Решение по дело №413/2021 на Административен съд - Кюстендил

             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 69

                                           гр.Кюстендил, 13.04.2022год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                  

                                                             Административен съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                

при  участието на секретаря  Ирена Симеонова, като  разгледа докладваното от  съдията  адм. дело № 413 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК  във  вр. с чл.211 от ЗМВР.

В.М.Г. ***, чрез пълномощника си  адв. А.И., е подал жалба срещу  заповед  № 277з-2347/29.11.2021г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР - Кюстендил, с която му  е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от два месеца на осн. чл.194, ал.2, т.2  и чл.198, ал.2 вр. с  чл.197, ал.1, т.1  вр. с чл.204, т.3  от ЗМВР. Релевирани  са основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.  От формална страна се сочи отсъствие на реквизита по чл.59, ал.2, т.8 от АПК, а именно длъжността на издателя на акта, както и неяснота във връзка с вида на наказанието.  Процесуалните нарушения се свързват с мотивите на заповедта, за които се счита, че не съдържат ясно описание на дисциплинарното нарушение, както и с доводи за това, че предложението за образуване на производството е от ненадлежен орган. Противоречието с материалния закон  се обосновава с твърдение за липса на дисциплинарно нарушение. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение  на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата.

            Ответникът – директорът на ОД на МВР - Кюстендил,  чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б. Л.,  изразява  становище за неоснователност на  жалбата. В съдебно заседание и в представени писмени бележки, същият сочи, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. Счита, че дисциплинарното нарушение е надлежно доказано от документите по приложеното в  административното производство, досъдебно производство № 442/2018г., в което се съдържа постановление на наблюдаващия прокурор от 21.12.2020г. с констатации за неизпълнение на задължението по чл.226, ал.1 от НПК вр. с чл.15, ал.1 от ЗМВР от жалбоподателя като разследващ орган.  Във връзка  с наложеното наказание са налице твърдения за съответствие на същото с тежестта на нарушението, което органът е квалифицирал като маловажно дисциплинарно нарушение. Прави се искане за отхвърляне на жалбата.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото – поотделно и в  тяхната  съвкупност,  както  и  доводите  и  възраженията  на  страните,         приема     за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед  № 277з-2347/29.11.2021г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР – Кюстендил, на инспектор  В.М.Г. е наложено  дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от два месеца на осн. чл.194, ал.2, т.2  и чл.198, ал.2 вр. с  чл.197, ал.1, т.1  вр. с чл.204, т.3  от ЗМВР.

Административният орган е приел, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 07.12.2020г. е предявил на основание чл.227 от НПК,  материалите по разследването по досъдебно производство № 442/2018г. по описа на РУ – Кюстендил, пр. вх. № 854/2018г. по описа на Окръжна прокуратура – Кюстендил, на пострадалите лица М. В. и Л. М., без да извърши действията по чл.226, ал.1 от НПК, а именно без да е докладвал делото на наблюдаващия прокурор А. Б., с което не е изпълнил служебните си задължения по чл.226, ал.1 от НПК вр. с чл.15, ал.1 от ЗМВР. Деянието  е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“, което е прието за маловажно по см. на чл.198, ал.2 от ЗМВР, тъй като е налице незначително отклонение от изискванията; няма настъпили вредни последици за пострадалите лица  и нарушението не е рефлектирало върху изхода на досъдебното производство. Установена е непредпазлива форма на вината във вид на небрежност, доколкото нарушителят не е предвиждал настъпването на последиците, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.  Съобразено е  служебното положение на нарушителя, който е  награждаван с награда „обявяване на благодарност“ и допълнителен отпуск  през 2009г. и няма наложени дисциплинарни наказания, видно от справки с №№ 277р-8252/18.08.2021г. и 277р-10089/11.10.2021г.

             В акта е възпроизведено съдържанието на цитираните норми, съотв.  на чл.226, ал.1 от НПК, според която когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора;  на чл.227, ал.1 от  НПК, според която, след извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването;  и на чл.15, ал.1 от ЗМВР, според която  дейността по разследване  на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.     

От документите по административната преписка е видно, че оспорващият -  инспектор  В.М.Г., е старши разследващ полицай в РУ в Сектор „Разследване РУ - Кюстендил и РУ - Бобов дол“ на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Кюстендил, запознат е с типова длъжностна характеристика за длъжността с рег. № 3286р-3407/22.01.2018г., утвърдена със заповед № 3286з-332/23.01.2018г. на директора на ГДНП. 

Дисциплинарното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало във връзка с данните съдържащи се в писмо рег. № 4575р-2011/09.07.2021г.  по регистрационния дневник на дирекция „Инспекторат“ – МВР с приложена към същото справка рег. № 6549/03.06.2021г. по описа на отдел 06 “Административен“ , направление „Инспекторат“ при Върховната касационна прокуратура, изготвена от прокурор във ВКП. Визираната справка е приложена на л. 158 и сл. от делото и е съставена с оглед извършена проверка на ДП № 442/2018г. по описа на РУ – Кюстендил, преписка вх. № 854/2018г. по описа на Окръжна прокуратура- Кюстендил. Налице са изводи за неритмичност и забава на разследването- липса на своевременно предприети и ефективни действия по разследването от страна на разследващия полицай Г. във връзка със срочното изготвяне на назначената тройна съдебно-медицинска експертиза и във връзка с изпълнението на писмени указания на наблюдаващия прокурор, вкл. на указанията с постановления от 18.06.2020г. и от 21.12.2020г.   за  разясняване на правата на всички пострадали като се установи тяхното местонахождение, психически статус и дееспособност и след преценка за необходимостта от назначаване на особени представители, да им се предяви разследването. Копие от справката на прокурора от ВКП е изпратена на ръководството на отдел „Разследване“ при ГДНП-МВР и Инспектората на МВР във връзка с установено неизпълнение на задълженията на разследващия орган по чл.203 от НПК- за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване, и за преценка за санкционирането му.

Писмото на дирекция „Инспекторат“ – МВР  ведно със справката на ВКП,  е получено в ОДМВР – Кюстендил на 14.07.2021г., след което е  издадена заповед № 277з-1406/22.07.2021г.  на  ВПД директора на ОДМВР за извършване на проверка на инспектор В.М.Г.  за изясняване на постъпилите данни, като е назначена комисия в състав от председател и двама членове. До жалбоподателя е  изпратена покана за запознаване с издадената заповед и същата му е връчена за запознаване, както и заповедите за удължаване срока на проверката.  В образуваното дисциплинарно производство са изискани  материалите от ДП № 442/2018г. по описа на РУ – Кюстендил, преписка вх. № 854/2018г. по описа на Окръжна прокуратура- Кюстендил, обяснения  и сведения от неучастващи в производството лица, вкл. от наблюдаващия прокурор.  Последният представя пред ДРО писмо рег. № УРИ 277р-000-7748/21.09.2021г., в което сочи, че  указанията до разследващия полицай се съдържат в издадените постановления, като във връзка с предявяването на материалите от ДП му е указано стриктно да спазва разпоредбите на чл.266 и сл. от НПК. Към преписката са представени сведения от полицейските служители Р.В. и Д.Й., в които се сочи, че разследването е било забавено от вещите лица по СМЕ, както и във връзка с установяването на наследниците на починалото лице, част от които са били с неизвестни адреси; че полицай Г. непрекъснато е комуникирал  лично или по телефона с наблюдаващия прокурор като му е докладвал извършените действия по разследването и е съгласувал с него бъдещите действия.

Пред ДРО  е  депозирано обяснение № УРИ 277р-9672/01.10.2021г. от жалбоподателя, в което се съдържа становище по констатациите в справката на ВКП. Конкретно във връзка с фактите по оспорената заповед, същият сочи, че е установил кръга  наследници на починалото лице; че е издирил тези с известен адрес и на част от тях е назначил особен представител, с което е изпълнил указанията на наблюдаващия прокурор, като му е докладвал своевременно всички действия по разследването.

 Резултатите от извършената проверка по дисциплинарното производство са обективирани в справка рег. № 277р-10408/20.10.2021г., която е предоставена на същата дата на ДНО.  Изготвено е предложение за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ на жалбоподателя  за маловажно нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР вр. с чл.15, ал.1 и  ал.4 от ЗМВР  вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.

 С изготвената справка е запознат  жалбоподателя  на 20.10.2021г., което се удостоверява с положения от него подпис.   Същият е записал, че е запознат с материалите от проверката, като е посочил, че допълнително ще даде обяснения по случая.  До нарушителя,  на 20.10.2021г.  е изпратена покана за даване на писмени обяснения, която му е връчена на същата дата.  Полицай Г. депозира писмени обяснения с рег. № 277р-10910/02.11.2021г., в които сочи, че поддържа депозираните писмени обяснения от 01.10.2021г.  Съставен е и протокол за изслушване рег. № 277р-11204/10.11.2021г., видно от който жалбоподателят заявява, че поддържа представените сведения и обяснения.    

Дисциплинарнонаказващият орган – ВПД директорът на ОДМВР – Кюстендил  издава оспорената Заповед   № 277з-2347/29.11.2021г., която е  връчена на инспектор Г. на 02.12.2021г., а жалбата е подадена на 15.12.2021г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК  вр. с чл.211 ЗМВР.

Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към дисциплинарната отговорност на нарушителя, е необходимо да се възпроизведат  следните  данни от ДП № 442/2018г.,  а именно: ДП е започнало на 22.05.2018г.  по реда на чл.212, ал.2 от НПК със съставяне на  протокол за оглед, за това, че на 22.05.2018г. в гр. Кюстендил, на ул. „Прогона“ в необитаема постройка – кантон до ЖП прелеза на входа на кв. „Изток“, умишлено е умъртвено лице с неустановена самоличност – престъпление по чл.115 от НК;  наблюдаващ прокурор  по  ДП е прокурор А.Б. от ОП  Кюстендил, а разследващ орган е старши разследващ полицай В.Г.; с постановление от 28.05.2018г., наблюдаващият прокурор дава указания на разследващия орган във връзка с  конкретните действията по разследването, както и за незабавно докладване на делото след събиране на релевантните доказателства; в хода на разследването е идентифицирано умъртвеното лице  - Н. Л. В., а  на 20.06.2018г. са изискани от Община Кюстендил акт за смърт и удостоверение за наследници на починалия, видно от което сред наследниците на починалия са  Л. Л. М., М. Л. В. – негови сестри и Д. Л. М. - негов брат, във връзка с жалба на който е извършена проверката на ВКП, като извън горните лица, починалия има и други наследници / общо десет/; с протокол от 17.06.2020г., който е постъпил в ОП на 18.06.2020г.,  жалбоподателят  докладва ДП на наблюдаващия прокурор; с постановление от 18.06.2020г.,  наблюдаващият прокурор  дава указания на разследващия полицай Г.  да бъдат разяснени правата на всички пострадали по установения от закона ред и да му бъде докладвано системно за хода на разследването; с постановление от 20.10.2020г., наблюдаващият прокурор указва на разследващия орган незабавно да изготви и представил в ОП подробен доклад по чл.203, ал.4 от НПК, в който да се отразят установените обстоятелства, възможните версии и календарен план за предстоящите процесуални действия;  доклад по чл.203, ал.4 от НПК е изготвен от жалбоподателя на 21.10.2020г.  и  изпратен  в ОП на 22.10.2020г., като разследващият орган е описал в него хода на разследването, предприетите процесуални действия и предстоящите такива /л.242 от делото/; на 07.12.2020г., жалбоподателят  на осн. чл.227 от НПК предявява разследването на М. Л. Г.  и Л. Л. М. в качеството на пострадали – сестри на починалия Н. Л. В., като  в съставените протоколи за предявяване на разследване на л.393 и 394 от делото, е посочено, че делото е докладвано на прокурор  Б. на основание чл.226, ал.1 от НПК;  с протокол от 17.12.2020г., който е постъпил в ОП на 18.12.2020г.,  жалбоподателят  докладва ДП на наблюдаващия прокурор;  с постановление от 21.12.2020г. наблюдаващият прокурор сочи, че делото е постъпило в ОП под формата на доклад на разследващия орган по реда на чл.226, ал.1 НПК, като му дава и указания за необходимостта от охраняване на интересите на всички пострадали лица, вкл. чрез назначаване на особени представители на същите и едва след това да се пристъпи към надлежно предявяване на материалите от разследването по реда на чл.227, ал.1 от НПК; следват действия на разследващия орган по установяване на пострадалите и назначаване на особен представител;  с постановление от 18.08.2021г.  наблюдаващият прокурор дава указания  на разследващия орган  да извърши предявяване на разследването по реда на чл.227 и сл. от НПК, да изготви писмено мнение ведно с план за ОИМ и да изпрати делото в ОП; последното е изпратено в ОП като доклад на разследващия орган от 19.08.2021г., след което  с постановление от 20.08.2021г. наблюдаващият прокурор е спрял наказателното производство по ДП № 442/2018г.  по съображения, че не е идентифициран автора на  евентуално осъщественото престъпление.

В съдебното производство е разпитана свидетелката Радостина В., която е работила в един кабинет с жалбоподателя. Същата поддържа данните в сведенията, предоставени на ДРО, като сочи, че в нейно  присъствие многократно  Г. е докладвал на наблюдаващия прокурор действията по разследването устно по телефона, което е обичайна практика при разследванията; че  такъв доклад е извършен и преди да бъдат предявени материалите от ДП на пострадалите наследници на починалия, като указанията на прокурора са били да се призоват наследниците и да им се предявят материалите.  

            Обстоятелствата, относими  към правния спор, се установяват от приетите  писмени и гласни  доказателствени средства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от легитимирано да обжалва лице - адресат на оспорената заповед, респ. на наложеното със същата дисциплинарно наказание и в законоустановения срок,  поради което е процесуално допустима.

            Преценена по същество, жалбата се приема за основателна.

Съдът, като прецени  доказателствата  по делото  и  оспорения административен акт в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК  и  по критериите на чл.146 АПК, счита  същия за  издаден от  компетентен орган, в писмена форма и надлежно мотивиран, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон,  поради  което и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.211 от ЗМВР постановява решение за неговата отмяна.  Съображенията са следните:

Оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР, а нарушителят заема изпълнителска длъжност в РУ в Сектор „Разследване РУ - Кюстендил и РУ - Бобов дол“ на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Кюстендил, видно от представената типова длъжностна характеристика.  Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР,  наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, се налагат  от ръководителите на структурите  по чл. 37, сред които са и областните дирекции на МВР. Следва, че директорът на ОД на МВР – Кюстендил е  ръководител на структура по чл.37 от закона и заема  ръководна длъжност спрямо наказания служител съгласно т.IX „ОДМВР“ вр. с т.ІХ.2 „Отдел Разследване“ , раздел А „Държавни служители с висше образование“  от Приложение №1 към Класификатора на длъжностните в МВР, утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Страните не спорят относно компетентността.

Спазено е изискването за форма на оспорения административен акт. Заповедта е изготвена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В съдържанието й са посочени извършителя на дисциплинарното нарушение, време на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите извода на ДНО доказателства, правното основание за наложеното наказание, неговият срок, възможността за оспорване със срока и органа за това.  Неоснователно жалбоподателят счита за порок на акта липсата на данни за длъжността на нейния издател.  Специалната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР не предвижда такъв реквизит на съдържанието на заповедите за налагане на  дисциплинарни наказания, а  от друга страна, ДНО е индивидуализиран с имената и специфичното наименование „старши комисар“ по см. на Класификатора на длъжностните в МВР, с оглед на което и на документите към дисциплинарното производство, безспорно се установява заеманата от него длъжност  ВПД директор на ОДМВР – Кюстендил.  Не е налице и  сочената от жалбоподателя  неяснота във връзка с вида на наказанието.  Видно е, че в оспорената заповед се съдържа анализ и оценка на събраните доказателства, относими към  критериите  по чл.206, ал.2 от ЗМВР за определяне на дисциплинарното наказание,  видът на което е съобразен с квалификацията на деянието като маловажно дисциплинарно нарушение  и на осн. чл.198 от ЗМВР  на нарушителя е наложено наказание „мъмрене“.

