РЕШЕНИЕ
№ 7977
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110140175 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. А. Й. срещу Д-р Х – амбулатория за
индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина ЕООД, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите
от 2063 лева – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
без спазване на предизвестие и трудово обезщетение, дължимо при оставане
на работника без работа за един месец при прекратяване на трудовото
правоотношение при намаляване обема на работа в размер на 2063 лева,
ведно със законната лихва върху пълната сума от 4126 лева от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди,
че с Трудов договор № 7 от 29.06.2020 г., бил назначен на длъжността
„Шофьор лек автомобил до девет места“ към ответника с последно брутно
трудово възнаграждение в размер на 2063 лева. Правоотношението било
прекратено, считано от 07.07.2022 г. със заповед № 1 от 07.07.2021 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Ищецът счита, че работодателят следвало
да му заплати обезщетение за неспазване на едномесечния срок за
предизвестие, както и обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване обема на работата, което последният не
бил сторил. Моли съда да признае съществуването на вземането, претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ответника,
прекратяването на същото на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, размерът на
трудовото му възнаграждение. Твърди, че ищецът бил нанесъл имуществени
вреди на ответника, като на 24.07.2021 г. и 30.07.2021 г. влязъл в помещение,
1
ползвано от трето лице по делото – Туридент ООД и отнел от владението на
ответника посочени в исковата молба вещи на обща стойност 8830,93 лева.
Счита, че с това си поведение ищецът бил увредил непозволено ответника и
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД му дължал тази сума, като прави възражение за
прихващане на претендираните от ищеца вземания с това свое вземане срещу
него.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, изпращат представители и поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното: безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител на
ответника на основание безсрочен трудов договор от 29.06.2020 г., че
брутното му трудово възнаграждение е било 2063 лева и че това трудово
правоотношение е било прекратено, считано от 07.07.2021 г. със заповед № 1
от 07.07.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Между страните също
така не се спори, а и от служебно извършена от съда проверка се установява,
че до 28.09.2021 г. фирмата на ответника е била Адванст Дентал Имплант
Сълюшънс – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по
дентална медицина ЕООД. От ищеца е представен препис на трудовата му
книжка (л. 8 до л. 10 от делото) , от който се установява, че след 07.07.2021 г.
не е постъпвал на работа по друго трудово правоотношение. В тази връзка от
ТД на НАП – гр. София е предоставена информация (л. 76 от делото), че няма
данни ищецът да е сключвал трудови договори за периода от 07.07.2021 г. до
31.12.2021 г. От ответника са представени преписи на фактури (л. 29 до л. 55
от делото) от които се установява, че на същия са били доставени посочените
в тези фактури стоки. От представения препис на банково нареждане (л. 55 от
делото) се установява, че на ищеца са заплатени 1134,46 лева – трудово
възнаграждение за четири дни и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. От представения от Софийска районна прокуратура препис на
Постановление от 20.10.2021 г. (л. 115 – л. 118 от делото) се установява, че с
него е образувано досъдебно производство за това, че в периода от 29.06.2021
г. до 10.08.2021 г. в гр. София, противозаконно са присвоени следните чужди
движими вещи – собственост на Адванст Дентал Имплант Сълюшънс ЕООД:
сумата от 738128,33 лева, както и вещи на обща стойност 18533,73 лева – кош
със сензор, два броя преносими компютри, два броя дентални четки и зъбни
душове, кафе машина, два броя монитори и прахосмукачка, които са били във
фактическото владение на френския гражданин Сами Аита.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза (л. 164 – л. 168 от делото) от което се установява, че
общата стойност на посочените в отговора на исковата молба движими вещи
е 8107,30 лева.
Като свидетел по делото беше разпитана Д Е Мл – служител на
ответника. Заявява, че работи там от 27.10.2020г. Познава ищеца, който
работел като шофьор. Клиниката преди се казвала Ад Де Им С и още тогава
имала по-тесни контакти с д-р Са А Неговият офис се намирал на втория
етаж над клиниката на д-р ХДейността била свързана с клиниката. Ищецът
бил назначен като шофьор от С но се водел на трудов договор в А ,
впоследствие Д-р Х . Обзавеждането и оборудването на офиса над клиниката
било на д-р Х , с изключение на някои бюра и маси, които били собственост
на собственика на сградата Ойруспед. След прекратяване на отношенията
между д-р Х и С на ищеца било предложено да остане на работа като
2
шофьор, тъй като се водел на договор при клиника Хазем. След месец той
пожелал договорът да бъде прекратен и той бил прекратен. Отношенията
между С А и ищеца продължили, като Й. действал като посредник между С А
и д-р Х През 23.6.2021 г. свидетелката била в отпуск. Последният работен
ден аз останала последна в клиниката, за да заключи. Малко след като
тръгнала, с нея се свърза аптекарката, която стопанисвала аптека срещу
клиниката. Тя попитала свидетелката дали била тръгнала, защото била видяла
ищеца пред клиниката. Изнасял някакви вещи, придружен от някакви лица.
