№ 218
гр. гр.Несебър, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20222150100236 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.И.К.“
ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр. *********,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против А.М.М.., гражданин на Руската Федерация, роден
на **********г., с адрес: гр. Несебър, КК **********
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.И.К.“ ЕАД е страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение на водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим
на етажна собственост с адрес: гр. Несебър, КК ********** със заведена партида в
базата данни с аб. № *****.
Наред с това се твърди, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
1
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги - вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Твърди се, че били издадени фактура № ********** от 24.04.2019г. на
стойност 304,55 лева, фактура № ********** от 25.06.2019г. на стойност 44,92 лева и
фактура № ********** от 25.06.2020г. на стойност 190,97 лева, които не били
заплатени в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях. Излага се, че върху
тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 127,71 лева, считано от
25.05.2019г. до датата на подаване на исковата молба - 02.03.2022г., както и лихвата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение,
с което да осъди А.М.М.. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 540,44 лева, дължима по
издадени фактури за периода от 24.04.2019г. - 25.06.2020г., с отчетен период по
фактури 03.10.2017г. - 01.06.2020г., сумата от 127,71 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 25.05.2019г.
до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представя писмени
доказателства. Претендират присъждането на направените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответника особен представител - адв. Г.И. от АК-Бургас, с който се изразява становище
за допустимост на иска. Обръща се внимание, че ответника е гражданин на Руската
Федерация, която към настоящия момент е във война с Украйна. В тази връзка се сочи,
2
че най-вероятно се касае за неизпълнение на задължението въз основа на форсмажорни
обстоятелства.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че
поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Представят
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в подкрепа на твърдението, че
ответника е собственик на водоснабдения имот. Сочат, че от представената справка-
извлечение от електронния карнет се установява, че всички отчети на процесния
водомер са реални, т.е. показанията на измервателното устройство са снети
непосредствено от уреда от длъжностното лице, отчитащо имота. Молят съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове, като им присъди
направените по делото разноски.
За ответника М. в съдебно заседание се явява назначеният му особен
представител, който не оспорва исковата молба и моли съда да се произнесе с решение
съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода до
водоснабдения имот – Апартамент № 2, находящ се в гр.*************, с
идентификатор **********, със заведена партида в базата данни с аб.№ *****. С
оглед на това, съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода.
Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото (в частта относно качеството на
ответника), поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за
доставената до цитирания адрес вода. Наред с това по делото не са оспорени Общите
условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за
доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са
обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представените
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40 от 30.11.2010г.
на Нотариус с рег.№ 208 на НК /л.54-55 вкл./, както и справка от персоналната партида
на ответника /л.9/, се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния
самостоятелен обект. В случая отчитането на процесния водомер е станало на
03.10.2017г., на 02.04.2019г. и на 04.06.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
3
Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на
водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, които
са извършени при спазване на тези правила. Следва да се обърне внимание и на
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност дори за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на
достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се
ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при
условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно
отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“
показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните
количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е
извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в рамките на
сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни последици за
ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително потребеното
количество вода. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно
отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно
отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни
по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката
и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по
делото справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД,
който лично е видял водомера /л.6/. Поради тази причина количествата фактурирана
вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на
ответника. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответникът по спора не е
ангажирал доказателства за плащане на дължимото.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода
на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неплатени задължения възлиза общо на 540,44 лева, поради което искът се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
4
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.05.2019г. до
датата на подаване на исковата молба – 01.03.2022г., възлизащо общо в размер на
127,71 лева.
Предвид гореизложеното, исковата молба следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по делото, възлизащи
общо в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, от които: държавна такса – 100
лева и възнаграждение за особен представител – 150 лева.
При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
съобразена нормата на чл.78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
материален интерес до 1000 лева, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100
лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е
350 /триста и петдесет/ лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.М.М.., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г.,
с адрес: гр. Несебър, КК **********да заплати на „В.И.К.“ ЕАД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление – гр. *********, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 540,44 лева /петстотин и четиридесет лева
и четиридесет и четири стотинки/, дължима по издадени фактури за периода от
24.04.2019г. - 25.06.2020г., с отчетен период по фактури 03.10.2017г. - 01.06.2020г.,
сумата от 127,71 лева /сто двадесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода
от 25.05.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 01.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
5
02.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.М.М.., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г.,
с адрес: гр. Несебър, КК **********да заплати на „В.И.К.“ ЕАД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление – гр. *********, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 350 лева /триста петдесет лева/,
представляваща заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6