Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27
гр. Перник, 12.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 6/2021
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл.
86, ал. 4 от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по жалба,
подадена от
М.Б.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против
заповед № ЗДОС/Д-РК-027/07.12.2020 г., издадена от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Перник, с която на основание чл. 86 от СК, във вр. с
чл. 28 от Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и
съхраняване на регистър на деца за пълно осиновяване на жалбоподателите е
отказано вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.
Изложени са подробно фактическите обстоятелства, на които
жалбоподателите основават оплакването си за незаконосъобразност на оспорения
акт. От тях се извеждат аргументите им за нарушаване на принципите за истинност
и служебно начало, за неизпълнение на задълженията за изясняване на относимите
факти и обстоятелства и за служебното събиране на доказателства за тях. Твърди се и материална незаконосъобразност на
отказа, поради наличие на всички предвидени в закона предпоставки за вписване
на жалбоподателите в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Искането
към съда е да отмени оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателите,
чрез процесуалния си представител адв. В., поддържат жалбата по подробно
изложени в нея и в писмени бележки съображения. Искането към съда е да отмени
оспорения отказ и да върне преписката на административния орган с указания по
тълкуването и прилагането на закона. Заявена е претенция за присъждане на
направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор на
дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник, чрез процесуалния си представител
– юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Счита за законосъобразен отказът за издаване
на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване.
Искането към съда е да отхвърли оспорването.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените
по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Със заявление по
образец, съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата № РД-07-7/05.10.2010 г., с вх. №
КО/Д-РК/10/09.07.2020 г. М.Б.Д. е поискала разрешение от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Перник, тя и съпругът и К.В.Д. да бъдат
вписани в регистъра на осиновяващи при пълно осиновяване. Като причина за
желанието им е посочена невъзможността да имат собствено дете. Уточнено е, че
двамата са сключили граждански брак през 2006 г., нямат деца, искат да осиновят
момиче на възраст до 3-4 години.
Към
заявлението са приложени документите, посочени в чл. 25, ал. 1 от Наредба №
РД-07-7/05.10.2010 г. От представените два броя свидетелства за съдимост,
издадени от Районен съд – Перник и два броя удостоверения, издадени от Окръжна
прокуратура - Перник се установява, че жалбопоадателите не са осъждани и срещу
тях не са образувани наказателни производство за умишлени престъпления от общ
характер. Видно от удостоверения изх. № 1626/12.03.2020 г. и изх. № 1625/12.03.2020
г. по отношение на тях не са налагани правни ограничения. Представените два
броя карти за предварителен медицински преглед и два броя лабораторни
изследвания установяват, че М.Д. и К.Д. са психично и физически здрави, не
страдат от тежки хронични и застрашаващи живота
заболявания, включително сексуално предавани инфекции, туберколоза,
сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН.
Със
служебна бележка изх. № 475/15.06.2020 г. е удостоверен доходът на семейството,
състоящ се от получавано от жалбоподателя трудово възнаграждение в брутен размер
за шестмесечие от 13202 лв., съответно чист доход от 11882 лв. Към заявлението
са приложени и декларации от двамата заявители за готовност за сътрудничество с
дирекция „Социално подпомагане“, както и копие от нотариален акт № 13, том ХІХ,
дело № 4709/1997 г., от който е видно, че К.Д. притежава собствено жилище –
втори етаж от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 83 кв.
м., ведно с ½ ид. ч. от общите части и ½ ид. ч. от дворното
място, представляващи парцел № ХІХ-46, кв. 11, цялото с площ от 1055 кв. м.,
находящи се в с. Л., общ. Перник. От приложеното удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 330/30.09.2006
г. е видно, че жалбоподателите са сключили граждански брак на 30.09.2006 г. Представени
са и препоръки от общо пет лица, в които са основани на продължителни във
времето и непосредствени впечатления за отношенията в семейството на
заявителите, както и за желанието им да имат дете.
Във връзка с
така подаденото заявление, със заповед № 1401-РД01-0346/10.07.2020 г.
директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник е определил социалните
работници при ДСП – Перник - Д.Б. -Н.и Г.А.за извършване на социално проучване,
изготвяне на доклад и даване на заключение, относно годността на лицата да
осиновят дете при условията на пълно осиновяване.
В хода на
социалното проучване, социалните работници са провели три срещи с
жалбоподателите, за които са съставили протоколи от 05.08.2020 г., от
14.08.2020 г. и от 25.09.2020 г. В тях са отразени данните за образованието и
трудовия път на М. и К. Д., за кръга от близки роднини, за състоянието на дома
им, отношенията в семейството и с близките, за причините, поради които искат да
осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Посочено е, че по данни на
жалбоподателите, те поддържат добри и близки отношения роднините си – брат, сестра, майки. Бащите на
двамата са починали. Констатирано е, че семейството живее в самостоятелно
жилище – етаж от къща, като на друг етаж живее майката на жалбоподателя. Жилището
се състои от всички необходими жилищни и санитарни помещения, чисто и подредено
е, снабдено е с нужното обзавеждане и уреди.
Проведени са
срещи с четири от лицата, дали препоръки за заявителите – Е.В., А.Б., В. Д., Р.И.,
като е изяснено, че всяко от тях познава един от жалбоподателите от детската му
възраст, а семейството от времето на създаването му. От съставените протоколи
от 05.10.2020 г., от 12.11.2020 г., от 13.11.2020 г. и от 13.11.2020 г. е
видно, че всяко от тези лица има дългогодишно познанство и близки отношения с К.
и М. Д.. Определят ги като отговорни, добри и възпитани хора, с добър подход
към децата и много силно желание да отгледат собствено дете.
Видно от
доклада за проведено обучение на кандидат – осиновители, приложен към
административната преписка, на жалбоподателите е проведено обучение от Център
за обществена подкрепа – Перник. Заключението на обучителите е, че семейството
е готово да създаде емоционална връзка с осиновено дете и да полага грижи за
него, като и при евентуално възникване на трудности при адаптацията,
възпитанието и отглеждането му, трябва да бъдат подкрепяни от специалисти
психолози и социални работници.
Въз основа на
проведеното социално проучване и на основание чл. 27, ал. 1 от Наредба № РД –
07 – 7/05.10.2010 г., социалните работници при ДСП – Перник са изготвили
социален доклад № ОС/Д-РК/10-002/07.12.2020 г., в който се съдържат данните по
т. 1 – т. 9 на ал. 1 на чл. 27 от Наредбата, обективирани в съставените
протоколи и удостоверени с приложените по преписката писмени доказателства.
Даденото на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата заключение е, че М. и К. Д. не
са подходящи за осиновители. Мотивите за него са обособени в пет групи, както
следва: пестеливост на сведенията предоставени от кандидат осиновителите
относно личната им история и функционирането на семейството, които препятстват
детайлното проучване на отношенията между тях; три годишен прием на
антидепресант – „Золофт“ от М.Д., във връзка с преживян стрес при внезапната
смърт на баща и, което поставя под съмнение нейната реакция при нова стресова
ситуация, каквато е появата на нов член на семейството; отсъствие на
заинтересованост към особеностите на детското развитие, създаването на
емоционална връзка родител – дете, справяне с трудностите и промените в
ежедневието във връзка с отглеждането и възпитанието на детето; отсъствие на
заинтересованост и разговори с техните близки за отглеждането и грижите за
децата им; пестеливостта в информацията за членовете на разширеното семейство,
включително и за майката на К.Д., която живее в същата къща с кандидат
осиновителите, представляваща препятствие за преценката за готовността за
получаване и приемане на подкрепа и помощ при отглеждането на детето.
Така
изложените от социалните работници мотиви изцяло са възприети от директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, който със заповед № заповед №
ЗДОС/Д-РК-027/07.12.2020 г. на основание чл. 86 от СК, във вр. с чл. 28 от
Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване
на регистър на деца за пълно осиновяване е отказал да разреши вписване на К. и М.
Д. в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.
Административният акт е връчен на адресатите му на 10.12.2020 г. и е оспорен от
тях пред съда с жалба вх. № 14-94М-00-1171/21.12.2020 г.
С жалбата са представени епикриза за АРТ процедура №
546/16.02.2019 г., издадена от ****, епикриза за АРТ процедура №
1491/23.04.2019 г., издадена от ****, епикриза за АРТ процедура №
1644/14.05.2019 г., издадена от ****, етапна епикриза от 30.08.2018 г. издадена
от МК ****, клиника по АГРМ, заповед № РД-03-46542-41625/17.06.2019 г. и № РД –
03-33848-30402/12.05.2017 г., двете на Директора на Центъра за асистирана
репродукция. От тях се установява, че през месец април 2018 г. и през месец юни
2018 г. по отношение на М.Д. са проведени две асистирани репродукции в МК ****
– София, след които не е установена бременност. Жалбоподателите два пъти са
одобрявани от Центъра за асистирана репродукция за организационно и финансово
подпомагане. На М.Д. три пъти е извършвана манипулация „пункцио фоликули“,
съответно на 16.02.2019 г., 23.04.2019 г. и 14.05.2019 г. в МЦ ****– София, без
последващ ембриотрансфер.
