№ 6079
гр. София, 07.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110120921 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М.
– процесуален представител на ищеца К. Й. П., по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са
оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно присъдените разноски в
полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна правна помощ на ищцата,
като оплакванията се свеждат до това, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение
само по един иск, а такова следвало да се присъди за двата предявени иска (по едно
възнаграждение в размер на сума от по 480 лева с ДДС по всеки предявен иск).
Аргументира се с обстоятелството, че са събрани два броя държавни такси, както и че
делото не е с ниска фактическа и правна сложност, тъй като съдът назначил
експертиза. Подчертава, че Република България била правова държава и съдът имал
задължението да прилага законите, в т.ч. и Наредбата, приета от Висшия адвокатски
съвет.
Ответникът по молбата – „Фа. е депозирал становище, с което заявява
неоснователност на искането и моли за оставяне на молбата без уважение. Твърди, че
делото не е с фактическа и правна сложност. Посочва, че присъждане на адвокатско
възнаграждение по два иска в настоящия случай /при материален интерес от 100,98
лева/, би могло да се разглежда като злоупотреба с права, както и поради това, че
искането за присъждане на още едно възнаграждение е по два иска, по които защитата
е сходна.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
С Решение № 19057/20.11.2023 г., постановено по делото, съдът е уважил
предявения от К. Й. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „., иск по
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на гаранция № 4073721, сключен между К. Й. П. и „Фа..
Уважен е предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 100,98 лева
Възложил е на ответника присъдено в полза на процесуалния представител на
1
ищеца /представляван по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв./ адвокатско възнаграждение в
производството в размер на сумата от 480 лева с ДДС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно. Ищецът е този, който е избрал да сезира съда с два иска, по
които съдът е имал задължението да се произнесе. Следва да се отбележи обаче, че не
винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната
претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва,
разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се
определя от установените факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно
съединени обусловени искове често се наблюдава подобна акцесорност, какъвто е и
настоящият случай. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения не следва да
бъдат преповтаряни. Съдът не отстъпва от виждането си, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Следва да бъде отбелязано, че назначаването на
експертиза, поначало не е обстоятелство, обуславящо фактическа сложност на делото,
както и да се посочи, че в правната доктрина е възприето схващането, че дори и съдът
да разполага със специфични знания, той пак е задължен да назначи експертиза, с
оглед спазване на основни принципи в гражданския процес. Ето защо твърденията, че
съдът „сам не могъл да реши делото“ поради което назначил експертизи, водело до
наличие на фактическа сложност, са несъстоятелни.
Съдът не следва да отстъпва от позицията си, че присъденото адвокатско
възнаграждение компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд
предвид спецификите на конкретното производство и типичния вече характер на тези
дела за съда. Само настоящият ищец е страна по 34 такива отделни дела, образувани в
СРС (всички през м.април 2023 г. съгласно справка в деловодната система на съда), т.е.
защитата му по същите, ако не идентична, е аналогична, респ. за процесуалния
представител на страната не би следвало да се приеме, че са били налице съществени
трудности или изненади от процесуален характер. За да определи размера на
адвокатското възнаграждения съдът е съобразил и обстоятелството, че процесуалният
представител на страната по конкретното дело е встъпил в производството след
постановяването на определението по чл. 140 ГПК, а процесуалните действия след
този момент са извършвани изцяло в писмена форма. В унисон с изложеното по-горе
са и разрешенията, дадени Решение по дело C‑438/22 на СЕС, образувано по
преюдициално запитване на съдия от Софийския районен съд. Заявеното искане е
неоснователно, с оглед което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
19057/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 20921/2023 г., по описа на СРС, 41 с-в,
като бъде определено и присъдено допълнително възнаграждение в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, процесуален представител на ищеца К. Й.
П., по реда на чл. 38 ЗАдв., заявено с молба с вх. № 334311/22.11.2023 г., подадена от
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.
2
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС с частна жалба, по
която дължима е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на
компетентния да разгледа жалбата съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3