РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4197 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата
К.Б.Ц.
чрез процесуалния си представител твърди, че на 26.06.2018г. около 17.00 часа
при движение по бул. “Цар Освободител”, в посока кръговото кръстовище до ОДМВР
гр. Русе пострадала при ПТП, настъпило между управлявания от нея лек автомобил **********
и лек автомобил *************. Виновен за произшествието е водачът на л.а. *************,
който предприел маневра за пристрояване, отнел предимството й и без да я
пропусне навлязъл в нейната пътна лента, при което я блъснал и причинил ПТП. На
виновния водач е съставен АУАН №566919/28.06.2018г. и същият е санкциониран с
Наказателно постановление №18-1085-002185/28.06.2018г., което е влязло в сила
на 10.09.2018г. В резултат на посоченото ПТП получила травматични увреждания,
била прикована на легло, преживяла болки, много неудобства, физически и
психически страдания, описани подробно. Била безпомощна, тъй като живее сама,
синът и внуците й са извън България. Пропуснала планирана почивка на
Черноморието с приятели, които заминали и я изоставили. Автомобилът, управляван
от виновния водач С П М, към датата на произшествието е имал валидна
застраховка “Гражданска отговорност” при ЗАД “Алианц България” АД. Моли съдът
да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените й
неимуществени вреди в размер на 5000 лв, заедно със законната лихва от датата на
уведомяването - 11.10.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът Застрахователно АД ”Алианц
България” гр. София, представляван заедно от всеки двама от изпълнителните
директори Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров, Александър Проценко и
Павлин Деков Петков, чрез пълном. адв. В.А. заявява становище за частична
основателност на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за
преживените от ищцата болки и страдания, причинени й при ПТП на 26.06.2018г.,
както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и сочените от нея
вреди, извън тези, констатирани при медицински преглед, извършен на
29.06.2018г. и в Амбулаторен лист №6009 от същата дата. Заявява, че
претендираната от ищцата парична сума за обезщетяване на неимуществените вреди
е прекомерна. Счита, че справедливият размер на обезщетението е 600 лв. Моли
искът да бъде отхвърлен над този размер като неоснователен.
По делото са представени писмени доказателства, разпитан е
свидетел, назначени са автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, чиито заключения са приложени в
писмен вид по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От
представения по делото Протокол за ПТП №1584051/28.06.2018г. се установява, че
на 28.06.2018г. в 17.00 часа в гр. Русе, на бул. “Цар Освободител”, на
около 25 метра от кръговото кръстовище с бул. “Липник” при
управление на лек автомобил “*********, водачът
С П М причинил пътнотранспортно произшествие, като от средна пътна лента
преминал в съседна дясна лента, без да пропусне движещия се по нея лек
автомобил “********** с водач К.Б.Ц. и го
блъснал в лява странична част. От сблъсъка л.а. “Форд Фиеста“ се ударил в крайпътния тротоар и
претърпял деформации.
Протоколът за ПТП е
подписан без възражения от нарушителя. Същият има доказателствено
значение за обстоятелствата, при които е настъпило транспортното произшествие.
На водача
С П М е съставен АУАН №566919 от 28.06.2018г. С влязло в сила на 11.09.2018г.,
като необжалвано, Наказателно постановление №18-1085-002185/28.08.2018г.
виновният водач е санкциониран за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП с глоба 200 лв.
По
делото няма спор относно механизма на произшествието. Той е установен и от заключението
на автотехническата експертиза, прието от съда в съдебно заседание на 12.12.2019г.
и потвърдено устно от вещото лице инж. Н.Н., според което водачът на лек
автомобил *********
С П предприел и рязко извършил маневра “пристрояване” от средната в дясната пътна
лента, по която се движел лек автомобил “*********** с водач К.Б.Ц., навлязъл в дясната лента за движение, отнел
предимството ѝ и ударил с предната си дясна част л.а. “Форд Фиеста“ в зоната на предна лява врата и
преден ляв калник, увредил и лявата част на предната броня. Контактът между
двете превозни средства е настъпил в дясната лента за движение на л.а. “Форд Фиеста“. Вследствие на ударния импулс
л.а. “Форд Фиеста“ се отклонил вдясно и допълнително увредил предна дясна
гума и джантата с таса от контакта с десния бордюр. При сблъсъка и на двата
автомобила са нанесени значителни материални вреди, а водачът Ц. е получила
контузни наранявания.
Според експертизата, основната
техническа причина за произшествието и контакта между двете превозни средства
са неправомерните действия на водача С П М, който е навлязъл в
дясната лента за движение, отнел е предимството на движение на л.а. “Форд Фиеста“ и е предизвикал ПТП.
Заключението е прието от съда без
възражения от страните.
При
тези данни съдът приема, че виновен за пътнотранспортното произшествие на
28.06.2018г. е водачът на лек автомобил “Фолксваген Крафтер“ - М,
който е нарушил чл.25, ал.2 ЗДвП и е създал причина за злополуката, при която е
пострадала ищцата К.Ц..
От показанията на свидетелката К
А К, съученичка на ищцата, се установява, че през месец юни 2018г. ищцата й
позвънила, за да я уведоми, че е претърпяла ПТП и я помолила да я посети. На
следващия ден свидетелката се срещнала с ищцата в дома й, при което установила,
че същата се движела трудно - с помощно средство, подпирала се по мебелите,
цялата била в синини: по ръцете от раменете до лактите, по едното рамо, по
гърба, по двете бедра, по коляното на единия от краката й. Оплакала се, че не
може да държи нож, не може да върши нищо с ръцете си, не може да спи.
Свидетелката заявява, че ищцата живее сама, синът и семейството му живеели в
Канада и тъй като за нея нямало кой да се грижи, около два месеца с други
приятелки я обгрижвали, пазарували й, грижели са за домакинството й. През тези
два месеца приемала медикаменти, не можела да шофира, неохотно шофира и сега,
тъй като изпитва притеснения и страх. Поради злополуката пропуснала лятна
почивка в санаториум в гр. Поморие, предварително заплатена, която сума не
могла да си възстанови.
Показанията на свидетелката, която
възпроизвежда лични и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата след
произшествието, са конкретни, последователни и убедителни, подкрепят се от
приложените по делото Амбулаторен лист №006009/29.06.2018г. и СМУ №8180/2018г.,
издадено от отделение по съдебна медицина при УМБАЛ “Канев“ АД, поради което съдът ги приема
за достоверни.
От заключението на съдебномедицинската експертиза,
потвърдено устно от вещото лице д-р М.Х.М. в съдебно заседание на 12.12.2019г.
се установява, че при злополуката на 28.06.2018г. ищцата е получила кръвонасядания
на лява мишница, дясно бедро, ляво бедро и ляво коляно, които увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
ПТП на 28.06.2018г. по описания в исковата молба начин. Кръвонасяданията по
предната повърхност на бедрата е възможно да са получени от удар във волана на
автомобила. По медико-биологичен признак установените увреждания се преценяват
като болка и страдание. При тези увреждания болките са най-силни непосредствено
след получаването им, след което постепенно намаляват и изчезват в рамките на
няколко денонощия. Обичайният възстановителен период за кръвонасядания, като
констатираните в случая, продължават около 2-3 седмици в зависимост от
индивидуалните особености. При такова ПТП не е обичайно да се получат
увреждания на опорно-двигателния апарат от инерционните сили, които не могат да
се установят обективно и които са свързани с болка, отшумяваща в рамките на
седмици.
Заключението е прието от съда без възражение от страните.
Няма
спор по делото, а и от данните в Протокол за ПТП №1584051/28.06.2018г. се
установява, че собственикът на лек
автомобил “Фолксваген
Крафтер“ с рег. №В 1316 НС С П е сключил
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, валиден към датата
на ПТП. В същия смисъл е и приложеното на л.14 писмо изх.
№310-01-9280/06.11.2018г. Следователно, налице е настъпило застрахователно
събитие, поради което застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди - чл.477 КЗ.
Предвид
изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в
Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.
Относно размера, в който следва да бъде присъдено
обезщетението, съдът взе предвид, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на ищцата са причинени болка и страдание (лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 НК). Претърпяла е физически болки и страдания при
злополуката, стрес и уплаха, както и много неудобства в периода на
възстановяването. Не е могла да се грижи за себе си, за домакинството,
разчитала е на приятели. Изпитвала е притеснения и страх да управлява личното
си МПС. Пропуснала планирана
почивка в санаториум на Черноморието, във връзка с което е претърпяла
и финансови загуби. Всички тези преживявания от правна страна
съставляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по справедливост,
съгласно чл.52 ЗЗД.
Съдът
намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на ищеца са необходими 1500
лв. В този размер предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от деня на
поискването - 11.10.2018г. (вж. приложената на л.27-28 Претенция във вр. с
писмо изх.№310-01-8342/16.10.2018г.). За разликата до предявения размер 5000 лв
искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по
делото на ищцата в размер на 182 лв, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на процесуалния
представител на ищцата
335
лв адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на
ответника 406 лв разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България” със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” №59,
представлявано
заедно от всеки двама от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев, Андрей
Бойков Александров, Александър Проценко и Павлин Деков Петков, ЕИК *********
да заплати на К.Б.Ц. ***, ЕГН **********, сумата 1500 лв обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, причинени при
ПТП на 26.06.2018г., заедно със законната лихва, считано от 11.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 1500
лв до предявения размер 5000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България” да заплати на К.Б.Ц. сумата
182 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД “Алианц
България” да заплати на адвокат С.С.м. ***, сумата 335 лв адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Б.Ц. да заплати на ЗАД “Алианц България” сумата 406 лв разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: