№ 568
гр. Сливен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230102490 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124 от
ГПК и чл. 439 от ГПК за недължимост на сумата от 5901,13 лв.
В исковата молба се твърди, че работодателят й „Динамо Сливен“ АД са
получили съобщение с изх. №1959/09.05.2023г. от ЧСИ Трифон Димитров с
рег. № 801 с район на действие БОС за наложен запор на трудовото му
възнаграждение във връзка с образувано срещу него изп.д. №192/2020 г.
Сочи, че след това е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното
дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради изтекла погасителна давност. С
писмо от 28.08.2023 г. ЧСИ е уведомил, че ищецът е солидарен длъжник по
това производство по изпълнителен лист, издаден на 08.07.2013 г. по ч.гр.д. №
557/2013 г. по описа на РС-Карнобат. Твърди се, че на 28.08.2020 г. с Поканата
за доброволно изпълнение е получено уведомление, че е наложен запор на
банковата сметка. Посочват се сумите, по които ищцата е осъдена да заплати в
качеството й на солидарен длъжник на кредитора цесионер. Считат, че
задължението по издадения изпълнителен лист е погасено по давност. Сочат
конкретика, състояща се в това, че изпълнителните листи са издадени на
08.07.2013 г., по които е образувано изпълнително дело № 192/2020 г. по описа
на ЧСИ Димитров с район на действие БОС, като на приложенията към
поканите за доброволно изпълнение няма отбелязвания, от които да е видно
дали са съществували преди това образувани изпълнителни дела и
изпълнителни действия, които да прекъсват давността и кога е било
последното изпълнително действие.
Твърди се, че дори и да е имало някакви изпълнителни действия, то
задължението е погасено по давност, тъй като от датата на издаване на
1
изпълнителните листи - 08.07.2013 г. до датата на образуване на настоящото
производство 19.09.2023 г. е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД абсолютна
10 г. давност. В тази връзка счита, че е изтекла кратката и абсолютната
погасителната давност.
Постъпил е отговор при условията на чл. 131 от ГПК от ответната
страна, с който считат иска за допустим, но неоснователен. Считат, че
съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. изпълнителното дело е имало висящност на
процеса и затова считат, че давността на вземането не е текла до
постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. Излагат
се подробни възражения, относно това че давността е била прекъсвана. Счита,
че следва да се прилага ППВС №3/18.11.1980 г., чиято постановка е, че
давността на вземането не е текла до постановяване на ТР №2/2013г. от
26.06.2015г. Задължителното тълкуване на ППВС №3/18.11.1980 г. отпада едва
от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което
Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела,
образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС, не е
текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД. Давността
за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г. на 04.06.2016 г. между
„Райфайзенбанк България“ ЕООД и „Еос Матрикс“ ЕООД бил сключен
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ по силата, на който вземането
срещу Денчо Митев и Р. Митева, произтичащо от Договор за потребителски
кредит от 19.01.2011 г. е придобито от „Еос Матрикс“ ЕООД.
Сочат, че на 22.11.2019 г. е депозирана молба за изтегляне на
изпълнителния лист и за прекратяване на делото, като в срок е поискано да се
образува ново изпълнително дело. Затова считат, че преди изтичане на
предвидения в закона петгодишен давностен срок е образувано изп. дело №
192/2020 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег. № 801 с район на
действие Бургаски Окръжен съд.
Следващото възражение се състои в това, че след образуването на
новото дело регулярно били постъпвали молби, с които са отправяни искания
за конкретни изпълнителни действия спрямо двамата длъжници.
Предприемането на тези действия е довело до прекъсване на давността
на вземанията – наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
Считат, че петгодишния давностен срок в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е прекъснат с
2
предприемане на действията за принудително изпълнение, съгласно чл. 116, б.
„б“ от ЗЗД.
В тази връзка, молят съда да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан. В случай на евентуалност, ако бъде уважена исковата претенция
прави възражение за прекомерност на разноските и моли да бъдат присъдени
такива в минимален размер. Изискано е изпълнително дело № 286/2013 г. и
изпълнително дело № 192/2020 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
В о.с.з. ищцата редовно призована, не се явява. Представлява се от
пълномощник, който моли съда да уважи молбата. Претендира за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество не изпраща представител или пълномощник. С
нарочна молба моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание по чл.
439 от ГПК, във връзка с чл. 124 ал.1 от ГПК с цена на иска 5 901,13лв. за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че тази сума
не се държи, поради погасяването и по давност.
Предвид единственото поддържано основание за недължимост на
сумите ответника следва да установи настъпването на обстоятелствата,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
От представения изпълнителен лист въз основа на който са образувани
двете изпълнителни дела от 2013 г. и 2020 г. се установи и доказа, че съгласно
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК с № 387/08.07.2013 г. по ч.гр.д. № 557/2013 г. по описа на Районен
съд – Карнобат е издадена тази заповед въз основа на която е издаден и
изпълнителен лист от 08.07.20013 г. на базата на който са образувани
приложените по делото две изпълнителни дела, а именно изп. дело №
286/2013 г. образувано на 30.07.2013 г. и прекратено с Постановление на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изх. № 2105/08.04.2020 г. след което е образувано с
молба от 08.05.2020 г. ново изпълнително дело от цесионера – изпълнително
дело № 192/2020 г. по описа на ЧСИ Т. Димитров.
