№ 6851
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100508482 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 14.02.2024 г., гр.д. 39173/2022 г., СРС, 165 с-в се ОСЪЖДА
„Ф.Б.“ ЕООД да заплати на З. Р. Д. сума от 600,34 лв., представляваща
недължимо дадено възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1026705/04.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2022 г. до
окончателното плащане, сумата 450 разноски по делото, ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 300 лв., като ОСЪЖДА
„Ф.Б.“ ЕООД да заплати на адв. Д. В. М. от АК – гр. Пловдив сумата 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца по делото.
Срещу решението постъпват въззивна жалба от ответника по иска
„Ф.Б.“ ЕООД. Счита, че договорът е действителен и с достатъчно разбираеми
условия. В ГПР не се включва такса гарант, защото е друго задължение, извън
изброяването в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Иска се отмяна на решението в тази част и
1
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата – ищцата З. Р. Д. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По силата на договор за потребителски кредит № 1026705/04.06.2021 г.
ответникът по иска „Ф.Б.“ ЕООД се задължава да предостави на ищцата З. Р.
Д. кредит от 1 000 лв. Уговорени са отделни задължения за такса гарант по
сключения договор за поръчителство и такса предсрочно погасяване на
кредита, като условие за неговото предоставяне. Според погасителния план,
подлежащият на изплащане дълг възлиза на общо 1 155 лв., на 8 месечни
вноски с различна стойност всяка, дължими през периода 04.07.2021
30.01.2022 г. Уговорени са възнаградителна лихва от 15,50 % и годишен
процент на разходите от 48,76 %.
Според съдебно-счетоводната експертиза, вноските в погасителния план
2
включват общо 1 000 лв. за главница и 155 лв. за възнаградителна лихва.
Ответницата реално усвоява отпуснат кредит от 1 000 лв. Отделно превежда
на кредитора стойността за такса гарант от 600,34, за който е договорен
самостоятелен погасителен план за свободно избрана услуга, както и такса
предсрочно погасяване на кредита от 5 лв. До 22.11.2021 г. изцяло погасява
кредита, като изплаща общо 1 512,34 лв. Вещото лице установява при справка
при ответника, че ГПР включва само възнаградителна лихва, и в частност не
включва такса гарант, което го оскъпява.
Сключеният между страните договор за кредит е потребителски по
смисъла на чл. 9 ЗПК.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно:
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
Допуснато е нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, според който договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В случая, съществените елементи от съдържанието на договора за
погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно
уговорени по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК.
Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно легалната дефиниция на т. 1, § 1 ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
3
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В решение на СЕС по дело С-686/2019 г. се
приема, че „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички
разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и
които са известни на кредитора, включително комисионите, които
кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
В тази връзка, погасителният план, инкорпориран в процесния договор,
не съдържа изчерпателна информация и подробно разграничение за вида и
размера на компонентите, включени във всяка една анюитетна вноска.
Клаузите на договора не внасят достатъчно яснота кои точно са елементите,
които формират годишния процент на разходите, включително доколко касаят
и възнаградителната лихва. Уговорените такса гарант и такса предсрочно
погасяване на кредита са предвидени като отделни задължения, вместо да
бъдат включени изрично в ГПР, поради което кредитът се оскъпява.
Формално определеният в договора размер на ГПР от 48,76 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. При съотношение, обаче
между реално усвоения кредит от 1 000 лв. и извършените плащания за
1 512,34 лв., вече е налице надвишаване с 50 % на заетата сума, което води до
нищожност на съответните клаузи съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така
уговореният размер на ГПР, но без посочените „скрити възнаграждения“,
които биха го оскъпили, представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
регламентиращ императивното ограничение, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а именно 10 %, т.е. ГПР да не е
по-висок от 50 %. Налице е и поставяне на потребителя, като по-слаба страна
по правоотношението, в неизгодна позиция, което противоречи с принципа за
добрите нрави.
Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
4
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Презумпцията на
чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето
да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху
съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдената клауза е
нищожна, като неравноправна поради противоречие със закона, неговото
заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изключване и
ограничаване правата на потребителя – чл. 20, ал. 1 ЗПК, имащи за цел и
резултат заобикаляне на закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК и с оглед неспазено
изискуемо съдържание – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. 19, ал. 1 ЗПК,
което води до нищожност на договора за потребителски кредит.
С оглед извършеното при начална липса на правно основание изплащане
на сумата 600,34 лв. – възнаграждение за гарант, за финансовата институция
възниква задължението да възстанови неоснователно настъпилото
имуществено равновесие като върне полученото. Искът по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД е основателен и доказан в този предявен размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК следва
потвърди.
В договора за правна защита и съдействие пред въззивна инстанция е
вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на
конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА, материално затруднено лице.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ,
пълномощникът има право на сумата 400 лв. – възнаграждение за безплатно
представителство пред въззивна инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.02.2024 г., гр.д. 39173/2022 г., СРС, 165 с-в.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, със седалище: гр. София, ж.к. **** да заплати
на адв. Д. В. М. от АК – гр. Пловдив, с адрес. Гр. Пловдив, бул. **** сумата
5
400 лв. – възнаграждение за безплатно представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА
пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6