Решение по дело №15/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило постановление от 18.VІ.2010 г. на О. П. - Б. с предложение И. С. У., с ЕГН-*, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му бъде наложено административно наказание за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и т.6 от НК.

В съдебно заседание представителят на ОП поддържа изцяло така направеното предложение. Счита, че въз основа на събрания доказателствен материал обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и ответникът следва да бъда признат за виновен. Предлага на същия да се наложи „глоба” в размер, съобразен с имущественото му състояние.

Ответникът се явява лично и с адвокат. Молят съда да постанови решение, с което да признае У. за невиновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение. Сочат, че липсвали доказателства относно това, че последният е действал със съзнание на представител на юридическото лице, от чието име е била подадена процесната годишна декларация. В действията му липсвал умисъл, тъй като фактически документът бил изготвен от друго лице – счетоводител.

За да се произнесе, ОС намира за установено следното:

И. С. У., с ЕГН-*, е обвинен в това, че през 2005 г., в гр. Б., като член на управителния съвет на Фондация за регионално развитие „Родопи – ХХІ век”, с ЕФН *, регистрирана по ф.д. № 550/2002 г. на ОС - Б., със седалище и адрес на управление - гр. Б., ж.к. „А. м.”, бл.13 .4, ап.12, е избегнал плащането на данъчни задължения за 2004 г в големи размери, а именно: дължим данък печалба по ЗКПО в размер на 6415,46 лева, като е потвърдил неистина в подадена декларация - Годишна данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО с вх. № 0100-2253/30.03.2005 г., с която определил и обявил пред ТД на НАП – Б. дължимия се от фондацията корпоративен данък за 2004 г. и в която на стр.4, в показатели „Общо разходи по отчета за приходите и разходите /отчета за доходите в т.ч.”, неправилно посочил като извършени разходи сумата от 35800 лева, когато действително извършените разходи за отчетния период са били в размер на 2900 лева и е съставил и използвал документи с невярно съдържание, и неистински документи при водене на счетоводството, и при представяне на информация пред органите по приходите, а именно фактури с номера както следва: № 4570/21.04.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ДАК-1” ЕООД гр. С.; Фактура № 5966/15.06.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ТАЛЕКС” ЕООД гр. С.; Фактура № 98/26.10.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „МАРИ – Ц. Цв.” гр. С.; Фактура № 18/01.03.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ТОМИЛ – ВЕСТ” ООД гр. С.; Фактура № 064/23.05.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „АРИС-Д” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 5482/25.08.2004 г. и № 5480/27.09.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „СТЕЛТ 1” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 2931/18.09.2004 г. и № 2914/22.08.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ВЕНИС 2002” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 324/22.09.2004 г. и № 3459/01.10.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ЕМО – 2001” ЕООД гр. С., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите – престъпление по чл.255 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 т.2 и т.6 вр. с чл.2 ал.2 от НК.

Видно от доказателствения материал по делото е, че с решение № 1043/18.04.2002 г. по ф.д. № 550/2002 г. по описа на ОСБ. е било регистрирано юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност с наименование „Фондация за регионално развитие /ФРР/ „Родопи ХХІ век”, управлявана и представлявана от УС в състав: А. Б. М. /А. И. И./ - Председател на УС, И. С. У. и Р. Р. А. – членове, със седалище и адрес на управление - гр. Б., ж.к. „А. м.” бл.13 .4 ап.12. С Учредителния акт на Фондацията /чл.35.5/ е било предвидено извършването на допълнителна стопанска дейност.

Фондацията е била регистрирана и по реда на ДОПК – обща данъчна регистрация в ТД на НАП – Б. с ЕИК по Булстат *********.

Във връзка с изискванията на чл.51, ал.2 от ЗКПО за подаване на данъчна декларация до 31 март на следващата календарна година, с която ДЗЛ (каквато се явявала и фондацията съгласно чл.3 ал.1 и чл.5 ал.1 и 2 от ЗКПО /отм./, определят и обявяват дължимия корпоративен данък, на 30.03.2005 г. У. подал в ТД на НАП – Б. Годишна данъчна декларация с вх. № 01002253/30.03.2005 г. за дължимия годишен корпоративен данък на ФРР „Родопи ХХІ век” за финансовата 2004 г. С нея били декларирани приходи за фондацията в размер на 37528 лева, разходи в размер на 35800 лева и облагаема печалба 1728,00 лева.

Със Заповед № 781/15.08.2007 г. на ТД на НАП – Б. било възложено извършването на данъчна ревизия на ФРР „Родопи ХХІ век” за определяне на задълженията й по ЗКПО за периода 2002 г. – 2006 г. Ревизията приключила с Ревизионен доклад № 1134/04.02.2008 г., съгласно който бил увеличен финансовия резултат за 2003 г. с 2893,60 лева и за 2004 г. със сумата от 32900 лева, поради непризнати разходи във връзка с дейността.

