Р Е Ш Е Н И Е
град
Ловеч, …………… 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, в присъствието на
прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНОХД
№ 180 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 9/19.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 244/2018 г. Тетевенският районен съд е признал М.П.П.,
ЕГН ********** *** за виновен в извършване на престъпления по : чл.354 а, ал.5,
във вр. с ал.3 от НК и по чл.343 б, ал.3 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК - и за двете, като го е осъдил
съответно на глоба в размер на 100 /сто/ лева, за първото и на 3 /три/ месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца, за второто престъпление.
На основание чл.23, ал.1 от НК е
определил на подсъдимия П. едно общо най-тежко наказание измежду така
наложените му, а именно 3 /три / месеца
„лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание и
наказанието „глоба“ в размер 100 /сто/ лева, а на основание чл.23, ал.2 от НК е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание и наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, считано от 06.05.2018 година.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл.59, ал.4 от НК от
така наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, е приспаднал времето, през което подсъдимият М.П.
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 06.05.2018 година.
Произнесъл се е досежно
веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу така постановения съдебен
акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от М.П., чрез
защитника му – адв. К.Ц. от ЛАК в която се развиват оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, сочи, че същата е
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Счита, че още в хода на
досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правата на обвиняемия, изрично посочени от неговия
защитник - адв. Т. ***. Твърди, че в хода на съдебното следствие е бил направен
опит за саниране на тези нарушения, като след настоятелното им искане е била
допусна комплексна съдебно – психолого - психиатрична експертиза. Излага, че
нейното заключение е категорично, че инцидентната употреба на ПАВ /в случая
канабис/, в някакъв предходен момент, по никакъв начин не е повлияла на поведението
на освидетелствания при управлението на МПС към момента на проверката. Твърди,
че тази употреба не е довела до промени в съзнанието му и съответно до опасност
за други участници в движението. Изтъква, че при подзащитния му липсват каквито
и да е обективни данни за наличие на зависимост към ПАВ /конкретно канабис/, а
се касае за инцидентна употреба от любопитство.
Намира това заключение за особено
съществено с оглед противоречивата практика на ВКС. Твърди, че в свое решение,
което са предоставили на ТРС, І НО на ВКС е изложило пространни съображения
защо смята, че при констатиране от контролните органи на шофиране след употреба
на наркотично вещество следва по несъмнен н безспорен начин да се установи, че
приемът му е довел до промени в съзнанието /поведението/ на водача, които са го
направили опасен за движението.
Сочи, че в решения на други
наказателни отделения на ВКС се застъпва становището, че щом законодателят не е
поставил количествени критерии за носене на наказателна отговорност при
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, както е при употребата
на алкохол, то това е израз на разбирането за нулева толерантност към шофиране
след употребата на наркотици, независимо от състоянието на водача.
Излага, че при липсата на
Тълкувателно решение от наказателната колегия на ВКС, което да уеднакви
съдебната практика, тяхното становище е, че дотогава следва да се прилага
по-благоприятното за обвиняемия /подсъдимия/ разбиране относно необходимостта
не само формално да е установено управлението на МПС след употреба на
наркотично вещество, а и тази употреба да е повлияла по такъв начин на водача,
че да е дала негативно отражение върху съзнанието и поведението му, правейки го
опасен както за самия него, така и за останалите участници в движението, като
във всички случаи се съобразяват и данните за личността на водача.
Твърди, че към настоящия момент не са наясно с изводите
на съда както по отношение на доказателствата, въз основа на които обосновава
осъдителната си присъда, така и относно искането на защитата за прилагане
универсалната разпоредба на чл.9, ал.2 от НК по отношение обвинението за
престъпление по чл.354 а от НК - държане на 1.7 гр. канабис на стойност 10.50
лева, както и искането за прилагане на по-благоприятната за подсъдимия съдебна
практика на ВКС по обвинението за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, тъй
като не разполагат с мотивите.
В заключение моли съда да приеме,
че жалбата е основателна, да отмени обжалваната присъда като неправилна,
необоснована и незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае подзащитния
му за невинен и по двете му повдигнати обвинения.
Срещу обжалваната присъда е
постъпило и писмено становище от другия защитник на въззивника М.П. – адв. В. ***,
в което се развиват оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата,
сочи, че решаващият съд се е съобразил със съдебна практика единствено на ІІІ
НО на ВКС, за която счита, че не кореспондира с конкретния случай, излага
аргументи в тази връзка. Счита, че неправилно ТРС не е кредитирал допуснатата
от него психологично - психиатрична експертиза. Предлага на настоящата
инстанция да признае подзащитния й за невиновен и по двете му повдигнати
обвинения.
Срещу горецитираната жалба е
депозирано възражение от Вена Стефова - прокурор в РП – Тетевен, в което сочи,
че намира жалбата за неоснователна. Излага, че както в разпоредително заседание,
при съдебните прения, така и в жалбата защитата твърди, че е налице
противоречива съдебна практика на ВКС, относно това, че е необходимо да се
изследва как употребата на наркотичните вещества е повлияла на управлението на
МПС от страна на подсъдимия. Счита, че не е налице противоречива практика, още
повече такава, която, според мнението на защитника ще доведе до задължително
тълкувателно решение на ВКС. Изтъква, че изводите в тази насока, които адв. Ц.
прави са изключително в сферата на пожеланията и евентуално „де леге ференда”.
В тази връзка се позовава и посочва възможно най-новите решения на ВКС, а
именно Решение № 4/11.05.2018 г. по н.д. № 1244/2017 г. на ІІІ НО и Решение № 81/15.05.2018
г. на ВКС по н.д. № 237/2018 г. на ІІІ НО, от които категорично е видно, че
становището на ВКС е, че „престъплението по чл.343 б , ал.3 от НК не е резултатно,
а формално, на просто извършване и за съставомерността му не се изисква
настъпването на конкретен престъпен резултат, излага аргументи в тази връзка.
По отношение искането за
обвинението по чл.354 а, ал.5 във вр. с чл.354 а, ал.3, т.1 от НК да се приложи
чл.9, ал.2 от НК - малозначителност или явна незначителност на обществената
опасност на деянието, намира, че същото е необосновано. Сочи, че сравнително
ниската стойност на намерения наркотик /обществената опасност на деянието/ и
положителните характеристични данни на подсъдимия П. /обществената опасност на
дееца/ са били отчетени, поради което обвинението е квалифицирано във вр. с чл
354 а, ал.5 НК- деянието е маловажен случай.
В заключение намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и предлага на въззивана инстанция да я потвърди.
В съдебно заседание въззивникът М.П.,
редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Т.. Заявява, че поддържа
казаното от защитника, че не е престъпник, че инцидентно е употребил наркотично
вещество за да „види какво е”, като тази случка много го е променила. Моли съда
да бъде оправдан.
Процесуалният представител на
въззивника заявява, че поддържа изцяло жалбата против присъдата на основанията
изложени в нея, като преповтаря същите пред настоящия състав. Релевира
допълнителни доводи касаещи достоверността на показанията на полицейските
служители – свидетелите П.и В.и по-конкретно противоречията между показанията
им депозирани по време на ДП и по време на съдебното следствие, както и това,
че същите не кореспондират със заявеното от
св. Й.Й..
В заключение моли настоящия
състав да отмени изцяло присъдата на РС-Тетевен и постанови нова, с която да
признае подсъдимия М.П. за невиновен и по двете обвинения.
Окръжна прокуратура - Ловеч,
представлявана от зам. окръжния прокурор Димитър Димитров дава становище да
бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция
като правилна, законосъобразна и справедлива, развива съображения в тази
връзка.
Въззивната инстанция, като съобрази
постъпилата жалба, становищата на страните
заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен, и след
като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното :
Въззивникът М.П. е роден на *** ***., неженен,
средно образование, неосъждан, служител в „Сайтел България” ЕООД, студент е във
Варненския Икономически университет и като такъв се обучавал по програма
„Еразъм” в Италия. П. е правоспособен водач на моторно превозно средство.
На дата 06.05.2018 г. въззивникът
П. и св. Й.Й. излезли да се разходят по пътя за м-та „Зъбчето”. Същите били с л.а.
„Ситроен”, модел „С4” с регистрационен номер *****,
управляван от П., а до него на предната дясна седалка се возел св. Й.. По пътя били
спрени за проверка по надлежния ред от патрулен автомобил със светлинен и
звуков сигнал от свидетелите Т.В.и П.П.- служители на РУ на МВР - гр.Ябланица
при обхода на района в м-та „Драгоица”, землището на гр.Ябланица - път LOV
При проверката св. П.П.поискал
документите на водача П., за да му бъде извършена проверка, които последният предоставил.
Била извършена проверка на автомобила, като се установило, че същият не се
издирва, след направена справка било установено, че П. и Й. нямат
криминалиетически регистрации. Св. В.при проверката се усъмнил, че водачът
използва марихуана, помолил го да си свали очилата и забелязал, че очите му
били зачервени, бил нервен, зениците му били разширени, пулсът му на врата буквално
„щял да изскочи” /л.69/.
В хода на проверката на
полицейските служители им направило впечатление, че на задната седалка, зад
водача, има оставено зимно яке, те попитали водача на кого е якето и след като
той им отговорил, че е негово, свидетелите накарали въззивника да извади всички
вещи, които са в джобовете му. П. извадил калъф за очила от единия джоб, който
поставил между двете предни седалки, като това направило впечатление на
полицейските служители. Последните накарали въззивника да отвори калъфа за
очилата. Вътре имало пликче суха тревиста маса и свита цигара с трева /л.69/. В
показанията си св. В.заявява /л.70/, че въззивникът им обяснил, че якето и
калъфа са негови, че намерената тревиста маса също е негова, като дори ги помолил
да я изхвърлят, а св. Й. казал, че знае, че М. имал трева и, че били тръгнали
към някаква местност - „Зъбчето”. Изложеното от св. В.се потвърждава и от
показанията на св. П.П..
След като установили наличието на
наркотично вещество, полицейските служители съобщили на дежурния при ОДЧ, пристигнала
оперативната група, която извършила претърсване и изземване от процесния
автомобил.
Въззивникът П. бил отведен в сградата на РУ на
МВР Ябланица, където св. А.А.му извършил проверка за употреба на наркотични
вещества по надлежния ред с техническо средство Дрегер „Drug Check 3000”- ARKJ
0231, REF № 8325554. B показания си св. А.подробно описва как се извършва
пробата с дрегера и, че техническото средство отчело наличието на
тетрахидроканабинол в слюнката на П.. При вземане на пробата присъствал и св. П.И./л.88/,
който присъствал при съставяне на протокола /л.21/ от ДП.
На въззивника бил съставен АУАН, бл.
№ 112349 и издадени талони за медицинско изследване с №, № 0004428 и 0004429,
като същият отказал да даде кръвна проба за изследване и урина и написал
собственоръчно, че приема показанията на техническото средство /л.54 от НОХД/, както
и /л.17, л.32 - 34 от ДП/. В показанията си св. А.подробно обяснява, че
началото на проверката е започнала в 14,35 ч и е приключила в 15,20 ч., тъй
като самата процедура се извършвала за повече от половин час.
Видно от изготвеното на ДП заключение
по физико - химическата експертиза /л.37- 40/ иззетото вещество е
тетрахидроканабинол – марихуана, с нето тегло - 1,7555 гр., АК - 17,7 % .
Стойността му, съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. е 10,53 лева.
По искане на защитата по време на
съдебото следствие е била изготвена и съдебно психологично - психиатрична
експертиза /л.106 – 116 от НОХД/, която в т.2 от заключението твърди, че
инцидентната употреба на психоактивно вещество канабис не била повлияла върху
поведението на подсъдимия и управлението на МПС, не била довела до промени в
съзнанието на дееца и останалите участници в движението, липсвали данни за
наличие на зависимост у подсъдимия към психоактивни вещества.
Съдът приема за установена тази
фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства.
При така описаната фактическа
обстановка настоящият състав прави категоричния и безспорен извод, че въззивникът
М.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по
чл.354 а, ал.5, във вр. с ал.3 от НК и по чл.343 б, ал.3 от НК.
Тетевенският РС обективно е
събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата,
свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава
изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от
въззивния съд и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени
възраженията направени от защитата, даден е отговор защо последните не се
приемат. На въпроса за авторството в съответствие с изискването на чл.301,
ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на
безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Въззивната инстанция намира за
неоснователни възраженията на защитата касаещи достоверността на показанията на
полицейските служители – свидетелите П.и В.и изтъкнатото в тази връзка, че са
налице противоречия между показанията им депозирани по време на ДП и по време
на съдебното следствие, както и това, че същите не кореспондират със заявеното
от св. Й.Й.. По отношения на главния
факт – авторството на деянията показанията на свидетелите П.и В.са непротиворечиви
и логически последователни, като изцяло кореспондират със заявеното от св. А.А.и
писмените доказателства по делото – протоколи за оглед, претърсване и
изземване, за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и изготвените към тях фотоалбуми. Действително, ако има някакви
противоречия в заявеното от полицейските служители те са несъществени и касаят дребни
детайли – напр. как е бил спрян автомобила управляван от въззивника и
най-вероятно се дължат на времето изминало от извършване на деянията до разпита
им в съдебно заседание.
Този състав на ЛОС изцяло споделя
становището на РС – Луковит да кредитира частично показанията на св. Й., тъй
като същият е близък приятел на подсъдимия и като такъв е заинтересован от
изхода на делото, още повече, че в по-голямата си част заявеното от св. Й. се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства.
Настоящият състав не приема възраженията
на защитата за това, че първостепенният съд не е кредитирал заключението на
допуснатата комплексна психолого - психиатрична експертиза, според заключението
на която инцидентната употреба на ПАВ /в случая канабис/, в някакъв предходен
момент, по никакъв начин не е повлияла на поведението на дееца при управлението
на МПС към момента на проверката, както и, че тази употреба не е довела до
промени в съзнанието му и съответно до опасност за други участници в
движението.
В разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК е застъпено становището, че експертното заключение не е задължително за
съда и за органите на досъдебното производство. Първостепенният съд е изложил
убедителни мотиви защо не е съгласен с посоченото заключение и е отхвърлил
последното, които съображания настоящият състав напълно споделя и няма нужда да
преповтаря. В тази връзка, цитираното заключение нито изключва, нито
разколебава фактическите изводи за употребеното от дееца ПАВ. Според настоящия
състав изводите на експертизата за това дали употребата на канабис е повлияла
на поведението на подсъдимия, дали е променено съзнанието му и как се е
отразило това на шофирането му, не са относими към предмета на доказване по
настоящото дело.
На следващо място, въззивната
инстанция не приема становището на защитата, че в конкретния случай от доказателствата по
делото се установявало, че употреба на ПАВ не е повлияла по такъв начин на
водача, че да е дала негативно отражение върху съзнанието и поведението му,
правейки го опасен както за самия него, така и за останалите участници в
движението, предвид което деянието се явява несъставомерно от обективна страна.
В подкрепа на своето становище защитата цитира Решение № 483/ 17.12.2015 г. по
н.д. № 1488/2015 г. на І н.о. на ВКС.
Посоченото решение е изолиран
акт, нямащ задължителна сила за съда, който противоречи на приетото в Решение №
4/11.05.2018 г. по н.д. № 1244/2017 г., Решение № 81/15.05.2018 г. по н.д. №
237/2018 г. и Решение № 116/08.08.2016 г. по н.д. № 34/2016 г., всичките на ІІІ
н.о. на ВКС. Константната съдебна практика инкорпорирана в горецитираните три
решения на ВКС категорично приема, че за обективната съставомерност на деянието
по чл.343 б, ал.3 от НК е необходимо водачът на МПС да го управлява след
употреба на наротични вещества, тъй като престъплението по чл.343 б, ал.3 от НК
не е резултатно, а формално, на просто извършване и за съставомерността му не
се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. Няма законово
изискване да е досигната определена концентрация на наркотични вещества в
организма на водача, респективно да е възникнала неспособност за управление на
превозното средство. Следва да се има предвид, че след като съществува законова забрана за употреба на
наркотични вещества, на още по – силно основание е забранено да се управлява
МПС след употреба на такива вещества.
Ето защо, настоящият състав
намира изводите на РС – Тетевен по отношение съставомерността на деянието по
чл.343 б, ал.3 от НК за правилни и обосновани.
Въззивната инстанция не споделя доводите
на защитата досежно искането й за квалификация на престъплението по чл.354 а,
ал.5, във връзка с чл.9, ал.2 от НК, или съдът да приеме, че в случая е налице малозначителност
или явна незначителност на обществената опасност на второто извършено от П.
престъпление. Действително, по делото е безспорно установено, че въззивникът е
държал 1.7 гр. канабис на стойност 10.50 лева. Деянието е квалифицирано от РП -
Тетевен във връзка с ал.5 от чл.354 а от НК, а именно като маловажен случай,
което според настоящия състав е правилно, тъй като сравнително ниската стойност
на намерения канабис и много добрите характеристични данни на въззивника са
били отчетени в достатъчна степен от държавното обвинение.
Обстоятелството, че подсъдимият е
извършил още едно престъпление – по чл.343 б, ал.3 от НК е пречка съдът да
приеме, че другото извършено от П. деяние, а именно държане на наркотично
вещество се отличава с малозначителност или явна незначителност на обществената
си опасност.
При служебната проверка на
обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не открива допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Въззивният състав счита, че така
определените от първостепенния съд наказания, при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК – при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства се явяват
справедливи, съответстват на обществената опасност на деянията и на
дееца и чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. И трите наказания са определени към законовия минимум,
правилно са приложенаи разпоредбите на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК относно кумулацията
им.
Настоящият състав споделя извода
на първата инстанция, че дозираната строгост на закона не налага ефективното
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, като целите на
специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати и чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, като в този смисъл Тетевенският
РС е отложил изпълнението му за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид изложените съображения,
въззивната инстанция приема, че следва да бъде потвърдена като правилна присъда
№ 9/19.03.2019 г., постановена по НОХД № 244/2018 г. от Тетевенския районен
съд.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 9/19.03.2019 г., постановена по НОХД № 244/2018 г. от Тетевенския
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.