Не е спорно, че двете изпълнителни производства са образувани въз
основа на изпълнителния лист, в който са материализирани дължимостта на
следните суми: сума в общ размер на 5901.13 лв., от които главница в размер
3
на 4985.29 лв., изискуема редовна лихва – 206.64 лв., начислена за периода от
15.10.2012 г. до 16.04.2013 г. вкл. и изискуема наказателна лихва 209,18 лв.,
начислена лихва за периода от 15.11.2012 г. до 04.07.2013 г. включително и
законна лихва за забава за периода от 05.07.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането и разноски в размер на 410.02 лв., от които 108.02 лв.
заплатена д.т. и 302 лв. юриск. възнаграждение по ч.гр.д. № 557/2013 г. по
описа на Районен съд – Карнобат.
Второто изпълнително дело е образувано въз основа на този
изпълнителен лист и въз основа на договора за цесия въз основа между
Райфайзенбанк България ЕАД и ЕОС Матрикс ЕООД като банката е цедирала
вземането си срещу солидарните длъжници сред които е настоящата ищца,
която е посочена в изпълнителния титул на изпълнителния лист от 08.07.2013
г.
От приложените изпълнителни дела се установи и доказа, че по първото
изп. д. №286/2013г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров е образувано, въз
основа на изп. лист по ч.гр.д.№557/2013 г., като същото действително е
прекратено, поради настъпила перемция на посочената по-горе дата.
Съгласно ППВС №3 от 1980 г. давност не тече, когато има образувано
изпълнително дело. Това постановление е изгубило сила, до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2025г. по тълк. дело №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС, където са изложени ясни и подробни аргументи в
тази насока. Следователно по тези дела давността започва да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубила сила ППВС № 3/1980 г.
Следователно в настоящия случай по образуваното изпълнително дело №
2013 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла. От тази дата започва да тече 5
годишна давност, която е прекъсната с образуване на изпълнителното дело
през 2020 г., което е образувано на 08.05.2020 г., тъй като с молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор на
банковите сметки в т. 3 на молбата за образуване на изпълнителното дело.
Давността е спряла да тече на 13.03.2020 г. по силата на чл. 3, ал. 1 т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено
с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, като изтеклата давност от 26.06.2015 г. до 13.03.2020 г.
обявяването на извънредното положение е 4 г. осем месеца и 17 дни. От
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, заради извънредното
положение. Така от 21.05.2020 г. давността е продължила да тече, съобразно
параграф 13 от Закона за изменение и допълнение на закона за здравето и е
изтекла на 03.10.2020 г. т.е. след извършеното първо действие по
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 192/2020 г. видно от
запорното съобщение на лист 54 по делото с изх. № 4347/28.08.2020 г.
Същинското изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запор на
4
28.08.2020 г. е преди датата 03.10.2020 г. когато е изтекла 5 годишната давност.
Следователно претенцията се явява неоснователна, защото е налице
изпълнително действие от категорията на изпълнителните действия, които
прекъсват давността, а именно наложено е запорно съобщение до ищцата по
изп. дело № 192/2020 г. на 28.08.2020 г., поради което налице е и друго
запорно съобщение на 28.02.2020 г. на лист 100 по цитираното изпълнително
дело, които безспорно доказват, че е налице прекъсване на 5 годишната
погасителна давност.
Тези обстоятелства водят до категоричния д.извод, че не е изтекла
предвидената в закона 5 годишна погасителна давност, поради което
предявения отрицателно установителен иск, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса на осн. чл. 78 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответното дружество сумата от 200 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. В. К., ЕГН ********** от гр. С., кв.
"Д.", бл. ., вх. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С., ул. Г. С. Р. № ., чрез адв. П. от
АК – Сливен за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост“, ж.к. „Младост4“, пл. „Бизнес Парк – София“ № 1, сграда 15,
вх. А, ет. 4, представлявано заедно и поотделно от управителите Райна
Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, сума в общ размер
на 5901.13 лв., от които главница в размер на 4985.29 лв., изискуема редовна
лихва – 206.64 лв., начислена за периода от 15.10.2012 г. до 16.04.2013 г. вкл. и
изискуема наказателна лихва 209,18 лв., начислена лихва за периода от
15.11.2012 г. до 04.07.2013 г. включително и законна лихва за забава за периода
от 05.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски в размер
на 410.02 лв., от които 108.02 лв. заплатена д.т. и 302 лв. юриск.
възнаграждение по ч.гр.д. № 557/2013 г. по описа на Районен съд – Карнобат,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН ********** от гр. С., кв. "Д.", бл. ., вх. ., ап. .,
със съдебен адрес: гр. С., ул. Г. С. Р. № ., чрез адв. П. от АК – Сливен ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост4“, пл.
„Бизнес Парк – София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано заедно и
поотделно от управителите Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир
5
Иванов Вълчев направените по делото разноски в размер на 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6