Изнасяли вещите с бус, паркиран пред входа на сградата. Свидетелката и
други служители установили, че втория, горния етаж, бил изпразнен. Били
оставени прозорци и щори отворени. Свидетелката уведомила за това д-р Х
Връщайки се на другия ден установили, че прозорците са отворени на втория
етаж. След като видели, че прозорците са отворени и няма растения, се
свързали със служител на Ойруспед и установили, че няма консумативи на
етажа. Всички консумативи – офис, тонери, монитори на компютри – на
които служителите работели, липсвали. Липсвали и консумативи като
кафемашина, консумативи за нея, модерно оборудване, кошове със сензори.
Прахосмукачка. Монитори за компютри – по спомен на свидетелката били LG
или DELL. Имало специализирани зъболекарски четки за зъби, системи за
почистване на зъби, дентални душове. Всичко без мебелите липсвало. Тези
неща предишния работен ден били на мястото. Свидетелката и колеги
прегледали записите на камерите и разбрали, че ищецът е бил с други лица:
лице на име Валя – бивша служителка – нейната майка, която била домашна
помощница и непознато лице, може би шофьор на буса. Активите били
собственост на д-р Х . От ответника била подадена жалба до полицията.
Свидетелката не се била свързвала лично с М.. Имало обяснения от него чрез
лица, с които ответникът работел. Бил дошъл да ги вземе, защото Сами му
бил казал да ги изпрати в дома му. По сведения на съседи ищецът идвал два
пъти. Второто посещение било седмица по-късно, отново през събота или
неделя. Оборудването го нямало след това. След първото посещение
ответникът подал жалба. Вещите на втория етаж били на Т Д дружество,
управлявано от д-р С След събитието д-р Сами не предоставил достъп на
ответника до помещенията. Ответникът нямал достъп до втория етаж. Вещите
били предоставени на д-р Сами за ползване по негова инициатива. Водел се
мениджър на клиниката и тези скъпоструващи системи съхранявал на втори
етаж. Нямало следи от влизане с взлом на втория етаж. Входната врата била
отключена и заключена с ключ. Ищецът бил взел тези неща по поръчка на д-р
С , така твърдял той.
След анализ съдът намира, че са налице вътрешни противоречия в
свидетелките показания по отношение на това чия собственост са били
процесните вещи. Първоначално свидетелката заявява, че те били собственост
на ответника, а в последствие – че били собственост на Тули Дент –
дружество, управлявано от д-р Сами Аита. Противоречие е налице също така
по отношение на направените от ищеца изявления. Свидетелката твърди, че
ищецът бил казал, че взел тези неща по поръчка от С А , но също така твърди,
че не се била свързвала лично с него, а за тези му изявления разбрала от трети
лица. Съдът счита, че в тази си част показанията на свидетелката преразказват
чутото от тези трети лица и поради това се явяват твърде опосредени, за да
бъдат взети с доверие. Поради това не може да кредитира тези показания по
отношение на собствеността на вещите и изявленията на ищеца.
Като свидетел по делото е разпитана и Ва В М – бивш служител на
3
ответника. Твърди, че с ищеца имали връзка, към момента на разпита били
приятели. Работела за ответника като офис асистент за по-малко от година.
Преди това работела към Т Д Първоначално двете дружества не били в една
сграда, впоследствие наели процесната сграда. Вторият етаж бил под наем.
Представлявал три стаи, в които работели офис асистент, секретар офис и д-р
С А и съдружничката му М . Д-р С А бил управител на Д Оборудването на
втория етаж било с канапе, бюра, компютри. Нямало оборудване, свързано с
дентална медицина. Всичко било на първия етаж, където бил доктор Х . Още
от предишния офис на Пирогов д-р С си бил преместил доста неща. Той
държал първия етаж, където били служителите и свидетелката. Предметите от
офиса на Пирогов и цветя били преместени в офиса на втория етаж, като
свидетелката не може да посочи дали били собствени на д-р А Ищецът
поддържал контакт с д-р А и по негова поръчка на ищеца бил даден ключ от
адвоката на д-р А и бил помолен да му изнесе лични вещи от втори етаж. Д-р
А бил вече заминал в чужбина. Свидетелката била с ищеца, когато бил
помолен да изнесе личните вещи. Той имаше ключ, заедно със свидетелката
влезли в помещението и ищецът изнесъл лични неща на д-р Аита, както и три
палми, за които д-р А помолил да ги вземат да се грижат за тях. Това се
случило в края на месец юли 2021 г. Свидетелката присъствала на изнасянето.
Не знае кои били личните вещи на д-р А Не може да каже какво е било
изнесено. Вещите били опаковани в кашони. Д-р Аита ползвал втория етаж.
Той предоставил достъпа на ищеца. Налагало се да се освободи офиса на
втори етаж, тъй като договорът за наем изтичал и етажът трябвало да се
освободи. Ищецът не бил взимал вещи от д-р Хазем със задължение да ги
върне. Между д-р А и д-р Х имало задължение да си връщат вещи един на
друг. След като движимите вещи били изнесени д-р Аита поискал да му бъдат
изпратени чрез DHL, както и други вещи от личния му апартамент.
Изнасянето на вещи от втория етаж било еднократно. Било около 18:00 –
20:00 часа. Били с автомобил, тъй като палмите били три, големи и тежки.
Офис вещите не били големи. Взели камион, заради палмите. Ищецът ги взел
и ги изпратил чрез DHL. Свидетелката не била присъствала на изпращането.
Т и А извършвали дентални услуги. Работели с чужденци. В Ту не се
извършвали зъболекарски прегледи, нямали оборудване за дентална
медицина. Там бил маркетингов и счетоводен отдел. Административна част.
Д-р А намирал клиенти за денталната клиника. Набирал клиенти за А Т на д-
р А набирал клиенти за А Горе бил маркетингът, а долу се извършвали
манипулациите. Освен ищеца при изнасянето присъствали и майката на
свидетелката и трето лице, което помогнало за палмите за пренасянето.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Съгласно тази разпоредба страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая между страните не
се спори, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работата. При настъпване на
това основание право на прекратяване има единствено работодателят, който
следва да отправи писмено предизвестие до работника – така общата
разпоредба на чл. 328, ал. 1 КТ. Срокът, в който това предизвестие следва да
4
бъде отправено, е уреден в чл. 326, ал. 2 КТ, към който общата разпоредба
препраща. Трудовият договор не беше представен по делото, но съдът счита,
че той е бил безсрочен първо, тъй като това не се спори между страните и
второ, поради презумпцията на чл. 67, ал. 2 КТ. Т. е. срокът за предизвестие е
30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, което не се
установява от доказателствата по делото. Безспорно е по делото, че договорът
е прекратен със заповед от 07.07.2021 г., считано от същата дата, т. е. срокът
по чл. 326, ал. 2 КТ не е спазен. Поради това ответникът дължи на ищеца на
основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение за неспазване на предизвестие в
размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец или сумата от
2063 лева. По делото липсват доказателства за плащане на това обезщетение
от страна на ответника. Първият иск на ищеца е доказан по основание и
размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
Съгласно тази разпоредба при уволнение поради намаляване обема на
работа, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече
от един месец. Изискуемото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е налице, от представената от НАП и трудовата книжка на
ищеца информация се установява, че същият не е полагал труд по трудово
възнаграждение за периода от 07.07.2021 г. до 07.08.2021 г. Дължимото
обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
пълен месец или сумата от 2063 лева. По делото липсват доказателства за
плащане на това обезщетение от страна на ответника. Вторият иск на ищеца
също е доказан по основание и размер.
По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане:
Вземането – предмет на отправеното от ответника възражение за
прихващане се основава на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за действия, с които ищецът го е
увредил. Конкретно – противозаконно отнемане на движими вещи, изброени
в отговора на исковата молба, което се е случило на 24.07.2021 г. и 30.07.2021
г. За да възникне отговорността на ищеца по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да
се установят следните юридически факти: противоправно поведение, вреди,
причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, и вина. След
анализ на доказателствената съвкупност съдът не счита, че фактът на
поведението е доказан.
На първо място в тази връзка е налице противоречие между показанията
на двете свидетелки. Свидетелката М заяви в показанията си, че на 23.6.2021
г. била в отпуск и че последният ден преди да излезе в отпуск била уведомена
от неустановено по делото лице, наречено от нея „аптекарката“, че ищецът е
влязъл в офисите на ответника и изнася от там вещи. Т.е. тези свидетелски
показания поставят действията по отнемането на вещите в някакъв момент
преди 23.06.2021 г., когато е бил последният работен ден на тази свидетелка.
Второто посещение на ищеца е поставено седмица след това, отново в
непочивен ден. За яснота, съдът установи служебно, че 23.06.2021 г. е бил
сряда като ден от седмицата. Ако се приеме, че към тази дата свидетелката
вече е била в отпуск, то последният уикенд преди това е на 19.06-20.06.2021
г., когато свидетелката хипотетично не е била в отпуск и когато хипотетично е
било извършено първото посещение. Т. е. второто посещение хипотетично е
било извършено през уикенда 26.06.-27.06.2021 г. Това противоречи на
5
заявеното от свидетелката М която първо свидетелства само за едно
посещение и второ, го поставя някъде в края на юли. Противоречи и на
заявеното от самия ответник в отговора на исковата молба, че отнемането е
било извършено на 24.07.2021 г. и 30.07.2021 г.
На второ място по делото не се установиха при условията на пълно и
главно доказване, вещите, които са били отнети. В показанията на
свидетелката Младенова посочи, че вещи са липсвали, но от това не се
доказва, че са били отнети. Заявеното от нея, че е прегледала запис, на който е
личал ищецът, не доказва, че именно той е отнел вещите. В показанията си
свидетелката М посочва като конкретни вещи единствено три палми, без да
дава информация за това какви са били пакетираните вещи. Поради това
съдът счита, че с изключение на тези три палми, по делото не се установява
какви други вещи ищецът е взел от офиса на д-р С
След анализ на доказателствената съвкупност, съдът не намира за
доказан и факта на виновно отнемане на вещите. В тази връзка е необходимо
да се направи уточнението, че деликтната отговорност, за разлика от
наказателната отговорност, не съставлява субективното отношение на
извършителя към извършеното, деляща се на умисъл и непредпазливост, а
съставлява субективно отношение, изразяващо се в неполагане на дължимата
грижа, която би положил средностатистическият съвестен гражданин. Също
така, при деликтната отговорност това неполагане се предполага по
презумпция – така чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В случая от показанията на свидетелката
М се установява, че взимането на вещи от офиса на д-р Аита е станало по
негова молба. Това лице е дало ключ на ищеца и е дало указания негови вещи
да бъдат взети от офиса и да му бъдат изпратени. От даването на ключа, а и
от факта, че този офис е бил стопанисван от д-р Аита може да се направи
обосновано предположение, че вещите, държани в това помещение, са били
държани от въпросния д-р Аита. От това предположение може да се направи
предположение, че той е бил техен владелец – така чл. 69 от Закона за
собствеността – а поради движимия характер на вещите – че той е бил техен
собственик – така чл. 78 от Закона за собствеността. В случая, разбира се
собствеността върху част от посочените в исковата молба вещи е установена
в полза на ищеца с представените по делото фактури. Наличието на тази
абстрактна верига от обосновани предположения обаче дава на съда
основание да приеме, че ищецът не е имал задължението да изследва въпроса
дали вещите, които са се намирали в офиса, стопанисван от д-р А са негова
собственост или не. След като са се намирали там, след като за това
помещение на ищеца е даден ключ от д-р А и след като от същото лице е
дадено поръчение на ищеца да ги вземе, съдът намира, че като не е изследвал
въпроса за собствеността им, ищецът не е изпаднал в състояние на
неполагане на дължима грижа. Поради това настоящата инстанция приема, че
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена, а вината не е доказана.
На основание изложеното възражението за прихващане не беше
доказано в рамките на производството. Исковете на ищеца следва да бъдат
уважени в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева, които следва да му се присъдят. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 82,52 лева –
държавна такса.
6
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д-р Х – ЕООД, ЕИК: със
съдебен адрес дължи на М. А. Й., ЕГН: ********** със служебен адрес на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 2063 лева –
обезщетение за неспазване на срок за предизвестие за прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2022 г. до окончателното
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д-р Х – ЕООД, ЕИК: дължи на М.
А. Й., ЕГН: ********** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 222, ал. 1 КТ
сумата от 2063 лева – обезщетение за оставане на ищеца без работа за срок от
един месец, вследствие на прекратяването на трудовото му правоотношение с
ответника поради намаляване на обема на работата ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д-р Х ЕООД, ЕИК: да заплати на М. А. Й., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството в размер на 600
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д-р Х ЕООД, ЕИК: да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 82,52 лева – държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7