Решение по дело №3931/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260357/20.7.2022г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3931 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е за делба, във фазата нейното извършване.

         С влязло в сила Решение № 261217/ 13.11.2020 год. по гр. д. № 3931 по описа на Районен съд - Варна за 2019 год., е допуснато извършване на делба на следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда на * етажа, с площ по данъчна оценка * кв.м. и изба с площ от * кв.м., построена върху поземлен имот с пл. № *, с площ от * кв.м., по действащия план на с. Р., общ. А., обл. В., одобрен със Заповед № 381/ 26.07.1930 г. за улична регулация и Заповед № 2486/05.07.1930 г. за дворищна регулация, който участва в УПИ **, от кв. *, целият с площ от * кв.м., при граници: ПИ № *, ПИ № **, ПИ № *-*-*, улица от кв. *, като в образуването на УПИ **, кв. * по действащия план, участват: общинско място с площ от * кв.м. и част от ПИ пл. № *, с площ от * кв.м., при квоти: 4/ 8 (четири осми) идеални части - за Л.А., родена на *** г., гражданин на И., 3/ 8 (три осми) идеални части - за Б.С., роден на *** г., гражданин на И., 1/ 8 (една осма) идеални части - А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

 

         По прекратяване на съсобствеността:

 

От заключението на вещото лице Ш.Х. по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда като всестранно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесния имот е реално неподеляем. Пазарната му стойност е 75 000 лева.

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349 ГПК.

В настоящия случай, видно от заключението на приетата и неоспорена СТЕ процесният имот е неподеляем, като не е налице и възможност за неговото възлагане в дял на някой от съделителите. Ето защо, делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

 

         По претенциите по сметки:

 

В първото по делото заседание е приета за съвместно разглеждане претенцията по чл. 346 ГПК, заявена от Л.А. срещу А.Р. за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот, за периода от 02.04.2019 г. до 14.07.2019 г.

Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване.

         Ето защо, за да бъде уважено искането за присъждане на обезщетение, заявено на посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1./ наличие на съсобственост върху процесния имот; 2./ лично ползване на целия имот, по начин който препятства достъпа на друг съсобственик; 3./ отправена покана до ползващия съсобственик /съсобственици/ за предоставяне ползването на имота съобразно правата му.

         Възникването на съсобственост между страните е установено по делото обстоятелство.

Същевременно, с ТР № 7/ 2012 г. е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. Прието е още, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС

 ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

В настоящата хипотеза, безспорно по делото е личното ползване от страна на ответника до 14.07.2020 г., когато ключ за имота е предаден от пълномощника на ответницата на процесуалния представител на ищцата.

         На следващо място, с ТР № 7/ 2012 г. на ОСГК, също така е разяснено, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. За да възникне правото на неползващия съсобственик да получи обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не се изисква заявяване на намерение за реално ползване на общата вещ. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. В този смисъл, за осъществяване фактическия състав на коментираната правна норма, достатъчно е отправяне на писмена покана в тази насока. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.

         В настоящата хипотеза, до ответника не е надлежно отправена писмена покана за заплащане на обезщетение преди иницииране на делбеното производство. Характер на покана по сми на чл. 31, ал. 2 ЗС има исковата молба, съдържаща изявление до ответника за заплащане на обезщетение. Видно от приложеното на л. 70 съобщение, препис от исковата молба е надлежно връчена на ответника на 04.12.2019 год. Направеното, след образуване на производството, изявление следва да бъде съобразено, по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК От този момент за последния е възникнало задължение за предоставяне за ползване на част от имота, отговаряща на дяловото му участие в съсобствеността или за заплащане на обезщетение.

         Гореизложеното обуславя извода, че фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъществен, поради което за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, за периода от 04.12.2019 г. (датата на достигане на поканата до ответника) до 14.07.2020 г. (датата на осигуряване на достъп).

         Размерът на дължимото обезщетение следва да е съответно на размера на средния пазарен месечен наем на имота. Съобразно заключението на вещото лице Р.П., кредитирано като обективно, всестранно и компетентно изготвено, месечния наем за сградата за 2019 г. и 2020 г. е 220 лв. Следователно, общият размер на наема е 1610.97 лв., формиран както следва: 191.62 лв. за м. декември 2019 г., по 220 лв. за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2020 г., 99.35 лв. за месец юли 2020 г. Така дължимото обезщетение се равнява на 805.45 лв. /(1610.97 х 4/ : 8).

         По изложените съображения, се налага извод за частична основателност на претенцията, като същата следва да бъде уважена за сумата от 805.45 лв., за периода от 04.12.2019 г. до 14.07.2020 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Претенцията за присъждане на горницата над тази сума до пълния предявен размер от 2000 лева е неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

Приети за съвместно разглеждане по делото, също така са претенциите на А.Р. срещу:

Л.А. за заплащане на сумите от 2456.60 лв., представляваща стойност на подобрения, извършени в делбения имот и 127.36 лв., представляваща припадаща се част от заплатени данъци за имота;

Б.С. за заплащане на сумите от 1842.38 лв., представляваща стойност на подобрения, извършени в делбения имот и 98.90 лв., представляваща припадаща се част от заплатени данъци за имота;

 

Правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС задължава всеки съсобственик да участва и в тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си.

С протоколно определение от 29.03.2022 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че подобренията в процесния имот са извършени от А.Б.Р.. Не се спори между съделите също, а и се установяват от заключението на вещото лице П.П., кредитирано като обективно и компетентно изготвено, вида и количеството на изпълнените СМР, както следва: на * етаж - боядисване 93 кв.м., поставяне частично на теракот, шпакловка на 12 кв.м.

Поставяне на осветление и контакти; на * етаж - измиване и шпакловка след пожар на етажа за * кв.м., боядисване на * кв.м., изграждане на параван за стълбище; на * етаж - боядисване на * кв.м., закупуване на бойлер, закупуване на моноблок.

Съгласно коментираното заключение, стойността на предприетите РСМР възлиза на 4913.00 лева. Касае се за т. нар. необходими разноски за възстановяване и поддържане на общия имот, като предприетите действия, респ. направените във връзка със същите разноски ползват всички съсобственици.

         Изложеното обосновава извод за основателност на заявеното искане, като същото следва да бъде уважено, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

От друга страна, от представената на л. 145 приходна квитанция № */ * г. се установява факта на заплащане на дължими за имота местни данъци и такси от А.Р., за сумата от 121.81 лв. Видно от останали квитанции (л. 145 – 148), всички останали погашения на данъчните задължения са направени от другите двама съделители.

При тези данни, основателно е искането за заплащане на сумите от 60.91 лв. от Л.А. и 45.68 лв. от Б.С.. Претенцията за присъждане на горницата над тези суми до пълните предявени размери, съответно 127.36 лв. и 98.90 лв., е неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена.

 

         На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса, определена съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху установената от съдебно техническата експертиза актуална пазарна стойност на процесните делбения имот, а именно: Л.А. – 1500 лева, Б.С. – 1125 лева и А.Р. – 375 лева.

         На основание чл. 77 ГПК, съделителят Л.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 148.26 лева, дължима по претенциите по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         На основание чл. 77 ГПК, съделителят Б.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 123.70 лева, дължима по претенциите по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         На основание чл. 77 ГПК, съделителят А.Р. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 50.00 лева, дължима по претенциите по сметки по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         В предвид изхода на спора, разноски по реда на чл. 78 ГПК не следва да се присъждат.

         Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният допуснат до съдебна делба с  Решение № 261217/ 13.11.2020 год. по гр. д. № 3931 по описа на Районен съд - Варна за 2019 год., недвижим имот, а именно: жилищна сграда на * етажа, с площ по данъчна оценка * кв.м. и изба с площ от * кв.м., построена върху поземлен имот с пл. № *, с площ от * кв.м., по действащия план на с. Р., общ. А., обл. В., одобрен със Заповед № 381/ 26.07.1930 г. за улична регулация и Заповед № 2486/05.07.1930 г. за дворищна регулация, който участва в УПИ **, от кв. *, целият с площ от * кв.м., при граници: ПИ № *, ПИ № **, ПИ № *-*-*, улица от кв. *, като в образуването на УПИ **, кв. * по действащия план, участват: общинско място с площ от * кв.м. и част от ПИ пл. № *, с площ от * кв.м., при квоти: 4/ 8 (четири осми) идеални части - за Л.А., родена на *** г., гражданин на И., 3/ 8 (три осми) идеални части - за Б.С., роден на *** г., гражданин на И., 1/ 8 (една осма) идеални части – за А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 348 ГПК.

 

ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.

 

         ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Л.А., родена на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаваща паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., сумата от 805.45 лв. (осемстотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на жилищна сграда на * етажа, с площ по данъчна оценка * кв.м. и изба с площ от * кв.м., построена върху поземлен имот с пл. № *, с площ от * кв.м., по действащия план на с. Р., общ. А., обл. В., за периода от 04.12.2019 г. до 14.07.2020 г., на основание чл. 346, ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

         ОТХВЪРЛЯ претенцията на Л.А., родена на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаваща паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от *, валиден до * г., с постоянен адрес: И. срещу А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, за заплащане на горницата над 805.45 лв. (осемстотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки) до пълния предявен размер от 2000.00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на жилищна сграда на * етажа, с площ по данъчна оценка * кв.м. и изба с площ от * кв.м., построена върху поземлен имот с пл. № *, с площ от * кв.м., по действащия план на с. Р., общ. А., обл. В., за периода от 04.12.2019 г. до 14.07.2020 г., на основание чл. 346, ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

ОСЪЖДА Л.А., родена на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаваща паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., да заплати на А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите от 2456.60 лв. (две хиляди четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща стойност на подобрения, извършени в делбения имот, изразяващи се в: на * етаж - боядисване на 93 кв.м., поставяне частично на теракот, шпакловка на 12 кв.м., поставяне на осветление и контакти; на * етаж - измиване и шпакловка след пожар на етажа за 2* кв.м., боядисване на 2* кв.м., изграждане на параван за стълбище; на * етаж - боядисване на * кв.м., закупуване на бойлер, закупуване на моноблок и 60.91 лв. (шестдесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща припадаща се част от заплатени данъци за имота, на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Л.А., родена на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаваща паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., за заплащане на горницата над 60.91 лв. (шестдесет лева и деветдесет и една стотинки) до пълния предявен размер от 127.36 лв. (сто двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща припадаща се част от заплатени данъци за имота, на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС.  

 

ОСЪЖДА Б.С., роден на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаващ паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от * *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., да заплати на А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите от 1842.38 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки), представляваща стойност на подобрения, извършени в делбения имот, изразяващи се в: на * етаж - боядисване 93 кв.м., поставяне частично на теракот, шпакловка на 12 кв.м., поставяне на осветление и контакти; на * етаж - измиване и шпакловка след пожар на етажа за 2* кв.м., боядисване на 2* кв.м., изграждане на параван за стълбище; на * етаж - боядисване на * кв.м., закупуване на бойлер, закупуване на моноблок и 45.68 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща припадаща се част от заплатени данъци за имота, на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС. 

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Б.С., роден на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаващ паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от * *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., за заплащане на горницата над 45.68 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 98.90 лв. (деветдесет и осем лева и деветдесет стотинки), представляваща припадаща се част от заплатени данъци за имота, на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС. 

 

         ОСЪЖДА Л.А., родена на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаваща паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

         ОСЪЖДА Б.С., роден на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаващ паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от * *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 1125.00 (хиляда сто двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса, дължима по претенциите по сметки по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 375.00 (триста седемдесет и пет) лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

         ОСЪЖДА Л.А., родена на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаваща паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 148.26 лв. (сто четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща държавна такса, дължима по претенциите по сметки по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Б.С., роден на *** г., гражданин на И., с идентификационен № *, притежаващ паспорт тип *, код на издаващата го държава *, № *, издаден на * г. от * *, валиден до * г., с постоянен адрес: И., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 123.70 лв. (сто двадесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща държавна такса, дължима по претенциите по сметки по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса, дължима по претенциите по сметки по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: