№ 2500
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110151712 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу Г. С. В.
/ответник/ установителни и осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 2692.01 лева - непогасена главница, дължима по договор
за потребителски креди № **********/31.08.2017 г, ведно със законната лихва от подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 521.99 лева – мораторна лихва върху главницата за
заемна сума за периода 27.08.2019г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/ – 25.11.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 214.85 лева – мораторна лихва върху главницата за
заемна сума за периода 04.11.2017г. – 27.08.2019г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер 1108.01 лева – договорно възнаграждение, дължимо за
периода 03.06.2018 г. - 27.08.2019 г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане в размер 123.00 лева - мораторна лихва върху договорно възнаграждение,
дължима за периода 04.11.2017 г. – 27.08.2019 г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане в размер 298.85 лева - мораторна лихва върху договорно възнаграждение,
дължима за периода 27.08.2019 г. – 25.11.2021 г.;
иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 3070.81 лева –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги;
1
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 595.44 лева
мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за периода
27.08.2019г. – 25.11.2021г.
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 340.90 лева
мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за периода
04.11.2017г. - 27.08.2019г.
всички суми се претендират ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 26.11.2021 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора
за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация
от качеството си на кредитор съгласно сключения между страните договор за потребителски креди
№ **********/31.08.2017 г Заявява, че по силата на този договор на ответника е предоставена в
заем сумата от 3000.00 лева със задължението да я върне съобразно погасителния план на 24
месечни вноски, всяка от които в размер на 335.52 лева с падеж на всяко 3-то число на месеца.
Твърди, че по искане на ответника, с предоставения креди е рефинансирано друго негово
задължение в размер на 1697.46 лева, като на 01.09.2017 г. ищецът превел парична сума на
ответника в размер на разликата от 1302.54 лева. Заявява, че по искане на ответника договора за
кредит бил изменян два пъти – с Анекс № 1/08.01.2018 г, ведно с приложен към него нов
погасителен план, по силата на който страните се договорили да бъдат отложени погасителни
вноски № 4,5 и 6, а също и с Анекс № 2/09.04.2018 г, ведно с приложен към него нов погасителен
план, с който страните договорили да бъде намален размера на погасителни вноски № 4, 5 и 6 на
84.52 лева, като разликата до пълния размер на вноските длъжникът следвало да заплати в края на
погасителния план. Сочи, че страните уговорили договорно възнаграждение, предварително
посочено в погасителния план. Твърди, че по силата на сключено Споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги ответникът дължи плащане в размер на 3601.44 лева, от която
сума се заявява, че длъжникът е платил 530.00 лева. Вземането по този пакет е обосновано, че
услугите, част от него, а именно приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой
вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, не са свързани с
дейността по кредитиране. Обосновава, че вземанията са дължими изцяло, тъй като считано от
27.08.2019 г кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен.
Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор. С него не
оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Релевира се обаче
възражение за нищожност на договора за кредит и споразумението за допълнителен пакет услуги
съгласно разпоредбите ЗПК поради съдържащите се в него клаузи, а именно че договорът съдържа
посочване само на абсолютната стойност на ГПР, но не и ясна методика на формирането му; че
размерът на договорната лихва е завишен. Обосновава нищожност на целия договор заради
нищожност на тези клаузи от него с довод, че тях се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради
което и на основание чл. 22 ЗПК договорът е нищожен. Като противоречащо на добрите нрави и на
закона /чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК/ се оспорва и възнаграждението за допълнителен
пакет услуги с довод, че същите са свързани с усвояването и управлението на кредита, не всички са
предоставени и размерът на това възнаграждение не съответства на заемната сума. Сочи се, че
2
кредиторът е предоставил в заем само сумата от 1244.00 лева, но не и за разликата до пълния
посочен в договора размер, поради което и с оглед наведените възражения за недействителност на
договора, се заявява, че сумата е върната. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по чл.415
ГПК.
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на
който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата
изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, както и че ГПР е
изчислен законосъобразно.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже
изпълнение.
Приложените към исковата молба и документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК настоящият съдебен състав намира за
необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
следните въпроси: кога и по какъв начина е била предадена заемната сума на ответника от „Профи
Кредит България“ ЕООД; в какъв размер е заемната сума; има ли постъпили плащания по
договора, кога и как са отнесени към погасяване на задълженията; да посочи вземанията по размер
и по пера, които са останали непогасени по процесния договор, ако има такива, като представи
заключение в два варианта – ако предсрочната изискуемост се приеме за настъпила към 27.08.2019
г и ако се приеме за настъпила на 12.12.2022 г.; как е изчислен ГПР и какви компоненти /разход/ са
взети предвид, какъв е неговият размер и надхвърля ли определеният в закона; да се посочи какъв
би бил размера на възнаградителната лихва, ако същата се изчислява в размера на законната лихва.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 67816/2021г. на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: **********,
**********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносими от
3
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в
полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски
в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2023г. от 14:30
ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови
факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен
доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати препис
от писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4