Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
Гр.Оряхово, 14.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в
публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 850 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
От „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ж.к.” Малинова долина ”,
ул.” Рачо Петков – Казанджията ” №4 -6, представлявано от Райна Иванова Миткова
- Тодорова – управител, чрез пълномощника си адв.А.М.К. *** против С.З.Я., с
ЕГН **********,***, е предявен иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от сума
в размер на 2 676.66 лева /две
хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и шест ст. / от които
сумата от 1 663.82 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет
и две ст./ главница, представляваща
частично задължение по Договор за потребителски кредит от 25.10.2012 г.,
сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и длъжника, договорна лихва за периода от
25.09.2013 г. до 25.04.2016 г. в размер на 1 012.84 лв. /хиляда и
дванадесет лева и осемдесет и четири ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2017г.
/ видно от пощенското клеймо /, до изплащане на вземането, както и сумата 53.53 лева / петдесет и три лева и
петдесет и три ст. / – държавна такса, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 453/03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 621/2017 г. на ОРС, както и
направените в исковото производство разноски.
Претендират
се разноските в заповедното и исковото производство.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 621/2017 г. на ОРС.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за
ищеца се явява адв.А.К., която заявява, че поддържа депозираната искова молба и
изложените в нея съображения
В откритото съдебно заседание, ответника се
явява лично, който не оспорва иска. Заявява, че имал кредит към „Юробанк
България“, който преустановил да обслужва, поради липса на средства.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 621/2017
г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение № 453/03.10.2017 г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника С.З.Я., с ЕГН **********,***, за сумата от 2 676.66 лева /две хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и
шестдесет и шест ст. / от които сумата от 1 663.82 лв. /хиляда шестстотин
шестдесет и три лева и осемдесет и две ст./
главница, представляваща частично задължение по Договор за потребителски
кредит от 25.10.2012 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и длъжника,
договорна лихва за периода от 25.09.2013 г. до 25.04.2016 г. в размер на
1 012.84 лв. /хиляда и дванадесет лева и осемдесет и четири ст./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.09.2017г. / видно от пощенското клеймо /, до изплащане
на вземането, както и сумата 53.53 лева
/ петдесет и три лева и петдесет и три ст./ – държавна такса.
В срок е
подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 06.11.2017 г. и съдът с Разпореждане от 07.11.2017 г. е
указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е
подаден в указания срок.
От представеният по делото Договор за потребителски кредит № FL659712/25.10.2012
г. е видно, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /Пощенска банка/ и С.З.Я., с
ЕГН **********, е сключен договор за потребителски кредит за срок от 84 месеца.
Кредитът е бил отпуснат за потребителски нужди
и е в размер на 3 210 лева. Няма спор също така, че крайният срок на
погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 25.10.2019 г.
Кредитополучателят ползва девет месечен гратисен период /считано от датата на
сключване на договора/, през който период дължи само лихва върху усвоения
кредит съгласно погасителния план. Съгласно Договора, страните са договорили
главницата и лихвите по кредита да се погасяват на равни
месечни вноски дължими на 25-то число от съответния месец, включително и през
гратисния период, които са: 13.38 лв. през първите девет месеца и 64.46 лв. за
периода след първите девет месеца, до крайния срок на издължаване на кредита. След
получаване на потребителския кредит ответникът е не е погасявал месечните
вноски съгласно погасителния план, като е останала неизплатена сумата от 1
663.82 лв. - главница, и договорна лихва за периода от 25.09.2013 г. до
25.04.2016 г. в размер на 1 012.84 лв.
На 18.01.2016 г. по силата на Договор за възлагане
на вземания /цесия/ сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, е
придобило процесното вземане на „Юробанк България“ АД срещу кредитополучателя С.З.Я.,
с ЕГН ********** - настоящ ответник. За прехвърлянето на вземането, до длъжника
е изпратено уведомително писмо с обратна разписка, че кредитор спрямо него е
ищеца, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението е
получено на 14.08.2017 г. от Афродита Янева-негова майка със задължението да го
предаде на ответника. Освен с това уведомително писмо, ответникът е уведомен за
тези обстоятелства и от банката - цесионер на 09.03.2016 г.
Следва да се посочи, че по делото съдът
намира за безспорно обстоятелството, че длъжника С.З.Я., с ЕГН **********, в
качеството си на кредитополучател, е подписал договора за потребителски кредит
и е приел всички условия по него.
Установено по несъмнен начин е и обстоятелството, че сумата, предмет на
банковия кредит – 3 210 лева, е била реално преведена по разплащателна сметка
на кредитополучателя С.З.Я.. Установи се също, че не са били изпълнявани
задълженията по така сключения договор за потребителски кредит, а именно да се
заплащат редовни погасителни вноски по главницата и договорната лихва.
Ответникът е преустановил плащанията на 25.09.2013 г., като Това именно е дало основание на кредитора, да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението е получено от
ответника на 14.08.2017 г. – видно от представената обратна разписка, която е
получена от ответника.
Тези факти не се оспорват и от самият
ответник, който в съдебно заседание не оспорва иска по основание и по размер.
При предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съгласно ТР № 4/2013г. – т.18, което в настоящият случай е налице, като банката
е уведомила ответника с изпратеното и получено от същия уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на 14.08.2017 г. Предсрочната изискуемост
на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката,
че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
В
настоящия случай съдът счита, че до ответника С.З.Я., е стигнало надлежно
волеизявление на банката за предсрочна изискуемост на кредита, преди започване
на заповедното производство.По делото са представени доказателства от ищеца
съдържащи изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, което
е достигнало до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК. Ето защо, съдът приема, че длъжникът е
бил надлежно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
С
иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно
разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените
фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между
ответника в качеството на кредитополучател и на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в
качеството на кредитор Договор
за потребителски кредит № FL659712/25.10.2012 г.вземането по който
е цедирано на ищеца. Безспорно се установи, че е налице твърдяната договорна
връзка, черпеща правното си основание в договора за потребителски кредит.
Безспорно се установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено от
ответника, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, е
изпълнило договорните си ангажименти към ответника по делото, като е отпуснал
на ответника потребителски кредит в размер на 3 200 лв. При това положение
кредиторът се явява изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите
задължения по облигационното правоотношение.
За
да бъде уважен така предявения положителен установителен иск, следва да се
установи, че между кредитора на ответника - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, и ищеца „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземането по
процесния договор. Установи се след
анализ на доказателствата, че вземането по процесният Договор за потребителски кредит № FL659712/25.10.2012
г. е
измежду прехвърлените вземания на ищеца.
Следва да се отбележи, че уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение
за момента, от който новият кредитор
може да поиска изпълнение на вземането си, като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, тоест с постигане на
съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/
върху цесионера /приобретателя на вземането/. С постигане на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права/ по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. То е
предвидено в интерес на новия кредитор и третите лица, а до уведомяването
длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане и на стария
кредитор. В настоящия случай Уведомлението за цесия, с което ищцовото дружество
е отправило покана за плащане на неизплатената сума по процесния договор за
кредит, е връчено на ответника, поради
което съдът намира, че цесията е съобщена на ответника. В конкретния случай безспорно се
установи, че ответника не е извършвал плащане на прехвърлената с цесията сума,
поради което ищецът се явява носител на цялата сума на процесното вземане.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в производството.
С оглед на
горе изложените правни изводи следва да се приеме за установено съществуване вземането
на ищеца против ответника за сума в
размер на 2 676.66 лева /две хиляди
шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и шест ст. / от които сумата от
1 663.82 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и две
ст./ главница, представляваща частично
задължение по Договор за потребителски кредит от 25.10.2012 г., сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и длъжника, договорна лихва за периода от 25.09.2013 г.
до 25.04.2016 г. в размер на 1 012.84 лв. /хиляда и дванадесет лева и
осемдесет и четири ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2017г. / видно от пощенското
клеймо /, до изплащане на вземането, както и сумата 53.53 лева / петдесет и три лева и петдесет и три ст./ – държавна
такса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 621/2017 г. по описа на РС Оряхово.
При този изход на спора следва да се приеме,
че разноските, направени от ищеца в заповедното производство, както и тези,
сторени в производството по общия исков ред следва да се възложат на ответника.
Поради изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер от 107.06 лева, от които сумата от 53.53
лева разноски в заповедното производство за платена държавна такса и сумата от 53.53
лева разноски в настоящото производство - платена д.т.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.З.Я., с ЕГН **********,***, че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ж.к.” Малинова долина ”, ул.” Рачо
Петков – Казанджията ” №4 -6, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова – управител, чрез пълномощника си адв.А.М.К. ***,сумата от 2 676.66 лева /две хиляди
шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и шест ст. / от които сумата от
1 663.82 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и две
ст./ главница, представляваща частично
задължение по Договор за потребителски кредит от 25.10.2012 г., сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и длъжника, договорна лихва за периода от 25.09.2013 г.
до 25.04.2016 г. в размер на 1 012.84 лв. /хиляда и дванадесет лева и
осемдесет и четири ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2017г. / видно от пощенското
клеймо /, до изплащане на вземането, както и сумата 53.53 лева / петдесет и три лева и петдесет и три ст. / – държавна
такса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 453/03.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 621/2017 г. на ОРС
ОСЪЖДА
С.З.Я., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”
Малинова долина ”, ул.” Рачо Петков –
Казанджията ” №4 -6, представлявано от Райна Иванова Миткова - Тодорова –
управител, чрез пълномощника си адв.А.М.К. ***,направените деловодни разноски
по настоящото производство в размер на 53.53
лв. – платена държавна такса
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: