Номер 175308.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 07.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Десислава Г. Жекова
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно търговско дело № 20203101000892 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №37305/15.06.2020г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33 против Определение
№6934/02.06.2020г., постановено по ч.гр.д. №636/2020г. по описа на Районен съд- Варна, с което е обезсилена
Заповед за изпълнение №155/21.01.2020г., издадена по същото дело.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Сочи се, че „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е
уведомено за възможността да предяви иск по чл.422 ГПК със съобщението, връчено на 14.05.2020г. и към 02.06.2020г. срокът
не е изтекъл. Обръща се внимание и че до отмяната на извънредното положение в страната спират да текат всички процесуални
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано
лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление вх. №4953/20.01.2020г. на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжник И. Я.
Г. , ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
Издадената Заповед за изпълнение №155/21.01.2020г. по делото е връчена по реда на чл.47 ГПК при липса на
удостоверяване по смисъла на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, че длъжникът не живее на адреса. В призовката е посочено, че адресът е
посетен на три различни дати, включително в почивен ден – събота и никой не е открит в момента, на оставените покани никой
не се е явил. На четвъртото посещение отново никой не е отворил и е залепено уведомление на табло за обяви до входа, а до
пощенска кутия връчителят не е имал достъп.
С определение №4169/17.03.2020г. първоинстанционният съд е указал на заявителя, че заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47 ГПК и че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Тези указания на съда са връчени на заявителя на 14.05.2020г. На 02.06.2020г. съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение поради констатация, че установителният иск не е предявен в срок.
При гореизложеното, на първо място, съставът на въззивния съд намира, че не са били налице изискуемите от
процесуалния закон предпоставки да бъдат дадени указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК доколкото липсва
изрично удостоверяване от връчителя да е събрал данни след справка от управителя на етажната собственост, от кмета, или по
друг начин, с посочване на източника на тези данни в съобщението, че длъжникът не живее на регистрирания си адрес. При
гореописаното удостоверяване от връчителя, следва да му бъдат дадени указания да събере данни дали длъжникът живее на
адреса и да удостовери конкретно това при връщане на съобщението в съда преди да бъде извършена преценката дали следва
да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл.416 ГПК, или да бъдат дадени указания на заявителя за предявяване на
установителен иск за вземането му по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Отделно от горното, оплакването на жалбоподателя, че към момента на обезсилване на заповедта едномесечният срок не
е бил изтекъл, е основателно. Указанията на съда за предявяване на иск са връчени на 14.05.2020г. Съгласно чл.3, т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., за
срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, като настоящото производство не попада в изключенията, възприети с Приложение
1 към чл.3, т.1 към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (ДВ, бр. 28 от 2020г.). С оглед на изложеното, както и при
съобразяване на пар.13 ПЗР ЗЗдр /ДВ., бр.44/13.05.2020г./, срокът за предявяване на установителен иск от заявителя е
следвало да изтече на 22.06.2020г., който ден от седмицата е присъствен. Т.е., към момента на обезсилване на заповедта за
изпълнение на 02.06.2020г. срокът не е бил изтекъл. Видно е от делото и че заявителят е представил доказателства за
предявяване на иска на 12.06.2020г. в предоставения му срок.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че издадената Заповед за изпълнение №155/21.01.2020г. не подлежи
на обезсилване поради липса на предпоставките на чл.415, ал.5 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде
отменено.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №6934/02.06.2020г., постановено по ч.гр.д. №636/2020г. по описа на Районен съд- Варна, с което е
обезсилена Заповед за изпълнение №155/21.01.2020г., издадена по ч.гр.д. №636/2020г. по описа на Районен съд- Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________