O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 190
гр.Монтана, 04.05.2022 год.,
Административен съд - Монтана, втори съдебен състав,
в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
Като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 336/2021 год., по
описа на Административен съд – Монтана във връзка с постъпила молба и решение
№МН-7-4477/2022г. от 17.03.2022г. на Председателя на Национално бюро за правна
помощ /НБПП/ с вх.№971/04.05.2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.78,
ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С молба до Административен съд - Монтана с
вх.№971/04.05.2022г. по описа на АС – Монтана на Националното бюро за правна
помощ (НБПП) е представено решение №МН-7-4477/2022г. от 17.03.2022г., с което
на основание отчет № 7/2022 г. за предоставена правна помощ от адвокат П.К.П.
по адм. дело № 336/2021 г. по описа на АС – Монтана и на основание чл. 24
от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адвокат П.П. е определено да
се изплати възнаграждение в размер на 240,00 лева /двеста и четиридесет/. Иска
се на основание чл.189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл. 81
във вр. с чл.
78, ал. 7 ГПК вр. чл. 27а
от Закона за правната помощ (ЗПП) в полза на НБПП да бъдат
присъдени посочените разноски и да се издаде изпълнителен лист.
Искането на Националното бюро за правна помощ
е допустимо - подадено е от институцията, която организира - чл. 6,
ал. 2 ЗПП и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Административнопроцесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга разпоредба на Гражданския процесуален
кодекс, която има отношение към възстановяването на разноските за получена
правна помощ е чл.
78, ал. 7. Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията
на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена - изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв - жалбата на лицето, което е получило правна
помощ, е отхвърлена, видно от постановеното Решение №350/19.08.2021г., а и по
делото не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение -
само за определено. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително
решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице -
предмет на съдебното производство не е осъдителен иск, а обжалване Заповед
издадена от Началник Затвора гр.Враца, свързана с отказ от преместване в
затворническо общежитие.
Неотносими към настоящото производство са
разпоредбите на чл.189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното не е налице определен в
закона случай по чл.27а ЗПП за дължимост от страна на получилия правна помощ жалбоподател на
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна
помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл. 56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Видно от изложеното претенцията на
Националното бюро за правна помощ е неоснователна. Затова съдът следва да
остави искането без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Административен съд Монтана, втори състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски по адм. дело № 336/2021 г. по описа на Административен
съд - Монтана в размер на 240,00 лева /двеста и четиридесет/, представляващи
определено с решение №МН-7-4477/2022г. от 17.03.2022г. на Националното бюро за
правна помощ възнаграждение за правна помощ, предоставена на К.Т.П. изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора
гр.Враца от адвокат П.К.П. ***.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест, предвид окончателността на постановения съдебен акт Решение
№350/19.08.2021г. по Адм. дело №336/2021г. по описа на АС - Монтана.
ПРЕПИС от настоящото определение да бъде изпратено на НБПП
на техен изх.№ МН-7-4477/2022г. и на страните по делото, за сведение.
Административен съдия: