Решение по дело №616/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  499

 

Гр.Пловдив, 16.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 03.04. две хиляди и деветнадесета година  в публично заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                           Иван Анастасов                                                                                                                                                                                        

При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№616/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно по реда на чл.8 от Закона за защита от домашно насилие. Образувано е по жалба на П.В.Н. ЕГН **********,*** срещу решение №232 от 17.01.2019 г. по гр.д.N10231/2018 г. на Пловдивския районен съд –  3 бр.с., с което е задължен да  се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.В.П. ЕГН **********  и  малолетното им  дете Н.П.Н. ЕГН ********** за срок от 6 месеца;забранено му е  да приближава  пострадалото  лице и  малолетното им  дете,   жилището , което обитават, находящо се в гр.****, местоработата на молителката П. ,училището на детето Н.Н.  и местата им за  социални  контакти и  отдих  за срок от  6 месеца.

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което искът да се отхвърли иска. Претендира разноски.

         Въззиваемата В.В.П. чрез адв.К.Г.– взема становище, че  жалбата е неоснователна. Не претендира разноски.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и наведените доводи от страните, намира за установено следното:   

Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.

Въззивникът навежда оплаквания, че делото за защита от домашно насилие е заведено с цел да бъде дискредитиран бащата   като се създадат доказателства, които да се използват по друго дело -гр.д.№18106/2017 г. - за промяна на родителските права на детето Н.. Не е доказано че е упражнено домашно насилие, че има противоречие между декларацията на молителката по чл.9 от ЗЗДН и показанията на доведения от нея свидетел Т.Г.; счита, че неправилно РС не е кредитирал показанията на св.М.А., който е установил, че страните са разговаряли на висок тон като молителката крещяла, че й отвличат детето само защото въззивникът й отказал да разпише разписката, че взема детето; счита, че вземането на детето срещу подпис е грозно, неморално и много неправилно.

В отговора на ВЖ са изложени доводи, че не следва да се приемат за достоверни показанията на свидетеля на ответника, тъй като са същите са изолирани и не намират опора в събрания доказателствен материял.

Ищцата е подала молба за защита от домашно насилие, извършено от 

Бивш съпруг, на 26.05.2018 г.– налице е активна легитимация по чл.3, т.1 от ЗЗДН.         Излага се следната фактическа обстановка:  на 26.05.2018 г., след 9ч. хП. Н. дошъл на паркинга на ПУ“П.Хилендарски“-гр.****, където молителката го чакала да вземе детето в деня за свиждане. Н. отказал да подпише предварително подготвения лист за предаване на детето, дръпнал детето от ръката на майка му и го набутал в колата; майката поискала да отвори врата , но бащата започнал да я бута, при което очилата и телефона й се разхвърчали; молителката се развикала за помощ – притекли се няколко човека; майката свалила детето от джипа на баща му – детето било уплашено и много объркано; баща му настоял да го вземе, тъй като му е ден за свиждане, а детето пожелало да се прибере с майка му в къщи. Ответникът изтръгнал ключовете от таблото на л.а и казал, че никъде няма да мърдат и като стане 10 часа ще вземе детето; започнал да обижда молителеката и да я заплашва пред детето, че ще я вкара в затвора, че ще си плати, че е ненормална.Тя се обадила на тел.112 и дошли полицаите. След тази среща с баща си, детето казало, че не иска повече да се вижда и да говори с него, че много се страхува от заплахите му. Поради изложеното иска от съда спрямо ответника да се наложат мерките по чл. 5, ал.1, т.1,3 от ЗЗДН.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е изложена гореописаната обстановка.

Ответникът е лице по чл.3,т.1 от ЗЗДН, искът е подаден в 1-мечечен срок от твърдяното домашно насилие, поради което е допустим.

По делото са разпитани свидетелите Т. Г., М. А. и детето чрез изслушване в КСУ-**** – л.45 от д.РС.

Св.Т.Г. – очевидец на 10 метра от събитието, без родство, установи, че  на 26.05.2018 г. бил на паркинга пред университета, когато чул, че една жена /ищцата по делото/вика за помощ, после видял, че тя се опитвала да отвори врата на голям джип, а един мъж /ответника по делото/ я блъснал, при което очилата й хвъркнали от главата и всичко се разпиляло по земята; дошли 4-5 човека да ги разтървават; след 1-2 минути от колата излезнало дете, което било видимо разстроено; майката му избърсала сълзите, прегърнала го и тръгнали да вървят като тя го прибрала в една малка кола, а после пак продължили да се карат с мъжа.

  Св.М. А., без родство, – установи, че е бил на паркинга на 26.04.2018 г. – на 20 метра от страните по делото, видял, че Н. и П. си говорят на висок тон, после разбрал, че се карат за детето, което било с тях; не е видял Н. да блъска жената; не е присъствал на началото на конфликта, а от момента, в който жената се развивкала „отвличане“.

От разпита на детето се установява, че последният път /на 26.05.2018 г./ не си е прекарал добре с татко му, защото той започнал да обижда майка му. Майка му и баща му започнали да се карат, защото баща му отказал да се подпише, че го взима със себе си; после баща му го вкарал в джипа, а майка му искала да го свали. Тогава баща му започнал да блъска майка му с вратата на джипа, при което тя се развикала. Детето споделя, че след този инцидент не иска да вижда баща се, т.к. се притеснява, че пак ще постъпи така; споделя, че не му харесва баща му да обижда майка му.

Детето е разпитано и от психолога на назначената по делото СПЕ, изпълнена от в.л. Д-р А.Д. – неоспорена от страните и според съда компететно изготвена, от която се установява, че детето е споделило пред в.л.,че когато баща му блъскал майка му с вратата, то се чувствувало много зле и плачело, както и че изпитвало страх да говори с баща си след това; Н. споделил, че много иска отношенията между майка му и баща му да са добри – очаква от баща си да се държи по-добре, да не обижда майка му, да не крещи и ако това се случи ще се чувства много добре. Тежи му обидното отношение на бащата към майката и пръсъщата му особеност да не се вслушва и да не приема мнението на другите. Изводът на вещото лице е, че конфликтът между родителите има неблагоприятен ефект върху детето, което живее в тревожност, опасения , безпокойство и лоши очаквания.

В тази фактическа обстановска се налага извода, че при очерталият се конфликт между страните на казаната дата, въззивникът е блъскал и обиждал въззиваемата в присъствието на тяхното дете, което се е отразило негативно върху психиката му. Горното съставлява упражнено психологическо и психическо насилие по отношение на майката и детето.

Показанията на свидетеля А., който не е видял г-н Н. да блъска жената и не е чул да я обижда - не се кредитират, тъй като свидетелят е бил отдалечен на 20 метра от тях и е възможно да не е възприел добре отношенията им, а от друга страна спорните обстоятелства по делото, описани в деларацията на ищцата по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, се доказаха от показанията на свидетеля Г. и детето Н., които съдът преценява във тяхната взаимовръзка с всички доказателства по делото, и които кредитира като достоверни и убедителни.

От така събраните доказателства ПОС намира, че въззивникът, върху когото лежи доказателствената тежест за опровергаване на подадената от въззиваемата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН - не е ангажирал такива доказателства.

Ето защо съдът намира за доказани обстоятелствата по исковата молба; извършеното съставлява акт на  домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от ответника, поради което следва да се уважи.

ПОС намира, че по отношение на ответника следва да се приложат мерките за защита от домашно насилие визирани в чл.5 ал.1 т.1 и 3 от ЗЗДН за срок от 4 месеца, считано от постановяване на решението на РС, т.е. до 17.05.2019 г. Съдът намира, че по-голям срок на мерки за защита би се отразило негативно върху отношенията баща-дете, както и че от постановяване на заповедта за незабавна защита от 21.06.2018 г. до настоящия момент са изминали почти 10 месеца, който период е достатъчен за постигане целта на закона жалбоподателят да преосмисли поведението си. 

По изложните съображения, ПОС

Р   Е   Ш   И:      

ПОТВЪРЖДАВА решение №232 от 17.01.2019 г. по гр.д.N10231/2018 г. на Пловдивския районен съд –  3 бр.с., в частта, с което е задължен П.В.Н. ЕГН ********** да  се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.В.П. ЕГН **********  и  малолетното им  дете Н.П.Н. ЕГН **********, забранено му е  да приближава  постра-далото  лице и  малолетното им  дете,   жилището , което обитават, находящо се в гр.****, местоработата на молителката П., училището на детето Н.Н.  и местата им за  социални  контакти и  отдих за срок от 4 месеца, считано  от постановяване на решението на ПРС-3 бр.с.   -17.01.2019 г. - до 17.05.2019 г.

ОТМЕНЯ решение №232 от 17.01.2019 г. по гр.д.N10231/2018 г. на Пловдивския районен съд –  3 бр.с., в частта, с което е задължен П.В.Н. ЕГН ********** да  се въздържа от извършване на домашно насилие за срока за разликата над 4 месеца до постановеният срок от 6 месеца.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: