Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен,
07.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на деветнадвадесети декември през две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря ..……… Ивайло Цветков ..……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 994 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1926/10.10.2019г.
по гр.д. № 3353/2019г. на РС гр. Плевен /ПлРС/, съдът е осъдил ***, с адрес на управление гр.София, ***,
представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на
Ц.П.И. ***, ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 1 644,52 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 23.05.2016год. до 31.03.2019год.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 23.05. 2019
год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 300, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Осъдил ***, с адрес на управление гр.София, ***,
представлявана от директора Н.С.Н., да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения иск в
размер на 65,78лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от ***, гр.София, *** чрез Директора Н.С.Н.
чрез юрк. Ст. Н., в която
се твърди, че решението е неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил
нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За процесния период от 23.05.2016г. до 31.03.2019г.
твърдят, че са действали три Наредби – от 11.08.2014г., от 25.05.2015г. и от
29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители от МВР, издадени на основание ЗМВР.
Навеждат доводи,
че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а
такава според тях няма. Позовават се на чл.187 и сл. ЗМВР, които норми според
тях уреждат изрично редът за полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и препращане към тези
елементи за служителите към КТ няма. Излагат съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично
предвижда, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Оплакват се, че ПлРС не е мотивирал
след приложението на коефициента, че това е извънреден труд, което би се
получило само ако служителите действително работят извън установеното за тях
работно време и не е обсъдил представеното от тях Писмо от 29.08.2011г. на
МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да се използва за
генериране на извънреден труд.
Твърдят, че заключението на в.л. Т. И. е неправилно –
вещото лице определя колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд без
да държи сметка за наличието на три вида нощен труд – по график, извън график и
извънреден труд по Заповед, положен през нощта. По този начин съдът е присъдил
ТВ в повече като не е отчел, че част от нощния труд вече е заплатен като извънреден.
Като
представят писмено становище ведно с Протоколи за положен труд за месеците от
процесния период, претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск или да
отмени първоинстанционното решение в Частта му за периода от 01.01.2018 година
до 30.06.2018 година, през който период не се е извършвало твърдяното от ищеца
преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, както и
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция.
Правят възражение за прекомерност досежно адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ответникът по въззивната жалба Ц.П.И. ***, ЕГН ********** в съдебно заседание пред
ПлОС изразява становище,
че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като му
присъди разноските.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Ц.П.И.
е в служебно правоотношение за процесния период от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. с ответника и е
полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при
сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови
обжалваното решение ПлРС е приел, че
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Приел също така, че с оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22.00 часа до 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. Намерил,
че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите
на чл.187 ал.5 – ал.6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.
Констатирал, че според чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи. Хронологията на издадените такива Наредби е
следната: за периода от
19.08.2014 год. до 01.04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з - 407/11.08.2014 год. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр.40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01.04.2015 год.).
От 01.04.2015 год. до 29.07.2016 год. е действала
Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015 год., която е била
отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016 год., обн. в ДВ бр.59
от 29.07.2016 год.
От 02.08.2016 год. понастоящем действа
Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02. 08.2016год.).
Приел, че текстовете на чл.3
ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08. 2014 год. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/25.05.2015 год и № 8121з- 776/29.07.2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Стигнал до извода, че липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По
делото от извършената съдебно-икономическа експертиза приел, че се установява,
че за периода от 23.05.2016 год. до 31.03. 2019год. ищецът е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането
му в дневен труд възлиза общо на 245,82 часа, като дължимото незаплатено
от ответника възнаграждение е в размер на 1 644,52 лв. на ищеца ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда - 23.05. 2019 год., до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
С определение № 1615/20.11.2019г. съдът назначи СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с
писмено становище от 27.11.2019г. жалбоподателят вместо да внесе депозит за
вещото лице и да му предостави документацията за да отговори на въпросите,
предстява изчисления и пояснения за извършването им, с които счита че отговаря на
задачите на вещото лице.
Не могат да бъдат възприети и отчитани при отговорите
на спорните по делото въпроси тези изчисления и представени Протоколи за
положен труд от държавни служители, работещи на смени в *** гр.Плевен, защото
освен че изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПлОС,
същите не са проверени от независим експерт. Различията между данните по тези
изчисления и по заключението на СИЕ в ПлРС могат да се обяснят, че изчисленията
за ПлОС са извършени по Протоколите, а анализа на СИЕ в ПлРСН – по платежни
бележки в първата инстанция и представени графици.
Към това като се отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК
настоящия състав на решаващия съд приема, че изводите по спорните по делото
въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ пред ПлРС.
Неоснователно е
оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9
ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от
Кодекса на труда и
Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези
разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо
че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на
направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.
2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142,
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен
извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза пред първата инстанция за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. на
ищеца са се дължали общо 300,39лв., които следва да се извадят от общия размер
на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 1 644,52 лева. Получената сума възлиза на 1 344,13 лева, до
който размер искът се явява основателен, като за горницата над тази сума до присъдения
размер от 1 644,52 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При тези мотиви въззивната
жалба се явява частично основателна. На основание чл.
271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта,
с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1 344,13лв. до присъдения размер от 1 644,52лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 192,915 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1, 143 на положения от въззиваемия за периода от 23.05.2016г. до 31. 03.2019г.
1 719 часа нощен труд в дневен, при отчитане на забраната на чл.9Г НРВПО, ведно
със законната лихва от 23.05.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
разноските и дължимата д.т. от ответната Дирекция при МВР гр.Плевен в Частите,
с които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 226,93лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от иска и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., като искът се отхвърли
като неоснователен до пълния размер от 300лв. присъдени разноски, и се отмени
за разликата над сумата от 53,76лв.
– дължима д.т. върху предявения иск до присъдените 65,78лв., като
незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от въззивната жалба – *** при МВР гр.София следва да заплатят
на Ц.П.И. сумата от 240,62лв.,
представляваща разноски по компенсация за делото пред ПлОС, като се уважи
възражението за прекомерност, т.к. за ПлОС адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца в минимума възлиза на 324,09лв., а ищецът претендира такова от 350лв.
и се отчитат разноските на жалбоподателя от 32,89лв. д.т. и 100лв. адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1986
от 10.10.2019г. по гр.д. № 3353/ 2019г. по описа на Районен съд – Плевен В
ЧАСТИТЕ, с които ***, гр.София, *** е осъдена да заплати на Ц.П.И. ***, ЕГН ********** от
гр.Плевен, сумата над 1 344,13лв. до
пълния присъден размер от 1 644,52лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 192,915 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода
от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. 1 719 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва от 23.05.2019г. до окончателното й изплащане; сумата над 226,93лв. - дължими разноски по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете до пълния размер от 300лв.
за първата инстанция и за разликата над сумата от 53,76лв. – дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 65,78лв.
– д.т. като незаконосъобразно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Ц.П.И. ***, ЕГН **********
срещу *** при Министерство на вътрешните работи – София иск за присъждане на
сумата от 300,39 лева, представляваща разликата над 1 344,13лв. до пълния присъден размер от 1 644,52лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 192,915 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия за периода от 23.05.2016г. до 31.03.2019г.
1 719 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 23.05.2019г.
до окончателното й изплащане; за присъждане на сумата от 73,07лв.,
представляваща разлика над сумата от 226,93лв.
– дължими разноски по компенсация до 300лв. – присъдени разноски на ищеца за
първата инстанция и на сумата от 12,02лв., представляваща разлика над сумата от
53,76лв. – дължима д.т. върху
уважените искове до 65,78лв. – присъдена д.т. в полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА ***, гр.София, *** да
заплати на Ц.П.И. ***, ЕГН ********** сумата от 240,62лева,
представляваща разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.