РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1740
гр. Пловдив, 16 август 2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, VІІ състав,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 487
по описа за 2019 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба на А.Б.С., с ЕГН **********, с адрес,***, против
Решение № 2153-15-29/28.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2142-15-15/07.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
– Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт, като се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че решението и
потвърденото с него разпореждане противоречат изцяло на Решение №
1049/24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 6886/2017 г. по описа на
ВАС, както и на Решение на Съда на ЕС по
дело С-103/2013 г. и на решения на Конституционния съд на Република България,
съгласно които правото на труд не може да противоречи на правото на социално
осигуряване. Посочено е, че игнорирането на цитираната съдебна практика от
страна на пенсионния орган води до неправилно определяне началната дата на
отпускане на пенсия с последващо неправилно определяне на индивидуалния
коефициент и размер на пенсията. Претендират се сторените в производството
разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения се
излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. По заявление, подадено на 09.11.2000
г. от А.Б.С. за отпускане на пенсия за ОСВ, е издадено Разпореждане № **********/08.12.2000
г., с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО при навършена възраст 56 години
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.11.2000 г.
Пенсията е отпусната при стаж 16 г. 01 м. от втора категория, 15 г. 06 м. 06
дни от трета категория, 04 г. 08 м. 07 дни - стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО и
общ стаж, превърнат към трета категория 49 г. 08 м. 05 дни, при осигурителен
доход за тригодишен базисен период от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. – 336 480.00
лв. и от 01.01.1997 г. до 31.08.2000 г. – 13 390.72 лв. и индивидуален
коефициент 1.824
/л. 7/.
Със заявление вх. № МП-46323/11.07.2011
г. С. е поискала преизчисление на пенсията, като е представила 4 броя документи
за стаж след пенсиониране /л.
23/. В тази връзка до
жалбоподателката е отправено писмо изх. № 46276/13.07.2011 г., получено лично
на 17.07.2011 г., с което същата е уведомена, че следва да се яви в РУСО
Пловдив за справка, като носи със себе си всички върнати пенсионни документи,
трудов стаж и документ за самоличност /л. 37/.
Вместо да представи изисканите
документи от пенсионните органи, с декларация вх. № МП-46323#1/25.07.2011 г. С.
е оттеглила заявлението за преизчисление на пенсията /л. 38/. Не са налице данни за произнасяне от
пенсионния орган.
6.
Впоследствие, във
връзка с извършен преглед на пенсионните досиета, е преценена необходимост от
установяване на осигурителния стаж на С., като за целта с писмо изх .№
К-1759/21.03.2013 г. е изискано в 7-дневен срок от неговото получаване, което е
сторено на 27.03.2013 г., да бъдат представени всички документи, удостоверяващи
трудовия/осигурителен стаж на лицето /л. 39-40/.
6.1. В отговор с Декларация вх. № К-11759#1 от 29.03.2013 г. лицето е посочило,
че документите за стаж са откраднати заедно с цялата дамска чанта на 13.02.2009
г. Декларирани са периоди и осигурители, при които е положен осигурителният й
стаж до 09.11.2000 г. - началната дата на отпусната й пенсия за ОСВ, както
следва:
- от 1968 г. до 1974 г. в АПК с Труд,
положен на длъжност „касиер – счетоводител“ и „счетоводител;
- от
1974 г. до 1986 г. в РМЗ към „ХФК“ гр. Дупница, положен на длъжност „химик в
химична лаборатория;
- от 1986 г. - в Медицинска
лаборатория към ВМИ Пловдив /л. 41/.
С оглед така декларирания от лицето
стаж, са извършени проверки, изпратени са запитвания и са постъпили отговори,
както следва:
6.2. С писмо до ООА към ТП на НОИ - Пловдив е изискано издаване
на образец УП-13 за времето 1968 г. - 1974 г. за положен осигурителен стаж в
АПК с. Труд.
Входирано е в тази връзка под № МП11759#5/27.09.2013
г. УП-13 № К-11759#2-6780/26.09.2013 г., издадено от ООА при ТП на НОИ -
Пловдив с осигурителен стаж, положен в КЗС с. Труд за времето от 01.01.1969 г.
до 31.12.1973 г. По отношение на 1968 г., както и за периода м.01.1970 г. –
м.02.1970 г., м.12.1970 г., м.01.1974 г. – м.03.1970 г. и м.08.1974 г. –
м.12.1974 г. е посочено, че лицето не фигурира в изплащателните документи,
намиращи се в ТП на НОИ – Пловдив /л. 266/.
6.3.
С писмо изх. №
К-11759#3/23.09.2013 г. от „Балканфарма Дупница“ АД е изискано издаване на
удостоверение УП-3 за осигурителен стаж, положен от С. за времето от 01.01.1974
г. до 31.12.1985 г. или друг период като химик в химична лаборатория в РМЗ към
ХФК гр. Дупница /л.
67/.
С
удостоверение изх. № 844/03.10.2013 г., входирано в ТП на НОИ - Пловдив под №
К-11759#6/07.10.2013 г. осигурителят „Балканфарма Дупница“ АД удостоверява, че
за посочения период лицето не е открито в разплащателните ведомости на
дружеството /л. 69/.
6.4.
С писмо изх. №
К-11759#4/23.09.2013 г. от Медицински университет -Пловдив е изискано да се
издаде образец УП-3 с осигурителен стаж, положен за времето от 01.01.1986 г. до
09.11.2000 г. и образец УП-2 с осигурителен доход за 3 последователни години
през последните 15 г. осигурителен стаж - от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. и
01.01.1997 г. до 08.11.2000 г. включително /л. 71/.
В отговор са депозирани УП-2 №
Р-3046/08.10.2013 г. с осигурителен доход за времето от 01.01.1993 г. до
31.12.1995 г. и от 01.01.1997 г. до 30.09.2000 г. /л.46-47 и л. 73-74/ и писмо № Р-3051/08.10.2013 г.,
издадени от Медицински Университет - Пловдив /л. 48/ и входирани в ТП на НОИ - Пловдив под № К-
11759#7/09.10.2013 г., както и Образец УП-3 № 43/08.10.2013 г. и УП-3 №
40/03.10.2013 г. с осигурителен стаж, положен за времето от 01.01.1986 г. до
09.11.2000 г. /л.
268/ и УП-2 № 4276/07.10.201З
г., издадени от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с осигурителен доход за времето от
01.10.2000 г. до 08.11.2000 г. /л. 49-50/ и
входирани в ТП на НОИ -Пловдив под № К-11759#8/11.10.2013 г.
6.5.
С писмо изх. №
К-11759#9/16.10.2013 г. А.С. е уведомена, че следва да се яви лично в ТП на НОИ
- Пловдив с документ за самоличност за уточнение по пенсионната преписка.
Писмото е върнато като непотърсено от лицето /л. 76-77/.
6.6. С оглед така събраните служебно
документи за осигурителен стаж от съответните осигурители, въз основа на данните
от собственоръчно подадена декларация от А.С. за положения от нея осигурителен
стаж по длъжности и периоди, е установен осигурителен стаж, възлизащ на 18 г.
06 м. 25 дни от трета категория труд, положен за времето от 01.01.1969 г. до
08.11.2000 г. Или иначе казано, не е установен наличният в разпореждането от
08.12.2000 г. осигурителен стаж от втора категория 16 г. 1 м. 0 дни и стаж,
както и такъв, положен по условията на чл. 104, ал.3,5,7 от КСО - 04 г. 08 м.
07 дни, в т.ч. и общ стаж, превърнат към трета категория с продължителност 49
г. 08 м. 05 дни; не е потвърден и декларираният от лицето стаж по саморъчна
декларация от 29.03.2013 г . за периода от 1974 г. до 1986 г. в РМЗ към „ХФК“
гр. Дупница, положен на длъжност „химик в химична лаборатория“.
Към началната дата на пенсията -
09.11.2000 г. е установено, че лицето не доказва да има положен общ стаж,
превърнат към трета категория с продължителност 49 г. 08 м. 05 дни, даващ й
право на пенсия по условията на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, действащи към момента
на отпускане.
При това положение, и с оглед данните
за установен осигурителен стаж от 18 г. 06 м. и 25 дни трета категория труд, е прието
за установено, че за С. ще е налице право на пенсия по условията на чл. 68, ал.
3 от КСО в редакцията до 31.12.2009 г. на 12.10.2009 г. - дата на навършване на
изискуемата възраст 65 г., съгласно която разпоредба през 2009 г. в редакцията
до 31.12.2009 г., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива
при навършване на 65-годишна възраст от жените и осигурителен стаж 15 години,
от които 12 години действителен стаж.
Към тази дата обаче, 12.10.2009 г. -
датата на придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, по отношение на С. е констатирано, че
няма прекратяване на осигуряването, доколкото същата е осигурена до 31.07.2001
г. към МБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив с прекъсвания и към СМДЛ Хронолаб от
01.05.2004 г. до 30.04.2011 г., видно от Регистъра на осигурените лица и
Регистъра на трудовите договори. Първото прекратяване на осигуряването с
осигурителя Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Хронолаб“ след
придобиване право на пенсия 12.10.2009 г. е от 01.05.2011 г.
В тази връзка и на основание чл. 99,
ал. 1, т. 5 от КСО с Разпореждане № **********/ПР-206
от 06.02.2015 г. е отменено разпореждане № **********/08.12.2000 г. и
всички последващи на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив и на А.С. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 01.05.2011 г.
Зачетен е осигурителен стаж, положен
за времето от 01.01.1968 г. до 30.04.2011 г. общо 24 г. 07 м. 15 дни от трета
категория труд по наличните редовни документи за осигурителен стаж, установени
по служебен път, въз основа на декларираните периоди от лицето и по данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (от 09.11.2000 г. до 30.04.2011 г.). Определен е
индивидуален коефициент 0,908 от осигурителен доход за периода от 01.01.1993 г.
до 31.12.1995 г. – 172 006.15 лв., от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. – 4 956
979 лв. и от 01.07.1999 г. до 30.04.2011 г. – 31 864.49 лв. /л. 88/.
6.7.
Срещу това
разпореждане е подадена Жалба вх. № 1012-15-88/12.09.2015 г., с която са
представени доказателства /л.
166-173/, идентични с представените към Заявление вх. №
2121-15-32 от 12.09.2015 г. /л.174-181/,
депозирано в срока по чл. 99, ал. 3 от КСО с искане за изменение на отпуснатата
с разпореждане № **********/ПР-206 от 06.02.2015 г. лична пенсия за ОСВ, а
именно - образец УП-3 № 694/25.08.2015 г. от СБР-НК ЕАД София, филиал Баня за
положен осигурителен стаж за времето от 01.09.1964 г. до 20.03.1965 г. - 06 м.
19 дни на длъжност „клиничен лаборант“ /л. 168 и л. 176/; УП - 3 № 801/10.08.2015 г. от МБАЛ
„Свети Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница за времето от 27.03.1965 г. до 07.10.1965
г. - 06 м. 10 дни, положен на длъжност „клиничен лаборант“ /л. 169 и л. 177/; УП-3 № 10-17-887/24.08.2015 г. от
кметство с. Труд за времето от 11.04.1967 г. до 23.09.1967 г. - 05 м. 12 дни на
длъжност „билетопродавач“ /
л. 170 и л. 178/ и УП-3 №
50/01.09.2015 г. от Медицински университет гр. Пловдив за времето от 22.09.1973
г. до 31.12.1985 г. - 12 г. 03 м. 09 на длъжност „медицински лаборант“ /л. 167 и л. 175/. Представен е и образец УП-2 № Р-2238
от 01.09.2015 г., издаден от МУ - Пловдив за получен осигурителен доход за
времето от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г. и от 01.01.1997 г. до 30.09.2000 г. /л. 171-172 и л.
179-180/.
6.8.
По жалбата на С. и
във връзка с депозираното Заявление вх. № 2121-15-32 от 12.09.2015 г. с Решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив
№ 2153-15-90/12.10.2015 г. е отменено разпореждане № **********/ПР-206 от
06.02.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив и пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1
от КСО за ново произнасяне по представените нови доказателства за стаж и доход,
както и за направения нов избор на три последователни години по реда на чл. 70,
ал. 3 от КСО /л.
182-183/.
6.9.
Това решение е
оспорено пред Административен съд Пловдив, като жалбата е оставена без
разглеждане и производството по образуваното адм. дело № 2789/2015 г. е
прекратено с Определение № 2385/03.11.2015 г., с оглед депозирана от
жалбоподателката С. молба за оттегляне на жалбата /л. 191/.
7.
При това положение, и
с оглед Решение № 2153-15-90/12.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
е постановено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-10/25.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено
разпореждане № **********/ 08.12.2000 г. и всички последващи и на С. е отпусната
лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал.1-2 от КСО, считано от 22.08.2000
г.
Зачетен е осигурителен стаж от 32 г.
01 м. 20 дни от трета категория труд, положен за времето от 01.09.1964 г. до
22.08.2000 г. /л.
195-196/. Установено е от
изисканите по служебен път и представените от лицето документи за осигурителен
стаж, че С. придобива право на лична пенсия за ОСВ на 22.08.2000 г. на основание
чл. 68, ал.1-2 от КСО при сбор от осигурителен стаж и възраст 88 (осигурителен
стаж 32 г. 01 м. 20 дни и навършена възраст 55 г. 10 м. 10 дни). С оглед на
това е прието, че лицето не е удостоверило наличния в разпореждане от
08.12.2000 г. осигурителен стаж от втора категория 16 г. 1 м. 0 дни и стаж,
положен по условията на чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО - 04 г. 08 м. 07
дни, както и общ стаж, превърнат към трета категория с продължителност 49 г. 8
м. 05 дни.
Констатирано е, че С. е представила
със заявление вх. № 2121-15-32 от 12.09.2015 г. УП-3 № 50/01.09.2015 г. от
Медицински университет гр. Пловдив за времето от 22.09.1973 г . до 31.12.1985
г. - 12 г. 03 м. 09 дни на длъжност „медицински лаборант“, т.е. за период и
осигурител, различен от декларирания от нея – от 1974 г. до 1986 г. в РМЗ към
„ХФК“ гр. Дупница, положен на длъжност „химик в химична лаборатория“.
7.1. Междувременно, на 03.02.2016 г. е
входирано Заявление с вх. № 2122-15-2122 от С., с което на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС е
поискано изменение на личната пенсия за ОСВ по Регистъра на осигурените лица за
времето от 22.08.2000 г. до 30.04.2011 г. /л. 200/.
В тази връзка е издадено Разпореждане
№ **********/Протокол № 01064 от 15.02.2016 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ – Пловдив, с което е изменена личната пенсия за ОСВ на основание чл. 21,
ал. 1 от НПОС, считано от 03.02.2016 г. – датата на заявлението, като е зачетен
осигурителен стаж, придобит след пенсиониране, считано от 22.08.2000 г. до
30.04.2011 г. по изрична декларация на С. в подаденото лично от нея заявление и
общата продължителност на осигурителния стаж от 32 г. 01 м. 20 дни е увеличена
на 38 г. 04 м. и 27 дни от трета категория труд /л. 218/.
По жалба на лицето срещу това
разпореждане е постановено Решение № 1040-15-38/17.06.2016 г. на Директора на
ТП на НОИ – Пловдив, с което образуваното производство е спряно до произнасяне
на ПАС по жалба на С. срещу разпореждането от 25.01.2016 г., потвърдено с
решение № 2153-15-111/27.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л. 236/.
7.2.
Постъпила е жалба вх.
№ 1012-15-95/28.03.2016 г. против Разпореждане № **********/Протокол №
2141-15-10/25.01.2016 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив /л. 219-223/, по която Директорът на ТП на НОИ –
Пловдив се е произнесъл с Решение №
2153-15-111/27.04.2016 г. /погрешно посочено в решението, че е от 27.04.2015 г., за
което е допусната поправка на ОФГ с Решение № 1040-15-30/18.05.2016 г. – л.
234/, с което е оставена
без уважение жалбата на С. /л. 228-229/.
Посочено е в решението, че от 01.01.2000 г. влиза в сила КСО, който урежда
цялостното отношение в областта на общественото осигуряване и в тази връзка с §
12, 13 и 14 от ПЗР на КСО се отменя от 01.01.2000 г. Законът за пенсиите. А
съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на КСО, лицата, чиито трудови правоотношения са
прекратени до 31.12.1999 г. и са придобили право на пенсия по отменения ЗП,
могат до 30.06.2000 г. да се пенсионират при условията на отменения закон, ако
това е по-благоприятно за тях. Доколкото разпоредбата не визира вида на
пенсиите, за които се отнася, е прието, че следва да се прилага по отношение на
всички пенсии. Сочи се обаче, че условието да са прекратени трудовите
правоотношения към 31.12.1999 г., се изисква само за пенсиите за изслужено
време и старост по отменения ЗП. Установено е, че С. отговаря на изискванията
за отпускане на пенсия по отменения ЗП – 55 годишна възраст и 20 години
осигурителен стаж, но към 31.12.1999 г. няма прекратяване на трудовото
правоотношение.
7.3. Решението е оспорено от лицето пред
Административен съд – Пловдив /л. 230 и сл./,
по чиято жалба е образувано адм. дело № 1145/2016 г., приключило с Решение №
721/02.05.2017 г., с което е отхвърлена жалбата на С. /л. 248 и сл./.
Това решение е отменено с влязло в
сила Решение № 1049/24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 6886/2017 г. по
описа на ВАС, Шесто отделение, като е отменено и Решение №
2153-15-111/27.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на С. против Разпореждане № ********** по
Протокол № 2141-15-10/25.01.2016 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ –
Пловдив, поправено с решение № 1040-15Зо/18.05.2016 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в решението /л.
252 и сл./.
На първо място ВАС е приел, че
неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО,
включвайки факта на изгубване на пенсионната преписка на С., доколкото то (изгубването
на пенсионната преписка/пенсионно досие) не е посочено като хипотеза в чл. 99,
ал. 1 от КСО за отпускане на нова пенсия, респ. за изменение на пенсията.
Неправилно, според ВАС, административният
орган обосновава отмяната на първоначалното разпореждане за отпускане на
пенсията от 2000 г., наред с изгубването на пенсионното й досие и с обсъждане
на въпроса относно недобросъвестността от страна на жалбоподателката С. при
определяне и получаване на пенсията, като приема, че в случая лицето е
добросъвестно и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на
НОИ – Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната й преписка.
На следващо място е прието, че
неправилно ТП на НОИ – Пловдив е изискало вече представени от жалбоподателката
още през 1999 г. и 2000 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи;
неправилно е прехвърлена тежестта по нейното възстановяване към
жалбоподателката; процедура по възстановяване на старата пенсионна преписка не
е била развита и на практика е отпусната пенсия на основание част от
представените по първоначалната пенсионна преписка документи. В този смисъл се
сочи, че административният орган не е установил целия трудов стаж. Неправилно,
според върховния съд е определен и индивидуалният коефициент в задължителната
му част за времето след 01.01.1999 г., като се сочи, че: „…в случай, че началната дата на пенсията е 12.10.1999 г. следва да
участва доход само до тази дата, а в случай, че началната дата е друга – следва
да участва само доход до тази конкретна дата.“
Според ВАС приложимата правна норма за
определяне началната дата за отпускане на пенсията е чл. 94, ал. 1 от КСО,
действала към датата на постановяване на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане.
Отделно от това, и на основание чл.
99, ал. 3 от КСО, според ВАС, следва и може да се разгледа и искането за
придобития стаж след пенсионирането.
8.
В изпълнение на
влязлото в сила решение на ВАС, е издадено
Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-8/03.05.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, с което е отменено
разпореждане № **********/08.12.2000 г. и всички последващи на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и на А.С. е отпусната лична
пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал.1-2 от КСО, считано от 22.08.2000 г. Зачетен
е осигурителен стаж от 32 г. 01 м. 20 дни от трета категория труд, положен за
времето от 01.09.1964 г. до 22.08.2000 г. /л. 271 и сл./.
8.1.
Разпореждането е
обжалвано от С. с жалба вх. № 1012-15-157/04.06.2018 г. /л. 275/ по която жалба е постановено Решение № 2153-15-142/03.07.2018 г., с
което, като е прието, че разпореждането е издадено на основание чл. 99, ал. 1,
т. 5 от КСО, която разпоредба към датата на издаването му, а именно 03.05.2018
г. не съществува, същото е отменено и пенсионното досие е върнато на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне /л. 279/.
8.2.
По жалба на С. срещу
така издаденото решение е образувано адм. дело № 2258/2018 г. по описа на
Административен съд Пловдив, приключило с влязло в сила Определение №
1574/07.08.2018 г., потвърдено от ВАС с Определение № 11199/25.09.2018 г.
постановено по адм. дело № 11611/2018 г., с което е оставена без разглеждане
жалбата като недопустима и производството е прекратено /л. 281-288/.
9.
И най-сетне, при тази
фактическа обстановка, е издадено Разпореждане
№ **********/Протокол № 2141-15-15/07.11.2018 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. „г“ и чл. 68, ал. 1-2 от КСО, с което е отменено разпореждане № **********/08.12.2000
г. и всички последващи на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
- Пловдив и на А.С. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал.1-2
от КСО, считано от 22.08.2000 г. –
датата на формиране на сбор от навършена възраст и осигурителен стаж – 88, без
да е налице прекратяване на осигуряването, при базисен период от 01.04.1989 г.
до 31.03.1992 г. и от 01.01.1997 г. до 21.08.2000 г. – с индивидуален
коефициент 1.053 и при осигурителен стаж от трета категория 32 г. 01 м. 20 дни.
С разпореждането е направено и
изменение на личната пенсия за ОСВ по чл. 21, ал. 1 от НПОС по заявлението на
жалбоподателката от 12.09.2015 г., съгласно което осигурителният й стаж е
установен на 38 г. 04 м. 27 дни /л. 289 и сл./.
За да достигне до тези изводи органът
на пенсионното осигуряване е приел следното от правна страна:
На основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО административният орган може по всяко време да извърши проверка относно
правомерността на отпуснатата пенсия.
Основанията за изменение или отмяна на
влязло в сила пенсионно разпореждане са уредени в чл. 99 от КСО и най-общо
могат да бъдат определени като факти и обстоятелства, възникнали или установени
след отпускане на пенсията, които са от значение за правото и размера на
пенсията. С промяната в чл. 99 от КСО, считано от 01.01.2017 г. установените в
текста основания, на които може да бъде изменено или отменено влязло в сила
пенсионно разпореждане, са разделени в две групи: по инициатива на пенсионера
или по инициатива на пенсионния орган.
От изисканите служебно документи за
осигурителен стаж от съответните осигурители, въз основа на направената
собственоръчно декларация от С. за положения от нея осигурителен стаж по
длъжности и периоди и данните от Регистъра на осигурените лица е установено, че
жалбоподателката изпълнява условията за пенсиониране за ОСВ на 12.10.1999 г.
при навършена възраст 55 години и положен стаж от трета категория повече от 20
години по чл. 2 от ЗП /отм./, заявление е подадено на 09.11.2000 г.
Съгласно чл. 20 от Правилника за
прилагане за Закона за пенсиите /ППЗП/ - отм., пенсиите се отпускат от датата
на пораждане на правото, ако молбата с необходимите документи е постъпила в
РУСО в едногодишен срок от тази дата.
От 01.01.2000 г. влиза в сила Кодекс
за задължително обществено осигуряване /КЗОО/, впоследствие КСО, който урежда цялостно
отношенията в областта на задължителното обществено осигуряване.
На основание § 2, ал. 1 от ПЗР на КЗОО
лицата, чиито правоотношения са прекратени до 31.12.1999 г. и са придобили
право на пенсия по отменения ЗП, могат до 30 юни 2000 г. да се пенсионират при
условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за тях.
За кои лица и как се прилага
посочената разпоредба, според административния орган, отговор дава Наредбата за
пенсиите /НП/. На първо място, това са лицата, чиито правоотношения са прекратени
през 1999 г. и правото на пенсия се е породило през 1999 г. Ако едногодишният
срок по чл. 20 от ППЗП /отм./ не е изтекъл до 31.12.1999 г. вкл. и заявлението
за отпускане на пенсията е подадено до 30 юни 2000 г., пенсията ще бъде
отпусната с начална дата до 31.12.1999 г. и както правото, така и размерът на
пенсията ще се определят по ЗП /отм./. На второ място, това са лицата, чиито
правоотношения са прекратени преди 1999 г., за които едногодишният срок по чл.
20 от ППЗП /отм./ е изтекъл преди 31.12.1999 г., т.е. до края на 1999 г. не са
упражнили правото си на пенсия по ЗП /отм./. В тези случаи съгласно
разпоредбата на § 5 от ПЗР на НП пенсиите им ще се изплащат от датата на
заявлението. Това право могат да упражнят до 30.06.2000 г.
При това положение е прието, че С.
отговаря на условията на чл. 2, б.“в“ от ЗП /отм./ на 12.10.1999 г. /има
навършена възраст 55 години и положен стаж от трета категория повече от 20
години/. Липсва законово основание за отпускане на лична пенсия за ОСВ от
отменения ЗП, тъй като не са спазени изискванията на § 2, ал. 1 от ПЗР на КЗОО,
няма прекратяване на трудовото правоотношение до 31.12.1999 г. и няма подадено
заявление до 30.06.2000 г.
Заявлението за отпускане на пенсия
лицето е подало на 09.11.2000 г., т.е. не е приложима преходната разпоредба на
§ 2, ал. 1 от ПЗР на КЗОО/КСО и преценка за правото на пенсия се извършва
съгласно действащите разпоредби на КСО за пенсиониране на жените през 2000 г.,
а именно - навършена възраст 55 г. и 06 месеца и сбор от осигурителен стаж и
възраст 88.
С. изпълнява условието на чл. 68, ал. 1-2
от КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст 88 на 22.08.2000 г. /стаж 32 г.
01 м. 20 дни и възраст 55 г. 10 м. 10 дни./ Тъй като заявлението за пенсия е
подадено в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО от придобиване на правото,
пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се отпусне от правопораждащата
дата - 22.08.2000 г. при 32 г. 01 м. 20 дни стаж от трета категория, базисен
период от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г. с доход 23 345.00 лв. и от 01.01.1997
г. до 21.08.2000 г. - 7942.73 лв., т.е. до началната дата, определен е и индивидуален
коефициент 1.053.
Съгласно данни от Регистър на
осигурените лица в НОИ, С. има положен осигурителен стаж след пенсиониране от
22.08.2000 г. до 30.04.2011 г., който съгласно изложените указания в съдебно
решение № 1049/24.01.2018 г. на ВАС, е прието, че следва да се зачете на
основание чл. 21, ал. 1 от НПОС, считано от 12.09.2015 г. по заявление вх. №
2121-15-32/12.09.2015 г., с което лицето е поискало преизчисление на пенсията
си.
След зачитане на допълнително
положения след пенсиониране осигурителен стаж по данни от Регистър на
осигурените лица в НОИ, общият осигурителен стаж на С. възлиза на 38 г. 04 м.
27 д. от трета категория.
С. не е доказала да има положен
осигурителен стаж 16 г. 01 м. от втора категория труд, от трета категория труд
15 г. 06 м. 06 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал.З от КСО 04 г. 08 м.
07дни и общ стаж 49 г. 08 м. 05 дни, както и получен осигурителен доход,
съответстващ на индивидуален коефициент 1.824 по разпореждане № **********/08.12.2000
г., чието съдържание не се потвърждава. Тези обстоятелства, според органа на
пенсионното осигуряване, категорично сочат, че същата е била недобросъвестна
както при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, така и
при получаването й в по-висок от следващия й се размер. Неправомерно получените
суми за пенсия е посочено, че следва да бъдат възстановени от лицето, заедно с
лихвата по чл. 113 от КСО.
10. Недоволна от така постановеното
разпореждане, С. обжалва същото пред горестоящия в йерархията административен
орган, който с Решение №
2153-15-29/28.01.2019 г. го потвърждава. За да постанови този резултат,
Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е възприел мотивите на Ръководителя на ПО
при ТП на НОИ - Пловдив, като е посочил подробно и нормативната уредба,
уреждаща този вид отношения.
Претенцията на С., че преценката на
началната дата на личната пенсия за ОСВ не е съобразена с Решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-103/2013 г. „Сомова“ от 05.11.2014 г., е приета за
неоснователна, като е посочено, че към 12.10.1999 г. пенсиите за ОСВ се
отпускат при спазване разпоредбите на националното законодателство. В подкрепа
на горното е и фактът, че С. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за
ОСВ на 09.11.2000 г., т. е. след 30.06.2000 г. - срокът, визиран в § 2, ал. 1
от ПЗР на КСО.
Във връзка със заявеното желание да
бъде зачетен осигурителен стаж и осигурителен доход, на основание чл. 102, ал.
1 от КСО от датата на пенсиониране до датата на заявлението за отпускане на
пенсия, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е посочил, че с разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-8/03.05.2018 г. е преизчислена личната пенсия за ОСВ по чл. 21, ал. 1
от НПОС за придобит осигурителен стаж след пенсиониране, съгласно данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 22.08.2000 г. до 30.04.2011 г., с
прекъсване и при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3 от НПОС, по заявление
вх. № 2121-15-32/12.09.2015 г., считано от 12.09.2015 г.
Като неоснователно е прието оплакването
на жалбоподателката за несъбиране на доказателства от страна на пенсионния
орган за положен осигурителен стаж в ТКЗС, КЗС и АПК с. Труд за времето от
07.10.1965 г. до 11.04.1967 г., като се посочва, че във връзка с представена
саморъчна декларация от С., с вх. № К-11759#1/29.03.2013 г. за положен стаж АПК
с. Труд в периода 1968 г. - 1974 г., е изпратено писмо до отдел ООА при ТП на
НОИ - Пловдив, за издаване на обр.УП-13, удостоверяващ положеният от нея стаж в
АПК с. Труд. А в отговор е издаден обр. УП-13 № К-11759#2-6780/26.09.2013 г. за
положен стаж в КЗС „Хр. Ботев“ с. Труд, за периода от 01.01.1969 г. до
22.09.1973 г., с прекъсване, зачетен в разпореждане № **********/Протокол №
2142-15-15/07.11.2018 г.
11.
В хода на настоящото
съдебно производство по делото са приобщени адм. дело № 1145/2016 г. по описа
на Административен съд Пловдив, VІІ състав; писмо изх. № 2103-15-5#4/10.04.2019 г. на началника на сектор
„ИДОСД“, отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив, ведно с приложени към същото:
Приемателно-предавателен протокол № 299/14.02.2007 г., Опис на делата на КЗС
„Христо Ботев“ с. Труд, Писмо изх. № 23/09.01.2007 г. на Кметство с. Труд,
Протокол от 21.07.2016 г. за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение, Протоколи от 12.07.2018 г. 13.07.2018 г. за унищожаване на неценни
документи с изтекъл срок на съхранение, Предложение до постоянно действащата
комисия при ТП на НОИ – Пловдив; Протокол на заведените в управлението
заявления за дата 09.11.2000 г. /л. 322 и сл./.
ІV. За правото:
12.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
13. Както вече бе казано, оспореното Разпореждане
№ **********/Протокол № 2141-15-15/07.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е издадено на основание чл. 99, ал. 1, т.
2, б. „г“ и чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
В тази връзка е необходимо да се
съобрази следното:
Според разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите
и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което
се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или
възстановяват пенсиите и добавките към тях, е
индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административноправен
въпрос. Този акт има като правна последица възникването на конкретни права и
задължения за страните по административното правоотношение.
КСО не сочи, кога един административен
акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144
от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст
правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по
административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за
обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана
възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила
разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Именно преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства
върху разрешения по вече приключилото производство въпрос осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила
административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта.
Именно защото се посяга на стабилитета
на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно отпусната пенсия – чл. 99,
ал. 1, т. 2, б. “г“, от КСО. Точно тази хипотеза е установена от
органите на НОИ в хода на развилото се административно производство.
14. На следващо място се констатира, че
на А.Б.С. с Разпореждане № **********/08.12.2000 г. (лист 7 по делото), на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО
при навършена възраст 56 години и 0 месеца е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 09.11.2000 г. Размерът на пенсията е
определен при осигурителен стаж от втора категория труд - 16 г. 01 м. и 00 дни
и от трета категория труд – 15 г. 06 м. 06 дни, осигурителен стаж по чл. 104,
ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КЗОО – 04 г. 08 м. 07 дни, общ стаж по чл. 104 от КСО
превърнат към трета категория труд - 49
г. 08 м. и 05 дни, осигурителен доход за тригодишен базисен период от
01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. в размер на 336 480,00 лв. и 01.01.1997 г.
– 31.08.2000 г. в размер на 13 390,72 лв., индивидуален коефициент 1,824.
С оглед установяване на последно посочения осигурителен доход и стаж, е поискано от жалбоподателката да представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени, органите на ПО са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и при кой осигурител е работило. Въз основа на тези данни, контролните органи са извършили проверка, при която част от декларирания стаж е потвърден, но същият не отговаря на този, установен при първоначалното отпускане на пенсията й през 2000 г. и по-конкретно - не се установява осигурителен стаж от втора категория 16 г. 01 м. 0 дни, наличен в разпореждането от 08.12.2000 г., нито декларираният от лицето в собственоръчна декларация от 29.03.2013 г. за периода от 1974 г. до 1986 г. в РМЗ към „ХФК“ гр. Дупница, положен на длъжност „химик в химична лаборатория“.
Единствено твърдението на С., че е работила от 1974 г. до
1986 г. в РМЗ към „ХФК“ гр. Дупница, на длъжност „химик в химична лаборатория“
е останало недоказано още в хода на административната процедура. Нещо повече, жалбоподателката
е представила доказателства за осигурителен стаж за времето от 22.09.1973 г .
до 31.12.1985 г. - 12 г. 03 м. 09 дни на длъжност медицински лаборант в
Медицински университет гр. Пловдив (УП-3 № 50/01.09.2015 г. от Медицински
университет гр. Пловдив –л. 167),
т.е. за период и осигурител, различен от декларирания от нея (от 1974 г. до 1986 г.
в РМЗ към „ХФК“ гр. Дупница, на длъжност „химик в химична лаборатория“). В хода на съдебното производството
също не са ангажирани доказателства в тази насока.
При така установения осигурителен стаж на
жалбоподателката в хода на административната процедура, който, както вече се
посочи, дори и не съответства на декларираните от нея данни, и при липса на
каквито и да било други доказателства, ангажирани от страна на С. в съдебната
фаза на процеса, очевидно в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с
Разпореждане № **********/08.12.2000 г., което от своя страна се субсумира в хипотезата на чл.
99, ал. 1, т. 2, б.“г“, от КСО.
Изложеното до тук, налага де се приеме, че в
хода на административното производство, от страна на администрацията са
предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния
размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9
от АПК.
До извод в обратната насока
не водят очевидно бланкетните твърденията на жалбоподателката за наличие на
осигурителен стаж за периода от 07.10.1965 г. до 11.04.1967 г. и след
01.01.1968 г., положен в Кметство с. Труд, ТКЗС, КЗС и АПК с. Труд, доколкото по
делото не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка.
За пълнота следва да се
посочи обаче, че в декларацията от 29.03.2013 г. С. е посочила осигурители и
периоди на осигуряване след 1968 г. /л. 41/, поради
което и административният орган не е извършвал проверка преди този период.
Отделно от това, с жалбата срещу първото постановено разпореждане от 06.02.2015
г. се представят доказателства, че С. е придобила стаж и преди 1968 г., но при
други осигурители – СБР-НК ЕАД Филиал Баня за периода 01.09.1964 г. –
20.03.1965 г. на длъжност „клиничен лаборант“ /л. 168/ и МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница за периода 27.03.1965 г. до 07.10.1965 г. на
длъжност „клиничен лаборант“ /л. 169/. И едва
в жалбата срещу решение № 2153-15-111/27.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив се заявява, че „…в
новосъздаденото пенсионно досие няма документи за стаж за времето от 07.10.1965
г. до 11.04.1967 г.; от 23.09.1967 г. до 01.01.1969 г. и от 01.01.1970 г. до
01.03.1970 г. Той следва да бъде при един осигурител (Кметство; ТКЗС; КЗС; АПК
с.Труд), архивът на който се съхранява в ТП на НОИ гр.Пловдив, а аз не помня да
съм напускала работа за тези периоди от време…“. Видно обаче, от
приложеното по делото Удостоверение № К-11759#2-6780/26.09.2013 г., издадено от Началник на
отдел „ООА“ при ТП на НОИ - Пловдив /л. 266/ което очевидно е издадено преди да бъде унищожен на
21.07.2016 г. /л. 349/ архивът
на осигурителя КЗС „Христо Ботев“ с. Труд, лицето нито под името А. Киркова,
нито под името А.С. е фигурирало в изплащателните документи, намиращи се в ТП
на НОИ – Пловдив за периодите 1968 г., както и за периода м.01.1970 г. –
м.02.1970 г., м.12.1970 г., м.01.1974 г. – м.03.1970 г. и м.08.1974 г. –
м.12.1974 г. Не се доказва и твърдението на лицето, че не е напускало работа за
тези периоди, доколкото се установява, че от 1965 г. до 1970 г. се е
осигурявало при различни работодатели - СБР-НК ЕАД СОФИЯ, филиал БАНЯ, МБАЛ
„Св. Иван Рилски“, Кметство с. Труд и КЗС с. Труд, в т.ч. и е било в отпуск по
майчинство.
Все в тази насока следва да се посочи, че в тежест на жалбоподателката е да
удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, и ако не
разполага с документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС, е достатъчно да декларира
стажа си поне приблизително по периоди осигурители и длъжност, а
административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да
осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел
по декларацията на С. от 29.03.2013 г.
Действително, пенсионното досие на С. не е било налично в
архивохранилището на НОИ (доколкото е била налице необходимост от неговото
възстановяване), но контролните органи са дали възможност на жалбоподателката
да представи всички документи, с които разполага или в случай, че не разполага
с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя, където е положен
релевантния за реализиране на пенсионните й права стаж.
Впрочем,
в конкретния случай жалбоподателката дори не ангажира доказателства за положения
осигурителен стаж от втора категория – 16 г. 01 м., както и за този по чл. 104,
ал. 3 от КСО – 04 г. 08 м. 07 дни (така, както е посочен в Разпореждане № **********/08.12.2000 г., с което
първоначално й е отпусната лична пенсия за ОСВ), поради което следва да се приеме, че
С. никога не е имала
трудов стаж от втора категория, респ. от стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО в
посочения размер.
Ето
защо, приобщените в хода на административното производство доказателства, както
и тези, събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения
извод, че по отношение на установените пенсионни права на С., няма причина да не се приеме, че
процесуалните действия на органите на НОИ в хода на извършената й проверка, са
осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и
обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните органи в
издадените от тях разпореждане и решение, съотнесени са спрямо останалите
констатации, направени в административното производство и въз основа на това е
определен нов размер на лична пенсия за ОСВ на С., считано от 22.08.2000 г.
Каза се, доказателства, които да подложат на съмнение така направените
констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на
настоящото производство. Жалбоподателката, която носи доказателствената тежест
по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като
лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно доказване, че към
09.11.2000 г. са били налице законоустановените предпоставки за отпускане на
пенсия за ОСВ при наличие на общ осигурителен стаж към IIІ категория - 49 г. 08
м. 05 дни.
15. Във връзка с доводите за липсата на
вина у жалбоподателката за загубването или унищожаването на оригиналното
пенсионно досие и реда за възстановяването му, следва да се отбележи, че
пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж /НПОС/. В него се прилагат заявлението за пенсия,
документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи
заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. След отпускането на
пенсиите, трудовите книжки се връщат на лицата. Липсата на оригиналното
пенсионно досие обаче, не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и
обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости. Документите за
осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в
досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и 3 НПОС въз
основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд. /Решение № 6458/23.05.2017 г. по адм. дело №
2776/2016 г. на ВАС, Решение № 13958/21.12.2015 г. по адм. дело № 3045/2015 г.,
Решение № 10491/12.10.2015 г. по адм. д. № 1609/2015 г., Решение № 11387/22.08.2013
г. по адм. д. № 5238/2013 г., решение № 2686/10.03.2016 г. по адм. дело №
6395/2015 г. /.
В
разглеждания случай, в хода на административното производство именно това е
било сторено - осигурителите и техните правоприемници са издали документи,
удостоверяващи придобития от лицето осигурителен стаж и доход, съгласно
наличните при тях документи. Не следва да бъде подминаван и фактът, че от
страна на жалбоподателката липсват твърдения да е полаган стаж при други
осигурители и/или в друг времеви отрязък, който да не е бил взет предвид при
постановяване на процесното разпореждане – осигурителните стаж и доход са
издирени служебно от органа именно въз основа на данните, декларирани от С..
Следва
да бъде съобразено също така, че извършваната проверка по своята правна природа
представлява административно производство по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО,
съгласно която норма, контролните органи на Националния осигурителен институт
при изпълнение на служебните си задължения имат право да проверят всички
физически и юридически лица за дейността, възложена на НОИ. За извършване на
проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти.
Следователно, по силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, е
допустимо и законосъобразно контролните органи при ТП на НОИ да извършват
ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо
от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и
независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации.
В тази връзка са и нормите на Глава Четвърта от Правилника за организацията и
дейността на НОИ. Според чл. 108, ал. 2 от КСО, физическите и юридическите лица
са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт
исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители
на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във
връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
Само
за яснота следва да се посочи, че органът не е бил длъжен да проверява какви
доказателства има в своите архиви за наличие или липса на осигурителен стаж и
доход на лицето, за да прецени при отпускане, респ. измяна размера на пенсията
какъв е действителният размер на осигурителния стаж и доход и съответно –
размер на пенсията, съобразно изчисления индивидуален коефициент/ така напр.
Решение № 10193 от 01.08.2017 г. по адм. д. № 2342/2016 на ВАС на РБ/.
В
тази връзка и в тежест именно на жалбоподателката е било да докаже своя осигурителен
стаж, независимо от причините за извършената проверка, посредством представяне
на съответните документи. Тъй като такива не са представени, а и от С. се
твърди, че същите са й били откраднати заедно с дамската чанта, осигурителните
органи са и дали възможност да декларира къде, кога и при кой осигурител е
работил. Въз основа на тези данни /декларирани от самата жалбоподателка, макар
и твърде общо/ контролните органи са извършили проверка, при която е
констатирано, че установеният стаж не отговаря на този, установен при
отпускането на пенсията през 2000 г.
Не
следва да бъде подминаван и фактът, че на 11.07.2011 г. С. е подала заявление
за преизчисление на пенсията, но след изискването на всички пенсионни документи
с писмо от 13.07.2011 г., на 25.07.2011 г. лицето подава декларация, че оттегля
подаденото заявление, като липсва посочване, че документите са били откраднати
заедно с цялата чанта на 13.02.2009 г., каквото обстоятелство се сочи вече с
декларацията от 29.03.2013 г. Липсват и представени доказателства за подаден
сигнал до органите на МВР за открадната чанта.
Неясноти
и неточности се констатират и в декларираните от жалбоподателката и установени при
извършените проверки данни относно осигурителния стаж на лицето още в хода на
административното производство, които разколебават вътрешното убеждение на съда
относно правилното отпускане на пенсията с разпореждането от 08.12.2000 г.
Достатъчно е в тази връзка да се посочи, че с това разпореждане е отпусната
пенсия при наличието на стаж от втора категория 16 г. 01 м., който не е
установен в хода на административното производство, не се установява и в хода
на настоящото съдебно производство. Отделно от това, не само, че не се
установява лицето да е работило като „химик в химична лаборатория“ в РМЗ към
„ХФК“ гр. Дупница през периода от 1974 г. до 1986 г., който е приблизително 13
годишен, каквито са твърденията на С. в декларацията от 29.03.2013 г., но и за
този период лицето само представя доказателства, че е работило при друг осигурител,
а именно УП-3 № 50/01.09.2015 г., издадено от Медицински университет гр.
Пловдив за времето от 22.09.1973 г . до 31.12.1985 г. - 12 г. 03 м. 09 дни на
длъжност „медицински лаборант“ /л. 167/.
16. На следващо място следва да бъде
посочено, че е извън предмета на настоящото производство въпросът дали
жалбоподателката е добросъвестна или не, в каквато насока също са изложени
възражения в жалбата. Този въпрос ще бъде предмет на разглеждане при обжалване
на едно последващо разпореждане, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, тъй като въпреки, че в мотивната част на
процесното разпореждане са налични коментари в тази насока, в разпоредителната
част - липсва произнасяне, сиреч не е налице властническо волеизявление.
17. Във връзка със следващия спорен
момент, а именно датата, от която е отпусната пенсията, следва да бъде
съобразено следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на С. са
изпълнени условията на чл. 2, ал. 1, б. „в“ от ЗП /отм./ за пенсиониране за ОСВ
на 12.10.1999 г. при навършена възраст 55 години и положен стаж от трета
категория повече от 20 години.
Съгласно
приложимата към този момент разпоредба на чл. 20 от ППЗП /отм./ обаче, пенсиите
се отпускат от датата на пораждане на правото, ако молбата с необходимите
документи е постъпила в РУСО в едногодишен срок от тази дата, т.е. до
12.10.2000 г. В конкретния случай първото заявление на жалбоподателката е
депозирано на 09.11.2000 г., т.е. след предвидения едногодишен срок, поради
което тази разпоредба е неприложима по отношение на С..
Съгласно
ал. 2 на същия чл. 20 от ППЗП /отм./, когато молбата с необходимите документи е
постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт след
изтичане на едногодишния срок от пораждане на правото /каквото се констатира
да е сторено в настоящия случай/,
пенсията се отпуска от датата на завеждане на молбата, или от 09.11.2000 г.
Към
тази дата, обаче, вече е приложим Кодексът за задължителното обществено
осигуряване /КЗОО/, в чийто § 2, ал. 1 от ПЗР е предвидено до 30.06.2000 г.
пенсиониране по условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за
лицата, чиито правоотношения са прекратени до 31.12.1999 г. и са придобили
право на пенсия по ЗП /отм./.
От
една страна, няма данни да е било подадено заявление за пенсиониране от С. до
30.06.2000 г., доколкото първото такова е от 09.11.2000 г.
А
от друга, както вече се посочи, жалбоподателката отговаря на условията на чл.
2, б. „в“ от ЗП /отм./ на 12.10.1999 г. по отношение навършена възраст и
придобит осигурителен стаж от трета категория труд, т.е. придобила е право на
пенсия по ЗП /отм./. Липсват обаче, доказателства да са били прекратени
трудовите й правоотношения към 31.12.1999 г., доколкото се установява, че е
била осигурена до 31.07.2001 г. към МБАЛ „Свети Георги“ Пловдив с прекъсвания и
към СМДЛ „Хронолаб“ от 01.05.2004 г. до 30.04.2011 г. Доказателства, които да
подложат на съмнение така направените констатации, не се ангажираха в хода на
настоящото производство.
По
тези съображения С. не може да претендира отпускане на пенсията по този ред (при 20 години трудов
стаж от трета категория и 55-годишна възраст, които е достигнала на 12.10.1999
г.), тъй като не отговаря
на условията по чл. 2, ал. 1, б. „в“ от ЗП /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 от
ПЗР на КЗОО за отпускане на лична пенсия изслужено време и старост, поради
липсата на подадено заявление до 30.06.2000 г. и прекратени трудови
правоотношения към 31.12.1999 г.
Казано
с други думи, за жалбоподателката не са налице основания за отпускане на пенсия
по стария ред.
Приложима
по отношение на нея е разпоредбата на чл. 94 от КСО (в редакцията - ДВ, бр. 1
от 2002 г.), съгласно която пенсиите се отпускат от датата на придобиване на
правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на
прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е
подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване
на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок
от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите
се отпускат от датата на подаването им.
А
то, правото на пенсия за ОСВ, съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО (в приложимата
редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.), се придобива при
навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за
жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и
възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че С. изпълнява условието на чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО на 22.08.2000 г. – възраст 55 г. 10 м. 10 дни, осигурителен
стаж 32 г. 01 м. 20 дни, сбор от продължителността на осигурителния стаж и
възрастта – 88.
Налице
е също така и подадено заявление на 09.11.2000 г., т.е. в 6-месечния срок от
придобиване на правото, което, както вече се посочи, е сторено на 22.08.2000 г.
При
това положение, съдът намира, че правилно и законосъобразно органът на
пенсионното осигуряване е определил датата на отпускане на пенсията на лицето в
съответствие с разпоредбата на чл. 94, във връзка с чл. 68, ал. 1 от КСО, а
именно 22.08.2000 г. Впрочем, такива са и указанията на ВАС в Решение №
1049/24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 6886/2017 г., Шесто отделение,
по повод на което е издадено оспореното в настоящото производство разпореждане.
18. По отношение определения индивидуален
коефициент 1,053 следва да бъде посочено, че същият е в съответствие с дадените
от ВАС указания, както и с разпоредба на чл. 70, ал. 3 от КСО (в приложимата редакция - ДВ, бр. 110
от 1999 г.), съгласно която индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на
лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до
пенсионирането му.
Видно
от доказателствата по делото, коефициентът на С. е изчислен именно върху
декларирания от нея в заявлението от 12.09.2015 г. /л. 174/ базисен период 01.04.1989 г. –
31.03.1992 г., който период очевидно е до 01.01.1997 г., и от дохода за периода
01.01.1997 г. до 21.08.2000 г., който пък от своя страна е за периода след
01.01.1997 г. до 21.08.2000 г.
С
оглед изложеното, съдът приема възраженията на жалбоподателя за неоснователни,
а оспореното разпореждане за законосъобразно и в тази му част, в т.ч. и относно
изчисления индивидуален коефициент 1,053, доколкото пенсионният орган го е
определил математически вярно, а и липсват конкретни възражения в тази насока.
19. И не на последно място, следва да бъде
посочено, че административният орган се е съобразил и с последните указания на
ВАС и е разгледал искането за преизчисление на пенсията по чл. 21, ал. 1 от
НПОС за придобит осигурителен стаж след пенсионирането, съгласно данните от
Регистър на осигурените лица в НОИ. В тази връзка личната пенсия за ОСВ на С. е
изменена, считано от 12.09.2015 г., датата на подаденото заявление, при общ
стаж от трета категория 38 г. 04 м. 27 дни.
20. Що се отнася до приложението на
Решение № 12/1997 г. на КС и Решение на СЕС по дело С-103/2013 г., то следва да
се съобрази, че няма как последният акт да релевира към момента на
първоначалното подаване на заявлението, респ. отпускане на пенсията, който е
към 2000 г., когато РБългария не е била част от ЕС, тъй като именно по това
заявление и към този релевантен момент е преценено и обстоятелството по
приложение на чл. 94 от КСО. В този смисъл позоваването на защитата на С. на
решение на ВАС на РБ по този въпрос – № 419 от 15.01.2015 г. е неоснователно,
тъй като при казуса по него самото заявление е било подадено след 01.01.2007 г.
21. Тези именно съображения обосновават
крайния извод на съда, че оспореният в настоящото производство резултат, е постановен от компетентния за това административен орган в
съответствие с материалния закон. Не се констатират нарушения на
процесуалноправните норми. Властническото волеизявление е облечено в писмена
форма, в която са обективирани фактическите и правни основания за
постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която закона преследва с
издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това налага
извод за неоснователна на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
22. При посочения
изход на спора, на основание чл. 143,
ал. 4 от АПК, на Териториално
поделение на НОИ
- гр. Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита. Те се
констатираха в
размер на 150 лв., изчислени съгласно правилото на чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяван
на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.С., с ЕГН **********,
с адрес,***, против Решение № 2153-15-29/28.01.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2142-15-15/07.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА А.Б.С., с ЕГН **********, с адрес,***,
да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 150 лева, представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/