За оборване извода на ответния административен орган за
негодността им да бъдат осиновители, жалбоподателите са ангажирали писмени и
гласни доказателства и експертно заключение на вещо лице – магистър психолог.
От представената карта за предварителен медицински преглед и
амбулаторен лист № 1394/16.12.2020 г. се установява, че жалбоподателката е
прегледана от лекар – психиатър, във връзка проведено през 2017 г. лечение със
„Золофт“ – 25 мг/дневно. Констатирано е, че тревожният симптом с панически
атаки е в ремисия. Пациентът се чуства добре и няма оплаквания. Предстои
спиране на терапията при проследяване. Изводът лекаря – психиатър е, че М.Д. е
психически здрава и не се води на отчет.
От събраните гласни доказателства, които съдът изцяло
кредитира, тъй като са ясни и последователни, съответстващи на останалия
доказателствен материал, дадени са от свидетели с продължителни във времето и
непосредствени наблюдения по отношение на относимите факти, се установява, че жалбоподателите
от дълго време полагат усилия да имат дете и желанието си за това са споделили
с близките си хора – роднини и приятели, които ги подкрепят морално във всеки
опит да го осъществят. Установява се, че в годините, често се е случвало, грижите
за децата си, на тях да поверяват, както братът на М. и сестрата на К., така и
съседите им. Става ясно, че жалбоподателите имат силна емоционална връзка по
между си и с разширения кръг на семейството си – братя, сестри, родители. Чести
са гостуванията по между им. Налице са отношения за взаимопомощ, подкрепа и
съпричастност. Нещо повече, от свидетелките показания се установява, че
отсъстват каквито и да било съмнения за социална изолация на семейството. Те
общуват с множество лица, извън кръга на най-близките им роднини – приятели,
съседи, които са запознати и съпричастни с един твърде интимен момент за
семейството – създаването, респективно осиновяването на дете.
Така установеното от свидетелските показания, напълно се
подкрепя от заключението на вещото лице – психолог – М.Д. Г.. Съдът го
кредитира изцяло, като пълно и обосновано, изготвено с необходимите
професионални знания и опит. То е дадено след беседа с кандидат осиновителите,
посещение в дома им, проведени тестови изследвания и запознаване с всички
приложени доказателства. Заключението на експерта е, че М. и К.Д. са годни да
осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Имат положително отношение
към децата, притежават родителски капацитет и годност за правилно и ефективно
отглеждане на дете. И при двамата идеята за осиновяване е осъзната и успешно са
преминали обучителния курс за кандидат – осиновители.
При така
установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери
следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ
на пряк съдебен контрол отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ –
Перник по чл. 86, ал. 4 от СК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.
86, ал. 1 от СК компетентен да се произнесе по искането за издаване на
разрешение за вписване в регистъра на осиновителите при пълно осиновяване е
директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния адрес на кандидат –
осиновителите. В настоящият случай последните са с постоянен адрес ***, затова
компетентният административен орган е директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ – Перник. Това е издателят на оспорения отказ, поради което е
спазено изискването за материалната и териториалната му компетентност.
Отказът е
обективиран в писмена форма и е мотивиран в съответствие на правилото на чл.
28, ал. 1, изр. 1-во от Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г. за условията и реда
за водене и съхраняване на регистър на деца за пълно осиновяване. Съдържа и
задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не е налице
основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.
Издаден е след
изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 24 – чл. 28 от Наредба № РД – 07 –
7/05.10.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика въз основа на
законовата делегация на чл. 83, ал. 3 от
СК. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за нарушаване на
принципите за истинност и служебно начало, за неизпълнение на задълженията за
изясняване на относимите факти и обстоятелства и за служебното събиране на
доказателства за тях. Социалните работници, определени от директора на ДСП –
Перник, по реда на чл. 26, ал. 3 от Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г., са събрали всички доказателства, посочени в
чл. 25, ал. 1, т. 1 – т. 6 от Наредбата и са провели проучване съгласно
изискването на чл. 26, ал. 4, т. 1 – т. 4 от Наредбата. Въз основа на
извършените действия са установили всички относими обстоятелства, посочени в
чл. 24, ал. 3, т. 1 – т. 6 и чл. 27, ал. 1, т. 1 – т. 9 от Наредбата. Обобщили
са ги в надлежно изготвен доклад по чл. 27, ал. 3 от Наредбата, който
своевременно са представили на компетентния административен орган, ведно със
становище за годността на лицата да осиновяват при условията на пълно
осиновяване и мотивирано предложение за издаване на отказ за вписване в
регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.
Директорът на
дирекция „Социално подпомагане“ – Перник изцяло е възприел мотивите и становището
на социалните работници и е отказал да впише жалбоподателите в регистъра на
осиновителите при пълно осиновяване.
Настоящият
състав на Административен съд – Перник, намира така издаденият отказ за
материално незаконосъобразен и несъответстващ на целта на закона.
Обобщените в
пет групи мотиви за издаването му са в пълно противоречие с фактическите
установявания, основани на голям обем доказателства, събрани в
административното производство. Фактите, следващи от приложените по преписката
писмени доказателства и тези отразени в протоколите, съставени от социалните
работници за проведените от тях срещи и посещения, изцяло се подкрепят и от
допълнително събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства
и съдебно-психологическа експертиза. От тях по никакъв начин не следват
изводите, до които са достигнали социалните работници, а в последствие и
ответния административен орган. Видно е, че е събрана пълна и подробна
информация за отношенията между осиновителите, функционирането на семейството
им, причините и мотивите им за желанието да осиновят дете, житейските ситуации,
които са формирали това решение у тях, подкрепата им във връзка с него от
разширения семеен кръг, приятели и близки, отношението им към децата въобще и
способността им да създават емоционална и доверителна връзка с тях,
финансовите, материалните, битовите условия, личностите и образователните
способности да полагат грижи, възпитат и отглеждат дете. Затова произволен и
непочиващ на събраните доказателства е изводът на административния орган за
пестеливост на предоставяната от кандидат – осиновителите информация, касаеща
относимите към административно-правния спор факти.
Необосновано е
и възприетото от административния орган становище на отсъствие за
заинтересованост у жалбоподателите относно детското здраве, възпитание,
израстване. Никъде в административната преписка, а в последствие и в събраните
от съда доказателства не се съдържат данни за неглижиране на подобни теми от
тях.
Не намира
подкрепа в доказателствата и изводът, че жалбоподателите нямат подкрепяща
среда, както и че приемът на атидепресант от М.Д., поставя под съмнение
адекватната и реакция в стресова ситуация, каквато е появата на нов член на
семейството. Напротив, видно е, че широк кръг от роднини, близки и познати на
семейството са запознати с трудностите им да имат дете и ги подкрепят във всяко
тяхно решение. Приемът на медикамент от групата на лекарства, наречени
селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, какъвто е „Золофт“
и то в минимални количества, по никакъв начин не сочи на патологична психическа
неустойчивост при стресови ситуации. По делото не са налице каквито и да било
данни в тази насока. Преживяната от жалбоподателка тъга от внезапната смърт на
баща и, което е наложило приема на медикамент, не може да се сравнява със
ситуация, при която се осъществява дългогодишна нейна мечта – да има дете.
Видно и от медицинските карти, приложени по делото, констатацията на лекарят –
психиатър е, че М.Д. е психически здрава.
Освен,
че са напълно произволни и необосновани, горните изводи са и абсолютно
неотносими към преценката за годността на лицата да бъдат осиновители при
условията на пълно осиновяване. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 24 и 25 от Наредбата преценката
относно годността за осиновител при пълно осиновяване се прави въз основа на
данните за историята на семейството, за икономическото и социалното положение
на осиновяващия, за мотивите за осиновяването, за това лишаван ли е кандидат -
осиновителя от родителски права, страда ли от психични заболявания, тежки
хронични заболявания и други застрашаващи живота, сексуално предавани инфекции,
както и туберкулоза, сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН. От значение е съдимостта и
наличието на висящи наказателни производства, доходите и имотното състояние,
както и начина, по който той е възприеман от обкръжаващата го среда/социалната
му характеристика/, което се преценява въз основа на дадените препоръки. На
преценка подлежат и възрастта, пола и здравословното състояние на детето, за
което би бил подходящ осиновител, възможността за осигуряване на условия за
задоволяване на специални потребности, за осигуряване на безопасна и сигурна среда,
за приемственост с оглед етническите, религиозните, културните и езиковите
особености на средата, от която то произхожда.
Всички
тези обстоятелства се оценяват с оглед разпоредбите на чл. 124 и чл. 125 от СК,
регламентиращи правото на всяко дете да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие и съответстващото на него задължение на всеки родител да се грижи за
физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за образованието
му, за личните и имуществените му интереси, да го отглежда и да формира
възгледите му и да осигурява
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна
личност, без да използва насилие и методи на възпитание, които уронват
достойнството му.
В
настоящия случай кандидат осиновителите са съпрузи съответно на 44 г и на 45
г., не са осъждани и срещу тях не се водят наказателни производства, не са
лишени от родителски права, не страдат от психически и тежки хронични или други
застрашаващи живота им заболявания. Приемът от жалбоподателката на медикамент
от групата на антидепресантите в минимални количества по никакъв начин не сочи
за наличие на психично заболяване, което да препятства преценките, реакциите и
самоконтролът и. Видно от приложените медицински документи, заключението на
лекаря – психиатър е, че е психично здрава.
Жалбоподателите
са съпрузи и живеят като семейство от дълъг период от време – повече от 14
години. Създали са емоционална и доверителна връзка помежду си. Налице е
взаимност при поемане на задълженията в семейството. Имат собствено жилище,
обзаведено и снабдено с всичко необходимо. Съпругата има висше образование, а
съпругът средно. Последният работи и реализира постоянни трудови доходи,
достатъчни за пълно задоволяване нуждите на семейството. Жалбоподателката е
преустановила трудовата си дейност във връзка с многократно осъществявани
асистирани репродукции, налагащи често и продължително отсъствие от работа.
Двамата общуват с близките си роднини/родители, брат, сестра, племенници/, със
съседи и приятели. Оказвали са помощ при отглеждането на децата, на своите брат
и сестра. Общуват с децата на приятелите си и имат положително отношение към
тях. Силно желаят да имат свое дете, като доказателство за това са както
проведените общо пет опита за асистирана репродукция, така и решението им да
бъдат осиновители.
Нито
едно от посочените по-горе обстоятелства не сочи за невъзможност на
жалбоподателите да изпълнят задължението си да полагат грижи, да отгледат и да
възпитат дете, по начин, че да му осигурят нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие, както и да го насърчават в получаването на
образование и да развиват способностите му. В този смисъл е и заключението на
приетата съдебно-психологическа експертиза, според която М. и К. Д. са годни да
бъдат осиновители, решението им за това е осъзнато, имат положително отношение
към децата, преминали са обучителен курс, притежават необходимия родителски
капацитет за правилно и пълноценно отглеждане на дете.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че жалбоподателите са годни да бъдат
осиновители, поради което отказът на директора на ДСП – Перник да разреши
вписването им в регистъра за осиновители при пълно осиновяване е незаконосъобразен.
Обстоятелствата, на които се е позовал – непредоставяне на достатъчно лична
информация за семейството, съмнение относно твърдяните близки отношения с
членовете на разширените им семейства, възможност на разчитат и да допускат
помощ при отглеждането на детето, съмнението в психическата устойчивост на
молителката, не са сред посочените в Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г. факти,
относими към преценката за годността те да бъдат осиновители. Тези
обстоятелства могат да бъдат изследвани, за да се прецени евентуалната
необходимост от обучение, подкрепа и съдействие на кандидат-осиновителите, както
и впоследствие да се определи детето, на което са подходящи да бъдат осиновители.
Но те по никакъв начин не се отразяват на годността на годността им да бъдат осиновители
въобще, както и на родителския им капацитет. Като с тях е мотивирал отказа си,
директорът на дирекция „СП“ – Перник е издал акт, който освен, че е материално
незаконосъобразен, противоречи и на целта на водене на регистрите на деца за
осиновяване и осиновители, изводима от чл. 95, ал. 1 от СК – за всяко дете да
бъде определен подходящ осиновител, което да доведе до израстването и
отглеждането му в семейна среда.
Предвид
всичко изложено настоящият състав на Административен съд – Перник, счита че оспореният
отказ е незаконосъобразен и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2
от АПК същият следва да бъде отменен, а преписката върната на директора на
дирекция „СП“ – Перник за произнасяне по заявлението за издаване на разрешение
за вписване в регистъра за осиновители при пълно осиновяване при спазване на
дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателите следва да се присъдят направените от тях съдебни разноски – 20
лв. – държавна такса, 350 лв. – възнаграждение за вещо лице и 500 лв. –
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 3 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
заповед № ЗДОС/Д-РК-027/07.12.2020 г., издадена от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Перник, с която на основание чл. 86 от СК, във вр. с
чл. 28 от Наредба № РД – 07 – 7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и
съхраняване на регистър на деца за пълно осиновяване на М.Б.Д., ЕГН **********
и К.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** е отказано вписване в регистъра
на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по заявление вх. №
КО/Д-РК/10/09.07.2020 г.
ВРЪЩА
преписката на административния орган – директор на дирекция „Социално
подпомагане“ – Перник за произнасяне по заявление вх. № КО/Д-РК/10/09.07.2020
г. при съобразяване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, представлявана от директора да
заплати на М.Б.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
сумата от общо 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/п/