Р Е Ш
Е Н И Е
№
4
гр.Пловдив, 04.01.2019г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на пети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 600 по описа за 2018г на
Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 194 от 12.07.2018г
по т.д. № 111/2017г по описа на Окръжен съд – П. е ОСЪДЕН Г.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „К." ООД, с ЕИК ***., представлявано от управителя К.Н.Н., с
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. **, ул.„Х.Д."
*, със съдебен адрес *** адв.С.К. САК, сумата от 106 478,52 лева с ДДС
главница,представляваща неизплатена цена по договор за изработка и монтаж на
стоманена конструкция от 10.10.2011г, ведно със законната лихва считано от
депозиране на исковата молба – 22.06.2018г до окончателното изплащане, като е
ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над
106 478,72 лева до претендирания размер от 122 065.80 лева, като
неоснователен.
ОСЪДЕН е Г.Н.Т., с ЕГН **********,
да заплати на „К." ООД, ЕИК ***. сумата
от 21 295,70лв, представляваща
неустойка по договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция от
10.10.2011 година, като е ОТХВЪРЛЕН иска
за разликата над 21 295,70 лева до претендирания размер от 24 413,16лева,
като неоснователен.
ОСЪДЕН е Г.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на „К." ООД, ЕИК ***.
съдебни разноски от 14 530,53лв
по съразмерност.
ОСЪДЕНО е „К." ООД, ЕИК ***. да заплати на Г.Н.Т., ЕГН ********** съдебни разноски в от 632,06лв по съразмерност.
Срещу така постановеното решение, в осъдителните му части за заплащане на възнаграждение
за работа и неустойка е постъпила въззивна жалба от Г.Н.Т.,
ЕГН **********, с оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и
незакносъобразно, както и е постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила.
От ответника „К." ООД, ЕИК ***. е постъпил отговор, в който заявява,
че решението, в обжалваните части, е правилно, валидно и допустимо и моли да
бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция по списък.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и
доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК приема, че постановеното решение е валидно и
допустимо, а след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235
от ГПК приема за установено следното:
Пред окръжния съд ищецът е твърдял възникнали между него и ответника
облигационни отношения от договор за изработка по сключен между тях на 10.10.2011г
договор за възлагане за изработка и монтаж на стоманена конструкция (Договора).
С него „К." ООД е поело задължение да изработи, монтира и транспортира до
базата на Г.Т. метални конструкции: „****" и „А.", находящи се в УПИ **по
плана на гр.П., с посочените размери, за което му се възнаграждение. Според
ищеца работата му е изпълнена точно, като е използвал собствени средства и
материали - метал, стомана, болтове, арматура, рамбалки, метални стълби,
ламарина, арматурни решетки и др., техническо оборудване, ресурс и работна
сила. Конструкцията е доставена до обекта и на 28.09.2012г е била приета от възложителя без никакви възражения и
забележки, за което са съставени двустранно подписани акт обр. 19 №1 от 28.09.2012г. за установяване завършването и
дължимото заплащане на натурални видове СМР, приемо-предавателен протокол за
установяване завършването на натурални видове СМР от 28.09.2012г, допълнителен
приемо-предавателен протокол за доставка и монтаж на материали, сметка №1 за
изплащане на СМР и приложение №1/29.08.2012г. - опис на доставките и
материалите. Предвид приемането на работата изпълнителят счита, че остатъкът от
договореното му възнаграждение от 122 065,80лв с ДДС по сметка № 1 за изплащане
на СМР е станал изискуем, но въпреки
това не му е заплатен от възложителя, който не му е заплатил и уговорения по
Договора задатък в размер на 5000лв. Ищецът заявява, че многократно го е канил да плати, вкл. с нотариална
покана, връчена на 07.04.2017г на Г.Н.Т., ведно с издадена проформа фактура
№**********/31.03.2017г, като му е даден подходящ срок за плащане. След изтичане на срока плащане не е извършено,
поради което възниква и неустоечна отговорност по чл.16 от Договора в размер на
24 413,16лв.
С постъпилия пред окръжния съд отговор от ответника са направени възражения
за изтекла погасителна давност и за възнаграждението за работа и за
претендираната неустойка, поради изтекла 3-годишна давност. Посочено е, че
работата по процесния Договор следва да се счита за приета със съставянето на
акт за приемане на конструкцията образец №14 на 12.05.2012г, т.е. към момента
на предявяване на иска за възнаграждение – 22.06.2017г общата 5годишна давност
е била изтекла. Допълва, че конструкцията е била изградена изцяло към 21.04.2012г
и от тази дата била и последната подписана от него стокова разписка за покривна
ламарина и след тази дата изпълнителят не бил извършвал абсолютно никакви
дейности по Договора.
Посочва, че при изпълнението на договорената работа са били съставени
необходимите строителни документи от строителния надзор за обекта и поради това
работата е приета със съставения акт за приемане на конструкцията образец №14
на 12.05.2012г, но едновременно с това оспорва изпълнението като такова, в отклонение
от първоначално уговорената като количество работа по представените на
изпълнителя инвестиционен и технически проект. Изпълнителят бил одобрил тези
проекти, съгласно които цялата конструкция била с тегло около 25 тона,
следователно общата цена за изработването ѝ следвало да бъде около 45 000
лева без ДДС – цената била посочена в чл.5 като 1,80лв без ДДС за килограм заготовка
и монтаж, като не е била уговорена фиксирана сума, тъй като страните се
съгласили, че при извършването на подобна дейност и независимо от вече
изготвените проекти биха били възможни отклонения от първоначално предвиденото,
в рамките на допустимото +/- 5%. По тази причина цената по договора била
определяема - по 1.80 без ДДС на килограм. Окончателното вложено количество
материал следвало да бъде удостоверено с двустранно подписани стокови разписки,
въз основа на които възложителят заплатил в брой на изпълнителя сума в общ
размер от 35 000лв. За претендираните над тази сума материали между страните
бил налице спор, тъй като според ответника конструкцията не отговаряла на предварително
зададените технически характеристики, съгласно представените на изпълнителя
проекти, като вложените в конструкцията материали надвишавали повече от двойно
материалите, които следвало да бъдат вложени, съгласно представените проекти.
Това на свой ред водело до повече от двойно увеличаване на дължимата цена по
сключения договор. На второ място изпълнителят ползвал материали "втора
употреба", с които най-вероятно същият разполагал и не ги е закупувал за
целите на договора или ги е закупувал на цени много по-ниски от пазарните и за
тях ответникът не бил подписвал стокови разписки. Предвид тази спорове страните
били постигнали съгласие платената до момента сума от 35 000лв да се счита за
окончателно дължимата цена по Договора и до момента на връчване на нотариална
покана нямало спорове. Ето защо от него са оспорени като авторство всички
съставени двустранни документи от 28.09.2012г по окончателно приемане на работата като твърди, че те не
носят неговия подпис, оспорил е и съставени стокови в хода на изпълнение на
Договора стокови разписки.
С подадената пред окръжния съд допълнителна искова молба ищецът е оспорил
всичко, заявено от ответника. Позовал се е на решение на ВКС № 16/28.02.2013г
по т.д. №218/2012г. на II т.о., съгласно което при наличие на спор относно
точния смисъл на договорни клаузи, е необходимо да се извърши тълкуване на
договора, при спазване на предвидените в чл.20 от ЗЗД критерии и да се установи
действителната воля на страните. Посочва, че в чл.4 от Договора е посочено, че „приемането на
изработеното ще се извърши с протокол, неразделна част от този договор" и
този протокол бил съставения помежду им акт образец №19 от 28.09.2012г, ведно с
останалите подписани от същата дата документи по приемане на работата. Страните
не са имали предвид съставяните други актове в хода на строителството по
Наредба №3/2003г, вкл. акт за приемане
на конструкцията образец №14 от 12.05.2012г. След като работата е окончателно
приета на 28.09.2012г, то от този
момент вземането за възнаграждение е изискуемо и започва да тече общата
5-годишна давност.
Според ищеца работата е извършена от него точно
и поради това е съставен акт образец №14 от 12.05.2012г, в който е
удостоверено, че конструктивните елементи на строежа - бетонови ивични основи и
единични стоманобетонови фундаменти, стоманени носещи колони, ригели,
вертикални и хоризонтални връзки, разпонки, греди и столици са изпълнени в
съответствие с одобрените проекти и носещата
стоманената/метална конструкция е в състояние да понесе по време на последващо
изпълнение на СМР, както при експлоатацията му, всички постоянни,
временни и особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна
уредба и било разрешено изпълнението на
довършителните видове работи. Ищецът посочва, че нито в хода на строителството,
нито след това от страна на възложителя са правени възражения за некачествена
работа, а напротив те изрично писмено са се съгласили на 28.09.2012г, че са завършени всички видове
СМР, че са изцяло приети от поръчващия без никакви възражения и поради това той
дължи заплащането им по съставената сметка №1 за изплащане на СМР и
приложение №1/28.09.2012г. - опис на доставките и материалите. Задължението на
възложителя да плати не е обвързано от съставянето от ищеца на фактурата, каквито
уговорки в Договора липсват, поради това вземането е изискуемо дори от него да
не е получена проформа фактура, описана като приложение в изпратената нотариална
покана.
С допълнителния отговор ответникът отново е
направил вече направените в процеса възражения за недължимост на исковите суми,
като твърди, че последното извършено действие от изпълнителя на обекта е от
дата 21.04.2012г, след която никакви строителни работи не са извършвани, не са
закупувани материали, не са съставяни двустранни документи по приемане и
остойностяване на строителни работи от 28.09.2012г, които документи не носят
неговия подпис. Поради това той не дължи възнаграждение и неустойка, вкл. и
поради погасяването им по давност.
Във връзка с направените от страните възражения,
окръжният съд е допуснал и приел пред него техническа, счетоводна и
графологична експертизи, последната от които във връзка с открито производство
по оспорване от възложителя Т. на писмени доказателства. Събрани са и гласни
доказателства като са изслушани трима свидетели, доведени от ищеца,
установяващи изработката на процесната метална конструкция. От всички тях,
както и от приетата графологична експертиза съдът е приел за доказано, че
възложителят е подписал всички съставени на 28.09.2012г документи между
страните, следователно в съответствие с чл.264 от ЗЗД е приел работата без
възражения, каквито по-късно е загубил право да прави. От този момент за него
възниква задължение да я заплати и започва да тече погасителна давност, преди
изтичане на която искът е предявен пред съда.
На следващо място е приел за неосноватени
възраженията за неточно изпълнение на работата, тъй като всички отклонения били
направени по устни уговорки между страните. Приел е, че съгласно приетата
техническа експертиза е вложен повече материал от предвиденото по проект, но
тъй като нямало как да бъде оценено вложеното в повече е възприел дадената от вещото
лице цена от 106 478,52лв с ДДС, изчислена на база приетите по делото проекти -
до този размер е намерил иска за основателен. Върху размера на дължимото
възнаграждение е определил и дължимата неустойка, за всеки просрочен дено, но
не повече от 20% от стойността на работата – 21295,70лв и за този размер е
уважил и втория иск.
Недоволен от решението е останал Г.Т., който отново оспорва да е присъствал
и да е подписал съставените на 28.09.2012г писмени документи. В тази връзка
заявява, че е оспорил приетата пред окръжния съд графологична експертиза и е
поискал назначаването на повторна или тройна експертиза, но искането му не е
било уважено и иска извършването ѝ пред въззивната инстанция. Оспорва дължимото
от него възнаграждение и по размер, като счита, че след като сдъът е приел, че
той дължи сумата от 106 478,52лв с ДДС
от нея следва да приспадне вече платените 35000лв, както и оспорва от него да
се дължи данък добавена стойност. Оспорва и извършените в техническата
експертиза изчисления от вещото лице, което е остойностило и материалите по
чертежи № 6 и № 8, тъй като не може да се установи дали реално тези материали
са вложени и прави искане за експертиза, която да остойности материалите по
двата чертежа. Недоволен е и от присъдената на ищеца неустойка, която е погасена
по давност, тъй като уговореният ѝ максимален размер от 20% от стойността
на работата се достига за 13,33дни – последният от тези дни е последният ден, в
който неустойката следва да се начислява, респ. започва да тече 3-годишната погасителна
давност, а това е три години преди предявяване на иска, следователно същият
вече е бил погасен по давност към момента на предявяването му.
От ответника по жалбата са изложени идентични с
вече изложените от него обстоятелства по договаряне, извършване и приемане на
работата, респ. дължимостта на възнаграждение за извършването ѝ. Оспорил
е становището на жалбоподателя за недължимост на неустойката, която страните са
договорили да се дължи като процент за всеки ден и същата е погасена за период
три години преди предявяване на иска, но е дължима за периода от три години до
предявяване на иска поради това е правилно определена от съда.
Въззивната инстанция намира за установено следното:
Няма спор между страните, че са подписали процесния договор, с който
жалбоподателят е възложил изработка и монтаж на метална конструкция за „****"
и „А.", находящи се в УПИ **по плана на гр.П. по предоставен от него
инвестиционен проект. Няма спор между страните, че в договора и обема работа и
дължимото възнаграждение не са уговорени като твърди количества и суми, а е
предвидено поетапно приемане на работата, респ. плащане – чл.5, 6 и 7 от
Договора. Към договора липсва като приложение конкретен проект, чието
изпълнение жалбоподателят да е възложил, а твърдението му, че се е дължало
изпълнение по като количество вложен материал по представените от него по
делото проекти. Поради това е поискал техническа експертиза, която да
остойности вложеният метал по проектите и е заявил, че стойността на метала е дължимто
от него възнаграждение за работа. От своя страна изпълнителят е твърдят, че е
налице окончателно приемане от възложителя на извършената работа с подписване
на 28.09.2012г между тях на документи, които я индивидуализира като количество
и цена и след като възложителят се е съгласил и приел с подписа си работата
дължи уговореното за нея възнаграждение.
Въззивната инстанция намира, че на първо място следва да се изясни въпросът за извършването на каква
точно работа са се съгласили страните. По този въпрос е противоречива и
взаимноизключваща се тезата на
възложителя - жалбоподател в процеса. По твърденията за възложенато от него
работа се представя Разрешение за поставяне № 5 от 20.08.2011г, издадено от Гл.
архитект Н.М. на Община П. на жалбоподателя Г.Н.Т. на преместваем обект с площ
от 798кв.м. - „А." и „****" в УПИ **по плана на гр.П.. Налице е
легална дефиниция в §5, т.80 от ДР на ЗУТ на термина "преместваем
обект", а именно - обект, предназначен за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Примерни преместваеи обекти са изброени в първата алинея на чл. 56 от ЗУТ, в която се говори за преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни
средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия
градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци,
чешми, фонтани, часовници и други и след това във втората алинея на същата
разпоребна се определя процедурата и компетентните длъжностни лица, натоварени
с контрола по спазване условията за поставянето им.
От друга страна представените по делото инвестиционен проект, фаза
техничеси проект, с обяснителна записка към него, вкл. конструктивни изчисления
и части план безопасност и здраве, енергийна ефективност, ВиК, електро, всички изготвени
в периода 2011г, преди подписване на процесния договор, сочат и се съставят при
извършване на строеж. Това е отразено и в проектите, в които е посочено, че се
издават на оснвание скица с виза за проектиране № 632 от 23.04.2008г на Гл.
архитект на Община П. - арх.Н.М.– л.89 от делото на окръжния съд. Последната
също е представена и приета от окръжния съд – л.445 от делото, ведно със
заявление от жабоподателя за издаване на разрешение за строеж и заявление за
одобряване на инвестиционен проект, към които са представени комплексен доклад
за строеж пета категория.
На трето място за същия този строителен обект от жалбоподателя Т. е
представена количествена сметка на л.92, на която като възложител е посочен не
той, а юридическото лице „Х.С.“ ЕООД.
При така представените писмени доказателства от жалбоподателя, апелативният
съд намира за установено, че от него едновременно се извършва и строеж, пета
категория на основание, издадена му скиза виза за строителство през 2008г и се
поставя преместваем обект въз основа на издадено му разрешение през 2011г, като
и двете са издадени от едно и също длъжностно лице. Само, че разпоредбите на
ЗУТ предвиждат или поставяне на преместваем обект или извършване на
строителство, разбира се, при наличие на изпълнение на законовите изисквания за
това, но не и двете едновременно, тъй като те се подчиняват на различни
законови изисквания и на различен разрешителен режим. Отделен е въпросът при
това положение как на 12.05.2012г за обекта и издаден акт обр.14 за приемане на
конструкция, надлежно съставен от съответните длъжностни лица, в който като
възложител е посочен Г.Т..
След като се представят изключващи се едни други писмени документи, касаещи
строителството на процесния обект,
индивидуализацията на възложената работа от жалботодателя не следва да
се извършва на база тези представени строителни книжа, а на база подписаните
между страните на 28.09.2012г акт обр.19, в който работата е подробно индивидуализиране
по единичини количества и цени и възлиза на 136721,50лв – тук следва да се
отчете допуснатата техническа грешка, констатирана от приетата техническа
експертиза – монтаж на един, а не на два броя стълби, като крайната стойност се
намали с 2000лв. Въз основа на този акт е подписана двустранно Сметка №1, в
която ясно е посочена дължимата обща сума от 136721,50лв, от която са
приспаднати вече платените 35000лв и върху разликата от 101 721,50лв е
начислен ДДС, дължим от крайния потребител, който в случая е жалбоподателя. Получената
крайна сума от 122065,80лв е размерът на исковата претенция за възнаграждение
за работа. Недоказани са възраженията на жалбоподателя, че той не се е съгласявал
и не е изготвял съставените на 28.09.2012г докумени, като двете приети
графологични експертизи дават заклюение, че подписите под документите са
изпълнени именно от физическото лице Г.Т.. Въззивната инстанция отчита и
обстоятелството, че изпълнителят необезпокоявано е извършвал на обекта всички
строителни дейности, без противопоставяне от възложителя, в който смисъл са и
показанията на изслушаните трима свидетели, без те да се опровергават от други
доказателства по делото. Предвид тези обстоятелства съдът намира, ответникът с трайните
си фактическите си действия е демонстрирал приемане на всички, извършени от изпълнителя
работи, независимо от обратното му становище по делото. В същия смисъл са и
дадените разрешения в съдебната практика - решение № 57 от 11.09.2017г по т.д.№
3444/2015г по описа на ВКС, I т.о.,
решение № 94 от 09.07.2015г по т.д.№ 2094/2014г по описа на ВКС, II т.о. С факта на приемане на работите, извършено на 28.09.2012г, за него
възниква задължението да плати възнаграждение за тях, уговорено със съставената
двустранна Сметка №1, което от него не е сторено. От тази дата тече и общата
5-годишно погасителна давност, която към момента на предявяване на иска не е
била изтекла. Ето защо правилно окръжният съд го е осъдил да заплати дължимо
възнаграждение и в тази част, но с други мотиви решението му следва да бъде
потвърдено за сумата от 106478,52лв с ДДС. В останалата част до пълния предявен
размер на дължимо възнаграждение, за което искът е отхвърлен, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Предвид установява наличието на дължимо и незаплатено от ответника
възнагражедие за него възниква неустоична отговорност по чл.16 от Договора,
уговорена като дължим процент за всеки ден забава. Поради това действително за
период от три години преди предявяване на иска по чл.92 от ЗЗД той е погасен по
давност, но за периода след това до датата на предявяване на иска, неустойката
е дължима, тя продължава да се начислява за всеки ден, но е в уговорен
максимален размер от 20% от стойността на работите. Възражението на
жабоподателя в обратния смисъл за погасяването ѝ по давност е
неоснователо, а посоченото от него решение № 174 от 16.12.2009г по т.д.№ 292/2009г
по описа на ВКС, II т.о. не разглежда тази хипотеза.
Обжалваното решение следва да бъде потвърлено и в тази част.
С оглед произнасянето от въвзивния съд на ответника по
жалбата следва да бъдат присъдени извършените пред въззивната инстанция съдебните
разноски в размер на 4560лв, дължими от
жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194 от 12.07.2018г по т.д. №
111/2017г по описа на Окръжен съд – П., в ЧАСТТА, в която Г.Н.Т., ЕГН **********
от гр. П. е осъден да заплати на „К." ООД *** сумата от 106 478,52лв
с ДДС, представляваща неизплатена цена по договор за изработка и монтаж на
стоманена конструкция от 10.10.2011г, ведно със законната лихва считано от
депозиране на исковата молба – 22.06.2018г до окончателното ѝ изплащане;
сумата от 21 295,70лв, представляваща неустойка по чл.16 от договор
за изработка и монтаж на стоманена конструкция от 10.10.2011г и сумата от 14 530,53лв
за съдебни разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., ЕГН ********** от
гр. П. да заплати на „К." ООД *** сумата от 4560лв за съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.