РЕШЕНИЕ
№. 2251
гр. Пловдив, 17.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора Дилян Пинчев, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2219 по
описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение
№ 1207 от 28.07.2020 г., постановено по а.н.д № 5951 по описа за 2019 г., на
Районен съд – Пловдив, XVII – ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 69/13.08.2019 г. на член на Управителен съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с което на К.И. И. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.179
ал.3 вр. чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДВП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че наказващият орган в
хипотезата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е преодолял противоречията в АУАН, при
което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане
на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – К.И. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, поддържа становище за неоснователност на оспорването и решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от К.И. И. срещу НП № 69/13.08.2019 г. на член на Управителен съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 229377 от 15.03.2020 г., съставен
от А.В.С.– на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 15.03.2019 г. около 14.50 ч., на
път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 86 в участъка на км. 14+780, при
движение в посока юг – към гр. Асеновград, К.И. И.
като водач на лек автомобил Ауди с рег. № 171М510 – лична собственост, няма валиден
винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП, при
движение по Републиканската пътна мрежа. Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. При предявяването на АУАН
нарушителят вписал, че не е съгласен с акта и че бил спрян на Асеновградско
шосе, което не било с акт 16 и пуснато за винетен стикер.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета частично от административнонаказващия орган,
който приел че за посоченото ППС не е заплатена винетна такса съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗП, поради което на осн. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП за нарушение по
чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер на 300 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който потвърждава съставянето на акта
и съдържанието му.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушение е извършено като от обективна, така и от субективна страна, но при
установяването и санкционирането му са допуснати съществени процесуални
нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът
е изложили мотиви относно наличието на противоречие в описаното в АУАН деяние и
това, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Нарушението,
за което на водача е наложено административно наказание по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), е описано различно
в АУАН и НП. Деянието в АУАН се изразява в това, че водачът няма валиден винетен
стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП. Актосъставителят
е отнесъл установеното като нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП (ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), който предвижда, че движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съдът намира, че
доколкото деянието е описано като липса на валиден винетен стикер, то същото
кореспондира със задължението по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП отм. ( ред. ДВ бр. 11
от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.) - водачът на моторно пътно превозно
средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на
предното стъкло на моторното пътно превозно средство по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване при движение по републиканските пътища и да премахва
незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Водачът на
моторно пътно превозно средство е длъжен да предоставя при необходимост валиден
документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и
наредбата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата. Към момента на проверката
тази материалноправното норма е била отменена със ЗИД на ЗДвП (ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), поради което се явява отпаднало и
задължението за водачите на ППС да залепят, респ. да представят валиден винетен
стикер и документ за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата.
В наказателното
постановление деянието е описано като незаплатена винетна такса за описаното в
АУАН пътно превозно средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП. Това именно
нарушение е подведено спрямо задълженията, поставени с нормите на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 от ЗДвП. Последната предвижда,
че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
По своето
съдържание нормите на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП се отнасят като обща към
специална, поради което първата ще намира приложение, само когато не са
проявени признаците на визирано в специалната норма нарушение. В случая
наказващият орган е дал различно описание на нарушението, което е довело до
преквалифицирането му по специалната норма, но въпреки това е посочил като
правно основание за налагане на наказанието и общата разпоредба. Приложената
санкционна норма – чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда за водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, налагане на глоба в размер 300 лв.
При това
положение не може да има съмнение, че в случая е установено едно нарушение –
липса на валиден винетен стикер за заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а
като краен резултата е санкционирано друго нарушение – неизпълнение на
задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. По отношение на първото нарушение към момента на издаване на
наказателното постановление в закона не се съдържа санкционна норма, което се
дължи на отпадането на задължението водачите да имат валиден винетен стикер.
Второто нарушение без съмнение подлежи на санкциониране, но след като същото не
е било установено, то не са налице и предпоставките да бъде ангажирана административнонаказателното
отговорност на нарушителя. Допуснатият процесуален пропуска не може да бъде
преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нормата предвижда издаване
на наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Смисълът на разпоредбата се отнася до три безспорно
установени с АУАН правно релевантни факта - нарушението, самоличността и
вината, очертаващи деянието от обективна и субективна страна. В този смисъл
нормата има предвид допусната нередовност в акта по отношение на установеното нарушение,
а не принципно до наличието на някакво нарушение, което би могло да бъде
санкционирано. Отделно при прилагането й в наказателното постановление следа да
бъде категорично преодоляна нередовността на АУАН. В случая това не е сторено,
тъй като наказващият орган е дал изцяло ново описание на нарушение, което е
подвел под две самостоятелни хипотези, от които само една се явява относима към
приложената санкционна норма. При това положение се разколебава волята на
административния орган, за кое именно нарушение е наложено наказанието по
чл.179, ал.3 от ЗДвП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно,
тъй като възпрепятства съдебния контрол и води до ограничаване на правото на
защита на нарушителя, което следва да бъде ефективно още от момента на
образуване на административно наказателното производство. В случая пропускът
обективно е засегнал това право. Видно от възраженията на водача, отразени в
АУАН, същите се концентрират относно липсата на задължение за процесния пътен
участък да има винетен стикер. Тези възражения логически са свързани с даденото
в АУАН описание на нарушението и разкриват познавателните възприятия на водача за
какво именно приел, че се изразява вмененото му нарушение.
От изложеното до
тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
10. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1207 от
28.07.2020 г., постановено по а.н.д № 5951 по описа за 2019 г., на Районен съд
– Пловдив, XVII – ми наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.