От заклъчението на назначената счетоводна експертиза за установяване на задължения по Фондацията по ЗКПО се установява, че при изготвяне на годишния отчет за 2004 г. Фондацията е осчетоводила фактури, по които липсват реално извършени сделки и услуги на обща стойност 32 900 лева. Фактури за извършени транспортни услуги № 18/01.03.2004 г. за 1300 лева, издадена от „Томил – Вест” ООД и № 5966/15.06.2004 г., издадена от „Талекс” ЕООД за 1600 лева не съдържали необходимите реквизити съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Закона за счетоводството – не е посочено рег. № на МПС и маршрута, по който е извършен превоза, не са приложени товарителници за вида на превозваната стока, както и договор за извършване на транспортни услуги.

Други 7 броя фактури били издадени за извършени консултантски услуги – изработени проекти по програма „Сапард”:

- фактура № 5482/25.08.2004 г. за 4 800 лева и фактура № 5480/27.09.2004 г. за 4 900 лева, издадени от „Стелт-1” ЕООД;

- фактури № 2914/22.08.2004 г. за 3 000 лева и № 2931/18.09.2004 г. за 3 700 лева, издадени от „Венис-2002” ЕООД;

- фактура № 342/22.0-9.2004 г. за 3 000 лева и № 3459/11.10.2004 г. за 5 000 лева, издадени от „Емо 2001” ЕООД.

- фактура № 98/26.10.2004 г., издадена от „Мари – Ц. Ц.” за 4 500 лева.

По тези фактури не били приложени договори за консултантски услуги, не били посочени вида и предмета на консултантската услуга, липсвали приемателно-предавателни протоколи. От показанията на свид. Даниел В. се установява, че представляваната от него фирма не е ползвала услуги на ФРР и не познава И. У..

Фактура № 4570/22.04.2004 г., издадена от „ДАК-1” ЕООД за рекламни материали на стойност 1100 лева не съдържала задължителните реквизити по чл.8 ал.1 от ЗС, тъй като не е посочен вида на рекламния материал, количеството, единична цена. Според свид. А. П. – управител на „ДАК-1” ЕООД, фактура № 4570/22.04.2004 г. не е издавана от дружеството и не е подписвана от представител на фирмата. Това дружество не е имало търговски отношения с ФРР.

В показанията си свид. В. Н., управител на „Стелт – 1” ЕООД сочи, че управляваната от него фирма не е имала взаимоотношения с ФРР „Родопи ХХІ век” и фактурите с № 5480/27.09.2004 г. и № 5482/25.08.2004 г. не са издавани и подписвани от него и не е заплащал за извършена консултантска услуга.

От заключението на назначената графологическа експертиза на горепосочените фактури е видно, че ръкописния текст на фактура с № 5966/15.06.2004 г. и № 98/26.10.2004 г. и подписа за получател е изписан от У.. Ръкописният текст на останалите фактури с №№ 18/01.03.2004 г.; 5482/25.08.2004 г.; 5480/27.09.2004 г.; 2914/22.08.2004 г.; 2931/18.09.2004 г.; 324/22.09.2004 г.; 3459/11.10.2004 г. и 4570/22.04.2004 г. е изписан от обвиняемия. Подписите положени за „Управител” в годишна данъчна декларация за финансовата 2004 г. № 0100-2253/30.03.2005 г., както и подписите положени в долната част на двете страници на отчет за приходите и разходите за 2004 г. приложени към декларацията са изписани от обвиняемия У..

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимия данък печалба по ЗКПО за финансовата 2004 г. от ФРР „Родопи ХХІ век” е в размер на 6 415.46 лв., а не този, който е декларирал подсъдимия в подадената от него декларация. От същото, както и от представените по делото вносни бележки, се установява, че до приключване на ДП У. е внесъл в бюджета дължимото данъчно задължение, ведно с лихвите.

Така изложената фактическа обстановка се установява от установява от показанията на св. Р., С., Ч., И., А., Ц., П., Н., В., Ревизионен акт № 1134/14.03.2008 г. на ТД на НАП, съдебно-икономическата експертиза, графологическа експертиза, фактури и др.

Съдът намира, че не са налице условията за прекратяване на наказателното производство поради изтекъл давностен срок, каквото възражение направи защитата в съдебно заседание. В тази насока съдът съобрази ТР №26/01.ІV.1960 г., постановено по н.д. №17/60 год.

На първо място, по аргумент от същото, с текстът на чл.255, ал.4, пр.1 не очертава елементите на отделен престъпен състав. По същността си с него се въвежда условие за намаляване на наказанието по ал.1 на същата разпоредба. На второ – погасителната давност в случая ще започне да тече от датата на внасяне на размера на данъка. Според действащия текст на чл.80, ал.1, т.4 от НК същият е 5 годишен. И тъй като сумите по акта са били внесени през м.февруари 2009 год., то следва да се заключи, че давностният срок към настоящия момент не е изтекъл. Ето защо и производството по делото не следва да бъде прекратено на това основание.

Съдът не споделя и становището на защита, че подсъдимият не бил от кръга на лицата, които могли да подават ГДД, поради което и в случая не бил наказателноотговорен.

Определено в ЗЮЛНЦ и ТЗ е посочено ясно кой и по какъв начин може да представлява определено юридическо лице. От посочените по-горе документи се установява, че подсъдимият не е разполагал с такава представителна власт към момента на подаване на ГДД. Същевременно безспорно е установено, че същата е подписана от У. като представител на ФРР”Родопи ХХІ”-Б.. Липсват данни ЮЛ, от името на което е действал подсъдимият да се е противопоставило по съответния ред на действията на последния по подаване на ГДД. Нещо повече – същият е внесъл и дължимите суми, посочени в акта от извършената проверка.

Отделно от това У. е знаел, че в ГДД са отразени и завишени разходи на фондацията по фактури, които сам съставил и чието съдържание не отговаряло на действителността.

Ето защо и съдът счита, че не може да признае подсъдимия за невиновен на това основание.

Като е действал по описания начин У. е осъществил състава на престъплението по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 НК. Същият, като член на управителния съвет на ФРР „Родопи ХХІ век”, е избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери по смисъла на чл.93 т.14 НК – 6 415.46 лева – дължим данък печалба по ЗКПО от фондацията за финансовата 2004 г. като е потвърдил неистина в Годишната данъчна декларация с вх. № 0100-2253/30.03.2005 г. пред ТД на НАП – Б., като е декларирал извършени разходи в размер на 35800 лева, вместо действително извършените 2900 лева. Освен това е съставил и използвал документи с невярно съдържание и неистински документи при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите – фактури с номера както следва: № 4570/21.04.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ДАК-1” ЕООД гр. С.; Фактура № 5966/15.06.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ТАЛЕКС” ЕООД гр. С.; Фактура № 98/26.10.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „МАРИ – Ц. Цв.” гр. С.; Фактура № 18/01.03.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ТОМИЛ – ВЕСТ” ООД гр. С.; Фактура № 064/23.05.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „АРИС-Д” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 5482/25.08.2004 г. и № 5480/27.09.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „СТЕЛТ 1” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 2931/18.09.2004 г. и № 2914/22.08.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ВЕНИС 2002” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 324/22.09.2004 г. и № 3459/01.10.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ЕМО – 2001” ЕООД гр. С.

От обективна страна са налице всички елементи на престъпния състав.

Престъплението е двуактно. Престъпен сам по себе си е първия от двата акта – лъжливо деклариране, възведен в самостоятелно престъпление по чл. 313 от НК. Вторият акт – неплащане на данъци, който обуславя резултатния характер на престъплението, не е престъпен. За да е съставомерно деянието, трябва да се осъществени и двата акта. В случая това е налице – в ГДД е потвърдена неистина, като е отразен финансов резултат, различен от действителния. Подаването на тази декларация се изисква по силата на чл. 51, ал. 1 от ЗКПО.

По своята същност престъплението е резултатно и е довършено с подаването на ГДД.

Субект на престъплението може да е само лице, което по закон дължи данъци.

В качеството си на подател на ГДД от името на стопански субект, генерирал печалба от своя дейност, подсъдимият е следвало да декларира същата съобразно изискванията на закона. Вместо това е потвърдил неистина в такава декларация, като в нея отразил завишен размер на извършените от фондацията разходи – 35800 лв., вместо действителните 2900 лв. По този начин е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6 415.46 лева.

Съдът приема, че тези задължения са в такива размери, тъй като съгласно текста на чл.93, т.14 от НК същите надвишават 3000 лв.

От субективна страна деянието е извършено умишлено във формата на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. У., като съставител на посочените по-горе фактури и на процесната ГДД имал ясна представа, че отразеното в нея не отговаря на действителното положение. Но с цел да избегне установяването на данъчни задължения, както и плащането им, същият умишлено е посочил в декларацията завишен размер на извършените от фондацията разходи – 35800 лв., вместо действителните 2900 лв.

Причините за извършване на престъплението се съзират в морално-нравствената неустойчивост на личността на подсъдимия, мотивиран от стремеж да се облагодетелствува като не плаща дължимите данъци.

В конкретния случай е приложима и разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, като по-благоприятен закон за дееца.

След изменението на НК с ДВ бр.75/2006 г. в състава на престъплението по чл.255 ал.1 от НК се инкорпорираха елементи от съставите на престъпленията по чл.255 ал.1 НК и чл.256 ал.1 от НК /Дв. бр.62/1997 г./. Действията на обвиняемия покриват обективните и субективните признаци на престъплението по чл.255 ал. НК и чл.256 ал.1 НК /в редакцията ДВ бр.62/1997 г./, тоест касае се до множество престъпления. Съгласно чл.78а ал.7 от НК освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се прилага при множество престъпления. Разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК предвижда когато деянието е извършено при действията на един закон, но до постановяване и влизане в сила на присъдата е последвал друг по-благоприятен закон, прилага се по-благоприятния за дееца. В случая разпоредбата на чл.255 ал.1 НК / в редакцията след изменението ДВ бр.75/2006 г./ се явява по-благоприятен за обвиняемия.

За посоченото умишлено престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 2 години и „глоба” до 500 лева. У. е пълнолетен. Видно от приложеното свидетелство за съдимост към датата на извършване на престъплението – 30.03.2005 г. не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от НК. Наложеното му административно наказание с присъда по НОХД № 538/2008 г. по описа на СГС, влязла в сила на 16.07.2008 г. е за деяние извършено на 08.06.2006 г. Имуществените вреди от престъплението са възстановени. Ето защо и намира, че по отношение на същия да налице са предпоставките по чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на У., съдът прецени установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Като смекчаващи приема чистото съдебно минало, изминалия значителен период – над 6 години от датата на извършване на престъплението до постановяване на настоящото решение, както и това, че същият разказва за стореното.

Като отегчаващи счита размера на укритите данъчни задължения над определения законов критерии за големи размери – почти двойно.

При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че следва да определи размер на административното наказание близък до мининума, който да бъде съобразен и с имущественото му положение, поради това и съдът счита, че като адекватно на извършеното се явява наказанието „глоба” в размер на 700 лв.

На У. следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски.

Водим от горното и съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА И. С. У., роден на 23.08.1974 год. в гр.Р., живущ в Б., ул.”А.”, №6, .3, българин, бългаски гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, с ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че през 2005 г., в гр. Б., като член на управителния съвет на Фондация за регионално развитие „Родопи – ХХІ век”, с ЕФН *, регистрирана по ф.д. № 550/2002 г. на ОСБ., със седалище и адрес на управление - гр. Б., ж.к. „А. м.”, бл.13 .4, ап.12, е избегнал плащането на данъчни задължения за 2004 г в големи размери, а именно: дължим данък печалба по ЗКПО в размер на 6415,46 лева, като е потвърдил неистина в подадена декларация - Годишна данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО с вх. № 0100-2253/30.03.2005 г., с която определил и обявил пред ТД на НАП – Б. дължимия се от фондацията корпоративен данък за 2004 г. и в която на стр.4, в показатели „Общо разходи по отчета за приходите и разходите /отчета за доходите в т.ч.”, неправилно посочил като извършени разходи сумата от 35800 лева, когато действително извършените разходи за отчетния период са били в размер на 2900 лева и е съставил и използвал документи с невярно съдържание, и неистински документи при водене на счетоводството, и при представяне на информация пред органите по приходите, а именно фактури с номера както следва: № 4570/21.04.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ДАК-1” ЕООД гр. Софи; Фактура № 5966/15.06.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ТАЛЕКС” ЕООД гр. С.; Фактура № 98/26.10.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „МАРИ – Ц. Цв.” гр. С.; Фактура № 18/01.03.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ТОМИЛ – ВЕСТ” ООД гр. С.; Фактура № 064/23.05.2004 г., издадена на ФРР „Родопи ХХІ век” от „АРИС-Д” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 5482/25.08.2004 г. и № 5480/27.09.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „СТЕЛТ 1” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 2931/18.09.2004 г. и № 2914/22.08.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ВЕНИС 2002” ЕООД гр. С.; Фактури с номера № 324/22.09.2004 г. и № 3459/01.10.2004 г., издадени на ФРР „Родопи ХХІ век” от „ЕМО – 2001” ЕООД гр. С., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите – престъпление по чл.255 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 т.2 и т.6 вр. с чл.2 ал.2 от НК.

НА основание чл.78а от НК освобождава И. С. У., с посочена по-горе самоличност, от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева.

ОСЪЖДА И. С. У., с посочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОСБ. сторени по делото разноски в размер на 430 (четиристотин и тридесет) лева, както и 5(пет) лева – такса за издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред АП– гр.С.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :