Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021 / 11.2.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........183..........по описа
за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от ТСМ – Фарма ЕООД гр. Карнобат представлявано от С.В.И. , подадена чрез
пълномощника на същото дружество адв. Д.Д.В. против наказателно постановление №
482139-
F 527457
от 03.12.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено
от него административно нарушение
по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно
наказание посочено по- горе , като същият
в
жалбата си не отрича , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди обаче , че
същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния
закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата
касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.Същият жалбоподател изразява
алтернативно искане ако съдът прецени , че е налице извършено от него адм. нарушение
да намали да минимален размер така наложената му санкция съобразно разпоредбата на изречение 2 от чл. 185 ал.2
от ЗДДС в най- минимален размер .
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован не се явява лично
, за него се явява лично неговият процесуален
представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление , като
освен това заявява и за приложение при
алтернативността посочена от него на намаление до минимален размер на
наложената му парична санкция и по този начин не взема друго респ. допълнително
становище по жалбата .Ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на жалбата
.
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява неговия процесуален представител
в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна..
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя ТСМ –
Фарма ЕООД гр. Карнобат представлявано
от С.В.И. , чрез пълномощника на същото дружество адв. Д.Д.В. наказателно
постановление № 482139- F 527457 от 03.12.2019 година
на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите
е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F 527457 от 20.11.2019 година срещу ТСМ-
Фарма ЕООД гр. Карнобат който констатира
за извършено административно нарушение
на дата 11.11.2019 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена оперативна проверка в 12.59 часа в
търговски обект магазин по смисъла на
параграф 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – аптека
ТСМ 3 , находящ се в гр. Сунгурларе на
ул. Атанас Манчев 2 , стопанисван от ТСМ
– Фарма ЕООД се установило , че в същия обект има монтирано и въведено в експлоатация ,
свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел DATECS FP – 2000 с индивидуален
номер на ФУ DT 509606 и фискална памет № 02509606 , което устройство
притежава операциите „ служебно въведени
„ , „ служебно изведени „ суми в касата
, но същото не е отчело промяна на касовата наличност в касата на обекта
със съответно записване в момента на извършването й и по този начин се установило необосновано
различие в касовата наличност , като е установена положителна разлика в размер на сумата от 430, 15 лв. , която не е отразена във ФУ към момента , въпреки наличност на
съответните функции на ФУ за това, тъй като то е в изправност и притежава операция – служебно въведени и служебно
изведени парични средства , като находящите
се парични средства – като фактическа
наличност в касата в касата са изброени лично от Димка Георгиева И. в качеството й на магистър – фармацевт в
обекта .По този начин се установява , че
проверяваното лице не е изпълнило задълженията си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата
наличност на ФУ чрез операциите „
служебно въведени „ и „служебно изведени
„ суми , с което е нарушило разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ във връзка с
чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени
такива – протокол за извършена проверка
№ 0343927 от 11.11.2019 година ,договор за наем от 07.08.2019 г. , фискален бон, опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката
на дата 11.11.2019 година , декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице ,копия от ДФО и ФКБ ,
справка за лицата работещи по трудово / гражданско правоотношение в проверявания обект , заповед за
компетентност на АНО , както и от
гласните доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели и В.Т. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние , е че
същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се
приписва със съставения АУАН и
издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото
обстоятелство не се опровергава от
никакви доказателства по делото, включително и от признанията на жалбоподателя в жалбата му. Следователно въз основа на
събраните по делото доказателства , може
да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени
и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм.
нарушение , което обстоятелство той и не
оспорва , поради което обстоятелство му е
наложено и горепосоченото административно наказание.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при
правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова той се явява законосъобразен и съобразно
процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да измени обжалваното наказателно
постановление в частта на това наложено му адм. наказание , като го измени до
неговия най- минимален размер, ако съдът
приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , с оглед прилагането на
разпоредбата на чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС тъй като адм. наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание
, които не съответства на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложеното
му адм. наказание е в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН съдът намира, че следва да
разгледа това обстоятелство тъй като има искане на жалбоподателя в тази насока . Затова първо следва да изследва въпроса дали
жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв
след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ.
наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези
разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител
да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за
неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства ,
като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с
това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани и дали
правилно адм. наказващия орган е приложил закона .
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от
никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства
на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия
орган му е наложил горепосоченото адм.
наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на
основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС в максимален размер – имуществена санкция в размер на 2000
лв. .Затова и съдът намира, че следва да
обсъди въпроса за намаляването на това
адм. наказание наложено на жалбоподателя на основание поисканото прилагане на
наказанието в най- минимален размер предвидено в изр. 2 от разпоредбата на чл. 185
ал.2 от ЗДДС което гласи , че когато това адм. нарушение не води до
неотразяване на приходи следва да се наложи адм. наказание от размера предвиден
в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда налагане на адм. наказание в
размер от 500 лв. до 2000 лв. . По този начин съдът намира, че с оглед това ,
че от деянието извършено от жалбоподателя не са настъпили вредни последици - фиска на Държавата не е увреден , както сам е
признал и санкционирал жалбоподателя самия АНО , а и съгласно заключението на вещото лице К.А. по
назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което вещо лице
потвърждава , че всички получени суми в
брой от реализираните продажби на стоки на процесната дата 11.11.2019 г. са в
размер на общата сума от 2366, 04 лв. , като тази сума е осчетоводена като е
включена в приходите на дружеството за месец ноември 2019 г. и и съответно
участва в облагаемите суми за данъци на дружеството , това , че в хода на проверката контролните
органи не са констатирали други
нарушения на данъчното законодателство ,
факта , че това адм. нарушение от страна на жалбоподателя има инцидентен
характер , понеже последният не е наказван за други такива , както и че е налице съвсем ниска обществена
опасност на извършеното от жалбоподателя
деяние , то следва да бъде изменено наказателното постановление в
горепосочената му обжалвана част , като бъде намалено наложеното му адм.
наказание имуществена санкция, както следва : от 2000 лв. на 500 лв. .
В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по настоящото дело
на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. Независимо , че съдът е намалил размера на
наложеното на жалбоподателя адм.
наказание, то обжалваното наказателно постановление е било потвърдено в останалата му част , а именно ,
че има извършено адм. нарушение от жалбоподателя за което следва да му бъде наложено по- леко
наказание. По този начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение , следва
да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната
помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед
фактическата и правна сложност на делото
, съдът стигна до извода , че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и определи
възнаграждение в размер на 100 лв..
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 482139- F 527457 от 03.12.2019 година
на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите издадено против ТСМ – Фарма ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургас ул. Георги Д. № 27 представлявано от С.В.И. с
ЕГН ********** , същото дружество с
адрес за призоваване гр. Карнобат ул.
Георги Д. № 6 чрез адв. Д.Д.В. САМО В ЧАСТТА МУ
с която за извършено от него адм.
нарушение на дата 11.11.2019 г. на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н –
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на МФ във
връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което
на основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 лева , като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА СЪЩОТО АДМ. НАКАЗАНИЕ , а
именно : имуществена санкция от 2000 лв.
на имуществена санкция в размер на 500
лв. .
ОСЪЖДА ТСМ – Фарма ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, обл. Бургас ул. Георги Д.
№ 27 представлявано от С.В.И. с ЕГН **********
, същото дружество със съдебен адресат /
адрес за призоваване / гр. Карнобат
ул. Георги Д. № 6 чрез адв. Д.Д.В. да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 лв. представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: