството липсва изпълнение и в дадения допълнителен срок, като строителството не е завършено и сградите не са въведени в експлоатация по предвидения в закона ред и до настоящия момент.

Поради неплащане на предвиденото обезщетение по чл. 4, ал. 1 т.1 от допълнителното споразумение за периода от м.ноември 2010г. до м. юли 2012 г. (включително) в размер на 30 000 евро/по 1 500 евро за 20 месеца/, от страна на Т. Л. Ц. и Е. Х. Н. е предявен по настоящото дело срещу СД„Етиком - Н. и С." и съдружниците в дружеството Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., частичен иск за сумата от 12 800 евро или 25 034.62лв., представляваща част от договореното обезщетение съгласно чл. 4 ал.1 т. 2 от Допълнително споразумение към предварителен договор от 25.03.2005г. за прехвърляне на правото на строеж срещу обезщетение от 11.06.2008г., за претендирания с исковата молба по настоящото дело период- от м.ноември 2010г. до м. юли 2012 г. (включително).

С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците - СД„Етиком - Н. и С." и съдружниците в дружеството Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., оспорват предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан, като без да се оспорват фактическите констатации, изложени от ищците в исковата молба по делото, се възразява че към настоящия момент СД "ЕТИКОМ-Н. и С.", за своя сметка и без съдействие от страна на съсобствениците, е изградило всички обекти, включително и тези на ищците в напълно завършен вид, като задължението на дружеството за тяхното изграждане е изпълнено изцяло.

Отделно са наведени доводи, че претендираната сума е недължима, тъй като договорените клаузи, на която ищците основават претенциите си е абсолютно недействителна на няколко отделни правни основания:

Ответникът поддържа, че процесното Допълнително споразумение от 11.06.2008 год. е абсолютно недействително, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, тъй като липсва каквото и да е правно или фактическо основание за сключването му. Съгласно правната доктрина и приложимия закон, целта на предварителния договор по смисъла на чл. 19 и сл. ЗЗД е поемането на задължение за сключване на определен окончателен договор и уговаряне на основните му клаузи. Следователно, със сключването на обещания окончателен договор, предхождащия го предварителен такъв загубва своето правно и практическо значение, като всички права и задължения между страните занапред се уреждат от сключения окончателен договор. В настоящия случай, на 25.07.2007 год. между ответника и Христо Тодоров Ц., Елена Илиева Ценкова, Любомир Тодоров Ц. и Е. Х. Н. е сключен окончателен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен, оформен в Нотариален акт № 193, том I, per. № 2325, дело № 187/2007 год. по описа на Нотариус Светлин Мекушински, per. № 389, с район на действие СРС. Повече от 11 месеца след сключване на окончателния договор обаче, между същите страни е сключено допълнително споразумение, но не към този окончателен договор, а към предварителния договор, който към този момент е загубил своето изначално основание и предназначение. Оказва се, че страните са измените съдържанието на договор, който е прекратен по силата на самия закон, считано от датата на изповядване на нотариалния акт за отстъпване правото на строеж. Предвид изложеното счита, че Допълнително споразумение от 11.06.2008 год. е сключено без основание, като същото на практика изменя правоотношение, което не съществува. Факта, че ищците се позовават на недействително допълнително споразумение, води до извода,че исковата претенция е изцяло неоснователна, т.к. ответното дружество не би могло да има парично задължение, породено в резултат на недействителен договор. Счита, че това е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.

Навеждат се с писмения отговор и други съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че след внимателна преценка на разпоредбите на сключеното между дружеството и Х. Ц., Е. Ц., Л. Ц. и Е. Н. Допълнително споразумение от 11.06.2008 год. се установява, че част от договореностите са абсолютно недействителни. В тази връзка на основание чл. 131 ал. 2 т. 5 от ГПК, е направено възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 4. ал. 1 от Допълнителното споразумение, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 и чл. 26 ал. 2, предл. 2 и 4 ЗЗД, която договорна клауза е основанието за паричната претенция на ищците, респ. за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение в тяхна полза. Именно позоваването на абсолютната недействителност на цитираната договорна клауза е еснованието за правното възражение, че ответното дружество няма каквото и да е парично задължение към ищците, основано на нищожната уговорка за заплащане на обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение, вместо отговорността по Раздел V, т. II от предварителния договор с дата 25.03.2005 год. страните се съгласили приобретателят да заплати на Учредителите обезщетение, за всеки от обектите, предмет на учреденото право на строеж, както следва: за Х. Т. Ц. и Е.И. Ц., собственици на двуетажно жилище № 4- 1 500 Евро /хиляда и петстотин/ за всеки месец; за Л. Тодоров Ц. и Е. Х. Н., собственици на двуетажно жилище № 5- 1 500 Евро /хиляда и петстотин/ за всеки месец. Логическото и систематическо тълкуване на тази договорна клауза сочи на извода, че по съществото си, разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Споразумението всъщност въвежда предварително определено и дължимо обезщетение-неустойка, за неточно изпълнение на договорните задължения на приобретателя, което в случая се регламентира от общата правна норма на чл. 92 ЗЗД. Така, изричния текст еднозначно и недвусмислено сочи, че в полза на собствениците на Двуетажни жилища № 4 и № 5 се дължи солидарно обезщетение в размер на 1 500 Евро поотделно за всеки месец забава. Съгласно константната и задължителна за правоприлагането практика на ВКС при сделките, регулирани от ТЗ, свободата на договоряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на правото интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Израз на този принцип в правовия ни ред е принципът на недопустимостта на неоснователното обогатяване (чл.55-59 ЗЗД). В настоящия случай, с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение страните са договорили конкретна стойност на дължимо обезщетение /неустойка/ - 1 500 Евро, за всеки месец забава от определения краен срок. Следователно, страните не са ограничили или лимитирали под никакво условие, абсолютна стойност и период начисляването на неустойка за евентуално неизвършване на договорените СМР в указания срок - 30.09.2008 год.. Позоваването на този текст от Споразумението от страна на учредителите в настоящото гражданско производство обаче налага извършване на анализ и преценка на действителността на тази договореност. Счита се, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното сдпоразумение е недействителна — нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД- поради накърняването на добрите нрави.

Поддържа се в писмения отговор по делото, че процесното допълнително споразумение по съществото си представлява търговска сделка по см. на чл. 1 ТЗ, предвид факта, че страна по същото е търговец, действащ в рамките на предмета на си на дейност, упражняващ обичайното си търговско занятие. Приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се отрече независимо от въведената с чл.309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност. Макар търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на обогатяването на кредитора, чрез получаване на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на сделките. Изложеното позволява да се приеме, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД. Въпросът дали неустоечното съглашение излиза извън пределите на нравствено допустимото поради липсата на уговорена горна граница или на краен момент на начисляване /какъвто е случая/ не може да има еднозначен отговор, а следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се съобрази налице ли е огромен номинален размер на неустойката, превишава ли тя многократно действителните вреди на кредитора или нарастването й е неудържимо. В конкретния случай, в полза на ищците Т. Ц. /като наследник на Любомир Ц./ и Е. Н. е договорено месечно обезщетение /неустойка/ в размер на 1500 Евро, без какъвто и ла е краен срок или абсолютен размер. При тези данни, се налага извода за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 4, ал. 1 от Споразумението. Противоречието й с добрите нрави в конкретния случай произтича, както от липсата на краен момент на начисляване, така и от помесечно определения й размер от 1 500 Евро /3000 Евро общо за всички съсобственици/ за всеки просрочен месец, при който набраната неустойка за забава само за една календарна година надвишава общия размер на договорените СМР. Очевидно е, че неудържимото нарастване на сумата не се намира в пряка зависимост от периода на забавата — т.е., то не е обусловено от поведението на длъжника, което води до извода, че така договореният й размер сочи на несправедливо по съдържание съглашение, създаващо предпоставка за превръщането на неустойката в средство за неоснователно обогатяване, а не цели проявлението на основните й функции -обезпечителна и наказателна. Неоправдаността на обезщетението от морална и практическа гледна точка ясно личи и от факта, че процесиите имоти са в напълно завършен вид /без да са въведени по официален ред в експлоатация, поради умишлено създадените пречки от ищците/ и въпреки този факт, Х. и Е. Ц. претендират обезщетение в пълен размер, каквото би се претендирало и при незавършено строителство и дори при липса на такова. При така изложените данни е ясно, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от допълнителното споразумение не само, че няма обезщетителен характер, но и се превръща в противоречащо на добрите нрави средство за облагодетелстване на страна по договора. Това, от своя страна сочи на недействителност на клаузата, тъй като нашия правопорядък санкционира противоречащите на добрите нрави съглашения, признавайки тяхната абсолютна недействителност.В подкрепа на горните съждения се цитира практика на ВКС на РБ дадена в Решение № 16/16.06.2009 год., по т.л. № 430/2008 год.., т.о.. Решение № 218 от 27.03.2007 г. на ВКС по т.л. № 750/2006 г.. ТК. I т.о.. Решение 173/15.04.2004 г., по т.д. № 788/2003 год.. Решение № 561/06.10.2004 год, по г.д. № 1885/2003 год., на ВКС.

Отделно са навадени възражения и на друго правно основание- твърди се, че са налице и други основания за прогласяване недействителността на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение. От тълкуването на текста на цитирания документ, от неговото предназначение и воля на страните се установява безспорно, че това споразумение е неразлелна част от сключения на 25.03.2005 год. Предварителен договор за прехвърляне право на строеж срещу обезщетение, като същото има за предмет изменение на първоначалните договорености между страните. При съпоставка на страните, сключили Предварителния договор и последвалото го допълнително споразумение обаче се установява явната неидентичност на съдоговорителите. От една страна е безспорно, че Предварителния договор е сключен между СД "ЕТИКОМ—Н. И С." — като приобретател и лицата Х. Т. Ц. и Л. Т. Ц.- като собственици учредители. Впоследствие обаче, допълнителното споразумение към този договор от 11.06.2008 год. е сключено освен от изброените страни и от неучастващи в първоначалния договор лица — Е. И. Ц. и Е. Х. Н.. На практика се оказва, че ищцата Е. Н. е договорила /с благоприятни за себе си последици/ изменение на Предварителен договор, по който въобше не е страна, като липсва каквото и да е договорно или законово основание за встъпването й в правата по предварителния договор или правоприемство по същия. При тези обстоятелства счита, че между събирателното дружество и ищцата Е. Н. на практика е постигната договореност /съглашение/, по което липсва предмет и основание, тъй като с цитираното лице СД "ЕТИКОМ — Н. И С." никога не е сключвало предварителен договор за отстъпване право на строеж. Следователно, именно защото предварителния договор е сключен единствено от Х. Ц. и Л. Ц., разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение е абсолютно недействителна по отношение съдоговорителите Е. Н. — ищца по настоящото дело и Е. Ц., тъй като спрямо тях липсва предмет на договаряне и основание за сключване на каквото и да е споразумение.

С писменимя отговор се иска от съда отхвърляне на исковата претенция и заплащане на направените разноски по делото. Не се възразява срещу приемането на представените от ищеца доказателства.

В исковата отговор от ответниците- СД„Етиком - Н. и С." и съдружниците в дружеството Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, поради преюдициалност и до приключване с влязло в сила решение, по образувано и висящо между същите страни гражданско производство по гр.д. № 81/2011г. по описа на ОС Б., като се твърди че същото се води между същите страни и има идентичен предмет, макар и да е с правно основание – предявен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. В подкрепа на това твърдение са представени с писмения отговор – друга искова молба от Т. Л. Ц., с ЕГН *, с адрес гр. С., ЖК „Надежда 2", бл. 270, вх. Е, ап. 119 и Е. Х. Н., с ЕГН *, с адрес гр С., ЖК „Надежда 2", бл. 270, вх. Е, ап. 119, чрез адвокат А. С. Ч., съдебен адрес гр. С., бул. “. Д. № 11, . 6, срещу СД "ЕТИКОМ-Н. и С.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. “. Босилков" № 3, представлявано от Е. Ж. Н., и срещу съдружниците в събирателното дружество-физическите лица Ж. С. Н., ЕГН * с адрес гр.Б. ул.”. Босилков" № 3, и Е. Ж. Н., ЕГН *, с адрес гр.Б. ул.”. Босилков" № 3, по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяването на вземането за сумата от 15 000евро, както и решение на първоинстанционният съд по образуваното гр.д. № 81/2011г. по описа на ОС Б.. Твърди се, че производството по другото гражданско дело не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, тъй като срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба, поради което производството по него е висящо.

Становищата на страните по делото към настоящия момент, ведно с изложените фактически основания в исковата молба по настоящото дело и нейния петитум, дават възможност на съда да изведе правното основание на предявения иск, като при тази си дейност съдът не е длъжен да се съобразява с посоченото в исковата молба правно основание. Видно е, че исковата претенция е основана на разпоредбата на чл. 4 ал.1 т. 2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008г., сключено между страните по делото, в която същите са договорили заплащане на обезщетение за забава от страна на изпълнителят, при строителството на всеки от строителните обекти, за периода след 30.09.2008г., като неговия размер е определен на 1 500евро месечно. Доколкото тази договорка е и във връзка с Раздел V т. ІІ от Предварителния договор и се основава на твърдението за забава на изпълнението на строителството на един от обектите, то безспорно е, че исковата претенция по своята правна същност е частичен иск за обезщетение/неустойка/, дължима при неточно/забавено/ изпълнение от страна на строителя, което се регламентира от разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД.

Искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, направено с отговара на исковата молба следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице обвързваща сила и обуславящо значение на решението по настоящото дело, от решението по гр.д. № 81/2011г. по описа на ОС Б.. Внамителния анализ на двете дела дава основание за извода, че същите нямат идентичен предмет, тъй като исковата претенция по двете дела, макар и еднакво правно основание, има за предмет различни времеви периоди.

С отговора на исковата молба са наведени правни доводи, че сключения договор между страните по делото е търговски по смисъла на чл. 286 от ТЗ, като производството по делото следва да се развие по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – уреждаща гражданското производство по търговски спорове.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск изведен от фактическите твърдения в исковата молба и представените към нея доказателства счита, че същия е с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.

След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на предявения за разглеждане пред съда иск, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото. Безспорно е, че е предявения иск визира правоотношение между субекти единият от които е събирателно дружество, като е сключена търговска сделка, а исковата претенция се основава на искане за обезщетение за закъсняло изпълнени на задълженията на събирателното дружество, търговски субект съобразно ТЗ при правоотношенията си с другите търговци или физически лица, тогава когато се касае за правоотношения свързани с предмета на дейността на събирателното дружество. Следователно възникналото между дружествата правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските спорове.

След като прие писмения отговор от СД„Етиком - Н. и С." и съдружниците в дружеството Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., депозиран в установения от закона срок и подаден от оправомощеното лице- ответник по делото, следва да бъде изпратен препис от него на другата страна, като на ищеца бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването на отговора, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, с която може да поясни или допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи доказателствените си искания по делото.

Следва да бъде указано на ищеца, че в срока на допълване на исковата молба, може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да представи и посочи нови доказателства, които не е могъл да посочи в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.

Съдът на основание чл. 140 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 234 от ГПК, приканва страните към постигане на извънсъдебна или съдебна спогодба по делото, като пояснява че съдебната спогодба може да бъде одобрена в съдебното заседание по делото при условията и по реда предвиден в разпоредбата на чл. 234 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 372 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА производството по настоящото дело да се развие по реда на Глава 32 от ГПК - “Производство по търговски спорове”.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от писмения отговор от СД„Етиком - Н. и С." и съдружниците в дружеството Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., на ищците по делото.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЦИТЕ в двуседмичен срок от получаването на съобщение за настоящото определение, да депозират по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 272 от ГПК, с която да пояснят и допълнят първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведат всичките си фактически твърдения и изчерпят доказателствените си искания по делото.

УКАЗВА НА ИЩЦИТЕ че в срока на допълване на исковата молба, може да се измени предявения иск, да се привлекат трети лица и да се предявят искове срещу тях, да се поиска от съда да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да се представят и посочат нови доказателства, които не са могли да бъдат посочени в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 81/2011г. по описа на ОС Б., поради липса на идентичност на предмета на двете дела и липса на обусловеност на едното от другото.

ПРИКАНВА на основание чл. 140 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 234 от ГПК, страните към постигане на извънсъдебна или съдебна спогодба по делото, като пояснява че съдебната спогодба може да бъде одобрена в съдебното заседание по делото при условията и по реда предвиден в разпоредбата на чл. 234 от ГПК.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :