Определение по дело №586/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260024
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова
Дело: 20204400500586
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                 

                               Гр.Плевен,...19…август…2020г.

                 

            В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV възз.гр.с-в в закрито заседание на….ДЕВЕТНАДЕСЕТИ……АВГУСТ….

през  ДВЕ ХИЛЯДИ  и  ДВАДЕСЕТА   година    в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЦВЕТЕЛИНА   ЯНКУЛОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:   РЕНИ   ГЕОРГИЕВА

                                                              ЖАНЕТА ДИМИТРОВА  

                                                                         

като  разгледа  докладвано  от СЪДИЯ….ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…586…по описа….за…2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по чл.274,ал.1  от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание   частна въззивна жалба, подадена от М.П.В. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№2953/2020г. по описа на Плевенски районен съд, срещу постановеното по делото Определение №2339/13.07.2020г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и  делото върнато на РС за продължаване на процесуалните действия. Изтъква се, че   сключеният с ответника „***“-ЕООД,  договор за револвиращ заем е нищожен, поради  липса на съгласие, поради което е нищожна и съдържащата се в него арбитражна клауза.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира  следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните по гр.д.№2953/2020г.. по описа на РС-Плевен, Гражданско отделение, се установява следното:

Производството по делото е  образувано на  основание  предявени от ищцата( понастоящем  частен жалбоподател) М.В. против ответника „***“-ЕООД,  искове, както следва: За прогласяване нищожност на отделни клаузи от сключен между страните Договор за револвиращ заем №***; за заплащане на обезщетение по чл.68 от ЗЗП и за обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

С обжалваното определение, Плевенският районен съд, ІІІ-ти гр.с-в е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с предявения иск за нищожност на отделни клаузи на договора за револвиращ заем, респ. на целия договор, ищцата желае преразглеждане на спора, разрешен с влязло в сила  арбитражно решение по арб.д.№387/2009г., постановено от арбитър Б. Г.

 Настоящият съдебен състав приема, че  обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и   правилно.

От писмените доказателства, представени с  исковата молба се установява следното:

С Арбитражно решение №387/30.04.2009г., постановено от арбитър Б. Г. със седалище в гр.С. по арб.д.№387/2009г., настоящата  жалбоподателка М.П.В. е осъдена да заплати на „***“-ЕООД, сумата от 3984.78лв., заедно със законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане- В мотивите на решението е посочено, че вземането на кредтгора произтича от Договор за револвиращ заем, който е отпуснат в размер на 3120.00лв., погасени са само шест вноски, поради което длъжникът следва да заплати, както останалата част от главницата, така и начислената неустойка.

С Решение №114/27.06.2012г. на ВКС, ТК, ІІт.о., е отменено горното арбитражно решение и делото е върнато на същия арбитър за ново произнасяне.

След връщане на делото, арбитърът е постановил Решение №387/14.11.2013г., с което е осъдил  М.В. да заплати на „***“-ЕООД, сумата от1618.21лв., ведно със законната лихва, считано от  постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението.

На 13.07.2020г., настоящата жалбоподателка М.В. е предявила иск за обявяване нищожността на отделни клаузи на сключения с „***“-ЕООД, договор за револвиращ заем, или на целия договор, въз основа на който е образувано първоинстанционното гр.д.№2953/2020г., по което е постановено обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав споделя становището на първоинстанцонния съд за недопустимост на главния иск за нищожност на отделни клаузи на договора за револвиращ заем, респ. на целия договор, тъй като със сила на пресъдено нещо, формирана  с влязло в сила арб.Решение №387/14.11.2013г., е  установено наличие на валидно правоотношение между страните, произтичащо от действителен договор за револвиращ заем,  задълженията по който подлежат на изпълнение. С иска за обявяване нищожност на отделни  договорни клаузи, респ. на целия договор, предявен след влизане в сила на арбитражното решение, с което  длъжницата е осъдена да изпълни задължението си по договор за револвиращ заем, всъщност се цели пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Становището си за нищожност на  договора, за който се иска изпълнение, длъжницата М.В. е могла да заяви под формата на възражение в арбитражното производство, образувано по иск за изпълнение на договорното  й задължение.

Тъй като изхода на обективно съединените искове, зависи от изхода на  иска за прогласяване нищожност на договора,  производството по делото следва да се прекрати изцяло, както е приел РС.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен извод, който е идентичен с този на първоинстанциониня, поради което  частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По изложените съображения,  Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав,

 

 

           О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна ЧАСТНАТА ЖАЛБА, подадена от М.П.В. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№2953/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото Определение №2339/13.07.2020г., с което е прекратено производството  поради недопустимост на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателката.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: