О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./.......05.2017
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 19.05.2017г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1445 по описа
за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.248, във вр. с чл.252 от ГПК.
Постъпила е
молба вх. №9303/30.03.2017г. от адвокат П.Т.,*** – пълномощник на ответника В.А.П.,
ЕГН **********,***, с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото
определение №876 от 21.03.2017г. като му се присъдят сторените разноски по
делото в размера, посочен в приложения към подадения отговор на исковата молба
списък по чл.80 ГПК.
Препис от
молбата е връчен на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
В едноседмичния
срок по чл.248, ал.2 от ГПК е депозиран отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на молбата и се иска оставянето й без уважение.
В условие на евентуалност е обосновано възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, като за исковото
производство по чл.422 ГПК, предвид етапа, на който същото е прекратено и
осъществените до този момент процесуални действия, се иска определяне на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.9, ал.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, и то в
минималния размер, а за заповедното производство – да се определи в минималния
размер по чл.6, т.5 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г.
За да се произнесе по направеното искане, съдът взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, с която са предявени специалните положителни установителни искове по чл.422, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответника В.А.П., ЕГН **********,***,
съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в
негова полза по ч.гр.д. №4708/2010г.
на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г. за сумата 151 665,86 швейцарски франка (CHF),
представляваща дължима главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда -
01.04.2010г., до окончателното й
плащане; както и за сумата 26 872,52 CHF, представляваща
неплатена договорна (възнаградителна) лихва,
начислена за периода от 24.09.2009г.
до 31.03.2010г.; както и за сумата 1 360,90 CHF, представляваща
дължими такси по договора.
В условие на
евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените главни установителни искове поради евентуална преценка на съда за
неприложимост на уговорката за
автоматична предсрочна изискуемост, съответно липса
на надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост
на кредитния дълг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, и като твърди, че ответникът следва да се счита
уведомен за изискуемостта на вземанията с връчването
на препис от исковата молба, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, предявява осъдителни
искове за пълния размер на непогасената главница
от 151 665,86 CHF, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, за просрочената и неплатена към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.)
договорна лихва, начислена за периода от
24.09.2009г. до 31.03.2010г., в общ размер на 26 872,52 CHF, както и за дължим такси по договора за кредит в размер на 1 360,90 CHF.
След
приключване на размяната на книжа между страните, с определение
№876/21.03.2017г. съдът е прекратил образуваното исково производство по
предявените главни искове по чл.422 от ГПК, тъй като е приел, че ищецът – цесионер не притежава активна легитимация за воденето на
специалния установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията по издадената по реда на чл.418, във вр. с чл.417, т.2 от ГПК преди извършените цесии заповед за незабавно изпълнение.
Понастоящем
това определение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от заинтересованата
страна – ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София.
Молбата за
неговото допълване чрез присъждане на разноски за производството е подадена от
ответника В.П.,*** срока по чл.248, ал.1 от ГПК, с оглед на което се приема от
съда за процесуално допустима.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК същото се приема и за установено по основание.
Още с отговора
си на исковата молба ответникът е представил списък на сторените разноски, прилагайки
и доказателства за тяхната направа.
Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 12.12.2016г. (л.108), на
адвоката е възложено извършването на правни и фактически действия по т.д.
№1445/2016г., в т.ч. подаване на отговор на исковата молба и допълнителен
отговор, както и осъществяването на процесуално представителство по делото за
защита на правата и интересите на ответника. Посочено е, че предоставяната
адвокатска помощ и съдействие се оказва безплатно в хипотезата на чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, като дължимото адвокатско възнаграждение е
определено в размери от по 10 500 лева за производството по главните и
евентуалните искове.
Съгласно
правилото на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв)
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Същото се определя от съда в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Като има
предвид факта, че производството по делото е прекратено след приключилата
размяна на книжа между страните (като основанието за приетата недопустимост на
образуваното исково производство не е изтъкнато и/или обосновано от ответника,
а е преценено служебно от съда), съответно, че осъществената от ответника
защита по делото се е изразила и приключила с подаването на отговори на
исковата молба (по чл.367 и чл.373 от ГПК), действителната правна и фактическа
сложност на делото на този етап от исковото производство, съдът приема направеното от ищеца възражение за
прекомерност на претендираното от адвоката на
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 10 500 лева за основателно.
С оглед факта,
че от същия са изготвени и подадени само писмени книжа без процесуално представителство
по делото, съдът приема, че възнаграждението следва да се определи в хипотезата
на чл.9, ал.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
цената на предявените искове (в обща левова равностойност към датата на
предявяване на исковете (чл.422, ал.1 ГПК) 245 774,79 лева) същото се определя в минималния
размер от 4 834,12 лева (съответен на ¾ от минималния размер по
чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г. от 6 445,50 лв.).
Именно в този
размер претенцията се цени като основателна и се уважава. В съответствие с
правилото на чл.38, ал.2 от ЗАдв, сумата следва да се
присъди в полза на пълномощника на ответника.
Като
основателна се цени и претенцията за присъждане на сторените разноски в
производството по чл.423 от ГПК. Същите са определени по основание и размер в
определение №2754/19.08.2016г. по ч.т.д. №904/2016г. на Варненски окръжен съд,
т.о., и предвид прекратяването на исковото производство по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и обезсилването на издадената в
полза на кредитора – ищец заповед за изпълнение се присъждат изцяло в полза на
длъжника – ответник.
Третото искане
– за присъждане като сторен разход на адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 6 500 лева се преценява като недопустимо. Видно
от данните по приложеното ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, това искане е било заявено
при сезирането на заповедния съд с молба вх. №66203/12.12.2016г. за частично
обезсилване на заповедта за изпълнение (по отношение непредявените
с иска по чл.422 ГПК вземания по заповедта). Същото е било разгледано и
произнесено от заповедния съд с определение №1237/02.02.2017г. (л.79) , като
молбата за неговото изменение по реда на чл.248 от ГПК е била оставена без уважение
(определение №3500/03.04.2017г. – л.94). Повторното му предявяване в настоящото
исково производство се явява недопустимо и се оставя без разглеждане.
Единствено с
цел пълнота на изложението следва да се посочи следното:
В съответствие
и с разрешенията, дадени в ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство разполага с
правомощието да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта
за изпълнение единствено по отношение на вземанията по заповедта, които са
предявени за съдебно установяване с иска по чл.422 ГПК. По отношение на частта
от вземанията по заповедта, за които кредиторът не е предявил иска по чл.422 ГПК, въпреки възражението на длъжника по чл.414 ГПК, компетентен да обезсили
заповедта, съответно да се произнесе по искането за разноски на дължника е заповедния съд.
Видно е в
конкретния случай, че разноските, които се претендират от длъжника, не са
сторени до образуването на настоящото исково производство и не касаят
осъществени действия по защита на длъжника в заповедното производство срещу
вземанията по заповедта, за които искът по чл.422 ГПК е предявен. Ето защо
произнасянето по това искане не е в компетентността на настоящия исков съд.
Прекратителното определение №876/21.03.2017г. следва да се допълни
в посочения по-горе смисъл, като в частта й, касаеща присъждане на адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер над 4 834,12 лв. до
пълния претендиран размер от 10 500 лв., молбата
на ответника следва да се отхвърли като неоснователна. В частта й, касаеща
присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на
6 500 лв., молбата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените
съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и
чл.78, ал.4 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №876 от 21.03.2017г. по
търговско дело №1445/2016г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, да заплати на В.А.П.,
ЕГН **********,***, сумата 427 лева
(четиристотин двадесет и седем лева), представляваща направени разноски в
производството по ч.т.д. №904/2016г. на Варненски окръжен съд, т.о., на
основание чл.78, ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“
№260, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Т.Т.,***00147690, карта №VAK1416, с адрес
на кантора гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис 1, като пълномощник на В.А.П., ЕГН **********,***, сумата 4 834,12 лева (четири хиляди осемстотин тридесет и четири лева и дванадесет стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр.
с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.
№9303/30.03.2017г. на адвокат П.Т.,*** – пълномощник на ответника В.А.П., ЕГН **********,***,
за допълване на определение №876 от 21.03.2017г. по търговско дело №1445/2016г.
на Варненски окръжен съд, с присъждане на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото за сума над
4 834,12 лева до пълния претендиран размер от
10 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.
№9303/30.03.2017г. на адвокат П.Т.,*** – пълномощник на ответника В.А.П., ЕГН **********,***,
за допълване на определение №876 от 21.03.2017г. по търговско дело №1445/2016г.
на Варненски окръжен съд, с присъждане на разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. №4708/2010г.
на Варненски районен съд, 8 състав, в размер на 6 500 лв. - адвокатско
възнаграждение, дължими в хипотезата на чл.38, ал.2, във вр.
с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с частна жалба, предявена в
едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: