РЕШЕНИЕ
№ 3238
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330102518 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “Теленор България”
ЕАД (с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД) против С. Р. Д.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1
ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 5002/09.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11406/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, за сумата в общ размер от
2 279, 49 лв., формирана както следва:
1. 47, 95 лв. - абонаментни такси за отчетен период от 15.08.2018 г. до
14.11.2018 г. по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*****;
2. 39, 96 лв. – неустойка по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.;
3. 62, 96 лв. - абонаментни такси за отчетен период от 15.08.2018 г. до
14.11.2018 г. по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*****;
4. 52, 47 лв. – неустойка по Допълнително споразумение от 01.05.2018
1
г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.;
5. 14, 98 лв. - абонаментни такси за отчетен период от 15.08.2018 г. до
14.11.2018 г. по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*****;
6. 12, 48 лв. – неустойка по Допълнително споразумение от 01.05.2018
г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.;
7. 106, 60 лв. - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г. по Допълнително споразумение от
01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;
8. 92, 46 лв. – неустойка по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г.
към Договор за мобилни услуги спредпочетен номер+*****,
начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.;
9. 258, 21 лв. - лизингови вноски за отчетен период от 15.08.2018 г. до
14.01.2019 г. по Договор за лизинг от 01.05.2018 г. за устройство *****
10. 160, 31 лв. - неустойка по Допълнително споразумение от 01.05.2018
г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
представляваща разликата между цената на устройството ***** без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.;
11. 114, 04 лв. - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 15.09.2018 г. до 14.11.2018 г. по Договор за мобилни услуги от
29.09.2018 г. с предпочетен номер +*****;
12. 112, 47 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги от
29.09.2018 г. с предпочетен номер +*****, начислена във фактура №
**********/15.01.2019 г.;
13. 613, 87 лв. - лизингови вноски за отчетен период от 15.09.2018 г.
до 14.01.2019 г. по Договор за лизинг от 29.09.2018 г. за устройство *****
14. 590, 73 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*****, представляваща разликата между цената на
устройството ***** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №
**********/15.01.2019 г.,
ведно със законна мораторна лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2020
г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между С. Р. Д. и „Теленор България“ ЕАД са
сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Твърди, че на
01.05.2018 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца
2
по абонаментен план „Интернет 15,99 с допълнителни 15000 МВ“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 15, 99 лв. На 01.05.2018 г. между
страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал+ 20.99 с допълнителни 7000 МВ“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 20, 99 лв. Твърди, че на 01.05.2018 г. между
същите страни е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Start 4,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на
4, 99 лв. Поддържа, че на 01.05.2018 г. между С. Р. Д. и „Теленор България“
ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по абонаментен план
„Тотал 36.99 е допълнителни 5000МВ“ със стандартен месечен абонамент в
размер на 36, 99 лв. Сочи, че на 01.05.2018 г. и по повод споразумение с
предпочетен номер +*****, между страните е сключен Договор за лизинг, по
силата на който в полза на ответника е предоставено за временно и възмездно
ползване устройство марка ***** за обща лизингова цена в размер на 312 ,57
лв., платима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 13, 59 лв.
Твърди, че на 29.09.2018 г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по абонаментен план
„Тотал 44.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 44, 99 лв. Поддържа, че на същата
дата - 29.09.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+*****, между страните е сключен Договор за лизинг, по силата на който в
полза на потребителя е предоствено за временно и възмездно ползване
устройство марка ***** за обща лизингова цена в размер на 803, 87 лв.,
дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 26, 69 лв. и
първоначална лизингова вноска в размер на 190 лв. Твърди, че ответникът не
изпълнил задълженията си за заплащане на абонаментни такси, цена за
предоставените услуги и лизингови вноски, които претендира в
производството. Поддържа, че всички задължения на абоната са
обективирани в издадени от доставчика фактури, като последните следвало да
бъдат заплатени в петнадесет дневен срок след издаване на фактурите. Сочи,
че поради неизпълнение на задълженията на потребителя в срок, договорът е
предсрочно прекратено, поради което на основание чл. 11 от Договора е
начислена неустойка, формирана от размера на три месечни абонаментни
такси и разликата между преференциалната стойност на предоставеното
лизингово устройство и стойността на последното по ценова листа. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът С. Р. Д. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен
представител – адв. А. Ц., с който оспорва предявените искове по основание и
3
размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и
чл. 286, ал. 1 ТЗ, и с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В хода на заповедното производство са представени писмени
доказателства, които следва да бъдат съобразени при разглеждане на
настоящите искови претенции, тъй като производството, образувано по реда
на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, като
уважаване на исковете води до стабилизиране на издадената заповед за
изпълнение, на която се придава изпълнителна сила.
По делото е представено Допълнително споразумение от 01.05.2018 г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, по силата на
който на абоната е предоставен предпочетен номер +*****, като е уговорен
стандартен абонаментен план „Интернет 15,99 с допълнителни 15000 МВ“
срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща стандартен
месечен абонамент от 15, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 47, 95 лв. - абонаментни такси и сумата от 39, 96 лв. – неустойка.
С Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** на абоната е предоставен предпочетен
номер +*****, като е уговорен стандартен абонаментен план Тотал+ 20.99 с
допълнителни 7000 МВ“ срещу насрещното задължение на потребителя да
заплаща стандартен месечен абонамент от 20, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 62, 96 лв. - абонаментни такси и сумата от 52, 47 лв. – неустойка.
По делото е представено Допълнително споразумение от 01.05.2018 г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****, по силата на
който на абоната е предоставен предпочетен номер *****, като е уговорен
стандартен абонаментен план „Start 4,99“ срещу насрещното задължение на
потребителя да заплаща стандартен месечен абонамент от 4, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 14, 98 лв. - абонаментни такси и сумата от 12, 48 лв. – неустойка.
С Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** на абоната е предоставен предпочетен
номер +*****, като е уговорен стандартен абонаментен план „Тотал 36.99 е
допълнителни 5000МВ“ срещу насрещното задължение на потребителя да
заплаща стандартен месечен абонамент от 36, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
4
сумата от 106, 60 лв. - абонаментни такси и сумата от 92, 46 лв. – неустойка.
По делото е представен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***** от 29.09.2018 г., по силата на който на абоната е предоставен
предпочетен номер +*****, като е уговорен стандартен абонаментен план
„Тотал 44.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ срещу
насрещното задължение на потребителя да заплаща стандартен месечен
абонамент от 44, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 114, 04 лв. - абонаментни такси и сумата от 112, 47 лв. – неустойка.
В клаузите на всички договори, с идентично съдържание е установено,
че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или
по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число и приложимите
Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
От Договор за лизинг от 01.05.2018 г. се установява, че ищецът е поел
задължени да предостави на потребителя мобилно устройство ***** за
временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати цената на устройството от 312, 57 лв. на
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 13, 59 лв. С клаузата на чл.
1, ал. 2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише
договор за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на
договора. Установено е задължение за връщане на устройството в
едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако лизингополучателя
не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл.
1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на
една вноска от 13, 59 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с подписване на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил
устройството, предмет на договора.
По този договор се претендира сумата от 258, 21 лв. - лизингови вноски
за отчетен период от 15.08.2018 г. до 14.01.2019 г. и 160, 31 лв. - неустойка,
представляваща разликата между цената на устройството ***** без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена.
От Договор за лизинг от 29.09.2018 г. се установява, че ищецът е поел
5
задължени да предостави на потребителя мобилно устройство ***** за
временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати цената на устройството от 803, 87 лв. на
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 26, 69 лв. и първоначална
лизингова вноска в размер на 190 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване
на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е
задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на
срока за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал.
2 от договора, като с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено
задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за
връщане на лизинговата вещ в размер на една вноска от 26, 69 лв. С клаузата
на чл. 4 е установено, че с подписване на договора лизингополучателят
декларира и потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора.
По този договор се претендира сумата от 613, 87 лв. - лизингови вноски
за отчетен период от 15.09.2018 г. до 14.01.2019 г. и сумата от 590, 73 лв. -
неустойка, представляваща разликата между цената на устройството *****
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена.
Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на
страните са част от поетите задължения по учреденото договорно
правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят
подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно
подписана декларация – съгласие, съдържаща удостоверителното изявление
на абоната, че е получил екземпляр от Общите условия към договора за
мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява писменото
приемане на условията към договора, които стават неразделна част от
неговото съдържание, в който смисъл съдът не възприема възраженията на
ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на
уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на услугите“.
Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в
които са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и
месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни
фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в
тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха
6
обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е
получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално
изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното
възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване в
обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, иск
с правно основание чл. 342 ТЗ за заплащане на лизинговите вноски за
предоставено устройство, както и иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на
начислени неустойки.
Процесните договори за мобилни услуги, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представляват
ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор,
по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са
възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този
договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от
Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни
абонаментни такси и предоставени услуги.
Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия,
че задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след
получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да
претендира възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните
услуги. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни
задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма,
регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури като
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
7
обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се
установят твърдените от ищеца обстоятелства.
В случая в производството по делото се претендира стойността на
месечния абонамент за предоставен достъп до мрежата чрез представените на
потребителя мобилни номера, които са дължими от потребителя по силата на
сключените договори, независимо дали са предоставени и ползвани
далекосъобщителни услуги. Тази цена е дължима и представлява таксата,
заплащана от потребителя за достъп до мрежата, която осигурява възможност
за ползване на услуги.
Следователно задължението за заплащане на месечната абонаментна
такса възниква с подписване на договора, поради което в случая от
представените по делото доказателства се установява, че в полза на оператора
е възникнало право да претендира цената за месечната абонаментна такса.
В случая се претендира стойността на предоставени услуги единствено
по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** и Договор за мобилни услуги от
29.09.2018 г. с предпочетен номер +*****. В случая предоставянето на
услугите се установява от представеното по делото извлечение от сметката на
абоната, което макар да представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от ищеца, не е оспорено от ответника,. поради което следва да се
приеме, че посочените в извлечението услуги са предоставени на клиента.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Следователно и по така изложените съображения предявените искове за
заплащане на задълженията за начислени абонаментни такси и предоставени
услуги, следва да бъдат уважени.
С разпоредбите на договорите за мобилни услуги е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е
СИМ карта/номер, посочена в него, по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към
момента на прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето
му от оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.
8
От събраните в производството по делото доказателства бе установено,
че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на предоставените
мобилни услуги, поради което са възникнали условията, установени в
клаузите на договорите за мобилни услуги за начисляване на неустойка в
размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за
причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно
те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно
задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл.
92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си
функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно
изпълнение на договорните задължения.
В случая установената между страните неустоечна клауза е
действителна, тъй като размерът на отнапред установеното обезщетение за
вредите на кредитора от неизпълнението на задължението на абоната за
заплащане на ползваните мобилни услуги, е установено в съответствие с
типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустойката.
Съгласно клаузите на договора неустойката се формира от трикратния
размер на месечните абонаментни такси, поради което предявените искове
следва да бъдат уважени и за задълженията за неустойки, формирани по
посочения начин по всеки договор за мобилни услуги.
По предявените искове с правно основание чл. 342 ТЗ, съдът намира
следното:
Ищецът претендира установяване на вземане в размер от 258, 21 лв. -
лизингови вноски за отчетен период от 15.08.2018 г. до 14.01.2019 г. по
Договор за лизинг от 01.05.2018 г. за устройство ***** и в размер от 613, 87
лв. - лизингови вноски за отчетен период от 15.09.2018 г. до 14.01.2019 г. по
Договор за лизинг от 29.09.2018 г. за устройство *****.
Договорът за лизинг, какъвто е процесният, представлява
консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор,
като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта,
предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне
9
задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на
лизинговия договор.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата
вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта
на лизинга в рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се
пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да
придобие правото на собственост върху нея.
От представените по делото договори за лизинг се установява, че в деня
на сключването им на лизингополучателя е предадена за временно и
възмездно ползване лизинговата вещ, тъй като в клаузата на чл. 4 от договора
се съдържа удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че
е получил лизинговата вещ. Договорът за лизинг е подписан от ответната
страна, като авторството на подписите не е оспорено, поради което следва да
се приеме, че този частен диспозитивен документ се ползва с формална
доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето, сочено
като негов автор, в който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от
Договора изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно
признание на неизгоден за него факт, което съдът цени.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта,
предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите
вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.
342, ал. 2 ТЗ.
Страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка
една от тях става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното
в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и
начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му
на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията
с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е
върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на
изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на
10
устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността,
лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да
му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са доказани по тяхното основание и размер.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство не установи, че е
заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, е възникнало
задължението му за заплащане на лизинговите вноски, които към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са с
настъпил падеж. Съдът не възприема доводите на ищеца, че вземането следва
да се счита за предсрочно изискуемо на основание чл. 12, ал. 2 ОУ, доколкото
института на предсрочната изискуемост не намира приложение по отношение
на договорите за лизинг, в който смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
В производството по делото се претендира и присъждане на следните
неустойки: сумата от 160, 31 лв. - неустойка по Допълнително споразумение
от 01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
представляваща разликата между цената на устройството ***** без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г. и сумата от 590,
73 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****, представляваща разликата между цената на устройството ***** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
11
договор за лизинг, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.,
Съдът намира, че в тази част предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Това е така, тъй като макар в производството по делото да бе
установен, че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесните договори
за мобилни услуги и договори за лизинг, по делото не се представиха
доказателства за стойността на предоставените лизингови вещи без
абонамент, за да се присъди претендираната разлика между тази цена и
стойността на вещта по договорите за лизинг. В този смисъл съдът с доклада
по делото е разпределил надлежно доказателствена тежест на ищеца, който не
е ангажирал надлежни доказателства, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени в посочената им част.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 11406/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив– арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 417, 33 лв., от които 371, 74 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 45, 59 лв. за заплатена
държавна такса, като следва да му се присъдят по съразмерност 279, 83 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
755, 15 лв., от които сумата от 45, 59 лв. за внесена държавна такса, сумата от
389, 56 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 320 лв. –
възнаграждение на за особен представител на ответника. Съобразно
уважената част от предявените искове по съразмерност на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 506, 35 лв.
В полза на ответника съобразно изхода на правния спор, предмет на
производството по делото, се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, но доколкото такива не са сторени, не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
12
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“
ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, против С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул.
*****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, по отношение на С. Р. Д., че „Йеттел България“
ЕАД, е носител на паричните притезания в размер на сумата от 1 528, 45 лв.,
формирана както следва: сумата от 47, 95 лв. - абонаментни такси за отчетен
период от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г. по Допълнително споразумение от
01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;
сумата от 39, 96 лв. – неустойка по Допълнително споразумение от
01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.; сумата от 62, 96
лв. - абонаментни такси за отчетен период от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г. по
Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*****; сумата от 52, 47 лв. – неустойка по
Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*****, начислена във фактура №
**********/15.01.2019 г.; сумата от 14, 98 лв. - абонаментни такси за отчетен
период от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г. по Допълнително споразумение от
01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;
сумата от 12, 48 лв. – неустойка по Допълнително споразумение от
01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г.; сумата от 106, 60
лв. - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 15.08.2018
г. до 14.11.2018 г. по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; сумата от 92, 46 лв.
– неустойка по Допълнително споразумение от 01.05.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер+*****, начислена във фактура №
**********/15.01.2019 г.; сумата от 258, 21 лв. - лизингови вноски за отчетен
период от 15.08.2018 г. до 14.01.2019 г. по Договор за лизинг от 01.05.2018 г.
за устройство ***** сумата от 114, 04 лв. - абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период от 15.09.2018 г. до 14.11.2018 г. по Договор за
мобилни услуги от 29.09.2018 г. с предпочетен номер +*****; сумата от 112,
47 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги от 29.09.2018 г. с
предпочетен номер +*****, начислена във фактура № **********/15.01.2019
г.; и сумата от 613, 87 лв. - лизингови вноски за отчетен период от 15.09.2018
г. до 14.01.2019 г. по Договор за лизинг от 29.09.2018 г. за устройство *****,
ведно със законна мораторна лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2020
г., до окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед №
5002/09.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 11406/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ
граждански състав.
13
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда
6, против С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. *****, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
сумата от 160, 31 лв. - неустойка по Допълнително споразумение от
01.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
представляваща разликата между цената на устройството ***** без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г. и 590, 73 лв. -
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
представляваща разликата между цената на устройството ***** без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2020 г., до
окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед № 5002/09.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
11406/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав.
ОСЪЖДА С. Р. Д., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“
ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК *********,
сумата от 279, 83 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
11406/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, и
сумата от 506, 35 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
2518/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
14