№ 19
гр. Ямбол, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
в присъствието на прокурора М. Б. Ат.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.336 и сл.от ГПК във връзка с чл.5 от ЗЛС.
Пред съда е депозирана искова молба от И.К.В. от ГР. ****** против М. М. В. от ГР.
******, с която ищецът в качеството на син на ответницата претендира съдът при условията
на чл.5 от ЗЛС и чл.336 от ГПК да постанови решение, с което да постави под пълно
запрещение ответницата ведно със законните последици. Твърди се, че през 2018 г. личният
лекар на ответницата споделил, че е наблюдавала при същата проява на някои поведенчески
признаци на деменция. През лятото на 2019 г. състоянието й особено се влошило – виждана
е от съседи да халюцинира, дезориентирана, изпитвала сериозни затруднение в
самообслужването, забравяла да приема предписаните й лекарства. След постъпване в
клиника по нервни болести на 16.09.2020 г. на В. била поставена диагноза „Болест на
Алцхаймер с късно начало, с тежък дементиален синдром“. Вследствие на това тежко
душевно заболяване ответницата не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за
своите работи, не разбира интересите и правата си и не може да ги защитава.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответницата не е постъпил.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа като бе поискано до влизане в
сила на решението за настойник на ответницата да бъде назначен ищецът, неин син.
В с.з. ответницата се явява лично, но не изразява становище.
ЯОП дава становище, че исковата молба е основателна, доказана и следва да се
уважи, като се постави ответницата под пълно запрещение, предвид невъзможността да се
грижи за себе си и интересите си.
След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответницата и
извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане № 31/22.01.1958 г. на ищеца И.К. А. /по лична
1
карта с фамилно име В./, същият е с родители К.И.В. и М.М.Д. /по лична карта с фамилно
име В./. От представеното удостоверение за наследници от 9.07.2020 г. се установява, че
К.И.В. е починал през 2012 г. и наследици са му освен страните по делото и Д.К.П., която му
е дъщеря. Ищецът И.В. е от кръга на лицата, които съгласно чл.336, ал.1 от ГПК могат да
искат започване на производство за поставяне под запрещение на ответника.
Видно от представените по делото епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и
епикриза от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по нервни болести, експертно
решение № 3067 от № 152/6.10.2020 г. ответницата е с поставена водеща диагноза Късна
болест на Алцхаймер със 74 % вид и степен на уврежданията и 100 % степен на
уврежданията с чужда помощ.
Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза потвърждава наличието на
установеното заболяване като вещото лице посочва, че М. М. В. страда от Деменция –
оглупяване – упадък на умствено-паметовата дейност, настъпила след предшестващо
нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията се дължи на органични
увреждания на мозъка. Деменцията като състояние има напредващ ход, т.е. оглупяването
непрекъснато се задълбочава. В. има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и
организиране на ежедневието от страна на близките й и служителите на дома. Предвид
наличното състояние В. е неспособна да разбира свойството и значението на постъпките си,
да ръководи действията си, неспособна е да възприема правилно обективната реалност. В. е
неспособна сама да се грижи за своите интереси и да ги защитава, да управлява и да
ръководи делата си, неспособна е сама да удовлетворява жизнените си потребности, да
задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила.
Съдът, в изпълнение на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответницата
М.В., при който същата даваше неотговарящи на действителността отговори на зададените й
от съда въпроси. В. се представи, че е на възраст 50 и няколко години, може би на 58.
Разпозна сина си в залата и посочи същата възраст за него. Знае, че има и дъщеря, но не се
сеща – заяви, че е объркана. Не знае кой ден е днес и коя дата. Твърди, че живее в ****** в
дома си и се обслужва сама, пазарува, ходи до центъра.
С исковата молба е представен договор за предоставяне на социални услуги от
8.09.2021 г., съгласно който В. е настанена бесрочно в ЦНСТВХ в гр.******.
Разпитаният по делото свидетел В.А.В. от 2003 г. е наемател в имота на М.В. и е
очевидец относно промяната в нейното поведение. Свидетелят заявява, че през 2019 г.
установили, че М. е неадекватна - халюцинира, говори си сама, когато си прави разходките
из двора. Веднъж говорила за присъствие на хора, които явно са само във въображението й.
Свидетеля влязал да разгледаме да не би наистина да има някой в къщата, но нямало никой.
Друг път е казвала, че слизат хора от тавана, накачени били по тавана, халюцинирала.
Проверявали са тавана, но съответно няма никой. Случвало се е навън докато си прави
разходките да говори с въображаеми: "Ти какво ме гледаш, махай се от там!". Когато чух
това, свидетелят излязъл от магазина да види какво се случва и с кой говори, но нямало
никой. Това нейно състояние е постоянно от 2019 г. Заключвала се е вкъщи, ключовете и
парите си загубвала и после ставало ясно, че е забравила къде ги е оставила, защото в крайна
сметка ги намирали. Допреди две години преди свидетеля да напусне имота, В. сама се
обслужвала, но пералнята не можела да си пусне, печката включила и забравила да я
изключи и други такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.
Искът е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК с молба от близките
роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да бъде
поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Ищецът като син
2
на ответницата е от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство за
поставянето й под запрещение, съгласно чл.336, ал.1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение. Предмет на иска по чл.5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под
запрещение е неговата дееспособност, а основанието е наличието на душевна болест или
слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.
Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че ответницата е пълнолетна и страда от Късна болест на
Алцхаймер. От личния разпит на ответницата по чл.337, ал.1 от ГПК, от заключението на
вещото лице и от показанията на разпитания свидетел, се установява наличието на
оглупяване – упадък на умствено-паметовата дейност у М.В.. В този смисъл тя обективно не
може и не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да се грижи
за правата и интересите си и да ги защитава. Невъзможността за самостоятелни действия,
липсата на критично отношение към постъпките, както и напредващият ход на протичане на
заболяването дават основание да се приеме, че ответницата е в невъзможност да се грижи за
своите работи и не може да защитава своите интереси.
С оглед изложеното, съдът преценя искът за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение, с оглед
защита правата и интересите й. На ответницата следва на основание чл.337, ал.2 от ГПК за
временен попечител да бъде назначен нейния син.
Предвид изложеното и на основание чл.336 и сл. от ГПК във връзка с чл.5, ал.1 от
ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, М. М. В., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.********, ул.”*****************” № *****.
НАЗНАЧАВА на основание чл.337, ал.2 от ГПК И.К.В. ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.****, ж.к.”*****” бл.*** вх. ** ап.** за временен попечител на майка си
М. М. В., ЕГН **********.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община ******** за учредяване на
настойничество.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3