М О Т И В И
към Присъда по НЧХД №23/2016 год.
Производството
по делото е образувано по внесена тъжба от Р.Н.П. с ЕГН ********** ***, с която
се обвинява А.Е.Н., роден на ***г., ***********, за това, че на 19.11.2015 година около 11,00
часа в гр.Приморско, местността Узунджата, пред къщата на № 38 на ул. „Иглика” публично
и в негово присъствие го е нарекъл „мръсен циганин, работата ти е циганска,
работещите за теб са мръсни цигани и ти си същият като тях“ - изрази унизителни
за честта и достойнството му, като обидата е нанесена публично - престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК, като ведно с тъжбата е предявен
и граждански иск за сумата от 2000 лева, представляваща претърпени от тъжителя
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната
лихва, начиная от датата на увреждането 19.11. 2015 година до окончателното
заплащане на задължението.
В съдебно
заседание, лично и чрез своя повереник, тъжителят П. поддържа тъжбата и
съвместно предявения с нея граждански иск Процесуалният представител на
тъжителя, като счита обвинението за доказано по несъмнен начин, моли съда да
признае подсъдимия за виновен в повдигнато обвинение и да му наложи наказание
съобразно закона, както и да го осъди да заплати на тъжителя от 2000 лева, представляваща
претърпени от тъжителя неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното заплащане.
Защитникът на подсъдимия пледира същият да бъде признат
за невиновен, поради недоказаност и необоснованост на частното обвинение.
Твърди, че не е установено по безспорен начин извършването на инкриминираното
деяние от подсъдимия, поради което се иска от съда да постанови оправдателна присъда. В случай, че съдът намери подсъдимия за
виновен, счита че са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК, а по отношение на гражданския иск, счита
че претенцията е прекомерно голяма.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 08.09.2015г. подсъдимият Н. и неговата съпруга Н.А.,
като собственици на триетажна масивна сграда, изградена в поземлен имот № 13,
бивш УПИ XXVI, с площ от 485кв.м. с административен адрес : гр. Приморско, местността „Узунджата“, сключили с тъжителя П. договор за изработка за
осъществяване на СМР с материали,
закупени от тъжителя за сметка на собствениците на сградата, а именно : мазилка на стените на триетажната жилищна сграда,
подова замазка на същата и шпакловка на стените на цялата сграда срещу уговорено
възнаграждение, част от което било заплатено авансово при подписването на
договора. На основание така сключения договор тъжителят П. и наетите от него
трима работници, измежду които св.Х. и св.А., осъществили възложената им като
СМР работа в имота. При предаването на обекта в средата на месец ноември
2015г., подсъдимият и съпругата му
отказали на тъжителя да му заплатят заплатиха изцяло дължимото възнаграждение
поради неточно изпълнение на възложената работа.
На 19.11.2015 година около 11,00 часа, тъжителят П. в
присъствието на св.Х. и св.А. провел на
улицата пред къщата на подсъдимия в
гр.Приморско последен разговор с А.Е.Н., при който последният заявил на
тъжителя, че няма да му плати, държал се арогантно и на висок тон започнал да го
обижда, като на няколко пъти го нарекъл „мръсен циганин“ и „работата ти е
циганска“. Тъжителят не отвърнал на отправените думи, като се надявал, да убеди
подсъдимия да плати остатъка от сумата. Въпреки, че в непосредствена близост до
тях се намирали св.Х. и св.А., както и
случайни минувачи, подсъдимият не се притеснил от това, че хората започнали да
обръщат внимание на това, което се случва и продължил на висок глас да обижда
тъжителят, като му казал : „работещите за теб са мръсни цигани и ти си същият
като тях”.
Обидните думи, отправени към тъжителя, били възприети както
от тъжителя, така и от работниците му – св.Х. и св.А., и от преминаващите в съседство минувачи. В
следствие на отправените към тъжителя обидни думи, последният се почувствал
унижен и наранен, заболяла го главата, кръвното му налягане се повишило и се
почувствал много зле, поради което и не могъл да шофира на връщане към Бургас.
Наложи се един от колегите му - св.А., да
го докара до вкъщи и да му помогне да се прибере.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания
на св. св.Х. и св.А.. Същите са логични, последователни, кореспондират вътрешно
помежду си и взаимно се допълват и допринасят за изясняването на фактическата
обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването на деянието.
Изясняват всички отделни елементи на деянието- времето на неговото
осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, предмета и неговото
авторство. Така, от тези показания, съдът прие за доказано, че деянието-
предмет на настоящото производство, е извършено на 19.11.2015 год. на улицата
пред къщата на подсъдимия, находяща се в гр.Приморско, местността „Узунджата“,
че подсъдимият Н. няколко пъти е нарекъл тъжителя „мръсен циганин“ , „работата
ти е циганска“ и „работещите за теб са мръсни цигани и ти си същият като тях”.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
намира за доказано по безспорен начин, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Н. е извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК.
Обект на престъплението в конкретното
наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи спазването
неприкосновеността на личността, запазването и не накърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на „обидата”
се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие.
От събрания по делото доказателствен материал по
категоричен и безспорен начин, се установи, че подсъдимият е казал е нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, като на няколко
пъти е нарекъл тъжителя „мръсен циганин“ , „работата ти е циганска“ и
„работещите за теб са мръсни цигани и ти си същият като тях”. Безспорно изразът
е с обиден характер. Той е бил лично възприет от пострадалата. Засегнати са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за
достойнство и самооценка на човека /в случая тъжителят/. С думите си подсъдимият
е изразил отрицателната си, презрителна оценка за личността на тъжителят и е
засегнал честта и достойнството на същият, собствената му оценка за неговата
личност, имайки предвид негативното съдържание на използваната квалификации.
Деянието е довършено. Подсъдимият съзнателно е
изрекъл обидните думи в присъствието на тъжителя, изрекъл ги на висок глас, за
да ги чуят работниците му –св.Х. и св.А., както и преминаващите покрай тях на улицата
хора, като по този начин е целял да засегне честта и достойнството му. От
поведението на подсъдимия, съдът прави извод, че той е целял отправените към
тъжителя обидни думи да станат достояние на по-голям кръг от хора. Подсъдимият
много добре е съзнавал, че случилото се става малко преди обяд, на улицата, и
че отправените обидни думи по адрес на тъжителя ще станат достояние на голям
брой лица. От чутите думи, казани по отношение на тъжителя, последният се
почувствал обиден и унизен както пред колегите си, така и пред преминаващите по
улицата хора. Съдът приема, че е налице квалифициращият признак – обида,
нанесена публично. Съдебната практика е категорична, че за да
е съставомерно по този признак деянието, обидата следва да
е изречена в присъствието на две- три и повече лица. /виж решение
№102/ 24.02.1976г. по н.д.№ 59/76г. на І н.о. на ВС/. Видно от
събраните по делото гласни доказателства деянието е осъществено в часовете
преди обяд на улицата пред дома на подсъдимия, в присъствието на тъжителя,
на съпругата на подсъдимия и на работниците на тъжителя - св.Х. и св.А., присъствали са и други хора, преминаващи в този момент в
близост до тях.
Субект на престъплението – подсъдимият е пълнолетно
вменяемо лице.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че отправяйки към тъжителя репликите: „мръсен
циганин“ , „работата ти е циганска“ и „работещите за теб са мръсни цигани и ти
си същият като тях” на висок тон на публично място – на улицата, в присъствието
на тъжителя, на трима свидетели и пред преминаващи
по улицата лица, ще засегне личността на тъжителя и последният ще се почувства обиден и унизен.
В предвид на изложеното съдът намира, че извършеното
от подс. Н. деяние съдържа признаците от
обективна и субективна страна на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146 ал.1 от НК. За това деяние
законодателят е предвидил наказание „глоба” от три хиляди до десет хиляди лева
и „обществено порицание”. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, към датата на деянието подсъдимият
не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. Като отчете, че са налични предпоставките за приложението на
чл.78а ал.1 от НК, съдът, след като призна подсъдимият Н. за виновен за деяние
по чл. 148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК,
го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000лв., отчитайки младата му възраст и семейното му положение.
Така определеното от съда наказание в достатъчна степен ще изиграе своята роля,
съгласно чл.36 от НК, относно генералната и индивидуалната превенция по
отношение на деянието, дееца и обществото.
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство е приет за разглеждане граждански иск за сумата от 2000 лева,
представляващи претърпени неимуществени вреди от престъплението и законна лихва
от датата на увреждането -19.11.2015г. до окончателното заплащане..
Съдът, с оглед на изложените по-горе мотиви досежно
наличието на престъпление, неговото авторство и вина, намира искът за доказан
по основание, тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от
подсъдимия престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК. В хода на
съдебното следствие се събраха безспорни доказателства, че от отправената от
подсъдимия към тъжителя обидни фрази, последният се е почувствал тежко обиден и
засегнат, разстроил се много, кръвното му налягане внезапно се е повишило и му
е прилошало, което е наложило св.А. да откара същия до гр.Бургас и да му
помогне да се прибере до дома си. Искът за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на тъжителя от подсъдимия от нанесените обидни думи, съдът счита, че
се явява доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа
реализираното от подсъдимия престъпление “обида”. Причинените на П.
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувството му за достойнство и
чест, са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на дееца
и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Досежно размера на претенцията, съдът счита, че същият следва да бъде уважен
изцяло. Претърпените от пострадалия негативни вредни последици от деликта се
доказват от показанията на св. Х. и св.А.о, като те отчитат реакцията на
тъжителя веднага след възприемането на обидата, установят, че случилото се е
оказало сериозно отражение върху душевния мир на тъжителя и физическото му
здраве. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че искът за обезвреда следва да се уважи в пълния му размер от 2000
лв., който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените неимуществени
вреди от тъжителя. Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва
върху присъдената сума от датата на деликта – 19.11.2015г. до окончателното й
изплащане.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс. Н. да заплати в на тъжителя П.
сумата общо в размер на 740 лева, представляваща разноски по делото.
По
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :