Определение по дело №235/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 14.05.2019 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 235 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, бизнес център „България“, сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И.Ш., депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт П.П., срещу Разпореждане № 300 от 06.02.2019 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 100 по описа на съда за 2019 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно претендираното вземане за възнаграждение за поръчителство.

Според жалбоподателя заповедното производство е уредено от законодателя като специално бързо производство за създаване на изпълнително основание, което не се оспорва. В тази връзка счита, че съдът е следвало единствено да извърши проверка дали заявлението е съобразено с изискванията за редовност от външна страна по чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, като акцентира, че в закона не е предвидено изискване към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Смята, че всички въпроси, касаещи посочените в заявлението материални субективни права следва да бъдат обект на изследване в едно евентуално исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 от ГПК. Счита, че клаузата на база, която е начислено възнаграждението за поръчителство е доброволно договорена между страните и съобразена с принципа на свободното договаряне. В тази насока акцентира, че претендира сумата само частично съобразно договорните условия. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество, като уважи заявлението и издаде заповед за изпълнение за сумите, за които районният съд е прозинесъл отхвърлителен диспозитив.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 25.02.2019 г., а жалбата е подадена на 26.02.2019 г. /видно от товарителницата, намираща се на л. 15 от делото/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 100/2019 г. по описа на Районен съд – Тетевен, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълние по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Ай Тръст“ ЕООД е претендирал, че И.М.И. дължи заплащане на следните суми: 800 лв., представляваща главница; 52,38 лв. – административни разноски; 76,38 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 98,92 лв. – договорна лихва за времето от 11.12.2017 г. до 31.05.2018 г.; 116,37 лв. – наказателна лихва за времето от 01.01.2018 г. до 21.01.2019 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че произтича от Договор за за предоставяне на поръчителство от 11.12.2017 г., сключен „Ай Тръст” ЕООД (поръчител) и И.М.И. (потребител), по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договор за кредит, за което на поръчителя се дължи и възнаграждение. Твърди, че на 23.01.2018 година заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Сочи още, че в указания срок - 25.01.2019 г. дружеството-поръчител изпълнило задълженията си и изплатило на заемодателя всички дължими от длъжника суми, включително и за всички извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно  погасяване на задълженията. Изтъква още, че на същата дата уведомили длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора на „Ай Тръст” ЕООД, в т.ч. и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 76.38 лв.

С Разпореждане № 300 от 06.02.2019 г., постановено по делото, районният съд е уважил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.02.2019 г. на „Ай Тръст“ ЕООД за следните суми: 800 лв., представляваща главница; 98,92 лв. – договорна лихва за времето от 11.12.2017 г. до 31.05.2018 г.; 116,37 лв. – наказателна лихва за времето от 01.01.2018 г. до 21.01.2019 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и присъдил съдебо-деловодни разноски в размер на 75 лв, като по отношение на сумата в размер на 52,38 лв. – административни разноски; 76,38 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство и разликата до предявения размер на разноските от 150 лв., го оставил без уважение.

В мотивите си районният съд е приел, че клаузите, на база която е начислени взаеманията за административни разноски и възнаграждение за предоставяне на поръчителство противоречат на закона - чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и водят до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.

Настоящата съдебна инстанция изцяло се солидаризира с мотивите на районния съд, поради което разгледана по същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговорената лихва са нищожни поради заобикаляне на закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който е възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В настоящата хипотеза с клаузите, на база които са начислени административните разноски и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, се цели заобикаляне на горепосоченото нормативно предвидено ограничение. Така при едно евентуално уважаване на заявлението в обжалваната част би се стигнало до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 300 от 06.02.2019 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 100 по описа на съда за 2019 г.

Определението не подлежи на касационен контрол.

                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………           ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….

                                                                                                                         

                                                                                                                           2…………………………..