Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Добрич, 23.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Диана Йорданова
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3048/2019 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Т.И.Г., чрез
упълномощения главен юрисконсулт П.П., с която срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***”, представлявано от П.С.С., Я.М.-Д. и Г.К.,
е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи сумата от 19 315,94 лв. /деветнадесет хиляди триста и петнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща разлика между начислената сума по дебитно известие № ***/13.08.2019
г. към фактура № ***/12.07.2019 г. между доставчик последна инстанция и цени на
свободния пазар. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно
заседание, до края на м. ноември 2018 г. обекти на ищцовото дружество били
снабдявани с електрическа енергия на основание сключен договор за доставка на
електрическа енергия с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, в качеството му на кредитор на
балансиращата група.
Впоследствие, поради отказ на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, доставянето на
електрическа енергия на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД след ноември
месец се е осъществявало от „Енерго - Про Продажби” АД. Сочи се, че между
страните за извършената доставка на електрическа енергия не е сключен писмен
договор.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за смяна измерването на
консумираната ел. енергия, като ответникът неоснователно отказал, с което по
същество не е изпълнил разпоредбите на чл. 97, раздел VI от ЗЕ, съгласно, които
сделките за доставка на електрическа
енергия между крайните снабдители и битови и небитови клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, се сключват по
регулирани от КЕВР цени, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Според ищеца без да има основание за това, тъй като трафопостовете са
собственост на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ответното дружество
неправомерно е начислявал ел. енергия „средно напрежение“, при условие, че в
действителност е доставял до трафопостовете ел. енергия „ниско напрежение“.
С нарочно заявление от 30.11.2018 г. ищецът поискал промяна на меренето
на ел. енергия, и преминаването им на ниво „ниско напрежение“. Сочи се, че
обектите на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, присъединени на ниво
„ниско напрежение“, за които няма подадено искане за доставка от друг доставчик
на ел. енергия по свободно договорени цени, то обектите на ищеца следва да
бъдат снабдявани по регулирани от КЕВР цени на „Краен снабдител“. Според ищеца
спорен между страните е въпросът относно дали потребеното количество ел.
енергия е измерено в местата, определени съобразно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, поради което начислената сума по процесната
фактура не отчита реалната стойност на доставената ел. енергия.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131
от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е представил отговор на
исковата молба, според който предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен
срещу ненадлежен ответник. Същият настоява, съобразно изложените от ищеца факти
и обстоятелства, че пасивно легитимиран по делото е „Електроразпределение Север” АД, тъй като това дружество е
електроразпределително предприятие с предмет на дейност: експлоатация и и
управление на електроразпределителната мрежа, чрез която се осъществява пренос
и разпределение на електрическата енергия на обособена територия, при наличието
на валидна лицензия, издадена от КЕВР. Ответникът от своя страна не е
разпределително предприятие и не извършва мрежови услуги, а е краен снабдител с
електрическа енергия. Именно „Електроразпределение Север” АД, в качеството му
на електроразпределително предприятие, е собственик на средствата за търговско
измерване и осъществява техническото присъединяване на обект на краен клиент
към мрежата, като определя мястото на монтиране на СТИ.
На следващо място пълномощникът на „Енерго -
Про Продажби” АД заявява, че ответното дружество не е издавало посочената от
ищеца фактура № ***/12.07.2019 г., както и че не е предоставяло услуги по
достъп и пренос до разпределителната мрежа.
Ответникът сочи също така, че ищецът е пропуснал
да инициира процедура в законоустановените срокове за промяна на
принадлежността си към друга балансираща група за периода след 01.12.2018 г. Ищецът
е следвало да изпрати искане за промяна на принадлежността към балансираща
група според мрежата, към която е присъединен съответният обект, до независимия
преносен оператор, съответно оператора на електроразпределителната мрежа. След
като срокът на договора за участие в балансираща група между търговски участник
и търговец/координатор е изтекъл и не е подновен, съответно не е стартирана в
срок процедура за промяна на принадлежността към балансираща група от търговски
участник, последният остава в балансиращата група на същия координатор.
Сочи се, че Електроразпределение Север” АД е
получило писмено уведомление от „Чез Трейд България“ ЕАД с приложен списък с
обектите на ищеца, които следва да бъдат прехвърлени в балансиращата група на
доставчика от последна инстанция. След като договорът за балансираща група е
изтекъл, същият не е подновен и няма данни за стартирана процедура в срока
съгласно инструкцията по чл. 102, ал. 2 от ПТЕЕ. В този смисъл е неоснователно
искането на ищеца ответникът да изпълни разпоредбата на чл. 97, раздел IV от
Закона за енергетиката, регламентиращ доставката на ел. енергия по регулирани
цени от КЕВР между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти – за
обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Съобразно изложеното ответникът приема, че
ищецът е бил в балансираща група, т.е. на свободния пазар на ел. енергия, и
след като не е предприело необходимите действия по смяна на доставчик в
предвидените срокове, служебно е прехвърлено в балансиращата група на
доставчика от последна инстанция, считано от първо число на месеца, следващ
уведомлението. Ето защо ответникът приема, че няма основание искането за
промяна на меренето от 30.11.2018 г. и същото е без правна стойност по
отношение цената, по която се остойностява потребената от ищеца ел. енергия.
Също така липсват доказателства по делото ищецът да е заявил принадлежност към
друга балансираща група с друг координатор.
С уточняващата си молба от
06.01.2020 г. ищецът е посочил, че претенцията му е формирана като разлика в
цената, начислена за обекти по цена за доставчик последна инстанция вместо в
балансиращата група за следните обекти:
·
ПС Б.I
ПС Г.Според ищеца начислената
цена за доставчик последна инстанция за посочените два обекта е 39 658,33
лв., а цената в балансиращата група би била 20 342,39 лв., като разликата
между двете стойности са процесните 19 315,94 лв.
По делото е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза в.л., по която дава заключение, неоспорено от
страните; като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, че
изразходваното от ищеца количество ел. енергия е фактурирано по цени за
Доставчик последна инстанция. Според в.л. Е.Й. разликата между цената на
изразходваното количество ел. енергия за доставчик последна инстанция и по
регулирани цени за обектите по процесната фактура е в размер на общо
9 651,35 лв. с включен ДДС.
Експертът докладва, че в случай на корекция,
ако се приложат цени на краен снабдител, стойността по дебитно известие № ***/13.08.2019
г. към фактура № ***/12.07.2019 г., при отчитане на фактурирано междинно
плащане, би била в размер на 30 006,97 лв.
Установено е от в.л., че в счетоводството на
ищеца е осчетоводено процесното дебитно известие, като е ползван данъчен кредит
в пълен размер по същата фактура.
По искане на ищеца по делото е назначена
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която същото в.л. дава
заключение, неоспорено от страните и възприето от съда, че разликата в цената
на изразходваното количество ел. енергия по процесната фактура и дебитно
известие за доставчик последна инстанция и по свободно договорени цени,
съгласно сключения Договор по Обществена поръчка, е в размер на 19 315,94
лв., с включен ДДС.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от сумата от
19 315,94 лв. /деветнадесет
хиляди триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
разлика между начислената сума по дебитно известие № **/13.08.2019 г. към
фактура № ***/12.07.2019 г. между доставчик от последна инстанция и цени на
свободния пазар.
Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В
процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес
от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството,
че същият не дължи в полза на ответника сочената сума.
Нуждата на
ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия
момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да
реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор
относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес
от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът
е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума.
Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и
функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм
предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално
допустими.
С оглед
характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право
факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на
ответника е да докаже основанието за възникване на задължението и размера на
вземането си.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска
сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а
според чл. 98б от същия закон потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи
условия.
На основание чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката (след измененията от 17.07.2012 г.)
законодателят е делегирал правото на ДКЕВР да създаде правила за уреждане на
отношенията с абонатите в случаите на констатирани грешки и неточности при
измерването на консумираната ел. енергия. Такива правила са приети по
предложение на електроразпределителните дружества /ЕРД/ и се публикуват на
интернет страницата на ЕРД и на ДКЕВР.
„Електроразпределителната мрежа” е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия, според § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ. Разпределението, съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ, представлява транспортирането на
електрическата енергия през разпределителните мрежи. По силата на чл. 88 от ЗЕ,
разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на разпределителните
мрежи се осъществяват от разпределителни предприятия-собственици на
разпределителните мрежи на обособена територия. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗЕ за
една обособена територията се издава само една лицензия за разпределение на
електрическа енергия или на природен газ.
Дейността на електроразпределителните предприятия е подложена на
цялостно административно регулиране, част от което е и регулирането на цените
за ползването на мрежата, като на регулиране подлежат цените за присъединяване
към нея, за достъп до мрежата и за пренос на електроенергия през нея.
Регулирането на цените за достъп и за пренос се извършва с решение на КЕВР, с
което се определя конкретния им размер. Освен окончателни цени ДКЕВР може да
определя и временни цени за достъп и за пренос, както и да вземе решение
относно подходящи компенсаторни мерки, в случай, че окончателните цени се
отклоняват от временните.
За разлика
от регулирания пазар, където цената на електрическа енергия се определя от
КЕВР, то в условията на свободен пазар сделките се извършват по свободно
договорени цени. На пазара участват: производители (електроцентрали),
дистрибутори (преносо и разпределителни предприятия), снабдители с електрическа
енергия (търговци) и крайни клиенти, а електроенергията се реализира като всяка
друга стока на пазарен принцип.
Съгласно
промените в Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 57/26.06.2020 г.,
излизането на небитовите клиенти на свободния пазар стартира от 01.10.2020 г.,
като от този момент отпада задължението на крайните снабдители с електрическа
енергия да снабдяват небитови потребители с обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Според промените,
крайните снабдители вече ще могат да
бъдат доставчици на електроенергия по регулирани цени само на битови крайни
клиенти.
Небитовите
клиенти, каквото е и ищцовото дружество, от 01.10.2020 г. излизат на свободния
пазар, за да бъдат снабдявани с електроенергия от търговец на електрическа
енергия. В случай, че до 30.09.2020 г. включително небитов краен клиент не е
сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик, в
качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Закона за
енергетиката (за търговия с електрическа енергия).
Редът,
условията и сроковете за смяна на доставчик и координатор на балансираща група
са регламентирани в Правилата за търговия с електрическа енергия.
Процедурата се администрира от съответния оператор на електроразпределителна
мрежа, към която е присъединен обектът на клиента. За да започне да закупува
електрическа енергия от избран от него доставчик (търговец) на свободен пазар,
всеки клиент следва да осъществи предвидената в Правилата за търговия с
електрическа енергия процедура по смяна на доставчик и координатор на
балансираща група, като самата процедурата се администрира от съответния
оператор на електроразпределителна мрежа, към която е присъединен обектът на
клиента.
Процедурата се
осъществява по електронен път и се инициира от клиента чрез избрания от него
нов доставчик. За целта е необходимо между търговеца и клиента да има сключен
договор за комбинирани услуги или договор за продажба на електрическа енергия и
участие в балансираща група, като втората опция е възможна само за клиенти,
чието потребление се измерва почасово. Клиенти, които за първи път сменят
доставчик от регулиран на свободен пазар преминават и процедура по регистрация
на свободен пазар, която също се инициира от търговеца на клиента.
Смяната на
доставчик и координатор на балансираща група влиза в сила винаги от първо число
на месеца, при условие че процедурата е стартирана до 10-о число на предходния
месец. В рамките на процедурата предходният доставчик има право да възрази
срещу смяната при неизпълнени договорни задължения от страна на клиента.
Задължително
условие за участието на свободен пазар е наличието на сключен от клиента
договор с доставчик от последна инстанция. Клиенти, които нямат сключен договор
с доставчик от последна инстанция, следва да сключат такъв по време на
процедурата по регистрация на свободен пазар или по смяна на доставчик и
координатор на балансираща група. В случай че това условие не бъде изпълнено,
процедурата следва да бъде прекратена.
Основната
роля на доставчика от последна инстанция е да осигури снабдяването с
електрическа енергия на клиентите на свободен пазар, които са останали без
доставчик по независещи от тях причини (търговецът им е с отнета лицензия, отстранен
е от пазара, обявен е в несъстоятелност и др.) или когато срокът на договора на
клиента с доставчика му е изтекъл и не е избран нов доставчик. Доставката на
електрическа енергия по договора с доставчика от последна инстанция се активира
единствено когато настъпи някое от по-горе описаните събития. Смяната на
доставчик от последна инстанция с търговец се осъществява при същите правила,
приложими при стандартната смяна на доставчик и координатор на балансираща
група.
В настоящия
случай е установено по делото, че считано от 01.12.2018 г. „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД няма да бъде в
балансиращата група на „Чез Трейд България“ ЕАД, поради изтичане срока на
договора за доставка на ел.енергия, сключен между „Чез Трейд България“ ЕАД и
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. В тази насока е представеното по
делото уведомление от „Чез Трейд България“ ЕАД до „Електроразпределение Север“
АД от 23.11.2018 г.
На
13.08.2019 г. ответникът е издал дебитно
известие № ***/13.08.2019 г. към процесната фактура № ***/12.07.2019 г., касаещо изразходваното от ищцовото дружество
количество електрическа енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г.,
за сумата от 39 658,34 лв.
Спорен по
делото е въпросът относно това дали е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответното дружество, довело до изключване на процесните
обекти: ПС Б.I и ПС Г.от балансиращата група на ищеца и съответно заплащането
на по-високи стойности за ел. енергия от доставчик от последна инстанция.
Определящо за тази преценка е да се установи дали процедурата за смяна на
доставчика е извършена съобразно приложимите Правила за търговия с електрическа
енергия и по чия инициатива е осъществена смяната.
В случая
ищецът излага твърдения, обосноваващи исковата му претенция, че ответникът не е
изпълнил вменените му от закона задължения във връзка със служебната
регистрация относно поисканата от ищеца смяна на координатора на балансиращата
група за процесите два обекта: ПС Б.1 и ПС Г.. Както бе посочено по-горе
процедурата по смяна на доставчик и координатор на балансираща група, за да
започне клиентът да закупува електрическа енергия от избран от него доставчик
(търговец) на свободен пазар, се администрира от съответния оператор на
електроразпределителна мрежа, към която е присъединен обектът на клиента, а в
настоящия случай това е „Електроразпределение Север“ АД, чийто предмет на
дейност е експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа, чрез
която се извършва пренос и разпределение на електрическата енергия на обособена
територия.
„Електроразпределение Север“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР.
Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б."а" от ДР на ЗЕ.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че ответното дружество не
разполага с компетенции във връзка със смяната на координатора на балансиращата
група, респ. „Енерго - Про
Продажби” АД не може да носи отговорност за претърпените от ищеца имуществени
вреди във връзка с заплащаните от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
по-високи суми, представляващи разликата в цената между доставчик от последна
инстанция и свободния пазар за процесните два обекта.
Настоящият
състав намира, че ответното дружество не е материално правно легитимирано да
отговаря по заявената от ищеца претенция, като за „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е налице правна
възможност да търси обезщетение за причинени му вреди от действията на трето
лице, чуждо на настоящия спор.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че осчетоводяването от ищцовото дружество
на процесната фактура има характер на изявление за извънсъдебно признание на
задължението, обективирано в счетоводния документ, респ. е основание да се
приеме, че е налице доставена електрическа енергия в записаните в тази фактура
количество и цена.
Въз основа
на изложеното съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за договорно
неизпълнение от страна на ответното дружество, поради което и предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното дружество трябва да бъдат присъдени
направените от него по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 1 332
лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор Т.И.Г.срещу „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от
П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 19 315,94 лв. /деветнадесет хиляди триста и петнадесет лева
и деветдесет и четири стотинки/, представляваща част от цената за
доставена електрическа енергия по
дебитно известие № ***/13.08.2019 г. към фактура № ***/12.07.2019 г., която
част се равнява на разликата между начислената сума от доставчик от последна
инстанция и цените на свободния пазар на електроенергия.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: **представлявано от изпълнителния директор Т.И.Г.ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., сумата от 1 332 лв. /хиляда триста тридесет
и два лева/, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: