Решение по дело №3786/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 476
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20191420103786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 10.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   

                                                          Районен съдия:  Калин Т.

 

при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 3786 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземания за доставена и потребена ел. енергия и за обезщетение за забава по договор за продажба на електрическа енергия.

В исковата молба ищецът „ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София твърди, че е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Поддържа, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника С.Т.Г. ***, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Посочва, че е доставял на ответника С.Т.Г. с електроснабден имот, находящ се в с. ***, ул. "**" №**, с ИТН ****, ел. енергия за периода от 18.11.2018 г. до 18.02.2019г., за което е издал отделни фактури с конкретно посочени в тях дължими суми, а именно: 1. Фактура ********* от 28.01.2019г. на стойност 80.76 лева за периода 19.12.2018г. - 18.01.2019 г.; 2. Фактура ********* от 25.02.2019г. на стойност 37.24 лева за периода 19.01.2019г. - 18.02.2019г. и 3. Фактура ********* от 28.12.2018г. на стойност 189.01 лева за периода 18.11.2018г. - 18.12.2018г. Изтъква, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените фактури. Твърди, че посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като не са платени в десетдневен срок, съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД. Поддържа, че върху сумите по издадените фактури е начислил лихва за процесния период, както следва: 1. 1.78 лева за периода от 21.02.2019г. до 09.05.2019г. за фактура *********; 2. 0.51 лева за периода от 21.03.2019г. до 09.05.2019г. за фактура ********* и 3. 5.68 лева за периода от 22.01.2019г. до 09.05.2019г. за фактура *********. Поддържа, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Враца, по което е образувано ч.гр.дело № 1878/2019г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде възражение в законоустановения срок, с което оспорва вземането на кредитора, което обуславя правния му интерес от предявяване на иск относно вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Посочва, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника С.Т.Г. към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 307.01 лева - главница по неплатени фактури и 7.97 лева законна лихва за забава, считано от 22.01.2019 г. до 09.05.2019г., които суми са присъдени с издадената Заповед за изпълнение. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че ответникът С.Т.Г. с електроснабден имот, находящ се в с. ****, ул. "*** **" № *, с ИТН ***, по издадената Заповед за изпълнение му дължи сумата 307.01 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.11.2018 г. до 18.02.2019г.; сумата 7.97 лева - законна лихва за забава, считано от 22.01.2019г. до 09.05.2019г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата; както и да осъди ответника да му заплати сторените от него разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер 83.00 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер 162.00, както и допълнителни предстоящи разноски, чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде посочен в списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответникът С.Т.Г. ***, в писмения отговор по делото и в писмена защита, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани. Твърди, че по делото не са представени безспорни доказателства, от които да се установи, че страните се намират в облигационни правоотношения по продажба на ел. енергия и че той е потребител на ел. енергия, както и че е уведомяван за каквато и да била претенция от страна на ищеца. Поддържа, че от представените с исковата молба писмени доказателства не може по безспорен и несъмнен начин да се установи наличието на задължения за заплащане на суми по издадените фактури, както и връчването на фактурите на него своевременно срещу подпис и представянето им за информация, което го е лишило от възможността да възрази конкретно срещу тези суми и да заплати същите в срок. Посочва, че не е ясно дали ползваната от него ел. енергия не е по-малка от претенцията на ищеца и как е извършвано отчитането на консумираната енергия и счита, че е възможно да е извършвано некоректно отчитане на наличния електромер и претендираните суми да надвишават стойността на действително ползваната от него ел. енергия. Счита също, че не дължи сумите по процесните фактури, тъй като правилата за едностранно коригиране на сметката на клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия са нищожни поради противоречието им с императивната норма на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща виновния характер на договорната отговорност, и Закона за защита на потребителите, предвиждащ защитата на потребителите в случай на неравноправни клаузи.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по изпълнените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, намери за установено от фактическа страна, следното:

Установи се по делото, че на ищцовото дружество "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София е издадена лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл.39, ал.1, т. 13 от ЗЕ (л. 27 по делото).

На 10.05.2013г. С.Т.Г., клиентски № 310208149045, е подал до "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София заявление № ********** за продажба на ел. енергия за битови нужди (л.9-гръб и л.99) за обект къща, находяща се на адрес с. ***, ул. "****" № ***. Като документ за правата върху имота заявителят е посочил протокол-декларация. Заявителят е декларирал, че е влязъл във владение и ползва имота, считано от 23.04.2013г.

На същата дата между "ЧЕЗ Електро България" АД, като продавач, и С.Т.Г., като потребител, е подписан протокол-декларация, в който потребителят е декларирал, считано от датата на подписване на протокола, че ще ползва ел. енергия за битови нужди на адрес за доставка с клиентски № 310208149045, а продавачът е приел, считано от 10.05.2013г. да продава на потребителя ел. енергия по цени за битови нужди.

По делото е приложено и заявление № ********** от 19.04.2018г. за предоставяне на безплатни услуги (л.88 и л.100), подадено от С.Т.Г., клиентски № 310208149045, до "ЧЕЗ Разпределение България" АД за обект на адрес с. ***, ул. "*" № ***, в което е отразено, че няма възстановяване на захранването без платена такса. Заявлението е подписано от заявителя и от представител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Представен и е констативен протокол № 3843268 от 19.04.2018г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съставен в присъствието на С.Т.Г., като потребител, в който е отразено, че е извършена проверка на СТИ на адрес с. ***, ул. "***" № ***. Протоколът е подписан от С.Т.Г., като потребител и от извършилия проверката служител.

В приложената на лист 10 справка за консумация на клиенти за клиент с име С.Т.Г., е отразено, че има клиентски № 310208149045, за обект **********, намиращ се на адрес: с. ***, ул. "***" № 22. В справката са отразени отчетени показния на електромер (СТИ) № 1720866 за периода 18.09.2016г. – 28.05.2017г. и на електромер (СТИ) № 2036383 за периода 29.05.2017г. – 18.07.2019г. и издадените през посочените периоди фактури, сред които са и трите процесни фактури.

По делото са представени и 3 бр. фактури, издадени от "ЧЕЗ Електро България" АД с получател С.Т.Г. с клиентски № 310208149045, за обект *********, както следва: 1. Фактура ********* от 28.01.2019г. на стойност 80.76 лева за периода 19.12.2018г. - 18.01.2019 г.; 2. Фактура ********* от 25.02.2019г. на стойност 37.24 лева за периода 19.01.2019г. - 18.02.2019г. и 3. Фактура ********* от 28.12.2018г. на стойност 189.01 лева за периода 18.11.2018г. - 18.12.2018г. Стойността на всички фактури възлиза общо на 307.01 лева.

Представена е по делото също и справка по лице, издадена от Служба по вписванията - Бяла Слатина за ответника С.Т.Г. (л.81 и л.90), от която се установяват следните вписвания: от 05.06.2008г. на договор за наем на поземлен имот, дворно място от 2 966 кв.м., УПИ, парцел VІІ, плсн. № 257, в кв. 68-69 по плана на с. **** с наемодател С.Т.Г.; от 28.01.2013г. на възбрана по изп. д. № 987/2012г. по описа на ДСИ-Враца върху същия поземлен имот с длъжник С.Т.Г.; от 03.10.2013г. заличаване на възбрана по изп. д. № 987/2012г. по описа на ДСИ-Враца върху същия поземлен имот с длъжник С.Т.Г..

Представено е и копие от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България", одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г.

Със Заповед № 1150/22.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1878/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, С.Т.Г. е осъден да заплати на "ЧЕЗ Електро България" АД следните суми: 307,01 лева – главница, представляваща стойност за ползвана ел. енергия за периода от 18.11.2018 г. до 18.02.2019 г. за имот на адрес: *********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 21.05.2019 г. до изплащане на вземането, 7, 97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.01.2019 г. до 09.05.2019 г., както и сумите 25 лв. държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят-ищец в настоящото производство е предявил искове за установяване на вземанията си.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съда приема като обективно, професионално и пълно, се установи, че счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД е водено редовно в съответствие с изискванията на счетоводната отчетност за хронологично, систематично и текущо документиране на счетоводната операция - продажба на ел. енергия на купувач С.Т.Г.. Според заключението посочените в исковата молба фактури са отразени в счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД като задължение за плащане на клиент С.Т.Г. за обект на адрес: ***. Вещото лице е установило също, че към 19.05.2020 г. (датата на която му е представена от ищцовото дружество справка за задължения и извършени плащания) няма отразени плащания от страна на ответника по процесните фактури. От заключението се установява също, че в счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД има открита партида на името на ответника С.Т.Г. с клиентски № 310208149045, за обект **********, намиращ се на адрес: *********, по която са отразявани издаваните фактури за извършено снабдяване с ел.енергия и извършваните плащания от 04.06.2013г. Вещото лице е установило и размера на дължимите суми от ответника по делото по всяка една от процесните фактури, издадени от ,,ЧЕЗ Електро България” АД, както следва: по Фактура ********* от 28.01.2019г. - 80.76 лева; по Фактура ********* от 25.02.2019г. - 37.24 лева и по Фактура ********* от 28.12.2018г. - 189.01 лева. Общият размер на задължението за главница е 307.01 лв. Вещото лице е изчислило и размера на дължимата лихва за забава по всяка една фактура за периода от настъпване на изискуемостта до 09.05.2019г. и е изчислило общия размер на законната лихва за забава на 7.97 лв. Така според заключението общият размер на задължението на ответника към ищцовото дружество възлиза на 314, 98 лв.

Към заключението е представена справка за задължения и плащания към 19.05.2020г. на името на ответника С.Т.Г. с клиентски № 310208149045, която вещото лице е използвало при изготвяне на заключението.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда приема като обективно, професионално и пълно, се установи, че монтираното в имота на ответника СТИ е годно за процесния период и отговаря на метрологичните и технически характеристики.

Към заключението са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 04.09.4230 за трифазен статичен електромер за активна енергия, тип ZE 310.xx.xххххх, издадено на 24.09.2004г. със срок на валидност до 24.09.2014г. и протокол от последваща метрологична проверка на СИ към заявка № 180/29.03.2017г., въз основа на което е основано заключението на вещото лице.

За заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени никакви доказателства от ответника.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираното от него вземане, т.е. че в процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало от действителен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по който ответникът е имал качеството на потребител на ел. енергия; че в изпълнение на този договор дружеството е доставило на потребителя в посочения в исковата молба имот за процесния период отразеното във фактурите количество електрическа енергия, което е отчетено при изправност на сертифицирано средство за търговско измерване; че доставеното количество ел. енергия се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, както и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено количество електроенергия и изискуемостта на вземането.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираните суми (главница и/или обезщетение за забавено плащане) изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.

В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия - чл. 98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-059 от 07.11.2007 г. са одобрени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., същите са публикувани в централен и в местен всекидневник и са действали в процесния период, за който ищецът твърди, че е доставял услугите по снабдяване на ответника с електрическа енергия. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и съгласно общите условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа.

С оглед възраженията на ответника, спорен на първо място е въпроса дали в процесния период, за който е начислена ел. енергията с доставчик ищцовото дружество, страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, в която ответника е имал качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди”.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия (ОУ), потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В чл. 4, ал. 3 от ОУ е установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди да може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.

В случая, по делото се установи, както от представените от ищеца писмени доказателства, така и от заключението на изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, правнорелевантното обстоятелство, че в процесния период в счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД е имало открита партида на името на ответника С.Т.Г. с клиентски № 310208149045, за обект **********, намиращ се на адрес: *********, по която са отразявани издаваните фактури за извършено снабдяване с ел.енергия и извършваните плащания от 04.06.2013г. Ответникът не оспорва, че притежава посоченият в исковата молба обект къща в *********, а индиция, че същият е собственик на този обект са извършените вписвания на договор за наем на поземлен имот, дворно място от 2 966 кв.м., УПИ, парцел VІІ, плсн. № 257, в кв. 68-69 по плана на с. **** с наемодател С.Т.Г. и на възбрана по изп. д. № 987/2012г. по описа на ДСИ-Враца върху същия поземлен имот с длъжник С.Т.Г., отразени в представената справка по лице, издадена от Служба по вписванията - Бяла Слатина. Установи се също, че този обект е присъединен към електроснабдителната мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия е разположен, предвид което ответникът има качеството "потребител на електрическа енергия за битови нужди". Доказателства за облигационната връзка между страните са и приложените по делото заявление от 10.05.2013г. от С.Т.Г. до ищеца за продажба на ел. енергия за битови нужди за същия този обект, в което заявителят е декларирал, че е влязъл във владение и ползва имота, считано от 23.04.2013г.; протокола-декларация от същата дата, в който С.Т.Г., като потребител, е декларирал, считано от датата на подписване на протокола, че ще ползва ел. енергия за битови нужди на адрес за доставка с клиентски № 310208149045; заявлението на ответника до "ЧЕЗ Разпределение България" АД от 19.04.2018г. за предоставяне на безплатни услуги за обект на адрес *********, както и констативния протокол от същата дата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съставен в присъствието на ответника, като потребител, и подписан от него, в който е отразено, че е извършена проверка на СТИ на адрес *********. В подкрепа на извода, че между страните е съществувала облигационна връзка в процесния период са и отразените в справката на ищцовото дружество за задължения и плащания към 19.05.2020г. предходни плащания от ответника по издадени от дружеството фактури, като същия по този начин е приел предоставените му от ищцовото дружество услуги като негов абонат.

С нормата на чл. 98а от ЗЕ се въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т.н. Общи условия, различен от този по чл. 16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, а именно: публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без да е необходимо изричното им приемане, като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (ал.4 и 5). Следователно, от момента, в който общите условия бъдат публикувани, същите стават задължителни за всеки клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, без да е необходимо изричното им писмено приемане от него и за валидността им не е необходимо подписването на изричен договор или друг формуляр.

Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по делото съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за продажба и доставка на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът-снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ е доставял електрическа енергия на ответника-потребител през процесния период 18.11.2018 г. - 18.02.2019 г., която последният е ползвал в обект на адрес *********.

Следващият спорен въпрос е дали ответникът действително е потребил за процесния период електрическата енергия и мрежовите услуги, чието заплащане се претендира от ищеца по процесните фактури, за което се навеждат доводи от ответника за неправилно отчитане на изразходваната ел.енергия от монтираното съоръжение за техническо измерване и съответно неговата цена.

С оглед направеното оспорване в тежест на ищеца бе да докаже, както се посочи по-горе, не само, че е доставил ел. енергия за посочения в исковата молба имот, но и действителното й потребление за процесния период, че доставеното количество ел. енергия се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, както и че доставената ел. енергия се отчита коректно от законно монтиран в имота и сертифициран електромер, свързан към вътрешната ел. мрежа на потребителя.

Представените фактури и счетоводните справки като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищцовото дружество обстоятелства. Те биха били годно доказателствено средство, в случай че счетоводството на ищеца по отношение на удостоверените в тях стопански операции е било водено редовно съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в този случай, за да се приемат тези счетоводни записвания /по своето правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства/ за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав приема, че такова доказване, че крайният снабдител на електроенергия е изпълнил точно своите договорни задължения, е проведено посредством приетите заключения по допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, назначено по съдебно-счетоводната експертиза, след извършена надлежна проверка е установило, че счетоводството на ищеца е водено редовно в съответствие с изискванията на счетоводната отчетност за хронологично, систематично и текущо документиране на счетоводната операция - продажба на ел. енергия на купувач С.Т.Г.. Според заключението посочените в исковата молба фактури са отразени в счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД като задължение за плащане на клиент С.Т.Г. за обект на адрес: ***. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че монтираното в имота на ответника СТИ е годно за процесния период и отговаря на метрологичните и технически характеристики.

Установи се също, че ищецът е извършил процесните доставки на ел. енергия и мрежови услуги, като цената на фактурираната от него ел. енергия съответства на утвърдената от регулаторния орган КЕВР. За извършените доставки ищецът е издал процесните 3 броя фактури, което дава основание на съда да приеме, че съгласно чл. 13, т. 1 от ОУ, ответникът дължи на ищеца плащане на доставените му ел. енергия и мрежови услуги.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период дължимите суми за електрическа енергия са правилно и законосъобразно начислени, задълженията на ответника към ищеца за този период са в размерите, претендирани с исковата молба, като сумите продължават да са дължими.

Следователно искът за съществуването на вземането за главницата е основателен и доказан в претендирания размер от общо 307, 01 лв. за процесния период от 18.11.2018 г. до 18.02.2019 г., и следва да бъде уважен в този размер.

С оглед уважаването на този иск и направеното искане от ищеца върху присъдения размер на главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираното обезщетение за забава.

По делото се доказа наличието на главен дълг в размер общо 307, 01  лв.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 19, ал. 2 от ОУ е уговорено, че продължителността на периода за плащане е 10 дни. В чл. 35 от Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за използваната електрическа енергия, потребителят дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, т. е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, която сборна лихва в случая според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изчислена до 09.05.2019г., възлиза на 7. 97 лв. Следователно, претенцията на ищеца за мораторната лихва също е основателна в пълния й предявен размер и следва да се уважи.

На основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, съобразно изхода делото.

Поисканите и присъдените със заповед № 1150 от 22.05.2019г. за изпълнение разноски по ч. гр. д. № 1878/2019 г. по описа на съда са 83,00 лв. (25, 00 лв. държавна такса и 58, 00 лв. адвокатско възнаграждение) и съобразно изхода на делото същите следва да се присъдят в този размер.

Разноските в исковото производство по чл. 422 ГПК следва да се присъдят в пълен размер, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, а именно 632,00 лева, от които 75, 00 лв. държавна такса, 87,00 лв. адвокатско възнаграждение, 150,00 лв. за възнаграждение на особен представител на ответника, 200,00 лв. за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза и 120,00 лева за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост", бул. „Цариградско шосе" № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, и двамата граждани на Република Чехия, срещу С.Т.Г. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1150, издадена на 22.05.2019г. по ч. гр. д. № 1878/2019 г. на Районен съд – Враца за сумата 307, 01 лв., представляваща сбор от главниците за неизплатени суми по издадени фактури за доставена в електроснабден имот, находящ се в *********, и консумирана електрическа енергия за периода от 18.11.2018 г. до 18.02.2019г., а именно: 1. Фактура ********* от 28.01.2019г. на стойност 80.76 лева за периода 19.12.2018г. - 18.01.2019 г.; 2. Фактура ********* от 25.02.2019г. на стойност 37.24 лева за периода 19.01.2019г. - 18.02.2019г. и 3. Фактура ********* от 28.12.2018г. на стойност 189.01 лева за периода 18.11.2018г. - 18.12.2018г.; за законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението - 21.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението; както и за сумата 7. 97 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатената главница за периода от падежа на всяко от вземанията до 09.05.2019г.

ОСЪЖДА С.Т.Г. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост", бул. „Цариградско шосе" № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, и двамата граждани на Република Чехия, направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 1878/2019 г. на РС - Враца разноски от 83,00 лв., и разноските в настоящото производство от 632,00 лв.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: