РЕШЕНИЕ
№ 1661
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120100573 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В., съдебен адрес в ..................., чрез
адв.М.В., против Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес в ..............................., с която се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, частичен иск от 55
196,20лева, представляваща регресен иск за изплатени лихви за забава върху определеното
застрахователно обезщетение, за периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие - 25.10.2014 г. до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 от КЗ – 03.10.2016
г. от пострадалите лица и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на .............. г., ответникът управлявал лек автомобил,
марка ............ с рег.№.............. по път I 6 С.-Б. и след кръстовище за с.Ч. предприел
изпреварване на движещият се пред него автобус. По същото време в насрещната лента за
движение се движел лек автомобил, поради което и ответникът рязко завил волана на
управлявания от него автомобил, вследствие на което последвал удар в крайпътно дърво. В
резултат на ПТП починал малолетния син на водача - А.Л.Г. и пострадала неговата съпруга
Х.С. Г.. Последната получила наранявания, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, трайно затруднение на движенията на левия горен крайник,
трайно затруднение на движенията на снагата и трайно затруднение на движенията на
долните крайници. Ищецът твърди, че на Х.С. Г., в качеството й на пострадала и като
наследник на починалия А. Г., са били изплатени от ищеца въз основа на влезли в сила
решения по гр.д.№12016/2016 г. и №12013/2016 г., и двете по описа на СГС,
неимуществени вреди в размер на общо 279 500 лева и лихви в размер на 95 916,54 лева.
Твърди се, че ответникът в качеството на застрахован не е изпълнил задължението си да
1
уведоми застрахователя за настъпилото събитие до получаване на исковите молби по
гореописаните граждански дела, което обуславя правния интерес на ищеца да претендира
платените лихви за забава до датата на предявяване на иск по чл.266, ал.1 от КЗ (отм.).
Ангажирани са доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва
иска като неоснователен с твърдението, че ответникът е изпълнил задължението си да
уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие по телефон от болничното
заведение, в което се е намирал към този момент. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл.227, ал.1, т.2 от КЗ (отм).
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява представените доказателства, че на ............ г. в
резултат на настъпило ПТП ответникът, като водач на лек автомобил марка ............ с рег.
№.............., е причинил телесна повреда на пострадалата Х. Г. – негова съпруга и смъртта на
малолетното им дете А. Л.Г.. Не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за
управлявания от ответника лек автомобил е била сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите с ишцовото дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД. Ответникът е бил признат за виновен в извършване на горепосоченото
деяние с влязла в сила присъда по НОХД № 417/2016г. на БОС. С влязло в сила решение по
гр.д.№ 12016/2016 г. по описа на СГС и гр.д.№ 12013/2016 г. по описа на СГС, в полза на
пострадалата Х. Г. (лично и като майка на починалото дете) са присъдени обезщетения за
неимуществени вреди в размер на общо 279 500 лева и лихви за забава в размер на 95 916,54
лева, платими от застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Не се спори, че сумите са
изплатени на пострадалата, като от застрахователя са представени доказателства за
извършени плащания.
От ищеца се претендира заплащане от ответника-делинквент на дължимите лихви за
забава, присъдени със съдебните решения, поради неизпълнение на задължението на
последния за уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. В
тази връзка спорен по делото е въпроса относно формата на уведомяване, освобождаваща от
отговорност ответника, дали такова уведомяване е извършено надлежно, както и дали са
налице основания изключващи отговорността на застрахования.
На първо място следва да се посочи, че водачите, които ползват МПС на законно
основание, се явяват застраховани лица съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.) вр.
§ 1, т. 4 ДР КЗ (отм.). Поради това ответникът има качеството на застрахован и съответно е
задължен да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователното събитие съгласно
чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), в 7-дневен срок от узнаването.
От представените писмени доказателства се установява, че водачът Г. също е
пострадал при настъпилото ПТП и е бил приет за лечение в периода от 25.10.2014г. до
17.11.2014г., като последващо лечение във връзка с увреждане на лицев нерв е проведено от
10.12.2014г. до 17.12.2014 г., както и лечение в болнично заведение на установена парализа
на Бел в периода от 27.01.2015г. до 03.02.2015г.
По делото са разпитани като свидетели С.С.С. – приятел на ответника и брат на
пострадалата Х.С. Г., както и М.И.К. – служител на ищцовото дружество.От показанията на
първия свидетел се установява влошеното общо състояние на ответника непосредствено
след инцидента. Свид.С. посочва, че в началото Л. не е можел да говори и да си движи
дясната страна на лицето, чувствал се виновен за случилото се и не искал да говори с
2
никого. През м.декември 2014 г., когато отново бил на лечение в болницата, свидетелят
изчаквал отвън за посещение и се заговорил с непознат мъж за случилото се. Той го попитал
дали са уведомили застрахователя и това провокирало свидетеля да попита Л.. Влезли при
него и разбрали, че Л. не е уведомявал застрахователя до момента, като от телефона на
непознатия мъж се обадили на посочен в интернет телефон на ДЗИ. Л. разговарял около 15
минути по телефона и съобщил на отсрещната страна номера на колата и всички
обстоятелства около случая, пострадалите лица и щетите. Свидетелят посочва, че от
разговора по телефона е разбрал, че от отсрещната страна са уведомили Л. да отиде в
някакъв офис, но той отговорил, че не може да отиде, защото е много зле физически и
психически и е в болница.
От показанията на свидетеля К. се установява, че в практиката на ищцовото
дружество към 2014 г. не е било въведено уведомяване по телефона, като всички лица са
били насочвани към съответен административен офис или ликвидационен център на
дружеството за представяне на необходимите документи и заявяване на щети.
С оглед горните факти, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се освободи от отговорност по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), застрахованият следва да
докаже, че е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя или че
неизпълнението на това задължение се дължи на причини, които не могат да му се вменят
във вина. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказването на тези факти
следва да е пълно и главно, като то може да става с всички допустими от процесуалния
закон доказателства, включително със свидетелски показания, тъй като изрична форма на
уведомяването не е предвидена в закона. По делото не са представени действащите към
застрахователния договор от 2014г. Общи условия и не може да се установи каква е била
уговорената между страните форма на уведомяване на застрахователя. В тази връзка съдът
кредитира показанията на двамата свидетели като непротиворечиви, в частта, в която се
посочва, че при уведомяване по телефона лицата са били препращани към офис на
дружеството за подаване на необходимите документи във връзка с настъпилия инцидент и
образуване на щета. Свидетелят С. също е възприел, че ответникът е уведомен по телефона
за необходимостта да посети офис на дружеството. В случая по делото не се твърди и не се
установява нито водачът – Л.Г., нито собственикът на автомобила – А. М.Г., да са подавали
писмено уведомление до застрахователя. Ето защо, съдът приема, че такова не е било
надлежно извършено. В посочения от свидетеля С. период – м.декември 2014 г. –
ответникът действително е бил приет на повторно лечение, което съответства на
представените писмени доказателства. Въз основа на медицинските данни по делото, както
и от показанията на свидетеля, които съдът кредитира в тази част, се установява, че
ответникът е бил във влошено здравословно състояние, както психически, така и физически.
Това се възприема от съда като естествен резултат от загубата на четиримесечното бебе на
водача на автомобила вследствие на инцидента и претърпените от него физически травми.
Следователно по делото са налице достатъчно данни, за да се приеме, че в периода на
първоначалния шок и физическа увреда, лицето не е било в състояние да посети офис на
дружеството и да подаде необходимите за целта документи. Узнаването от водача Г. през
м.декември 2014 г. за това, че следва да се посети съответен
административен/ликвидационен център на застрахователя, навежда на извода, че при
подобряване на състоянието му той е следвало да предприеме необходимите действия в тази
връзка. Доколкото от ангажираните медицински документи се установява, че в периода до
03.02.2015г. ответникът е лекуван от травмите, получени в резултат от инцидента и е
изписан с подобрение, съдът приема, че за него след тази дата е отпаднала съществуващата
до тогава невъзможност. По делото е установено, че до началото на м. 02.2015г. ответникът
3
е бил в тежко физическо и психическо състояние и това се явяват уважителни причини,
поради които не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя. След този
период обаче, от ответника не са ангажирани доказателства за надлежно уведомяване по чл.
224, ал. 1 КЗ (отм.) и доколкото вече не са съществували основания изключващи
отговорността, следва да се приеме, че след плащане на лихвите върху обезщетението в
полза на ищеца е възникнало регресно му право спрямо застрахования, по смисъла на чл.
227, т. 2 КЗ (отм.). В допълнение следва да се посочи, че надлежното уведомяване по
телефона на застрахователя не може да се приеме за доказано, доколкото за този факт са
събрани единствено показанията на свид. С., които не са подкрепени с никакви други
доказателства и не могат да бъдат напълно кредитирани, предвид неговата
заинтересованост, като брат на пострадалата Х.С. Г., която е съпруга на ответника.
Напротив, неизвестният телефон, от който е било направено обаждането и липсата на
каквито и да е данни за регистриране на това обаждане, както и посоченото от свидетеля, че
застрахованият е бил насочен към офис на дружеството, навеждат на извода за не надлежно
изпълнение на задължението. Още повече, че тежестта на доказване на тези факти е върху
ответната страна.
С оглед горното предявеният регресен иск се явява частично основателен и доказан,
за периода от 04.02.2015г. до 03.10.2016 г., за който ответникът дължи на ищеца платената
от него лихва за забава върху определеното обезщетение за неимуществени вреди на
пострадалото лице, поради неизпълнение на задължението си за уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП. По отношение на останалия период от датата на
застрахователното събитие – 25.10.2014г. до 03.02.2015г. искът следва да бъде отхвърлен,
поради наличие на причини, които не могат да се вменят във вина на ответника. Доколкото
обаче в настоящия процес претенцията е заявена като частична по размер от 5000 лв.,
същата следва да бъде уважена изцяло за посочената сума, която надхвърля общия размер на
дълга.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на сумата по направените от ответника съдебно-
деловодни разноски от общо 896 лв., съобразно представения списък.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес в ..............................., да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В., съдебен адрес в
........................, чрез адв.М.В., сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), частичен иск от общо
55196,20 лева, представляваща регресен иск за плащане от страна на делинквента Л. А. Г. на
изплатените от застрахователя в полза на пострадалата Х.С. Г. лихви за забава, за периода от
04.02.2015 г. до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 КЗ – 03.10.2016 г., начислени
върху изплатените застрахователни обезщетения за претърпени от нея неимуществени вреди
в размер на общо 279 500лв., както и сумата от 896 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева)
– разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ регресния иск за периода от датата на настъпване
на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до 03.02.2015г., като неоснователен.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5