Видно от жалбата, наведените оплаквания за процесуални нарушения се свързват с мотивите на заповедта, за които се счита, че не съдържат ясно описание на дисциплинарното нарушение. Съдът счита доводите за неоснователни.  Съдържанието на  оспорената заповед обективира обвинение срещу дееца в качеството му на разследващ орган за неизпълнение на служебните задължения произтичащи от разпоредбата на чл.226, ал.1 от НПК вр. с чл.227, ал.1 от НПК вр. с чл.15, ал.1 от ЗМВР,  което неизпълнение се изразява в предявяване на осн. чл.227, ал.1 от НПК,  на материалите по разследването по ДП № 442/2018г. по описа на РУ – Кюстендил на пострадалите лица преди да е докладвано  делото на наблюдаващия прокурор.  Действително оспорената заповед е пространна и съдържа ненужна фактология, неотносима към нарушението на служебната дисциплина, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Независимо от горното обаче, деянието, прието за съставомерно по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР е описано конкретно с дата на извършването му; с обстоятелствата, при които е извършено, вкл. тези, които го квалифицират като маловажен случай по чл.198 от ЗМВР. 

Съдът констатира спазване на правилата на дисциплинарното производството при издаване на оспорената заповед.  Последното е  образувано с писмена заповед на ДНО, с която е разпоредено извършване на проверка  по чл.205, ал.2 от ЗМВР. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя, следва да се посочи, че предпоставка за образуване на дисциплинарното производство е наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Законът  не  въвежда ограничения относно източника на визираните данни /с изключение на анонимните сигнали/ и относно лицето или органа, който сезира ДНО. В този смисъл неоснователно оспорващият възразява срещу възможността проверката да бъде инициирана от данните за дисциплинарно нарушение, обективирани в сигнал на прокурор от ВКП.  

В случая, в рамките на своята компетентност ДРО е събрал и приобщил по преписката релевантните към поведението на дееца писмени документи, обяснения и сведения на  лица, неучастващи в производството.  ДРО е приобщил и материалите по досъдебното производство, по което оспорващия е разследващ орган. Изготвена е справка до ДНО, с която е запознат нарушителя. На последния е осигурено правото на участие в производството. Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване на служителя. ДНО е приел и писмени обяснения на служителя, дадени в рамките на образуваното дисциплинарно производство. В изпълнение на правилата по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, ДРО е събрал допустими и относими доказателства, а ДНО е оценил същите в пълнота, като деецът не е посочил други доказателства, нито е оспорил приложени такива по преписката.

 Във връзка с процедурата по дисциплинарно наказване, съдът констатира спазване на сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР.  По смисъла на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението е открито на 01.11.2021г.,  когато дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със справката относно нарушението и приложените към нея доказателства. На тази дата същият е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.  Заповедта е издадена на 29.11.2021г., т.е. в двумесечния преклузивен срок по чл.195, ал.1 от закона. Спазен е и 1-годишния срок от извършване на нарушението на 07.12.2020г.

Оспорената  заповед  противоречи на материалния закон. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК.  Съдът счита, че не са осъществени предпоставките за дисциплинарната отговорност на  жалбоподателя по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извода на ДНО за неизпълнение на служебните задължения от полицай Г. като разследващ орган по ДП № 422/2018г. по описа на РУ – Кюстендил. Както е видно от заповедта, констатираното дисциплинарно нарушение чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР е във връзка с изискванията на чл.226, ал.1 от НПК, приложими по препращането с разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗМВР, които изисквания следва да са изпълнени преди предявяване на материалите от разследването на пострадалите на осн. чл.227, ал.1 от НПК.  

Според мотивите на  заповедта, дисциплинарното нарушение се изразява в това, че на 07.12.2020г.  жалбоподателят  е  предявил материалите по разследването по досъдебно производство № 442/2018г. по описа на РУ – Кюстендил, на пострадалите лица Маряна Вескова и Латина Миткова,  преди да е докладвал делото на наблюдаващия прокурор съобразно изискванията на чл.226, ал.1 от НПК  вр. с чл.15, ал.1 от ЗМВР. От анализа на събраните по делото доказателства, съдът счита деянието за недоказано. От материалите по приложеното досъдебно производство е видно, че оспорващият е докладвал делото на наблюдаващия прокурор с протокол от 17.06.2020г.,  който е постъпил в ОП на 18.06.2020г., както и че  следващият му доклад е от 21.10.2020г., постъпил  в ОП на 22.10.2020г. Същият е изготвен в изпълнение на указанията с постановление от 20.10.2020г.  на  наблюдаващия  прокурор, но  не е обсъждан  в проведеното дисциплинарно производство.  Независимо, че в доклада от 21.10.2020г. като правно основание за изготвянето му е посочена разпоредбата на чл.203, ал.4 от НПК,  от проверката на съдържанието му  е видно, че  същият има характеристиките  на  доклад  по чл.226, ал.1 от НПК. Разследващият орган  е докладвал  делото на наблюдаващия прокурор като е описал подробно образуваното ДП, вкл. предмета на разследване,  хода на разследване,  предприетите  процесуално - следствени действия и установените обстоятелства, относими към идентифициране на субекта на деянието, пострадалия и неговите наследници. Изводите от горното съдържание  на  доклада  са, че разследващият орган  е  докладвал  делото на прокурора, с което е изпълнил задължението си по чл.226, ал.1 от НПК преди да предяви разследването на  07.12.2020г. на  М. Л. Г.  и Л. Л. М. в качеството им на пострадали лица.  Не е доказано соченото в заповедта  бездействие на нарушителя във връзка със задълженията му като разследващ орган, което да е съставомерно дисциплинарно  нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.  

От друга страна,  данни, че жалбоподателят е  докладвал ДП на наблюдаващия прокурор преди да предяви разследваното, има и в сведенията на  полицейските служители  Р.В. и Д.Й., представени пред ДРО, както и в показанията на свидетелката Р.В. пред съда. В същите се съдържат еднозначни и категорични твърдения за устни доклади на  полицай Г. пред наблюдаващия прокурор, включително и преди датата на предявяване на разследването  на пострадалите лица.  Доколкото процесуалният закон не изисква формален  характер на доклада, визиран в ал. 1 на чл. 226 от НПК, следва да се приеме, че горното задължение е изпълнено и чрез устни доклади на разследващия орган, както основателно сочи пълномощникът на жалбоподателя.  

Във връзка с доводите на ответника, следва да се посочи, че действително в постановлението на прокурора от 21.12.2020г. се коментира доклада на жалбоподателя от 17.12.2020г., т.е. не се обсъждат  доклада  от 21.10.2020г. и устните доклади. Сам по себе си този факт обаче, не обосновава изводи за неизпълнение на процесното задължение от страна на разследващи орган.  От материалите по ДП е видно, че след доклада от 21.10.2020г., са извършени действия по разследваното – разпит на Д. Л. М.  - брат на починалия и очни ставки  между него и други двама свидетели, като е приета и психиатрична експертиза относно едно от пострадалите лица. Именно във връзка  с  резултатите  от  проведените действия по разследването е изготвен коментирания доклад от 17.12.2020г. за да се  информира прокурора за установените факти. Процесуалният закон не предвижда ограничения за  броя на докладите на разследващите органи,  като съществената цел на същите е да се гарантира  проверката  на прокурора по  чл.226, ал.2 от НПК и надлежното упражняване на функциите му по чл.226, ал.3 от НПК, което в случая е осъществено с действията на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът счита за недоказано релевираното дисциплинарно нарушение. Не са налице материалноправните  предпоставки по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР  за  дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.  Вследствие на горното, не е необходимо извършването на  проверка  на  квалификацията на деянието по чл.198 от ЗМВР.  Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на полциай Г. е незаконосъобразна при наличие на основанията по чл.146, т.4 от АПК и следва да се отмени.  

С оглед изхода  от делото  и на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да заплати  на  жалбоподателя  разноски в размер  на 10,00 лв.  за платената държавна такса, а на пълномощника на жалбоподателя – адвокат А.И. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., определено на основание чл.38, ал.2 във  вр.с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.8, ал.2, т.3 от  Наредба  № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК  вр. с чл.211 от ЗМВР, Административният съд

                                                                

Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  заповед  № 277з-2347/29.11.2021г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР - Кюстендил, с която на инспектор В.М.Г. ***, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от два месеца на осн. чл.194, ал.2, т.2  и чл.198, ал.2 вр. с  чл.197, ал.1, т.1  вр. с чл.204, т.3  от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12  да  заплати на В.М.Г.,***, деловодни  разноски в размер на 10,00 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12  да  заплати на  адв. А.С.И. ***  адвокатско  възнаграждение в размер  на 400,00 лв.

            Решението  не подлежи на обжалване.  

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.                                         

                                                         

 

                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: