№ 17961
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110169390 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. М. Г., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на част от
вземанията, за които спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 35468/2022г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 326,67лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до изплащане на
вземането; 49,02лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г.-17.05.2022г. върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г. на обща стойност
468,85лв.; 9,52лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до изплащане на
вземането; и 1,95лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-17.05.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания. Посочва, че по сметка на
дружеството след завеждане на заповедното дело и преди образуване на исковото
производство е постъпила сума от 142,18лв., с която е погасена част от главницата за
топлинна енергия и за това се претендира само разликата, възлизаща на сумата от
326,67лв.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
1
оспорва исковете. Твърди, че със съдебно решение имотът е предоставен за ползване
на Р. П., което продължава и към настоящия момент. Оспорва между страните да са
възникнали договорни отношения, както и ОУ да са одобрени от КЕВР, публикувани и
влезли в сила. Счита, че е налице непоискана доставка, което било забранено от закона,
с оглед на което не следва да се дължи от потребителя. Посочва, че ищецът се
възползвал от монополно и икономически по-силно положение, като начислявал лихва
за забава върху месечни прогнозни суми в нарушение на чл. 36, ал. 4 от ОУ. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ от дата 09.03.1987г., съгласно който Главна дирекция за
изграждане на София продава на М. З. Г. ап. 2, находящ се в жилищна сграда –
/населено място/. Съгласно издаденото удостоверение от СО, р-н Искър, /населено
място/.
Представено е решение от 23.11.1988г., постановено по гр. д. № 16/1988г. по
описа на Искърски районен съд, с което се прекратява с развод гражданският брак,
сключен между М. Г. и Р. П. на 03.11.1984г. В него е предвидено семейното жилище,
представляващо процесния недвижим имот, да се предостави за ползване на Р. П., като
е удостоверено, че М. Г. го е напуснал.
Според представеното удостоверение за наследници, М. Г. е починал на
04.09.1994г., като е оставил за свои законни наследници М. Г. – дъщеря и К. Г. – син.
Към датата на сключване на гражданския брак между М. Г. и Р. П. –
2
03.11.1984г., в сила е бил Семейният кодекс от 1968г., според чл. 13 от който
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Към датата на
придобиване на имота от М. Г. – 09.03.1987г. е бил в сила Семейният кодекс от 1985г.,
според чл. 19, ал. 1 от който вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.
Съгласно ал. 3, съвместният принос се предполага до доказване на противното.
При горните обстоятелства, съдът приема, че имотът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност между М. Г. и Р. П., която е прекратена с влизане в
сила на бракоразводното решение. След смъртта на М. Г., неговите деца са наследили
по ½ от притежаваната от него ½ идеална част от имота или по ¼ идеална част.
Следователно, ответникът М. Г. е придобила по силата на наследствено
правоприемство ¼ идеална част от имота, като няма доказателства за последващи
разпоредителни сделки, поради което следва да се приеме, че е била собственик на тази
идеална част и към процесния период и следва да отговоря за доставената топлинна
енергия съобразно дела си в съсобствеността.
Съдът намира направените от ответника възражения за липса на одобрени и
влезли в сила ОУ към договора за топлинна енергия за битови нужди за неоснователни,
тъй като му е служебно известно, че такива са одобрени и публикувани, както изисква
законът.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая се касае за непоискана
доставка. Като аргументи в подкрепа на това възражение според ответника е
Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на
потребителите, регламентиращ непоискана доставка. Съгласно чл. 27 от нея,
потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на
непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление
или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана. В тези
случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка
или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие. Горепосочената
разпоредба е предмет на тълкуване в Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени
дела С-708/17 и С-725/17, но по отношение на топлинната енергия, отдадена за
сградната инсталация и за общите части. Според решението чл. 27 от Директивата
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда,
че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Неправилно от страна на ответника това е тълкувано като аргумент в
подкрепа на тезата, че отоплението за индивидуалния имот изисква задължително
сключване на писмен договор. В решението СЕС изрично е посочил, че съгласно
член 3, параграф 5 от Директива 2011/83 същата не засяга националното общо
договорно право относно правилата относно действителността, сключването или
действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са
уредени в тази директива. В тази връзка в съображение 14 от Директивата се уточнява,
че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята
относно сключването или действителността на договора, в частност при липсата на
съгласие за сключване на договора. В решението е посочена именно националната
правна уредба относно качеството „клиент на топлинна енергия“ - чл. 153, ал.1 ЗЕ и
регламентираното от законодателя по повод възникването на договорно
3
правоотношение. В този смисъл не може да се обоснове извод, че топлинната енергия,
която се отдава за отоплението на апартаментите попада в различна категория спрямо
топлинната енергия за сградна инсталация и за общи части досежно законовите
предпоставки за пораждане на облигационно правоотношение.
Текстът на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС е възпроизведен и в националната
правна уредба, а именно чл. 62 от ЗЗП, регламентиращ забрана да се доставя вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето
на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. С Тълкувателно
решение № 2/2016г. от 25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Това е така, защото непоискана е
тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това
законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление
не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното
решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката
към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр.
30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането
за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
При съобразяване на изложеното се налага извод, че непоискана доставка на ТЕ
в сграда в режим на етажна собственост е налице тогава, когато е направено надлежно
искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до
абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено
от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален
обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре
подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на
собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В разглеждания
случай нито се твърди, нито се доказва наличието на искане за прекратяване на
топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да се приеме, че е налице непоискана
доставка.
По изложените съображения и при съобразяване на задължителните разяснения,
дадени в цитираното ТР, съдът приема, че ответникът в качеството на съсобственик на
недвижимия имот се явява клиент на топлинна енергия, намира се в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия и
4
следва да отговаря за нейната стойност съобразно дела си в съсобствеността.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява през
процесния период в имота е имало 4 броя отоплителни тела и 2 броя водомери за топла
вода, като на отоплителните тела са били поставени ИРРО. Вещото лице разяснява, че
за период 2019/2020г. не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота от
отоплителни тела поради технически пропуск. За сезон 2020/2021г. поради неосигурен
достъп за отчет на измервателните уреди топлинна енергия за отопление на имота е
начислявана по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 (Наредбата). И за двата сезона
е начислявана топла вода на база 1 брой потребител по 140 л/денонощие съгласно чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредбата поради неосигурен достъп за отчет. Съдът намира, че от
представените констативни протоколи от третото лице – помагач се установява, че
действително за процесния имот не е осигурен достъп за отчет на измервателните
уреди. Ето защо, правилно е начислявана топлинна енергия според Наредбата за
случаите при неосигурен достъп. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, според формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата.
Експертът посочва, че общият размер на доставената топлинна енергия за отопление,
БГВ и сградна инсталация през процесния период възлиза на 2813,17лв., като ищецът
претендира обща сума в по-нисък размер от 2813,13лв., което е по-благоприятният
вариант за ответника. От тази сума – 2813,13лв., ответникът следва да дължи ¼ част
или 703,28лв., предвид квотата му в съсобствеността. Ищецът обаче претендира по-
малка част от ответника, а именно 1/6 част, възлизаща на 468,85лв., от които признава,
че на 01.12.2022г. е платена сумата от 142,18лв. и остава дължима само разликата от
326,67лв. Съдът намира, че с оглед принципа на диспозитивното начало, действащ в
гражданския процес, и предвид че този вариант е по-благоприятен за ответника, следва
да се съобрази с него и да приеме, че остава дължима сумата от 326,67лв.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземането, което съдът намира за неоснователно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 30.06.2022г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 30.06.2019г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, не са налице погасени по давност вземания, тъй като изискуемостта на най-
ранното от тях, отнасящо се за м.05.2019г., настъпва през м.07.2019г., тоест след
30.06.2019г. Ето защо, възражението за изтекла давност е неоснователно.
Ответникът е направил и възражение за погасяване на вземанията чрез плащане.
5
Установява се от материалите по заповедното производство (ч. гр. д. № 35468/2022г.
по описа на СРС), че на 01.12.2022г. между ищцовото дружество и К. Г. и Р. П. е
сключено споразумение, което обхваща всички задължения по заповедта за
изпълнение, включително частта на ответника в настоящото производство М. Г.. С
него К. Г. и Р. П. са се задължили да платят сумите на разсрочени месечни вноски от по
142,18лв. в период 01.12.2022г.-01.11.2024г. Тоест, тези лица са поели задължение да
погасят и частта на ответника в настоящото производство, за което няма нормативна
пречка, тъй като един субект може да погаси чужд дълг. Представена е справка от
дружеството /л. 130/, съгласно която са извършени плащания в периода 01.12.2022г.-
04.10.2023г., с които са платени общо 1563,98лв. Съдът намира, че тази сума е
достатъчна да погаси част от общо дължимата главница от 2813,13лв., като остава
дължима разлика от 1249,15лв. Съобразно квотите, които ищецът прилага, което е по-
благоприятният за ответника вариант, остава дължим от ответника остатък от
208,19лв., а разликата до 326,67лв. се явява погасена чрез плащане.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главницата за
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 208,19лв., а за разликата над този
размер до пълния предявен от 326,67лв. подлежи на отхвърляне поради извършеното в
хода на процеса плащане.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия:
На първо място, съдът намира за необходимо да отговори на довода на
ответника за неправомерно начислявана от ищцовото дружество лихва за забава върху
месечни прогнозни суми за плащане, което намира за невярно. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
ОУ към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според ал. 2,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ал. 4 на същия член предвижда, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тоест, след
издаването на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, се начислява лихва за
забава, в случай че същата не е заплатена в 45-дневен срок. Видно е, че макар
процесният период по първия отоплителен сезон да обхваща м.05.2019г.-м.04.2020г.,
лихвата се претендира едва от 15.09.2020г., тоест след издаване на общата фактура и
изтичане на срока за плащането й. Същата е издадена на 31.07.2020г. /л. 30/ и срокът за
плащането й изтича на 14.09.2020г., като след тази дата длъжникът изпада в забава и
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По делото няма ангажирани доказателства от
ответника, който носи тежестта, да е заплатил главните вземания на падежа, с оглед на
което е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва, чийто размер върху сумата от
468,85лв. (реално дължимата главница за периода без приспадане на плащанията,
извършени в хода на процеса) възлиза на претендираната стойност от ищеца от
49,02лв. за периода 15.09.2020г.-17.05.2022г., изчислен на основание чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор. Няма доказателства вземането за лихва да е платено
и в хода на настоящото производство, поради което този иск следва да бъде уважен в
пълен размер.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
6
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 26-28/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
дялово разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от
представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени доказателства, които
не са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния период м.05.2019г.-
м.04.2021г. възлиза на обща стойност от 57,11лв., от които ответникът би следвало да
дължи ¼ част или 14,28лв., но от него се претендира по-малък размер от 9,52лв. Тези
задължения не са обхванати от погасителна давност по изложените по-горе
съображения относно давността. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, като по
отношение на отхвърлената част от иска за главницата за топлинна енергия разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника, предвид че същият бива отхвърлен
поради извършено в хода на процеса плащане и с поведението си е дал повод за
завеждането му.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски спрямо ответника в
размер на 18,92лв., от които следва да му се присъдят 18,82лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75,00лв. за
държавна такса, 300,00лв. депозит за особен представител, 250,00лв. депозит за
експертиза, и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8
ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 725,00лв., следва да му се
присъдят 721,35лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу М. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населеномясто/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които спрямо ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 35468/2022г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 208,19лв. - цена на доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. №
***********, ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до изплащане на вземането;
49,02лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г.-17.05.2022г. върху главницата за
7
топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г. на обща стойност 468,85лв.; и
9,52лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 208,19лв. до пълния предявен от 326,67лв. поради извършено в хода на
процеса плащане, и изцяло иска за сумата от 1,95лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.07.2019г.-17.05.2022г. върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г. в размер от 9,52лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. М. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населеномясто/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 18,82лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 721,35лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8